№ 722
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20241100606215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.250, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК вр. с глава
ХХІ от НПК.
С протоколно определение, постановено на 09.09.2024г. по НОХД №
15526/2023г. по описа на Софийски районен съд –НО, 106 състав, на осн.
чл.250,ал.1,т.2 вр. с чл.248,ал.5,т.2 от НПК, е прекратено наказателното
производство по делото.
Софийски Градски съд е сезиран с протест от представител на СРП, в
който се излагат твърдения, че незаконосъобразно първостепенният съд е
прекратил наказателното производство като е приел, че деянията, описани в
обвинителния акт и квалифицирани като престъпление по чл. 290, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК не съставляват престъпление, доколкото приложение
намирала разпоредбата на чл. 292, ал. 1, т. 1 от НК. Посочва се, че съдът се е
произнесъл с определение в съдебно заседание без провеждането на съдебно
следствие и без да уточни, каква е била истината, която подсъдимата е
следвало да заяви, нито по какъв начин същата
би се уличила в извършването на престъпление. Моли се обжалваното
определение да бъде отменено.
В разпоредително заседание на 03.05.2018г. въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е приел, че за изясняване на делото не е необходимо
събирането на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП
1
поддържа протеста на СРП по изложените в него мотиви. Моли
определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено
наказателното производство, да бъде отменено и делото да бъде върнато за
продължаване на съдебното производство.
Защитникът на подсъдимата Д. Т. Х. -адв.М., пледира
първоинстанционното определение като законосъобразно да бъде потвърдено.
Сочи, че е неоправдано едно изначално несъставомерно описано в
обвинителния акт деяние да се разглежда на две или три съдебни инстанции.
Подсъдимата Д. Т. Х. поддържа заявеното от защитника й, като в
последната си дума моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира, че са налице основания за неговата отмяна
поради следните съображения:
Първоинстанционният съд в разпоредително заседание е преценил, че
описаните в обвинителния акт три деяния не съставляват престъпление,
доколкото инкриминираните в обвинителния акт факти, касаят установяването
на евентуалната връзка на подсъдимата Х. с лицето „С.“, относно твърденията
й в процесуалното качество на свидетел, че му е предоставила за ползване
наетия от нея апартамент, в който са открити 16 чуждестранни граждани и за
което е образувано ДП № 1680/2021 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. №
43662/2021 г. по описа на СРП.
Този си свой извод първоинстанционният съд обосновава от
материалната разпоредба на чл. 292, ал. 1, т. 1 НК, приемайки, че в същата е
предвидено лично основание за отпадане на наказателната отговорност за
лице, което е дало лъжливи показания и което, ако в разпита каже истината, би
уличило себе си в извършване на престъпление, като е посочил, че
подсъдимата макар да не е упражнила правото си да откаже да даде
показания, не носи наказателна отговорност за съзнателното потвърждаване
на неистина пред съответния надлежен орган на властта, провел разпитите,
отчитайки предполагаемата й съпричастност към подпомагането на чуждите
граждани да пребивават в нарушение на закона в наетото от нея жилище.
Въззивният съд намира изводът на контролираният съд за
незаконосъобразен.
Съгласно чл.250,ал.1,т.2 от НПК съдът прекратява производството,
когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.
Процесната разпоредба предоставя на първостепенния съд дискреция да не
провежда съдебно следствие, да не извършва доказателствена дейност, тъй
като посочените в обвинителния акт фактически твърдения дори и да бъдат
доказани, то същите не обосновават състав на извършено престъпление.
В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени твърдения,
че обвиняемата Х. е била запозната с правата й по чл. 119, чл. 121, и чл. 122 от
НПК и въпреки това в качеството й на свидетел по досъдебно производство №
2
1680/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 43662/2021 г. по описа на
Софийска районна прокуратура, съзнателно е потвърдила неистина пред
надлежен орган на властта - мл. разследващ полицай Д.П., като са
инкриминирани три деяния, включени в конструкцията на продължавано
престъпление:
-на 11.01.2022 г. в гр. София, пред надлежен орган на властта - мл.
разследващ полицай Д.П., в разпита си в качеството на свидетел по досъдебно
производство № 1680/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 43662/2021 г.
по описа на Софийска районна прокуратура, съзнателно устно е потвърдила
неистина, като заявила: „На 21.12.2021 г. С. ми се обади по телефона, че се е
заключил от вътрешната страна на апартамента и не може да си отвори“;
-на 24.02.2022 г. в гр. София, пред надлежен орган на властта - мл.
разследващ полицай Д.П., в разпита си в качеството на свидетел по досъдебно
производство № 1680/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 43662/2021 г.
по описа на Софийска районна прокуратура, съзнателно устно е потвърдила
неистина, като заявила: „Телефонният номер, на който се чувах със С., е ****;
-на 24.11.2022 г. в гр. София, пред надлежен орган на властта -разследващ
полицай Д.П., в проведена очна ставка между свидетелите Д. Т. Х. и Д.М.Х.
Лоранс, в качеството на свидетел по досъдебно производство № 1680/2021 г.
по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 43662/2021 г. по описа на Софийска
районна прокуратура, съзнателно устно е потвърдила неистина като заявила:
„Лицето, което стои пред мен аз не го познавам, не знам как се казва, за първи
път го виждам...“.
Фактическото описание на процесната инкриминирана деятелност е
подведена под диспозицията на чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Настоящият съдебен състав счита, че посочените в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактически твърдения са достатъчни да очертаят
обективните съставомерни признаци / времето, мястото, изпълнителното
деяние и описание на механизма на неговото извършване / на
инкриминираната деятелност по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, както
и участието на подс. Д. Т. Х. в нейното извършване.
Между другото и друг въззивен съдебен състав преди това е приел, че
обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.
Правната норма на чл. 292, ал. 1 НК предвижда, че свидетелят не е
длъжен да говори истината, ако би обвинил себе си в престъпление , като
практиката на ВКС /виж. Реш. № 13 от 22.02.2016 г. по н. д. № 1657/2015 Г.,
Н. К., І Н. О. на ВКС; Реш. № 349 от 17.06.2024 г. по н. д. № 391/2024 г., Н.
К., ІІ Н. О. на ВКС/ е в смисъл, че за да се извърши преценка дали деецът е
упражнил правото си да откаже да се свидетелства, включително и срещу себе
си, е необходимо да се изследват обстоятелства в няколко насоки: дали
фактите, които се установяват от разпита му като свидетел са включени в
предмета на доказване по конкретното производство; дали тези факти касаят
негово или на негови близки противоправно поведение, носещо
3
характеристиките на престъпление; чрез какви точно конкретизирани по
съдържание и обем действия (в хипотезата на "потвърди неистина) или
бездействия (в хипотезата на "затаи истина") е осъществено изпълнителното
деяние. Отговори на тези въпроси могат да се дадат едва след събиране на
доказателства в хода на съдебното следствие, а не както е сторил това
първоинстанционният съд по реда на чл.250,ал.1,т.2 от НПК.
В конкретния случай, в обстоятелствената част на обвинителния акт
липсват фактически твърдения, от които да следва извод, че ако подс. Д. Т. Х.
каже истината, би обвинила себе си в престъпление. Напротив, видно от
мотивите на първостепенният съд, същия използва словосъчетанието
„установяването на евентуалната връзка на подсъдимата Х. с лицето „С.“,
което сочи на предположение от страна на контролирания съд за наличието на
обстоятелства, твърдения за каквито липсват в обвинителния акт .
С оглед на всичко посочено, настоящият въззивен съдебен състав намира
обжалваното определение за незаконосъобразно и като такова следва да бъде
изцяло отменено, а делото да бъде върнато на друг съдебен състав на СРС, тъй
като настоящият първоинстанционен съдебен състав е взел отношение по
съществото на делото.
Воден от гореизложеното, Софийски Градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено на 09.09.2024г. по
НОХД № 15526/2023г. по описа на Софийски районен съд –НО, 106 състав, с
което на осн. чл.250,ал.1,т.2 вр. с чл.248,ал.5,т.2 от НПК е прекратено
наказателното производство по делото.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен
съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4