Определение по дело №211/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по протест на прокурор от Р. П.- Б. против постановената по НОХД № 1125/07г. присъда от състав на Районен съд-Б.. Сочи се от прокурора, че атакуваната от него оправдателна присъда е незаконосъобразна, неправилна и в противоречие със събрания от съда доказателствен материал. Излагат се съображения, че в инкриминирания период в качеството си на длъжностно Л. подсъдимият Б. Я., макар че е следвало да се съобразява с нормите на ЗБКД, ПБ, Вътрешната наредба за кредитната политика на БТБ- –Б. и Вътрешни правила за кредитиране на ЮЛ и ФЛ на Б. „Х..” -П., Устава на БТБ, не е изпълнил служебните си задължения и е раздал необезпечени кредити, останали поради това неиздължени. Твърди се от прокурора, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен само, ако въобще извършеното от него не съставлява престъпление, а дори и поради систематическото място на чл.28 НК, да се приеме, че Я. не е осъществил състав на това престъпление, то съдът е следвало да прецени дали той не е осъществил престъпление по чл.22.ал.2, във връзка с ал.1 на с.чл. и с чл.2.ал.2 НК (за сделките, сключени в съучастие?!), във връзка с чл.26,ал.1 НК.

Поради горните се иска от прокурора окръжният съд да отмени протестираната присъда и да постанови нова такава, по силата на която подсъдимия Б. Я. бъде признат за виновен.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на О. П.-Б. изразява позиция, че протестираната присъда е правилна по отношение неосъждането на дееца за престъпление по чл.28 НК с оглед на установената вече съдебна практика, но счита, че дори и без изменение на обвинението, съдът е следвало да прецени дали не са налице предпоставките за осъждането на Я. за извършено престъпление по чл.22 НК, в каквато насока се прави и искане. Сочи се от прокурора, че при правилно и пълно изяснената фактическа обстановка съобразена с доказателствата по делото, съдът е следвало да осъди под.Я. за престъпление по чл.219,ал.4, във връзка с ал.1 НК, но че към настоящия момент за това престъпление е настъпила амнистия съгласно влезлия в сила на 22.04.2009г. Закон за амнистията.

Подсъдимият се явява лично, застъпва становище за невиновност, пледира за потвърждаване на присъдата на БлРС, К. сочи, че кредитирането в частност и въобще банкирането е рискова дейност и че не е действал с умисъл да увреди интересите на банката и клиентите на същата. Защитникът му- адв.Н. – моли съда да потвърди оправдателната присъда на районната инстанция, сочи, че за да бъде осъществен състава на чл.22 НК се изискват специални умисъл и цел, каквито от доказателствата по делото спрямо доверителя му не могат да бъдат изведени.

Въззивният съд, в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С анализираната присъда състав на РС-Б. е признал подсъдимия Б. Я. Я. за невиновен в това, че в периода 09.06.1992г. - 23.03.1995г. в Б. при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно Л., което заема О. служебно положение - ръководител на БТБ - и главен директор на ТБ "Х.." - клон Б. сам и в съучастие К. съизвършител с Е.Х. Б. от същия град, с цел да набави имотна облага на различни фирми-кредитополучатели, не е изпълнил служебните си задължения и е разрешил отпускане на необезпечени кредити в български левове и валута, К. от деянието са причинени значителни вредни последици на банката – имотна вреда в размер на 731 518 щ.д, с левова равностойност към датата на падежа от 28 240 512, 02 лева, 279 479,28 германски марки, с левова равностойност към датата на падежа от 26 158 202,41 лева и 68 318 135 лева, общо в размер на 122 716 849, 43 лв., представляващи невъзстановени главници по отпуснатите кредити и случаят е особено тежък и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.28.ал.3, във връзка с ал.2, във връзка с ал.1 на с.чл. и във връзка с чл.26,ал.1 от НК и чл.2.ал.2 от НК - по отношение на случаите, извършени в съучастие.

За да постанови този съдебен акт районният съд е приел следната фактическа обстановка, неоспорена от страните и възприета и от настоящата инстанция въз основа на събрания доказателствен материал:

Подсъдимият Я. е 60-годишен български гражданин, женен, неосъждан, трудово ангажиран.

След създаването на “Б...” с решение на УС на БНБ (взето на заседание от 25.10.1989г. в съответствие с Постановление №19/19.05.1989г. на МС и действащия към този момент Правилник за банките) за временен ръководител на банката е определен Е. Б. (първоначално също подсъдим по делото, П. в хода на същото, заради което наказателното производство спрямо него прекратено) и банката е вписана К. дружествена фирма във фирмения регистър на БОС (с решение №54/23.11.1989г. по Указ №56 за стопанската дейност), а с решение на ОС на БТБ--Б. от 17.04.1992г. подсъдимият Я. е избран за член на Съвета на директорите на банката, както и за изпълнителен директор на същата, заедно с Б. Съгласно Устава на Б.., последната е акционерно дружество със седалище в Б. К. тя не отговаря за задължения на държавата. Банката е имала клонове в градовете Р., С. и Я. и е била с предмет на дейност - предоставяне на кредити за текущо банково О. на фирми и ЮЛ, приемане на депозит от местни и чуждестранни лица и други банкови услуги в съответствие с Правилника за банките. Освен устава, БТБ- е приела и редица вътрешни актове- Правила за работата на Съвета на директорите, Правила за компетенциите на изпълнителните директори на БТБ- и директорите на клонове, Вътрешна наредба за кредитната политика на БТБ-, Наредба за влогонабирането и депозитите във валута, давани са указания и насоки.

На 08.06.1993г. е създадена Б. “Х.” -Г.П. чрез сливане на ЗКБ-П., БТБ - -Б. и други, К. преобразуването е вписано на тази дата от ПОС. Новата банката се явява универсален правоприемник на активите и пасивите на сливащите се банки, а последните прекратяват своето самостоятелно съществуване К. ЮЛ. Предметът на дейност на така консолидиралата се Б. е свързан с извършване на същите банкови сделки, с капитал от 222 170 000 неденоминирани лева и УС, в който се включва и Е. Б. С последващи решения е увеличаван капитала на банката. С пълномощно от 02.07.1993г. изпълнителните директори на новосъздадената Б. упълномощават под.Я. и Бачев да представляват ТБ „Х..” на територията на Г.С. и С.. област във връзка с извършването на банкови сделки в страната по чл.1,ал.2,т.1,3,3,5,7,8 и т.10 от ЗБКД, да заемат кредитен ресурс от други лица, да представляват банката пред съдилищата и други правораздавателни органи, за извършване на всички съдопроизводствени действия, както и да преупълномощават други лица от банката за отделни действия. С Протокол № 6 от 21.07.1993г. на Съвета на Директорите на Б. “Х..”- –гр-П. е взето решение за откриване на филиали на банката и клона й в Б.. Приети са Вътрешни правила за кредитиране на ЮЛ и ФЛ, правила за кредитиране в национална валута по чл.41, ЗБКД, Правила за банковите гаранции, Компетенции на регионалните клонове.

С допълнително споразумение към трудов договор от 02.07.1993г., изпълнителните директори на Б. “Х..” -П. са повишили подсъдимият Б. от длъжността “управител” на БТБ на длъжността “Главен директор” на клона в Б. а от 15.09.1993г. подсъдимият Я. е изпълнявал длъжността “Главен секретар” на Централното управление в Г.П.. С нарочно пълномощно 02.12.1993г. подсъдимият Б. е преупълномощил със своите права по извършване на банкови сделки св.М. С допълнително споразумение към трудов договор от 29.04.1994г. подсъдимият Я. е преназначен на длъжността “Главен директор” на клона на банката в Б.. Със заповед №491/04.11.1994г. Централното управление на Б. “Х...” - П. е прекратило трудовите правоотношения с подсъдимия Б. поради отстраняването му от длъжност и задържането му под стража към 07.10.1994г., а със Заповед №100/28.02.96г. на същото управление са прекратени и трудовите правоотношения с подсъдимия Я. поради системни нарушения на ВПКЮФЛ, Указания на ЦУ на Б. “Х...” и превишаване на предоставени правомощия. Към този момент Я. е бил на длъжност “Главен директор” на клона на банката в Б.. Съгласно длъжностната характеристика за “Главен директор” на Б. “Хеброс”, т.5, същият провежда диалози с фирмите и другите организации по уточняване размера на кредитите, гаранциите, лихвените проценти и другите условия, К. подписва договорите и следи за тяхното изпълнение. От удостоверение на БлОС е видно, че с решение от 11.05.2004г. на същият съд е заличен клона на Б. “Х...” в Б. формиран на базата на прекратената ТБ-Б.. По-късно, на 27.04.2007г. Б..., Е...и Х.., се обединяват в У....

Б...и Б. “Х..” са едни от първите търговски банки в България, които са се занимавали с кредитиране на физически и частни юридически лица, на които с Указ №56 от 1989г. е дадено право да извършват стопанска дейност. За да бъде гарантирана икономически такава дейност е следвало да се даде възможност за кредитиране на частните търговци и това е станало със създаване на Б..., а по-късно и на Б. “Х...” , които заедно с кредитиране на държавните предприятия са се занимавали и с отпускане на кредити на новосформираните юридически лица без държавно И. общинско участие, както и на физически лица, занимаващи се със стопанска дейност. Същевременно обаче, тъй К. това е било самото начало на частната стопанска инициатива, търговците рядко са разполагали със свое имущество, което да гарантира кредитите. При разпита на всички банкови инспектори в процесния период се констатира, че изискванията и правилата за кредитиране са се установявали в процеса на самото кредитиране, К. подсъдимият Я. е участвал активно в този процес, К. е създавал, променял и усъвършенствал правилата за кредитиране на банката. Документацията на всяко кредитно досие е събирана от съответен кредитен инспектор, който в последствие представял свое становище за отпускането на даден кредит. Решението за отпускане на кредита се вземало от ръководителите на банката, които имали правомощията да сключват кредитните договори от името на банката, включително и въпреки отрицателното становище на банковите инспектори за отпускане на искан кредит. Договорът за кредит се подписвал и от главния счетоводител на банката. Първоначално цената на предоставяните по кредитите обезпечения се определяла от самите инспектори с оглед на пазарните цени на стоки К. предоставяните в обезпечение такива, понякога се ползвали оценители при банката - св.Цветанов и св.Филипова, а в други случаи се приемала К. стойност на имота цената, определена и посочена от самите кредитополучатели, на база документи за закупуване на заложените вещи. В този период банките не са имали общи информационни системи, позволяващи им да установяват задлъжнялостта на кредитоискател, а освен това не е бил създаден закона за особените залози, позволяващ публичност на направени залози и това е създавало значителни трудности на банките при установяване финансовото състояние на търговците и съдбата на предложените К. обезпечение вещи. Свидетелите Ф. и Ц. били ангажирани след 1992г. К. оценители на вещи, предоставяни К. обезпечение по банкови кредити. От тях св. Ф. оценявала недвижими имоти, а св.Ц., който бил и кредитен инспектор, оценявал и движими вещи. Според показанията на св.Ф., банката имала кредитна политика, която изисквала при определяне цената на недвижимите имоти да се прави занижаване на оценката на имота до 80% от реалната му пазарна цена, за да може при евентуална необходимост от реализиране на обезпечението да се постигне печалба от продажбата на вещите-обезпечение. При отпускането на кредита било практика в банката да се открива разплащателна сметка, по която се превеждала кредитната сума, т.е кредитът не се предоставял в брой и без откриване на сметка на името на съответният кредотополучаТ. Според св.В., главният експерт бил служителят, който проверявал дали кредитните досиета са комплектовани с всички необходими документи, а в последствие при разрешаване на кредита от ръководителите на банката, подписвал и нареждането за превеждане на кредитната сума по откритата за усвояване на кредита сметка на съответният кредитополучаТ.

В хода на досъдебното производство по делото са събрани копия от кредитните досиета по отпуснатите процесни кредити. Същите са копия и внимателния преглед на съдържащите се в тях документи установява, че досиетата са непълни, К. има липсващи и непълни документи. Въпреки това и на база предоставените на съда документи същият е установил, че първия кредит, предмет на обвинението е валутен такъв от 160 000 ДМ, предоставен чрез договор № 54 от 09.02.1995г. на “Л...” Е., със седалище- Г.Р., представляван от К. В. Б. и Б. “Х...” , клон Б.. Този договор е сключен на 09.02.1995г. за сумата от 160 000 ДМ, с дата на падеж 25.08.1996г. Подписан е от подсъдимия Я., в качеството му на ръководител на Б. “Х...” – клон Б.. Целта на кредита е била придобиване на основни средства и левова равностойност на кредита по официално публикуваният валутен курс на БНБ за 09.02.1995г. от 6 950 880 лева. За сключване на Д. за кредит от дружеството са представени документи за регистрация на търговеца, за отраслова принадлежност, данъчна регистрация, икономическа обосновка на кредитирането, както и документи за собственост на недвижим имот – дървообработващо предприятие, заедно с парцела, върху който е построено, находящо се в Г. Р.. След представянето на необходимите документи и провеждане на преговори с представителите на банката, е направено искане за одобряване на кредитирането от ЦУ на Б. “Х..” Г. П. и такова разрешение е дадено. Кредитът е обезпечен със законова ипотека на застрахован имот - предприятие за преработка на дървесни материали, ведно с мястото, находящи се в Г.Р.. Съдът е изследвал, че първоначално отношенията между страните по този кредитен договор са се развивали съгласно условията на Д., но в последствие поради финансови затруднения на кредитополучателя, обслужването на кредита е станало нередовно. И на 18.06.1996г. по искане на банката е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително производство, извършен е оглед и оценяване на имуществото на дружеството, направен е опит на публична продан на ипотекираното предприятие, но не е продадено, поради високата си пазарна стойност и липсата на купувачи. По делото (при първоначалното му разглеждане) е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е оценила дълга и имуществото, послужило за обезпечаването му и според експертите дългът е обезпечен в достатъчна степен.

Вторият договор, предмет на обвинението, е валутен кредит от 150 000 ЩД, предоставени по договор 23 от 23.03.1995г. на “К...". , със седалище-Г.Р., представлявано от К. В. Б. по пълномощно от Т. А. Б. Договорът за кредит е подписан за Б. “Х...” , клон Б. от подсъдимия Я., с цел на кредитирането-оборотни средства за осъществяване на внос, преработка и реекспорт на дървесни материали, с посочен падеж по кредита-25.03.1996г и левова равностойност на кредита - 9 964 800 неденоминирани лева. Изготвена е и икономически анализ за възможността да се извършва финансираната с кредита търговска дейност, в досието се съдържат решение за регистрация на дружеството и удостоверение за актуалното му състояние. Кредитът е обезпечен с предоставяне в залог на рафинерна инсталация за слънчогледово масло – договор от 20.03.1995г., сключен между банката и ”А...", в който е отразена цена на заложената вещ съобразно изготвена оценка от лицензиран оценител. За съхранението на заложената вещ е изготвен и протокол за О. П. от 20.03.1995г., според който материално-О. Л. по П. на веща е С. Д. Т. с местонахождение на веща и нейният пазител- Гр.П.. Приложена е и застрахователна полица за заложената рафинерия от 12.05.1995г. Поради необслужването и непогасяването на процесния кредит на падежа, на 28.12.1999г. банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу кредитополучателя за дължимите от него суми по кредитния договор. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза се е установило, че кредитът е усвоен изцяло, К. преводите са правени на части в полза на кредитополучателя. Погасени са 10 750 щатски долара. Дължимата сума на кредита на падежа е 139 250 ЩД с левова равностойност към същата дата - 10 923 744.75 лв. - неденоминирани, което в деноминирани лева е в размер на 10 923.74 лв. При извършената съдебно-оценителна експертиза на движими вещи в хода на съдебното следствие е констатирано, че заложената К. обезпечение рафинерия за производство на слънчогледово масло според експерта е с адекватна оценка на лицензиран оценител към датата на отпускане на кредита от 34 354 000 ДМ.

Следващият кредит, предмет на обвинението, е валутен такъв за 10 000 ДМ по договор №24/24.08.1992г., предоставен на ”Д...”, представляван от Д. Ю., със седалище -Б.. Целта на кредитирането е закупуване на двигател за автомобил, К. кредитът е обезпечен със залагането на товарен автомобил с марка “RABA-S-22”. На 01.08.1993г. поради повишаване на лихвения процент е сключен анекс към Д. К. е уговорена надбавка върху лихвения процент. Кредитът не е обслужван редовно и това е довело до опити от страна на банката за доброволно уреждане на отношенията с длъжника. На 07.10.1994г. банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу кредитополучателя за незаплатените задължения по банковият му кредит. По молба на подсъдимия Я. е образувано изпълнително производство, в хода на което е констатирано, че заложеният автомобил е използуван за извършване на митническо нарушение и с НП от 27.07.1994г. на Началник на Митница-П. е постановено задържане на автомобила К. обезпечение за наложената митническа санкция на св.Ю. В изпълнителното производство от длъжника са внасяни суми, които са послужили за покриване на лихви и съдебни разноски. Справка на банката от 26.09.2003г. показва, че кредита се води К. неиздължен за общата сума от 24 931.11 лв., в това число главница и лихви. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че лихвата по кредита е 14 процента, кредитът е усвоен изцяло, погасен е частично, К. дължимата сума на падежа /31.08.92 г./ е в размер на 7 496 ДМ И. в неденоминирани лева това са 118 399.32 лв. А съдебно-счетоводните експертизи, назначени в хода на съдебното следствие при първото разглеждане на делото са установили, че общата стойност на движимите вещи, посочени К. обезпечение по този кредит, е в размер на 600 000 неденоминирани лева И. по метода на аналога 603 000 неденоминирани лева, т.е. то напълно покрива стойността на кредита.

Следващият кредит, предмет на обвинението, е левов такъв от 13 200 000 лева, предоставен чрез договор №101 от 18.08.1994г. на ”Л...”, със седалище-Г.Р., представляван от Л. Г. С. Договорът за кредит е подписан от подсъдимия Я., К. управител на клона на Б. “Х...” Б. с падеж-25.09.1995г. и цел на кредитирането-набавяне на средства за експлоатация на дървопреработващо предприятие. Преди подписването на кредитния договор е представена икономическа обосновка на кредита, решение за фирмена регистрация на търговеца, удостоверение за отрасловата му принадлежност към търговия на едро от НСИ, пълномощно. Договорът за кредит е обезпечен чрез ипотекирането на 2 бр. складови помещения до цех за производство на майонеза, находящи се в Г.Р., ведно с прилежаща им площ, собственост на фирма ”А...”, както и със залог на лек автомобил с марка” Роувър” и оборудване на офис в Г.Р., такова в офис в Г.С. и в бар “В...”, находящо се в Г. Р., всички движими вещи, също собственост на “А...”. За процесния кредит е заложено и наливно олио от 400 000 литра и 40 бр. крави, отразени в Д. за залог от 15.08.1994г. К. собствени на фирмата “Р...” с представител К.К. Издаден е и протокол за О. П. от същата дата, подписан от Я., в който е отразено, че материалноотговорни лица по пазенето на заложените вещи са св.Т. и Д. Б. К. допълнително обезпечение, на 04.09.1995г.е сключен още един договор за залог между кредитополучателя и банката с предмет-олио от 400 тона. Изготвен е и протокол за неговото П.. Заложената вещ е отразена К. собствена такава на фирма “А...”, с представител св.К. К. В последствие през 1995 и 1996г., след проверки на наличното обезпечение-олио, са изготвяни нови договори за залог и протоколи за О. П. в актуализиране на въпросното обезпечение. Поради неиздължаване на кредита на падежа и след неуспешни опити за доброволно уреждане на отношенията, банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу кредитополучателя на 10.03.1998г. и е образувано изпълнително производство спрямо него, в хода на което е установено, че залогът липсва. От извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза се установява, че кредитът е усвоен изцяло, частично погасен е, К. на падежа дължимата главница е в размер на 9 038 038,14 неденоминирани лева.

Следващият кредит, предмет на обвинението е валутен кредит от 60 000 ЩД, предоставен с договор №56 от 01.03.1995г. на “Хат-92”ООД -Г.Р., представлявано от заедно и поотделно от св.А.М., Т. И. К. и Х. Я. Д. Договорът за валутен кредит е подписан от подсъдимия Я., с определен падеж на 25.02.1996г., цел на кредитирането-за внос на слънчоглед. Събрана е информация за приходите и активите на фирмата преди отпускане на кредита, направена е и икономическа обосновка на кредитирането. Въпреки това, Контролният съвет на РК-Б. е констатирал, че на 28.02.1995г. няма представен пълен баланс К. отчет за приходите на кредитополучателя към.12.1994г., както и доказателства за валутната възвръщаемост на кредитираната дейност. Кредитът е обезпечен чрез ипотекирането на апартамент в Г.С. собственост на Ч.Г. Р., оценен от лицензиран оцениТ. Договорът за ипотека е от 27.02.1995г. и в него е посочено, че с ипотекираният апартамент се обезпечава отпуснат на кредитополучателя валутен кредит за сумата от 45 000 ЩД. К. обезпечение по кредита е предоставен и лек автомобил с марка “Мерцедес”, собственост на “А..”, както и лек автомобил с марка “Фиат Крома”, собственост на св.М. За заложените автомобили са изготвени договори за залог и протоколи за О. П., в които за материално-отговорни лица по тяхното П. са определили собствениците на вещите. Поради необслужване на кредита и неиздължаване на съответни вноски по него, банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу кредитополучателя за неиздължените суми на 18.11.1996г. При извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че кредитът е отпуснат при лихва от 19%, усвоен е изцяло, а погасяванията по него са в размер на 8 024.37ЩД. Дължими суми (главница) на падежа са в размер на 51 975.63 ЩД И. в левова равностойност към същата дата- 3 913 453.09 лв.-неденоминирани, респ. в деноминирани-3 913.45 лв. Цената на ипотекирания имот е 2 374 600 недоминирани лева, а стойността на заложените движими вещи е 2 982 8 00 неденоминирани лева – т.е. –съгласно заключението по съдебно-оценителната експертиза- стойността на обезпечението надвишава дълга.

Следващият кредитен договор, предмет на обвинението е за левов кредит от 120000 неденоминирани лева чрез договор за банков кредит №161 от 01.07.1992г. с ЕФ”И...”, със седалище- Г.Р., представляван от К. Г. С. Кредитът е обезпечен със залог на движими вещи - товарен автомобил “Ман”, стерео уредба с марка “Давали” и кафе-машина “Сан Марко”, оставени на О. П. при длъжника, К. са предписани условия за съхранението им и същите са застраховани. Поради неиздължаване на кредита на падежа -30.11.1992г. и неговото нередовно О., банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу кредитополучателя за дължимите й суми към 08.10.1993г. В хода на образуваното изпълнително производство срещу този длъжник е констатирано, че заложеният товарен автомобил е продаден. Към 10.12.1997г. е констатирана и липсата на другите две вещи, заложени К. обезпечение по процесния кредит, както и че кредитополучателят се укрива от банката. С мемориален ордер от 18.06.2001г., кредитополучателят е изплатил изцяло задължението си към процесната Б., вследствие на което е прекратено и образуваното спрямо него изпълнително производство. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че усвоеният кредит е в размер на 120 085,07 лева, погасяванията по кредита са в размер на 449,65 лв. И. на датата на падежа дължимата сума е в размер на 119 635,42 неденоминирани лева. Експертите по съдебно-счетоводната експертиза са установили, че към момента на извършване на експертизата 30.04.2004г. в счетоводството на Б. “Х..” за този кредит не водят дължими суми и кредита се счита погасен.

Следващият кредит, предмет на обвинението е левов за 100 000 лева, предоставен на И. Д. М. чрез договор за кредит №213 от 10.08.1992г. с цел- закупуване на животни. Кредитът е обезпечен със залог на 8 бр. крави и 6 бр. телета, за което е сключен и нарочен договор от 10.08.1992г., подписан от подсъдимия Я.. Няма данни за индивидуализация на заложените вещи. Поради нередовното О. на кредита на определения за това падеж, срещу кредитополучателя е издаден изпълнителен лист от банката към 04.07.1994г. Направена е проверка на заложените вещи К. обезпечение по кредита, при която е констатирано, че вещите не са налични, а жалбоподателят не развива животновъдна дейност. При разпита кредитополучателят И. М. е посочил, че погасявал кредита, но през 1995г. пострадал при тежък инцидент, изпаднал в затруднение и преустановил плащанията, с течение на времето заложените вещи погинали, за което той не уведомил банката. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза е установено, че кредитът е усвоен изцяло, погасяванията са в размер на 71 178,19 лв., дължима сума към датата на падежа е в размер на 28 821,81 неденоминирани лева. А от заключението по приобщената съдебно-счетоводна експертиза е констатирано, че се дължат 72 деноминирани лв. за главница, лихва от 36 деноминирани лв., К. не се дължат съдебни разноски. Този кредитополучател на практика е платил три пъти повече в сравнение с получения размер на кредита, но всичко това е за съдебни разноски и по-голяма Ч. за законната лихва по кредита. При направената съдебно-оценителна експертиза на движими вещи в хода на съдебното следствие, експертите са констатирали, че при добро състояние за заложените вещи, общата им стойност надхвърля размера на отпуснатия кредит и той е бил напълно обезпечен.

Следващият кредит е за сумата от 14 975 000 лева, предоставен чрез договор от №102 от 18.08.1994г. на ”Д...“, със седалище-Г.С. представляван от Р. С. И. Договорът е подписан от подсъдимия Я., с падеж-25.09.1995г. и цел на кредитирането-средства за експлоатация на дървопреработващо предприятие. Преди сключването на процесния кредит е установено, че кредитополучателят е регистриран в търговският регистър с решение на СГС от 29.04.1993г. Представена е икономическа обосновка на кредитирането, както и концепция, свързана с развитието на дървообработващата промишленост на територията на Държавните лесничейства в Западните Родопи. Кредитът е обезпечен със складова наличност в предприятие за преработка на дървен материал, за което е сключен и договор за залог от 21.08.1994г. Договорът е подписан от подсъдимият Я., К. в него са отразени и други вещи за обезпечаване на кредита- леки и товарни автомобили по опис. В посочения опис от 18.08.1994г. са отразени 11 бр. автомобили, индивидуализирани по година на производство и марка от Д..., за които е определена застрахователна стойност от 396 600 лв. За вещите е издаден акт за О. П. от 15.08.1994г., в който К. материално-О. Л. е отразен М. Х.. В пълното кредитно досие на кредитополучателя е представен договор за покупката на някои от заложените вещи- автомобили, които се оказва, че не са собственост на отразените К. залогодател-“А...”, а на други лица. По отношение на складовата наличност в дърводелски цех, отразена К. собственост на “А...”, което също е предоставено К. обезпечение по кредита, е изготвен протокол за оценка на имущество от 30.06.1994г. Тази складова наличност е оценена на сумата от 4273 600 лв., от тях заложените за обезпечение на процесният кредит вещи са оценени отделно в инвентаризационен опис за сумата от 2 010 672 лв. На 18.08.1994г. е сключен друг договор за залог между банката и фирма “А...” за обезпечаване на този кредит чрез залагане на трактор с ремарке, който е оставен на О. П. на материалноотговорно Л. св.И. И. И договорът за залог и актът за О. П. са подписани от подсъдимият Я.. Няма данни за оценяване на заложените вещи и начина, по който е определена тяхната пазарна цена. На 21.08.1994г. е сключен следващ договор за залог между банката и “Р...” Е. за обезпечаване на този процесен кредит чрез залагане на наливно слънчогледово масло. Изготвен е акт за О. П., без определяне на условията, при които да се съхранява заложената вещ, а К. материално-О. Л. е посочено С. Т. и С. К. Този договор за залог и акт за О. П. също са подписани само от подсъдимият Я.. На 04.09.1995г. е сключен нов договор за залог между банката и “А..“, във връзка с обезпечаване на процесният кредит. Издаден е отново акт за О. П. от същата дата, в който К. материално О. Л. по пазенето на олиото е посочен св.С. Т. Този договор за залог и актът към него за О. П. са подписани само от подсъдимият Я.. През 1996г. отново са сключвани договори за залог между банката и фирми-залогодатели на обезпечение, представляващо наливно олио И. масло по процесния кредит. В пълното кредитно досие на кредитополучателя е приложена и молба за вписване на законна ипотека върху чужд имот /собственост на “Х..."./, представляващ склад за фураж-600 тона, находящ се в Г.Р., без земята, върху която е построен. Приложена е и оценка на склада. Тази молба за вписване на ипотека е с дата 17.08.1994г. и в нея е отразено, че кредитът на този кредитополучател е предоставен К. преоформено валутно рефинансиране на фирма “А...” ООД-Г.Р.. Поради неизплащане на кредита на определеният за това падеж, банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу кредитополучателя за неразплатените суми към 10.03.1998г. В хода на изпълнителното производство е констатирано, че Ч. от заложените автомобили са собственост на трети лица, както и че цялото заложено имущество-автомобили са отчислени от собственика им И. липсващи такива, ведно със заложения трактор. Констатирано е също, че законната ипотека върху предоставения К. обезпечение недвижим имот-склад е заличена. При извършената в хода на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че кредита е усвоен в размер е на 14 975 000 лева, погасяванията по него са в размер на 9 300 494,81 лева, К. дължимата сума на падежа е 5 674 505,19 неденоминирани лева. Вещите, посочени К. залог по този кредит не са налични такива и Банката е заличила ипотеката на предоставения недвижим имот по кредита въпреки неиздължения кредит. Общата сума на пазарните цени на посочените К. обезпечение по кредита движими вещи възлиза на сумата от 39 429 940 неденоминирани лева.

Следващият кредит, предмет на обвинение е левов от 15 000 000 лева, предоставен чрез договор №92 от 22.07.1994г. на СК ”Е...”, със седалище Г.Р., представлявана от Р. Х. по пълномощно на К. К.. Целта на кредитирането е придобиване и експлоатация на дървопреработващо предприятие и цех за майонеза. Кредитът е обезпечен с цех за майонеза и предприятие за преработка на дървесни материали, находящи се в Г.Р., а също и залог върху ПВЦ-склад в с.С. Договорът за залог и акта за О. П. от 20.07.1994г. са подписани само от подсъдимия Я.. На 21.07.1994г. е сключен договор за залог между банката и “Р...”, съгласно който въпросната фирма, представлявана от св.Р. Х. предоставя К. обезпечение на “С...” строителни материали на определена стойност. През 1995г. са изготвяни нови договори за залог за същите строителни материали, К. обезпечение по отпуснатият кредит. На 02.01.1995г. е сключен договор за залог между “А...” и банката, с който се предоставя К. допълнително обезпечение в полза на процесния кредит експелер-собственост на залогодателя. Изготвен е и акт за О. П. от същата дата на тази заложена вещ, в който е отразено, че вещта се предоставя за П. на материално О. Л.-Н.Г. По кредита на “Е....” извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че кредита е отпуснат при лихва от 73%, усвоен е в размер на 14 940 000 лв., К. погасяванията са в размер на 6 329 941.60 лв. На падежа дължимата сума е в размер на 8 610 058.40 лв.- неденоминирани. Има издаден изпълнителен лист през 1998 и 1999 г. в полза на Б. “Х...”, но няма данни за принудително изпълнение. При направената съдебно-оценителна експертиза на недвижими имоти в хода на съдебното следствие е констатирано, че предприятието за преработка на дървени материали, ведно с парцел №10 по плана на горен стопански двор-Р. е служило К. обезпечение и на друг банков кредит и по “Метода на вещната стойност” пазарната му оценка при сключване на кредита е 6758155 недоминирани лева, а по “Приходния метод” оценката е в размер на 8021700 недоминирани лева, К. крайната оценка на имота е в размер на 7768990 недоминирани лева. За втория ипотекиран имот, представляващ “Цех за майонеза”, находящ се в Г.Р. и в съседство на предприятието за преработка на дървесина, на практика е отчетено, че представлява две сгради, които са оценени от вещите лица, ведно с парцела, К. му е определена пазарна оценка по “Метода на вещната стойност” в размер на 4 324 928 недоминирани лева, а по “Метода на приходната стойност” оценката е в размер на 5 245 002 недоминирани лева. К. крайна оценка на имота при сключването на кредита е посочена сумата от 5 091 000 недоминирани лева. Общо за двата обекта, с който е обезпечен този кредит е определена пазарната оценка към дата на отпускане на кредита е 12 860 000 недоминирани лева. Движимите вещи, послужили за обезпечаване на кредита са на стойност 180 000 ЩД за склада, с левова равностойност към същата дата от 9647820 неденоминирани лв. По отношение на заложените строителни материали по опис по договор за залог от 05.01.1995г., експертите приемат, че посочената за тях в досието стойност е също актуална такава, тъй К. тези вещи имат по-дълъг срок на годност и при сключването на Д. за кредит са могли да имат цена от 9 901 576 неденоминирани лева. Стойността на останалите вещи отговаря на посочената в Д.. Общата пазарна цена на движимите вещи посочени К. обезпечение по този кредит възлиза на сумата от 34 649 369 неденоминирани лева и значително превишава размера на отпуснатия кредит.

Следващият договор, предмет на обвинението е за валутен кредит от 25 000 ЩД предоставен чрез договор №39 от 05.08.1993г. в полза на фирма “И...”, със седалище-Б. представляван от В. И. Х. Договорът е сключен на 05.08.1993г. между ЕФ “И...” Б. и Б.... представлявана от двамата подсъдими, макар, че е подписан единствено от подсъдимия Б. Я.. Договорът е обезпечен със залог на движимо имущество – лек автомобил марка “Москвич Алеко”, индивидуализиран в Д., оставен на О. П. на длъжника и с договорна ипотека на недвижим имот, собственост на св.В. Х. и неговата съпруга. След сключване на кредитния договор, той не е изпълняван редовно от длъжника и по делото са представени документи, установяващи опитите и на двете страни да уредят отношенията си – предложения за разсрочване и преструктуриране на дълга, покани за доброволно изпълнение. В крайна сметка на 05.09.1996г. банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 47 834.40 щатски долара – главница, лихви и отделно разноски по делото. Образувано е изпълнително дело № 54/1997г. и са предприети действия по принудителното изпълнение, през 2003г. по молба на длъжниците съдът е спрял изпълнението, насочено срещу недвижимият имот. Със съдебно-икономически и оценителни експертизи по делото е установена цената на дълга и стойността на заложеното имущество. Според удостоверението за актуално състояние, фирмата продължава да съществува К. такава в търговският регистър и към момента, с представител св.В. Х. Същата е вписана в регистъра с решение на БлОС от 28.06.1991г.

Следващият договор, предмет на обвинението е предоставена банкова гаранция от 250 000 ЩД на 27.09.1993г. за "С...", представляван от С. М. С Договор от 01.10.1993г. между този търговец и T....-Г.С. на "С...." е отпуснат валутен кредит за сумата от 250 000 ЩД, с падеж на 20.09.1994г. Този договор е обезпечен на 27.09.1993г. чрез банкова гаранция на Б. “Х...” , клон Б. за главницата от 250 000ЩД, подписана от управителя Бачев и подуправителят Я., с левова равностойност по официално публикуваният валутен курс на БНБ за тази дата от 6 991 750 неденоминирани лева. Сумата по кредита е преведена по открита на името на ”С...”-Г.Р. сметка в Б. “Х...”, от където е теглена на части. Изплащането на гаранцията е обезпечено чрез няколко издадени записи на заповед от търговеца в полза на валутният кредитодател, авалирани от ръководството на процесната Б.. След това заплащаната от Б. “Х...” сума по валутният кредит към T.....-Г.С. вместо кредитополучателя, е превалутирана и е предмет на няколко левови кредита, сключени между процесната Б. и ”С.... ”-Г.Р.. Така на 28.03.1994г. Централата на процесната Б. е сключила кредитен договор с фирмата на св.М. за сумата от 800 000 лв., с цел закупуване на стока, обезпечен със залагането на лек автомобил “Мерцедес”, собствен за кредитополучателя. В тази връзка е сключен и договор за залог между същите страни, в който въпросният лек автомобил “Мерцедес” е посочен с цена по застрахователна полица от 48 853 лв. На 25.04.1994г. отново чрез Централата на Б. “Х..” с фирмата на св.Миладинов е сключен левов кредит за сумата от 230 000лв., с цел на Д. закупуване на бензинови колонки, които бъдещи вещи са отразени и К. обезпечение по кредита. В последствие на 23.06.1994г., на процесната фирма е разрешен и банков левов кредит №82 , в размер на 12 500 000 лв. от Б. “Х..” - клон Б. който кредит К. сключена неизгодна сделка според РП е предмет и на обвинението по вторият му пункт /за самостоятелно сключени банкови сделки от страна на подсъдимият Я./. В Д. за този кредит е отразено, че целта на кредитирането е оборотни средства. Изготвена е технико-икономическа обосновка за изграждането на обект-бензиностанция, находящ се в землището на с.Б., който да се изгради върху земя-собственост на св.В. Д. Отпуснатият и гарантиран валутен кредит на практика също е бил предоставен за изграждането именно на този обект-бензиностанция по договор за сътрудничество между фирмите ”С....”-Г.Р. и фирма “С..”. При издаването на процесната банкова гаранция под формата на авалирана запис на заповед, издадена от М. в полза на валутният му кредитодател- T....-Г.С. няма данни за осигурено обезпечение на гаранцията. Поради необслужване на валутният кредит, кредитодателят T...-Г.С. е депозирал две гаранционни писма до процесната Б. за погасяване на задълженията от ”С....”-Г.Р., които писма са изпълнени от гаранта за исканата главница и лихва до 03.05.1996г. С докладни и писма, приложени към пълното кредитно досие на кредитополучателя се установява, че изграждането на процесната бензиностанция е отпочнало без издаването на разрешение за строеж и строителна линия, което възпрепятствало нейното узаконяване. ”С...”-Г.Р. е вписан К. търговец в регистъра с решение на КОС от 11.09.1991г. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че липсва реално обезпечение за процесната банкова гаранция, в последствие трансформираната такава в левови банкови кредити. В хода на изпълнената съдебно-икономическа експертиза по време на следствието е констатирано, че при предоставената на този търговец банкова гаранция, респ. преоформена след заплащането й в левови банкови кредити, при евентуално изискване за 125%-но негово обезпечение, необходимото обезпечение в случая е за сумата от 15 625 000 лв. Левовата равностойност на сумата по банковата гаранция при предоставянето й е в размер на 6 991 750 неденоминирани лева. Кредитът е усвоен изцяло , К. на датата на падежа-30.12.94 г. се дължи главицата в пълен размер, ведно с лихва от 49 408 000 неденоминирани лева. При извършената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза е констатирано, от Б. “Х..” през месец февруари 1995 г. са изплатени на “Т...” главница в размер на 50 834 ЩД, лихва 2 922 ЩД и разноски 129.57 деноминирани лв. През 1996 г. е образувано изпълнително дело от съдия-изпълнител срещу кредитополучателя и са предприети изпълнителни действия “ опис на заложеният имот”, но краен резултат няма. С оглед на извършеното плащане за предоставените чрез банкова гаранция 250 000 ЩД, “Т...” няма претенции към банката-гарант И. към процесния кредитополучаТ.

В периода 1994-1996г. са извършени няколко ревизии в процесният банков клон по кредитирането К. В... приключили с няколко констативни акта и препоръки към банкирането. Така във връзка с констативният и ревизионен акт от 19.07.94г. св.К. установява, че целта на направената за този констативен акт проверка била преценката по кредитирането след консолидирането на Б. “Х...”. Свидетелят твърди, че в този период било задължително да се прави проучване платежоспособността на кредитополучателя при отпускането на банкови кредити. Проучването се свързвало с проверка дейността на фирмата-кредитоискател, ефективността на нейната дейност, възможността за възвращаемост на кредита, икономическата обосновка на кредита. Същият установява, че е съществувало и процентно изискване за обезпечаване на кредита, както и предхождаща отпускането на кредита оценка от нарочен оценител-такъв на банката И. външен. Изисквало се и представяне на документи за собственост на предоставените К. обезпечение вещи. За отпускането на кредита се правело становище на съответният банков инспектор, но решението дали да се отпусне кредита било именно на управителят и подуправителят на банката поотделно И. заедно в зависимост от размера на исканият кредит. Банката е трябвало чрез свои служители да провери вещите, предоставени което залог по кредитите, както и условията за тяхното съхранение, да се установи чрез документи в собствеността на вещите и тяхната цена. Трябвало е също да има технико-икономическа обосновка за възвращаемостта на кредита, а когато кредитите са били целеви, те са се превеждали К. суми именно за закупуването на съответните вещи И. извършване на финансираната чрез кредита дейност.

При извършена проверка за дейността на процесната Б. по заповед на Централното управление към 04.09.1995г. проверяващите органи са дали редица указания в това число и такива касаещи процесните кредити в насока, както следва: за необходимост от обезпечаването на процесната банкова гаранция в полза на “Сашко Миладинов-Шишата”, за необходимост от задълбочен анализ на финансовото състояние на кредитоспособността на фирмите в съответствие с изискванията на ВПКЮФЛ, както и за обезпечаване в съответствие със същите правила на отпусканите кредити. Аналогични резултати са отразени и в констативен акт от 03.10.1995г. при проверка на процесния банков клон, където К. препоръки е отразено- да се предприемат съдебни процедури след узаконяване на бензиностанцията във връзка с предоставената на ”С...” парична гаранция, след узаконяването й. При извършената ревизия на банковия клон и изготвеният констативният акт от 09.07.1996г. разпитаните ревизори-св.Т., К., С., В. и К., установяват, че предмет на проверката са били кредитните досиета на процесната Б. и спазването на правилата и вътрешните решения при отпускането на кредити. Преценявани са правилата действащи при кредитиране към датата на отпускане на кредитите. Следвало се е пълна индивидуализация на кредитополучателя и вещите-предмет на обезпечението по кредитните договори. Свидетелите установяват също, че документите, които са липсвали в проверяваните досиета са отразени К. такива едва в констативният акт. В хода на съдебното следствие е представен и е и втори констативен акт за проверка в процесната Б. от 27.02.1996г., според който банката не е предприела реални действия по събиране на задължения от редица кредити-предмет на разглеждане в настоящото производство. В констативния акт от тази проверка е отразено също, че масово са предоставяни кредити над сумата от 20 000 деноминирани лева, която сума в проверяваният период е била лимита за отпусканите кредити на процесния банков клон. Констатирано е също, че не са правени анализи на приетите обезпечения, не е проучван задълбочено кредитополучателя и са превишавани компетенциите на представителите на клона К. подписвани договори за встъпване в дълг по отпуснати кредити.

В своите обяснения, подсъдимият Я. твърди, че по отношение на предоставената банкова гаранция за ”С...”, първоначално е издадена в негова полза за пред “Т... банкова гаранция от процесната Б., подписана от него и от подсъдимия Б., която обаче е анулирана. Втората и процесна банкова гаранция в полза на този кредитополучател е подписана от него и от Б. на 15.09.1993г., когато Я. вече е бил на Р. в Централата на банката К. главен секретар, но със запазени права за подписване на такива банкови документи. Твърди, че контрола по усвояването на банковата гаранция и сумите предоставени по нея в полза на този кредитополучател е следвало да се упражнява именно и само от подсъдимият Б., който е следвало да предприеме мерки и по обезпечаването на гаранцията и следи за изграждането на бъдещото обезпечение-бензиностанцията в с.Логодаж. Според подсъдимият Я., финансирането на построяването на тази бензиностанция е било икономически изгодно за банката кредитиране, още повече, че е било и допълнително обезпечено чрез договор за поръчителство.

Следващият кредит, предмет на обвинението е валутен от 120 000 ДМ, предоставен чрез договор №26 от 24.08.1992г. на ”Б...”-Б.. В последствие са сключени анекси към Д., с които са разсрочвани задълженията на длъжника. Към досието е представен нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот – жилище, собственост на трето Л. – И. К. Н. В последствие има данни, че този кредит е погасен от длъжника и затова с писмо от 01.08.1996г. Б. “Х...” клон Б. е поискала заличаване на ипотеката на имота, послужил К. обезпечение. На 24.08.1992г. Б. Д. отново поискал от Б.. Б. отпускане на кредит в размер на 120 000 ДМ, необходими за закупуване на камиони, К. предложил обезпечение на кредита залог на товарен автомобил, два хранителни магазина, два броя леки автомобила и ипотека на недвижимо имущество. Такъв му е отпуснат с договор № 26/24.08.1992г. със срок на издължаване до 31.12.1993г. Кредитът е бил обезпечен чрез залог на товарен автомобил, оборудване на магазин в с.Черниче, оборудване на хранителен магазин в с.П.., лек автомобил с марка “Опел-Кадет ” и лек автомобил с марка “Шкода”. За вещите е поставена цена в Д. за залог, а те са оставени на О. П. на Б. Д. Има приложен към досието нотариален акт за договорна ипотека в полза на банката на 1/3 идеална Ч. от парцел, съсобствен на Д., индивидуализиран по номер и съседи по плана на Б.. Поради непогасяването му в срок е направено искане за разсрочване на плащането и въпреки мнението на съответният инспектор за неразсрочване, заради недостатъчното обезпечение по кредита до 125%, такова удължаване на сроковете за погасяване на кредита е направено чрез анекс към Д. от 29.12.1992г., с определен нов падеж-28.02.1994г. Анексът е подписан от Б.. На 21.04.1995г. Банката се е снабдила с изпълнителен лист за невъзстановената по кредита сума срещу Д.. От справки по делото се установява, че последното плащане по кредитите е било на 29.12.1994г., К. общия размер на погасените задължения е 99 253 ДМ. Недвижимите имоти, предмет на обезпечение са продадени по извънсъдебен ред, К. са получени суми в размер на 10 440 ДМ, 199 859.86 лв. и 2 464 ДЕМ. Становището е, че кредитите са погасени отчасти, К. са изплатени съдебните разноски и Ч. от лихвите по договорите. Установено е, че движимите вещи, служили К. обезпечение не са налични, а банката е предприела действия по установяване на друго секвестируемо имущество на длъжника, към което да се насочи изпълнението. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че кредит № 24.08.1992г. е отпуснат при лихва от 15%, усвоен е изцяло, през периода 24.08.1992г. до 29.12.1995г. са платени по кредита суми в размер на 99 253 ДМ. Образувано е изпълнително дело №258/1995 г., с което Банката се насочва към публична продан на ипотекирания имот. Реализацията е по извънсъдебен ред К. с получените суми са погасени съдебни разноски и Ч. от законната лихва по кредита. Движимите вещи не са налице, съгласно справка от КАТ-Б. и не е пристъпено към тяхната реализация. При изпълнение на експертизата /30.04.2004г./ е констатирано, че сумите, които дължи кредитополучателя по процесния кредит са: главница от 155 916 деноминирани лева, лихва 75 798 деноминирани лева и съдебни разноски 337 деноминирани лева. На практика в счетоводството на банката е получена по-голяма главница К. задължение за заплащане, тъй К. има остатък от такава и по предходен кредит на същия търговец към процесната Б. и плащанията са обединени. Съдът е констатирал непълнота на документите в кредитното досие, както и че назначените по делото съдебно-технически и оценителни експертизи са дали заключенията си условно. При извършената съдебно-оценителна експертиза на недвижими имоти в хода на съдебното производство е констатирано, че за недвижим имот, представляващ: една трета ид.части от 257/680 ид.части от УПИ ХІV – 73. кв.23 по плана на Г.Б. целия с площ 680 кв. м., ведно с 1/3 ид.ч. едноетажна жилищна сграда-близнак, с площ 50.00 кв.м. пазарната оценка на имота е в размер 267 535 неденоминирани лева–по “Метода на вещната стойност” и респ. от 261 795 недоминирани лева по “Приходния метод”. Крайната оценка на имота при отпускането на кредита е определена в размер на 264 700 недоминирани лева.

Следващият кредит, предмет на обвинението е валутен за 35 000 ЩД, предоставен чрез договор №22 от 17.07.1992г., подписан за банката от Б. и под.Я., на ЕФ”Н...”, със седалище–Г.Р., представляван от П. Ж. М.. К. обезпечение на кредита е предложена ипотека на недвижим имот – жилище в Г. Р. Освен това е сключен договор за залог на движима вещ - лек автомобил с марка “Мерцедес”, индивидуализиран с номера на двигател, рама и регистрационен номер. Представен е анкетен лист, с данни са кредитоискателя и имуществото му, както и договор за съвместна търговска и туристическа дейност с фирма “К...”. Целта на кредитирането е била закупуването на автобуси. Тъй К. кредитът не е обслужван редовно, банката е започнала първоначално действия по доброволно уреждане на кредитните отношения, които не са довели до връщане на дълга и на 07.10.1994г. се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника, който е осъден да плати сумата от 2 822 359.63 лв. – главница, лихви, законна лихва върху главница и съдебни разноски. Образувано е и изпълнително производство за дължимите суми, в хода на което е констатирано, че заложеният автомобил не е налице и по изявления на св.Г. е откраднат през 1994г. и е обявен за издирване. При извършената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза се е установило, че този кредит е усвоен на части през м.юли и август на 1992г. От 17.08.1992 г. до 03.10.1994 г. длъжника е внесъл в брой за О. на кредита – 2 183 ЩД. На 29.12.1996 г. съдия-изпълнител в Г.Р. е извършил публична продан на ипотекираният имот за неговото обезпечаване. Въпреки продажбата на това жилище, експертизата сочи, че стойността му е покрила задължение за лихви и съдебни разноски, К. е останала дължима главница в размер на 54 765 лв. и лихва от 99 299 лв., ведно със съдебни разноски от 56 лв. /всички деноминирани/. В хода на съдебното производство при първото разглеждане на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача да оцени дълга и стойността на имуществото, послужило му К. обезпечение и К. цяло заключението е за обезпечаване на дълга в достатъчна степен.

Следващият кредит, предмет на обвинението е по договор №136 от 15.06.1993г., за сумата от 11 643 750 лв., предоставен на “Н...”Е., представляван от Н. И. Н., със седалище-Г.С.. По досието са приложени удостоверение за регистрация на фирмата, икономическа обосновка на мероприятието, фактури за оборудването, договор за учредяване на залог и запис на заповед. На 22.03.1993г. между БНБ и Б... е сключен договор за левово рефинансиране чрез търговско ресконтиране на търговски ценни книжа, К. Б.... е превела по сметка на Б... Б. сумата от 10 391.414.00 лв. срещу сконтиране на предоставения от Е. “Н...” запис на заповед. В последствие на 15.06.1993г. е сключен процесния кредитен договор между Б... Б. и Е. “Н...". За процесния левов кредит също са направени няколко анекса за разсрочване на вземането на банката. На 12.05.1994г., след просрочване и неиздължаване на кредитите фирмата-кредитополучател е предложила допълнително обезпечение по кредита-ювелирни изделия от злато, сребро и скъпоценни камъни, без да има данни по делото чия собственост са те и къде се намират. В последствие от банката са правени проверки за наличност на заложеното имущество и са актуализирани условията на обезпечението на кредитния договор. Поради това, че кредитът не е издължаван редовно, е издаден изпълнителен лист срещу кредитополучателя и заведено изпълнително дело, в рамките на което е направен опис на заложените копирни машини. Установено е, че те са послужили за обезпечаване и на друг кредит на длъжника. С решение на СГС към 1997г. кредитополучателят “Н....” Е. е обявено в несъстоятелност. При разпита на св.Н... се установи, че заложените за процесния кредит копирни машини били нови към датата на отпускане на кредита, а тяхната цена била определена по фактурите за закупуването им. Поради необслужване и неиздължаване на процесният кредит на падежа, заложените машини били предадени на банката, чрез нарочен приемно-предавателен протокол през 1994г. В своите показания св.Д. установява, че лично, заедно със св.В. е посетила на място Копирният център в Г.С.-местонахождението на заложените вещи и те били налични. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че кредитът е отпуснат при лихва от 48 % плюс 15% надбавка, че е усвоен изцяло, погасен е частично за сумата от 104 346.13 лв., К. дължимата сума на падежа е 11 539 403.87 лв. - неденоминирани И. в деноминирани лева - 11 539.40 лв. При направената съдебно-оценителна експертиза на движими вещи в хода на съдебното следствие, експертът е констатирал, че съгласно договор за залог към процесния кредит от 15.06.1993 г. са предоставени К. обезпечение 4 броя високоскоростни копирни машини с обща пазарна цена от 12 150 637 И. 762 000 ДМ. В кредитното досие на длъжника се съхраняват документи, установяващи направените от банката опити за възстановяване на загубите от неизпълнението на Д. за кредит, довели в крайна сметка до предявяване на вземането пред синдика на обявеното в несъстоятелност дружество и участие в производството по несъстоятелност.

Следващият договор за кредит, предмет на обвинението е за валутен кредит от 135 000 ЩД, предоставен чрез договор №13 от 09.06.1992г. на ”О...”, със седалище- Г.С. представляван от Х. А. О. Процесният договор е сключен на 09.06.1992г. между Б..., представлявана от управителя Бачев и подуправителя Я. и “О....” Г. С. с падеж-м.06.1993г и левова равностойност на кредита съгласно официално публикувания валутен курс за ЩД на БНБ за 09.06.1992г. от 3 124 305 неденоминирани лева. Сумата е преведена по открита в банката сметка на длъжника. В своето искане за отпускане на кредита, кредитополучателят е отразил, че фирмата му се занимава с издателска дейност, туризъм и селско стопанство. Целта на кредита е била закупуване на автобус за туристическа дейност, К. е представен договор за покупко-продажба на автобус и технология за производство на хляб от кредитополучателя. В документите по кредитното досие е описано, че за обезпечение на този кредит са ипотекирани два имота, които обаче е отразено, че обезпечават получен от фирмата валутен кредит за сумата от 50 000 ЩД без да има данни за друг кредитен договор между тези страни. Освен това К. обезпечение за Д. е сключен договор за залог на движими вещи - джип ”Рокета Азия”-2 бр. и лек автомобил с марка “Мерцедес”. Поради това, че още през пролетта на 1993г. обслужването на кредита е станало нередовно, са предприети от банката действия за доброволно уреждане на дълга, опити за предоговоряне условията на Д., но на 04.07.1996г. Халис Окан е П., а кредитът е останал отчасти неиздължен. На 18.12.1995г. от банката е поискано частично заличаване на ипотеката, но същата е била заличена изцяло. При направената проверка за собствеността на заложените автомобили е установено, че двата джипа са собственост на трети лица, след продажбата им от кредитополучателя, а лекият автомобил “Мерцедес” е собственост на Окан. Последният автомобил обаче не е намерен и е обявен за общодържавно издирване от компетентните органи. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че този кредит е усвоен изцяло, погасен е в размер на 18 615.66 ЩД И. към датата на падежа дължимата главница е в размер на 115 652.23 ЩД с левова равностойност от 3 066 056.27 стари лева. При извършената съдебно-оценителна експертиза е констатирано, че недвижим имот-предмет на ипотеката за този кредит, представляващ неурегулирано дворно място, находящо се в кв.”Г.”, Г. Б., имот №329, с площ 1 936 кв.м. е определена пазарна оценка към датата на отпускане на кредита от 154 000 недоминирани лева. За втория имот, представляващ - апартамент №71, находящ се в Г.С. Ж.”Н.”, бл.126, ведно с 1.332 ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж пазарната оценка по “Метода на вещната стойност” е в размер на 1 023 152 недоминирани лева, а по “Приходния метод” е в размер на 1 159 030 недоминирани лева.

Следващият кредит, предмет на обвинението е левов от 1 000 0000 лева, предоставен с договор №10 от 18.01.1993г. на ”Р...”- с.С. със срок за издължаване до 30.04.1993г. и с цел закупуване на сухи гъби манатарки. К. обезпечение на кредита е предложен залог върху движими вещи – два леки автомобила и камион. Представен е договор за изкупуване на 5 т. гъби с италианска фирма, договор за застраховка на гъбите. Преди сключване на Д. на мястото на съхраняване на гъбите са изпратени банкови инспектори със задача да проверят състоянието на вещите и те отразили становището си, че гъбите са в лошо състояние и дори да се реализират, съгласно представения договор за продажба, кредитът би следвало да бъде обезпечен и с друго обезпечение. Обслужването на кредита е било нередовно и от банката са правени усилия за доброволно уреждане на кредитните отношения с длъжника, които не са довели до събиране на дълга и на 24.04.1996г. банката се е снабдила с изпълнителен лист за неиздължените банкови вземания по кредита. Констатирано е също, че в нарочен протокол от 04.04.1993г. К. Ц. е установил, че оставените при него на съхранение изсушени гъби от Г. са червясали и негодни за консумация, поради което и били изхвърлени от собствения му гараж. В хода на изпълнителното производство се установило, че длъжникът е толкова беден, че от кметството му е отпусната социална помощ – одеала и вещи от първа необходимост и банката е поискала да се отложи насрочения от съдия-изпълнител опис на движими вещи, собственост на длъжника. При разпита на св.Г. е потвърдил, че фирмата му се е занимавала с износ на гъби за И., но същият не се осъществил, затова той изпаднал в затруднения и не успял да върне заема си, а освен това заложените гъби се развалили и били унищожени. При извършената в хода на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че усвоеният кредит е в размер на 1 120 000 лв., погасяванията са в размер на 3873 лв. Дължимите суми на падежа са в размер на 1 116.13 лв.- деноминирани лева, а в неденоминирани-1 116 130 лв. За това усвояване на кредит в размер по-голям от предоставеният такъв вещите лица не са констатирали наличието и на анекси към Д. за кредит, каквато банкова практика са срещали при други банкови кредити. При направената съдебно-оценителна експертиза на движими вещи в съдебното производство е установено, че стойността на заложените вещи е съответна на дълга, макар че според експертите, е липсвала достатъчно информация относно качеството на тези вещи.

Следващият кредит, предмет на обвинението е левов за 3 200 000 лева, предоставен чрез договор №35 от 03.02.1993г. на ”Ю...”. Приложен е анкетен лист с данни на кредитоискателя и решение на търговска регистрация, оферта за износ на стоки към македонска фирма и удостоверение за износ. Определен е срок за издължаване 30.04.1993г. и цел на кредитирането –закупуване на алкохол. Предоставеният кредит е обезпечен чрез ипотекирането на недвижими имоти - 2 апартамента, собственост на длъжника Ю.. Л. и жилище, собствено на К.А. Ц. и съпругата му М. Ц., всички находящи се в Б.. Договорът за ипотека е сключен на 02.02.1993г., но в него е отразено, че се обезпечава кредит за сумата от 1 500 000 лв. За имотите е направена пазарна оценка от нарочен оцениТ. К. допълнително обезпечение по кредита са отразени 3 бр. леки автомобили, за които е сключен договор за залог от 03.02.1993г., подписан за банката от Б. и Я.. К. обезпечение по кредита в инспекторско нареждане към пълното досие на кредитополучателя е посочен залог на основни средства за сумата от 600 000 лв. Поради необслужването на кредита и неиздължаването му на падежа, банката се е снабдила с изпълнителен лист за вземането си срещу кредитополучателя на 10.08.1993г. и на 12.12.1994г. Към м.05.1998г. е констатирано, че ипотекираните К. обезпечение по кредита апартаменти са продадени, а автомобилите-предмет на Д. за залог не са налични. В хода на изпълнителното производство е констатирано също, че от трита автомобили само този с марка “О...” е бил собственост на св.Л. Според удостоверението за актуално състояние на фирмата, с решение №2180 от 19.05.1993г. на БлОС, търговецът е прекратен и заличен от регистъра. В хода на съдебното следствие от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се изяснява, че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя. През 1993г. в полза на Банката е издаден изпълнителен лист за сумата от 3 200 лв. По изпълнителните листове не са предприети действия за продажба на ипотекирани вещи. Няма счетоводни документи за внесени суми за погасяване на главници и лихви. Към 30.04.2004 г.–датата на изпълнение на експертизата, задълженията по кредита на “Ю.Л.” са за главница в размер на 3 200 деноминирани лв., а за лихва- 14 192 деноминирани лева, със съдебни разноски в размер на 109 деноминирани лв. При изпълнената съдебно-оценителна експертиза на недвижими имоти по делото се е установило, че ипотекираните К. обезпечение по този кредит недвижими имоти са с пазарна оценка към датата на отпускане на кредита от 294 700 недонимирани лева и респ.- 215 000 неденоминирани лв. и третия имот- ап.№1. бл.24 , находящ се в Ж. “Е.” на Б. е с крайна пазарна оценка от 342 254 неденоминирани лева.

Следващият кредит, предмет на обвинението е левов кредит от 80 000 лв., предоставен чрез договор №4 от 22.01.1993г. на “Българка-90” Е. -Б. с управител Ц. Г. Б.. Процесният договор № 4/22.01.1993г. е сключен между Б.. Б. представлявана от Б. и Я. и Д..“Б...” ООД, представлявано от Е. С. с определен падеж 31.08.1993г. и цел на кредита-закупуване на стоки и строителство на павилион. Няма данни за икономическа обосновка на кредита и проверка платежоспособността на кредитоискателя. Кредитът е обезпечен с основни средства, стоки в магазин на търговеца и готова продукция, за които е сключен договор за залог от 22.01.1993г., подписан от Б., Я. и св.С. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че кредитът е усвоен изцяло, погасяванията са в размер на 28 377.53 лв. На падежа дължимите суми са 51 622.47 лв. - неденоминирани И. в деноминирани лева- 51.62 лв. При извършената съдебно-оценителна експертиза на движими вещи в хода на съдебното производство при първото разглеждане на делото, експертите са констатирали, че в досието и по договорите към него няма никаква информация за вида, броя и характеристиките на отразените К. обезпечение по кредита движими вещи. В хода на съдебното следствие е изискано и представено удостоверение за актуално състояние на дружеството, от което се установява, че същото е в ликвидация съгласно Решение № 1949/17.06.1994г. на Окръжен съд –Б..

Следващият договор, предмет на обвинението е предоставена банкова гаранция на 28.08.1992г. за сумата 250 000 ЩД, във връзка, с която е авалирана запис на заповед за сумата от 215 000ЩД на 28.07.1993г., в полза на ”И...”, със седалище- Б. представляван от И. Д. С. Видно от пълното кредитно досие на търговеца, последният е сключил банков кредит на 28.08.1992г. със “С...” за сумата от 250 000 ЩД. Кредитът е обезпечен със запис на заповед за същата сума, гарантиран от Б.... Поради това, че длъжникът не е платил в срок задълженията си към “С...”, записът на заповед е предявена за плащане на поръчителя и на 17.05.1994г. сумата в размер на 250 000 щатски долага е платена от “Х...” , клон Б. в полза на “С...” - С.. На 18.07.1994г. банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника “И... за сумата от 13833000 лв., ведно със законната лихва върху сумата и разноски в размер на 276 660 лв. В досието се съдържа договор за валутен кредит № 40/01.09.1993г., с който на “И......” представлявано от И. Д. С. от Б. Б.... представлявана от подсъдимите Я. и Б. е отпуснат кредит от 50 000 щатски долара със срок за издължаване 28.02.1994г. Кредитът е обезпечен с учредяване на залог – оборудване на колбасарски цех – описано и оценено с протокол за оценка, оставено на О. П. на длъжника. Поради неизпълнение на Д. от страна на длъжника и неуспех на опитите на банката за доброволно уреждане на кредитните взаимоотношения, на 21.04.1995г. банката се е снабдила с изпълнителен лист за сумата от 71 856, 15 щатски долара главница и лихви, и за 94 213. 52 лв. за деловодни разноски. Образувани са изпълнителни дела, по делото има доказателства за опитите за установяване имуществото на длъжника. Досието е непълно и съдът не може да установи каква е съдбата на заложеното имущество. През август 1998г. длъжникът е предложил на Б. “Х...” , клон Б. връщането на задълженията му към банката да стане чрез продажба на негов собствен имот в с. К., представил е нотариален акт за собственост на имота. Малко преди това – на 17.07.1997г. е внесъл по сметка на банката сумата от 1 065 лв., послужили за погасяване на Ч. от дължимите лихви по дълга и съдебни разноски.

Следващият кредит, предмет на обвинението е левов такъв от 7 500 000 лв., предоставен чрез договор №30 от 22.10.1992г. на ”А....”- Б. подписан за Б... от управителят Б. и подуправителят Я., с падеж -27.12.1992г. и цел на кредитирането-оборотни средства. Договорът е обезпечен с бъдеща покупка на 2000 метрични тона бяла рафинирана захар, която е следвало да се достави на кредитоискателя, чрез кораб на 26.10.1992г., съгласно договор за доставка от 21.10.1992г. На 20.10.1992г. за обезпечаване на кредите е сключен и договор за залог върху основни средства, подписан от двамата ръководители на банката. Към пълното кредитно досие на търговеца е приложен и опис на шевни машини от 20.02.1992г., в който опис е посочено, че машините са материални дълготрайни активи на фирмата. Към досието е приложен и протокол за отговорното П. на машините и основни средства, а за материално –О. Л. по тяхното П. е посочен св.Ц. Няма данни да е правена оценка от нарочен оценител за стойността на заложените основни средства и машини, а заложената бъдеща покупка на рафинирана бяла захар е определена по цената съгласно посоченият по-горе договор за доставка. Приложен е опис на шевни машини, нотариално заверен К. информация за дълготрайни материални активи на кредитополучателя към 20.02.1996г. Поради непогасяване на кредита на падежа, на 28.12.1994г., банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу кредитополучателя за дължимото й вземане. В хода на образуваното изпълнително производство срещу кредитополучателя е констатирано, че заложените машини К. обезпечение за процесния кредит са продадени от БЗК”В...”-клон Б. тъй К. били предоставени в залог К. обезпечение по получен от Ц. и неиздължен от него валутен кредит и към тази Б.. При разпита на св.А. Ц.се установи, че в процесния период същият е регистрирал търговска фирма с предмет на дейност-търговия, шивашка дейност и услуги. По делото е представено копие от запис на заповед, издаден в полза на фирмата-кредитополучател от фирма ”З.....”ООД-Г.С. от 21.10.1992г. Съгласно въпросната заповед, фирмата-издател се задължава да заплати на кредитополучателя в случай на неизпълнение на договор за продажба на бяла захар №11/21.10.1992г. сумата от 640 000 ЩД. Според удостоверението за актуално състояние на търговеца, с решение №14.01.2003г. на БлОС, търговеца е обявен в несъстоятелност. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза се установява, че този кредит е погасяван, но на падежа е останала дължима главница в размер на 429 000 неденоминирани лева с лихва от 2 373 000 лева, заради което е издаден изпълнителен лист. При извършената съдебно-оценителна експертиза на движими вещи в съдебното производство е констатирано, че заложените К. обезпечение по кредита шевни машини са с пазарна стойност при отпускането на кредита от 4 190 465 лева, във валута от 43 300 ДМ. Общата стойност на пазарните цени на посочените К. заложени вещи по този кредит при отпускането му възлиза на сумата от 4 110 465 неденоминирани лева по стойностния метод + цената на захарта /640 ЩД/ и 4 000 000 неденоминирани лева –по аналоговия метод + стойността на захарта /640 ЩД/. Левовата равностойност на заложената захар по официалният валутен курс на БНБ за датата на сключване на този кредит е от 14 902.40 неденоминирани лева.

Следващият кредит, предмет на обвинението, е валутен от 20 000 ЩД , предоставен чрез договор №30 от 26.10.1992г. на “И...." ООД, със седалище-Б. представлявано от Р. Г. З. По кредитното досие са представени анкетен лист с данни за молителя и имущественото му състояние и икономическа обосновка. Кредитният договор е подписан за банката от управителя Б. и подуправителя Я. с определен падеж-м.04.1993г., цел на кредитирането - за оборотни средства. Кредитът е обезпечен чрез ипотекирането на недвижим имот –апартамент №.., блок “Б.." в Б. собственост на трети лица-Г.и Г. З., К. в Д. е посочено, че имотът се ипотекира за обезпечаването на кредит в размер на 15 000 ЩД. В последствие, на 10.05.1994г. е подписан договор за залог върху оборотни средства. Кредитополучателят е изпитвал финансови затруднения и през март 1993г. е поискано удължаване срока на Д.. След преценка от банката, че такова разсрочване на задължението не е изгодно, предложението е отхвърлено. Положени са усилия за доброволно уреждане на отношенията. Междувременно банката се е снабдила с изпълнителен лист от 12.12.1994г. и е инициирала изпълнително производство срещу кредитополучателя, в рамките на което се е установило, че заложените движими вещи липсват. Затова банката е подала сигнал до Р. П. Б. за образуване на наказателно производство срещу длъжника. Ипотекираният недвижим имот е продаден и с получената сума са погасени Ч. от главницата по дълга, лихви и разноски. При извършената в хода на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза се установява, че ипотекираният К. обезпечение имот е оценен на 1 045 779лв, а заложените за същата цел вещи са на стойност от 520 000лв. А от заключението по икономическата експертиза е констатирано, че левовата равностойност на този кредит към датата на отпускане на кредита е в размер на 2 804 280 лв., обезпечението е от порядъка на 3 505 350 лв. Според удостоверението за актуално състояние на търговеца, с решение от 07.04.2003г.на БлОС същият е обявен в несъстоятелност, а е вписан е в търговският регистър с решение на посоченият съд от 04.09.1990г.

Следващият кредит, предмет на обвинението е левов такъв от 3 000 000 лева, предоставен чрез договор №332 от 18.12.1992г. в полза на ЕФ”Х..”, със седалище- Г.Л., представляван от Т. С. В. По досието са приложени икономическа обосновка на кредита, удостоверение за регистрация на търговеца, както и документи за стойността на поточната линия и автомобила, предложени К. обезпечение, застрахователни полици и опис на застрахованото имущество. Договорът е сключен договор за Б... –Б. с падеж на 18.03.93г. и цел на кредитирането-финансиране на търговска дейност. За обезпечаването му е сключен договор за залог от 18.12.1992г. върху оборотни средства и лек автомобил с марка “Л..”, К. цената на МПС-то е посочена въз основа на фактура за закупуването му, а за основните средства - по цената, определена от застрахователя. Обслужването на кредита не е било редовно и затова още от месец април 1993г. датират усилията на банката за доброволно уреждане на кредитните отношения с длъжника. Това не е постигнато и на 03.05.1994г. по искане на банката е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство. В хода на същото е констатирано, че заложените движими вещи са продадени. Към 11.08.1999г. след няколко последователно направени вноски по партидата на кредитополучателя, кредитното му задължение към процесната Б. е окончателно погасено, в това число главница, законна лихва и съдебни разноски. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на заложените вещи по този кредит са в размер на 3 076 000 лева. При извършената в хода на делото съдебно-оценителна експертиза на движими вещи, експертите са оценили всички описани за обезпечение по този кредит движими вещи на 2 378 051,10 неденоминирани лева по “Стойностния метод” и респ. 2 412 000 неденоминирани лева- по “Метода на аналога” – т.е. стойността на обезпечението надвишава цената на кредита.

Последният договор, предмет на обвинението е договор за кредит № 243 от 15.09.1992г. на ЕФ ”Д...“, със седалище-с. К. и представляван от А. Р. Х. за сумата от 300 000 лв. Определеният му падеж е 30.12.1993г. В искането за отпускане на кредита е отразено, че кредитът ще се ползва за търговия и ресторантьорство. Според приложеното удостоверение за актуално състояние на търговеца, същият действително има за предмет на дейност-ресторантьорство и търговия със стоки. Няма данни за проверка платежоспособността на кредитоискателя и проверка на икономическата обоснованост на кредитирането. К. обезпечение по кредита е предоставено в залог имущество по опис К. основни средства. Договорът за залог върху тези основни средства е сключен на 15.09.1992г. и е подписан от Я. и Б. Изготвен е и протокол за О. П. на вещи, за които К. пазач е определен А. Х. Кредитът е дообезпечен след сключването му /на 28.12.1992г./ и чрез ипотекирането на недвижим имот, представляващ 7/10 ид.ч. от дворно място, находящо се в кв.6, парцел V на С. Община Сатовча, ведно със 7/10 ид.ч. от къща в същия парцел. В Д. за ипотека обаче е записано, че с този имот се обезпечава отпуснат на кредитополучателя от процесната Б. заем за сумата от 250 000 лв. К. друго допълнително обезпечение е предоставен в залог товарен автомобил “ИФА”, К. е сключен договор за залог от 31.10.1994г., с посочена в Д. цена на автомобила от 550 000 лв., без изясняване начина на определянето й. За заложеният автомобил е изготвен и протокол за О. П. от същата дата, съгласно който, вещта е предоставена за О. П. на А. Х. Договорът за залог и протокола за О. П. са подписани от св.М. Поради неиздължаване на процесния и предходния кредит от 1992г., на 28.06.1994г. срещу кредитополучателя е издаден изпълнителен лист в полза на банката и образувано изпълнително производство. Според документи, издадени от кредитните инспектори, кредитът е изцяло издължен към 19.12.1997г. При разпита на банковите служители, работили по този случай се установява, че при отпускането на кредита, управителят на процесната фирма предоставил К. обезпечение собствената си къща, както и товарен автомобил. Вещите били огледани на място от представители на банката и оценени. За дължимите суми е изваден изпълнителен лист през 1994г., за главница 550 лв., лихва 406.10 лв. и деловодни разноски от 19.12 лв. /в деноминирани лева/. Сумите по изпълнителният лист са изплатени с парични средства в брой. При изпълнение на тази експертиза двете вещи лица са констатирали, че ЕФ “Д..”- с.К. няма задължения към банката по процесния кредит. Погасяването му е след падежа /1994г./, но не е установена точната дата. При извършената в хода на следствието съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на обезпечението, предоставено по този кредит е в размер на 156 800 лв. - за ипотекирания недвижим имот и 288 235 лв.- стойност на заложените вещи. При направената съдебно-оценителна експертиза на недвижими имоти в хода на съдебното следствие е констатирано, че ипотекираният за този кредит недвижим имот е с обща пазарна стойност към момента на отпускане на кредита 194 515 недоминирани лева, т.е. стойността на обезпечението надвишава цената на кредита.

Тук трябва да се посочи, че предметът на доказване по делото, очертан от внесения обвинителен акт, включва изследването на 23 броя кредити и две банкови гаранции, отпуснати в период от три години и свързания с тях анализ на сочените от прокурора нарушения по разрешаването, обезпечаването и несъбирането на дължимите от длъжниците на банката суми, нанесените щети на банковия клон, управляван от подсъдимия и причините за тях и за фалита на банката.

С оглед горното и тъй К. се сочат от обвинението, че са нарушени от под.Я. –еднолично и в съучастие с Б. - в качеството му на длъжностно Л. по смисъла на чл.93,т.1 НК – ръководител на Б... и съответно- главен директор на ТБ „Х...”- клон- Б. – за времето от 09.06.1992г. до 23.03.1995г. нормите на чл.36,ал.1,ал.2,ал.3,Закона за банките и кредитното дело (по-нататък- ЗКБД), чл.37 и чл.39 от същия закон, чл.29 и чл.39 от Правилника за банките (ПБ), чл.6, чл.18, чл.27,ал.1,т.1,т.3 и т.4, Вътрешна наредба за кредитната политика на Б...-, чл.8 от Правила за компетенциите на изпълнителните директори на Б.. и директорите на клонове и чл.1. чл.26, чл.27 и чл.28 от Вътрешните правила за кредитиране юридически и физически лица на ТБ „Х..” , съдът намира от правна страна следното:

Обект на защита по чл.28 НК са обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат и неговите органи, дейността на държавните органи с властнически правомощия от сферата на органите на власт и управление К. Ч. от държавния апарат. Както е посочено и в р. № 235/10.12.2003г. на ВКС по н.д. № 79/2003г. на ІІІ н.о. ВКС- разпоредбите на чл.282 и сл. от НК следва да намерят приложение само за дейността на органите на власт и управление, не и в дейността по управлението на стопанските субекти, извън публичната собственост.

Не се твърди и от обвинението дори, че Б..., а впоследствие ТБ „Х...” (още по-малко клонът й) е държавен орган (доколкото не осъществява по никакъв начин такива функции и не е включена в структурата на държавната власт), нито е обществена организация (доколкото е акционерно дружество, учредено по реда на Търговския закон и на Закона за банките и кредитното дело и изпълнява чисто търговски, а не общественополезни функции), а и самата фирма (наименованието “Т....”) сочи на противното. По тази причина действия, които биха могли да се разглеждат К. извършени във вреда на това юридическо Л., не са насочени нито срещу дейността на държавен орган, нито срещу дейността на обществена организация.

"Б...." е търговска Б., създадена –както се посочи по-горе – въз основа на решение на УС на БНБ и в съответствие с действащите по онова време Указ за стопанската дейност № 56 и Правилника за банките, а ТБ „Х...” - съгласно Закона за банките и кредитното дело, К. и двете са регистрирани К. акционерни дружества в съответните фирмени регистри. Акционерното дружество съгласно чл.63, ал.3 от ТЗ е юридическо Л.. Държавното учреждение е юридическо Л. на бюджетна издръжка. "Б..." , респ.- ТБ „Х...” е акционерно дружество - юридическо Л., чийто капитал се формира не от постъпления в бюджета, а от собствен капитал (капиталова база) и привлечен капитал. Поради и което районният съд правилно не е обсъждал въпроса има ли въобще държавата каквото и да е участие в капитала на банката. Това е достатъчно да се приеме, че банката е обособен субект на правото, а не държавен орган И. обществена организация. Поради това подсъдимият Б. Я. не е изпълнявал в инкриминирания период служба в държавно учреждение И. обществена организация и не би могъл да извърши престъпление по чл.282 от НК.

