Р Е Ш Е Н И Е № 12
гр.П., 24.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в открито съдебно заседание на десети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М.А.,като сложи на разглеждане докладваното
от с ъ д и я т а анд № 252 по описа на ПпРС
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл.
от ЗАНН е образувано по жалба Г.Н.С. ***9-0321-000793/01.03. 2019 г.
на Началник РУ П. към ОДМВР Т., с което и на осн.чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП са му
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 м. за това, че „на 04.09.2018 г. в 11.02 ч. при движение по бул.“Б.“ и завивайки
надясно по ул.“***“, управлява л.а. „Форд Мондео“
жълт на цвят с рег.№ Т **** АС собственост на Б. Г. Й. от гр.П. с рама по
свидетелство за регистрация с №WFONXXGBBNVK***** предназначено за друго
МПС. При извършената полицейска проверка се установи, че автомобила „Форд Мондео“ управляван от водача С. е с номер на рама WFONXXGBB
NWS****,
несъответстваща със свидетелство за регистрация ****“ – нарушение по
чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва изцяло законосъобразността на
издаденото НП, като жалбоподателят твърди, че по отношение на управлението на нерегестрирано МПС е било образувано нохд № 221/2018 г. на
ПпРС срещу бащата на жалбоподателя, по което е бил наказан с влязло в сила
споразумение. В с.з. поддържа жалбата си лично, моли НП да бъде отменено,
представя подробни писмени бележки.
Ответникът по жалбата – РУП П., редовно призован,не
изпраща представител, не взема становище
по жалбата.
Районна прокуратура П., редовно уведомени съгласно чл.62
от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят Г.Н.С. бил
правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за различни категории,
придобити през 2017 г., като до извършване на нарушението, предмет на делото не
бил наказван за други нарушения на ЗДвП /справка л.11/.
Видно от материалите по приложеното в цялост
нохд № 221/2018 г. и БП № 590/ 2018 г. по описа на РУП П., бащата на
жалбоподателя – Н. С.Н. получил като подарък от своята позната Б. Й. собствения
и л.а.“Форд Мондео“ с рег.№ Т **** АС. Впоследствие
л.а. започнал често да се поврежда, при което закупил бракуван л.а. също марка
„Форд Мондео“ без регистрационни табели, с намерение
да ползва части от него при ремонта на първия автомобил. Впоследствие преценил,
че подареният му л.а. е много изгнил и е по-лесно да прехвърли регистрационните
табели № Т **** АС от единия на другия автомобил. На 04.09.2018 г. Н. Н.
помолил сина си – жалбоподателя Г.С. да отиде с л.а. до офиса на Еконт в гр.П., бул.“Б.“, за да вземе пратка. С. нямал
никаква представа за извършаната от баща му размяна на регистрационните табели,
при което отишъл до указаното му място и след като се връщал, около 11.00 ч. бил
спрян за проверка от полицейски патрул в състав полицай С.Р.. При проверката на
л.а.“Форд Мондео“ с рег.№ Т **** АС било установено,
че рамата му по регистрация №WFONXXGBBNVK***, докато тази на управляваното от жалбоподателя МПС
била друга № WFONXXGBBNWS***, която не съответствала със свидетелство за
регистрация № ***. За констатираното нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП на Г.С.
бил съставен АУАН № 612514 /приложен/, а материалите по преписката били
изпратени в РП П. с оглед данните за престъпление по чл.345,ал.1 НК. След
приключване на БП № 590/2018 г. на РУП П., в ПпРС било внесено споразумение, по
силата на което обв.Н. С.Н. /бащата на жалбоподателя С./
се признал за виновен за това, че „на
04.09.2018 г. в гр.П., си е послужил с табели с рег.№ Т **** АС, издадени за
друго МПС – за л.а.“Форд Мондео“ с рама № WFONXXGBBNVK***, като ги е поставил на
л.а.“Форд Мондео“ с рама № WFONXXGBBNWS***“-престъпление по чл.345,ал.1 НК, за което му било
наложено наказание глоба в размер на 750 лв., в сила от 19.09.2018 г. По неизвестни
причини, на 01.03.2019 г. Началникът на РУП П. издал НП № 19-0321-000793
/приложено/, с което за абсолютна същата деятелност санкционирал и синът на
обвиняемия по нохд № 221/2018 г. на ПпРС Г.Н.С..
Фактическата обстановка беше установена от съда след
преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК от писмени доказателства, както и от
разпитания в с.з. актосъставител. Възприетата от съда фактическа обстановка не
се оспорва и от жалбоподателя, видно от наведените в жалбата доводи.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като НП е
издадено в нарушение на чл.24,ал.1,т.6
от НПК, изразяващо се в нарушение на принципа “non bis in idem” /„нон бис ин идем”/-
правило, непозволяващо образуване на
ново дело за същото нарушение, за което нарушителят вече е бил наказан. В
постоянната си практика ВКС е давал задължителни указания за изясняване на
определението за тъждеството на престъпленията (респ. нарушенията), като е
приел (виж напр.решения № 553/1995 г. по н.д.№ 463/1994 г. І н.о. и № 195/19.05.
В
контекста на гореизложеното е основателен въпроса дали провеждането на
настоящото наказателно производство спрямо посочения като нарушител Г.Н.С. не е
довело до нарушение на принципа non bis in idem, закрепен и в чл.4, § 1 от Протокол № 7 към
Европейската конвенция за правата на човека. Цитираната норма се явява част от
вътрешното право на Република България и има предимство пред националните
норми, които ѝ противоречат, тъй като ЕКПЧ е подписана от Република
България и ратифицирана от НС. Според визираният текст: „Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава
за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно
закона и наказателното производство на тази държава.“ Съгласно този
класически принцип на наказателния процес е недопустимо едно лице да бъде
подложено на наказателно преследване за същото деяние, по отношение на което е
приключила наказателна процедура с влязъл в сила акт. Касае се за
недопустимост не просто на повторното наказване, но и въобще за провеждане на
повторна наказателна процедура, като е без правно значение как е приключила
първата процедура – с оправдаване или осъждане на лицето /в т.м. и решение от
03.10.2017 г. по внахд № 131/2017 г. на ТОС/.
Предвид
гореизложените съображения и в частност – тези относно характера на
престъплението и вида и тежестта на наложеното наказание по НК, съдът намира,
че проведеното по отношение бащата на жалбоподателя производство по нохд № 221/2018
г. на ПпРС несъмнено има характер на наказателно по смисъла на чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ. Недопустимо е същото лице /реално лицето не е същото, но
предвид характера на посредственото извършителство попада в тези критерии/ да
бъде повторно подлагано на наказателно преследване, независимо дали в рамките
на първото производство му е било наложено наказание или не. В подкрепа на
гореизложеното е и задължителното за съдилищата ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС
по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, съгласно т.1.1. от което,
„Наказателно производство, образувано
срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило
с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на
наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание
чл.4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК“.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 19-0321-000793/01.03.2019 г. на Началника на РУП П.,
с което на Г.Н.С. ***, ЕГН-**********,
за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба
в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: