Присъда по дело №227/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 55/26.04.2024 година по НОХД № 227/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Х. О. /H O/, роден на ********** г. в гр. Идлиб, Сирия, гражданин
на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за
това, че на 06.04.2024 година, в района на гранична пирамида № 193, находяща се в
землището на село Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкрИ.е на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник -
адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Пледира наказанието на подсъдимия да бъде
определено при условията на чл.55 от НК, като при определянето му съдът съобрази
обществената опасност на деянието, невисоката степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия предвид чистото му съдебно минало, обстоятелството, че е
съдействал в хода на досъдебното производство за разкрИ.е на обективната истина и
причините, поради които е извършено деянието. С тези съображения предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание около една година лишаване от свобода, което
наказание с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия да бъде отложено за изпитателен
срок от три години, както и да му бъде наложено наказание глоба в размер на 500.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Б. К. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира при определяне на
наказанието на подзащитния й съдът да вземе предвид, че подзащитния й е гражданин на
Сирия, която се намира в състояние на граждански конфликт, тежкото му социално и
битово положение, които са причина за извършване на деянието, съдействието му за
разкрИ.е на обективната истина в хода на досъдебното производство и чисто му съдебно
минало. Моли за определяне на наказание на подсъдимия около предвидения от закона
минимум, а именно една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години и глоба в размер на 500.00 лева.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Х. О. /H O/, роден на **********г. в гр. Идлиб, Сирия, сириец,
гражданин на Сирия, със средно образование, с адрес: гр. Идлиб, Сирия, без документи за
самоличност.
Подсъдимият Х. О. в началото на 2024 година напуснал държавата си по произход
Сирийската арабска република поради трудните условия на живот и военния конфликт в
страната и влязъл в Република Турция, с намерение да достигне до Кралство Нидерландия,
където де се установи трайно.
Тъй като не притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе във
Кралство Нидерландия или друга държава на територията на ЕС, подсъдимият се свързал с
1

неустановено лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да му помогне, не по
установения от закона ред, да влезе в република България, като част от пътя му към
Кралство Нидерландия. В изпълнение на договореното през нощта на 05/06.04.2024 г.
подсъдимият достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската
границата, в района на 193 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Воден, общ.
Болярово, обл. Ямбол, като част от група от общо седем лица, всички имащи намерени да
влязат в република България не по установения за това ред, водени от две неустановени по
делото лица. На 06.04.2024 г. подсъдимия, влязъл от република Турция в република
България, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през отвор във
възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница, заедно с останА.те лица от
групата и двамата им водачи в района на 193 гранична пирамида, находяща се в землището
на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол. При влизането си в страната ни на 06.04.2024 г.
подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му
право да влезе в република България. След влизането си в страната ни подсъдимия и
спътниците му, водени от двамата водачи продължили движението си на територията на
република България. На 08.04.2024 година около 13,00 часа подсъдимия заедно с останА.те
шест лица от групата се придвижвал по пътя за с.Стефан Караджово, община Болярово,
като пътник в лек автомобил марка „БМВ“, управляван от неустановено по делото лице.
По същото това време автомобила бил забелязан от св. И. К. С. - командир на отделение в
ГОДГ в ГПУ-Болярово към РД „ГП“ – Елхово, и малко след това спрян от свидетеля в с.
Стефан Караджово.
В подсъдимият при извършената му полицейска проверка от св. С. и в последствие
при задържането му от свидетеля в ГПУ-Елхово не са били намерени документи за
самоличност, нито такива, даващ му право да влезе на територията на Република България,
нито в последствие подсъдимия е представил такива.
При извършена в последствие проверка на възпрепятстващото съоръжение на
линията на държавната граница и прохождане на обратната следа от служители на ГПУ –
Болярово е било установено, че групата, в която се е намирал подсъдимия е преминала
държавната граница в района на 193 гр. пирамида в землището на с.Воден през отвор във
възпрепятстващото съоръжение.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля И. К. С., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта им касаеща
обстоятелствата относими към времето на влизането му и пребиваването му на територията
на република България, кореспондират с останА.те доказателства, поради което се
кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето на извършване на
деянието, както и относно формата на вината. Обясненията на подсъдимия относно
причините за извършване на деянието, доколкото не се опровергават от останалата
доказателствена съвкупност също се ценят от съда с доверие. Показанията на разпитания
свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с
останА.те доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради
което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към механизма на осъществяване
на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в
2

република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна
и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Х. О. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 06.04.2024г., в района на гранична
пирамида № 193, намираща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Х. О. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед произхода му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетеля С. и писменото доказателство – протокол да полицейски обиск. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – Кралство Нидерландия,
преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е
бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за намерението му да се укрива от органите на властта и за
липсата на намерение у подсъдимия влизането му в страната ни да е с цел да се ползва от
3

правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Х. О. за виновен в престъпление
по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания
в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкрИ.е на обективната
истина по делото, както и добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка
и досъдебното производство.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - една година лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв. и разноски за преводач в хода на съдебното
производство в размер на 31,02 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова разпоредба от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач
в хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово, а разноските за преводач в хода на съдебното
производство в размер на 31,02 лева да останат за сметка на РС - Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	55
Дата:	26 април 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200227
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 април 2024 г.

Присъда по дело №227/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите