Р Е Ш Е Н И
Е № 260753
гр. Пловдив, 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 106 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 против Д.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за потребителски заем № ******* от **** г., е
предоставил на ответника кредит в размер на 3335,88 лева. Твърди се, че сумата,
предмет на горепосочения договор, била преведена на ответника по банков път по
посочена от същия банкова сметка, ******** от договора. Сочи, че усвояването на
посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле
„Удостоверение на изпълнението“. Излага, че съгласно чл. 3 от договора, за
ответника е възникнало задължение да погаси заема на 36 месечни вноски – всяка
по 150,90 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент, посочени в параметрите на договора. Твърди още, че ответникът е
преустановил плащането на вноските по кредита на 20.11.2017 г., като към тази
дата са погасени 4 месечни вноски. Излага, че на основание чл. 5 от договора
вземането на ищеца става предсрочно изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Сочи, че въпреки
уговорката в договора за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост,
ищцовото дружество е изпратило до ответника последна покана за доброволно
изпълнение на адреса, посочен в договора, като съгласно чл. 10 от същия, всички
изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат
изпратени на адреса, посочен в договора. Твърди, че ответникът не е изпълнил
договорните си задължения по заплащане на кредита, а именно: не са заплатени на
ищеца 32 месечни вноски към 20.12.2017 г. /настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита/ - в размер 4618,57 лева, от която главница в размер на
3255,13 лева и възнаградителна лихва в размер на 1363,44 лева. Претендира и, че
ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер
на 475,69 лева, за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита –
20.12.2017 г. до 03.09.2019 г.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал
за същите заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното
ч.гр.д. № 15296/2019 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. с., против длъжника била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
26.09.2019 г. до окончателното плащане и разноски. Доколкото заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК. Моли се за уважаването им. Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане
делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в молба преди първото открито съдебно заседание по
делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът
е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на основание лично –
л.49 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна – л.56 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 49 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
Договор за потребителски паричен кредит ************** г.; покана, извлечение по кредит, се прави извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове
да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане
на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от
депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
26.09.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна, като доколкото се касае за производство по чл. 422 ГПК,
настоящият съдебен състав следва да се произнесе по разноските в заповедното и
исковото производство. Поради изложеното ответникът следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 232,85 лева, представляваща разноски за държавна такса /132,85
лева/ и юрисконсултско възнаграждение /100 лева/ в исковото производство, и
сумата в размер на 151,89 лева, представляваща разноски за държавна такса /101,89
лева/ и юрисконсултско възнаграждение /50 лева/ в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Д.В.М., ЕГН **********, с адрес:
***, ДЪЛЖИ НА БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, Сгр. 14, следните суми: 3255,13 лева, представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски заем № ************** г., сключен между страните, 1363,44 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 20.11.2017 г. – 20.06.2020 г.,
475,69 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
20.12.2017 г. – 03.09.2019 г., ведно със законната лихва, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.09.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ****/30.09.2019 г. по ч. гр. д. № 15296/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XVII гр. с-в.
ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, сумата в размер на
151,89 лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № 15296/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XVII гр. с-в.
ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, сумата в размер на 232,85
лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