Към настоящия момент и този на постановяване на протестираната присъда на БлРС е налице обилна и трайна съдебна практика досежно приложното поле и обекта на закрила на престъпленията по чл.282 и сл. от НК, поради което няма спор, че служебните правомощия на подсъдимия в инкриминирания период не са свързани с функционирането на държавен апарат И. обществена организация, а с дейността на търговското дружество и дори за банката да са настъпили вреди от действия на въззиваемия, то те са извън обекта на закрила, въведен в чл.28 НК. В тази насока законосъобразна и правилна се явява присъдата на РС-Б. с която е признал под.Я. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.28.ал. 3, във връзка с ал.2 и ал.1, във връзка с чл.26 НК и с чл.2.ал.2 НК (за деянията, извършени в съучастие с под.Б., за когото също са валидни горните съображения).

Въззивният съд се съгласява със становището на държавното обвинение, в който смисъл е и съдебната практика, че при същите факти (обстоятелствата, залегнали в обвинителния акт) съдът е следвало да обсъжда дали подсъдимият не е извършил друго престъпление, осъществяващо признаците на безстопанственост –по чл.219 НК И. по чл.22 НК. Въззивният съд не споделя изразената от районния позиция, че без изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК не би могъл да се произнесе по въпроса има ли осъществено друго престъпление (по посочените състави от раздел І на глава VІ), тъй К. подсъдимият не се е защитавал по такива факти. От друга страна, въпреки този си извод, районният съд е разсъждавал и изложил съображения, че действията на дееца по инкриминираните кредити не биха могли да се охарактеризират К. неизгодна сделка по смисъла на чл.22 НК И. безстопанственост по основния И. квалифицираните състави на чл.219 НК, които изводи контролната инстанция намира за нужно да допълни със следните:

На първо място, следва да се отбележи, че с оглед действащата разпоредба на чл.35,ал.2 НПК престъплението по чл.219 НК не е подсъдно (не е било и към датата на внасяне на обвинителния акт в съда) на районният съд и съответно не е съществувала законова възможност той да преквалифицира деянието на подсъдимия и го осъди по посочения текст от НК. При липса на изменение от прокурора за извършено от дееца престъпление по чл.219 НК, съдът не е могъл да приложи и нормата на чл.287,ал.2 НПК. Поради горните, районният съд не само, че не е бил длъжен да се произнесе по въпроса има ли осъществено престъпление по чл.219 НК от Я., но и подобно произнасяне (с присъдата) би било незаконосъобразно. Тъй К. обаче няма пречка това да бъде сторено за първи път от настоящата инстанция, въззивният съд намира за необходимо да обсъди има ли някакви нарушения И. неизпълнение на конкретни правни норми И. на служебни задължения от подсъдимия в разглеждания период от време:

Обект на престъпленията по чл.219 НК и чл.22 НК (както и на останалите деяния от раздел „Общи стопански престъпления”) са обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране и осъществяване на стопански дейности, характерни за стопанството въобще съобразно установените стопански правила.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.219,ал.1 НК се изразява в неполагането на достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването И. запазването на поверено на дееца имущество И. при осъществяване на възложена му Р., К. деянието може да се осъществи както с действие (юридическо И. фактическо), така и с бездействие. Съдебната практика (ППВС 7/76г., изм. с ППВС №6/84г. и ППВС №7/87г., р. № 107/79г. на ІІ н.о., р. № 355/80г. на ІІ н.о. и др.) приема, че при преценката дали деецът е положил И. не достатъчно грижи, следва да се установят конкретните права и задължения на дееца, дали поведението му съответства И. не на определени нормативни изисквания, важащи в съответната стопанска област, така и на общопризнати правила И. произтича от самото естество на възложената Р., какво точно е извършил, респ.- не е извършил, за да настъпят –в резултат на това му неправомерно поведение- значителни вреди за предприятието (в случая- банковия клон). Изпълнителното деяние по чл.22 НК пък се изразява в сключването на неизгодна сделка, от която е последвала значителна вреда за стопанството И. за учреждението, предприятието И. организацията, които лицето представлява. И дете престъпления са резултатни, К. следва настъпилите имуществени вреди да са значителни, К. последващото им възстановяване е без значение за съставомерността на деянието. Друг признак от обективна страна е причинната връзка между деянието и престъпния резултат, К. в практиката се приема, че причинната връзка не се изключва и когато щетата е настъпила след К. деецът е напуснал заеманата длъжност, щом е вследствие на негови действия И. бездействия, осъществени през време на трудовия му договор (така р.№ 355/80г. на ІІ н.о.).

Субект на разглежданото престъпление може да бъде само длъжностно Л. по смисъла на чл.93,т.1б.”б” НК. Според съдебната практика безстопанствеността трябва да се дължи на неправомерно поведение на длъжностното Л., което е в кръга на неговите служебни задължения, то не носи отговорност за действията на трети лица, извършени без негово знание.

Във връзка с последното следва да се посочи следното:

До изменението в чл.93 НК, обнародвано в бр.10 от 05.02.1993г. на ДВ, по смисъла на цитираната разпоредба „длъжностно Л.” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата И. безплатно, временно И. постоянно: б.”а”- служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение и б.”б”- ръководна Р. И. Р., свързана с П. на обществено имущество в държавно предприятие, кооперация И. друга обществена организация. Едва с посоченото изменение от ДВ, бр.10/93г. в б.”б” е допълнено, че длъжностно Л. е и това, на което е възложено да изпълнява със заплата И. безплатно, временно И. постоянно ръководна Р. И. Р., свързана с П. на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо Л. И. при едноличен търговец. Категорично по делото се установи, че „Б..." не е нито държавен орган/предприятие (съдът не коментира ТБ „Х...” , доколкото същата е създадена едва на 08.06.1993г., т.е. при действието на изменената норма на чл.93,ал.1 НК). При тази постановка настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо разширително тълкуване на норма от НК (чл.93,т.1,б.”б” в редакцията й преди изм. с ДВ, бр.10/93г.). Поради изложеното съдът прие, че до 05.02.1993г. подсъдимият не е имал качеството на длъжностно Л. по смисъла на цитираната разпоредба от общата Ч. на НК и (до посочената дата) не може да бъде субект на престъпление по чл.219 НК, в който смисъл дори и да има извършени от него нарушения във връзка с отпускането на кредити, тяхното обезпечаване и събиране на вземанията по тях, които да покриват от обективна страна състава на безстопанственост, за същите не може да носи наказателна отговорност (това са валутния кредит от 24.08.1992г. на „Д. ..” с падеж – 31.08.1992г.; левовия кредит на ЕФ „И...” от 01.07.1992г. с падеж- 30.11.1992г.; левовия кредит от 10.08.1992г. на И. М. с падеж- 10.08.1994г.; валутния кредит от 24.08.1992г. на „Б...”; този на ЕФ „Н...” от 17.07.1992г.; валутните кредити на „О...” от 09.06.1992г. и на „И..” ООД от 26.10.1992г.; левовите такива на „Р....” от 18.01.193г., на „Ю...с” от 03.02.1993г.; на „Б...” Е. от 22.01.1993г., на „А...” от 22.10.1992г., на ЕФ „Х...” от 18.12.1992г. и на ЕФ „Д..." от 15.09.1992г.).

След измененията в чл.93,т.1 НК (ДВ, бр.10/05.03.1993г.) подсъдимият обаче, осъществявайки срещу заплащане ръководна Р. (по силата на трудов договор) в юридическо Л.- „Б..” –, а впоследствие- в клона на акционерното дружество ТБ „Х..”, е имал качеството на длъжностно Л. по силата на б.”б” на цитираната законова разпоредба. И в този смисъл, с оглед преценката дали по останалите кредити е положил достатъчно грижи И. не при ръководенето, управлението, стопанисването И. запазването на повереното му имущество и/И. респ. – е сключил неизгодна за банката сделка, следва да се изследва въпроса за конкретните му права и задължения, както и дали поведението му съответства на определени нормативни изисквания и по-конкретно- дали е спазил И. нарушил посочените от обвинението законови разпоредби (т.е. осъществил ли е с действие И. бездействие изпълнителното деяние на престъплението по чл.219 НК И. това по чл.22 НК):

В периода 1992г.-1995г., инкриминиран по делото, банковата дейност К. цяло и отпускането на кредити в частност се регулира от разпоредбите на ЗБКД (обнародван в ДВ, бр.25 от 27.03.1992г., с последващи изменения и допълнения, отменен с ДВ, бр.52 от 01.07.1997г. (в сила от същата дата). К. в разглеждания период действат още разпоредбите на Закона за Българската народна Б. (обн. ДВ, бр.50/25.06.1991г.), Търговския закон (обн. ДВ, бр.48/18.06.1991г.), Закона за задълженията и договорите (обн. ДВ, бр.275 от 22.11.1950г.), Закона за счетоводството (обн. ДВ, бр.4/15.01.1991г., отм. ДВ, бр.98/16.11.2001г., в сила от 01.01.2002г.), Наредбите на БНБ, издадени по силата на §8 от ПЗР на ЗБКД, вкл. и Наредба № 9. Уставът на Б...- и последвалите изменения в него, както и приетите Вътрешни наредба за кредитната политика на Б..-, Правила за компетенции на изпълнителните директори на Б... и директорите на клонове и Вътрешни правила за кредитиране на юридически и физически лица на „Х..” , са вътрешноведомствени актове с нормативен характер.

К. нарушени И. неизпълнени (в обвинителния акт не е направено точно разграничение между това кое точно е нарушено и кое-неизпълнено, но това не е съществено нарушение, доколкото подсъдимия се е бранел срещу всички обвинения), са посочени общо за всичките 25 кредита две разпоредби на ПБ, три норми на ЗБКД, три такива от Вътрешната наредба за кредитната политика на Б...- и чл.8 от Правилата за компетенциите на изпълнителните директори на Б...-. Тук следва да се посочи, че при действието на ПБ (обн. ДВ, бр.42/89г., отм. със ЗБКД в частта за търговските банки, от 28.04.98г. –изгубил значение- ДВ, бр.48/98г.) не е сключен от под.Я. (както и от починалия такъв Б.) нито един от инкриминираните договори за кредит, поради и което разпоредбите на чл.29 и чл.39 от този подзаконов нормативен акт не са приложими към дейността на Б...- (предвид че ТБ „Х..” е създадена едва м.юни 1993г.) след влизане в сила на ЗБКД.

К. нарушени И. неизпълнени са посочени общо за всичките кредити три разпореди на ЗБКД. Това са чл.36 (обн.,ДВ, бр.25/92г.), ал.1 „При предоставяне на кредити банката приема предвидените в закона обезпечения", ал.2- „Заложените вещи могат да останат на О. П. у лицето, даващо залога при специално договорени с банката условия” и ал.3-”В полза на банката може да се учредява и: -залог на стоки и материали в обработка, К. залогодателят има право да преработва заложените вещи и да реализира продукция при уговорени с банката условия; - залог на стоки в оборот, К. залогодателят има право да реализира заложените вещи при уговорени с банката условия”; чл.37 (обн., ДВ, бр.25/92г.), изр.1 – „Когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка” и чл.39 „Банките могат да изискват от кредитополучателите да им предоставят отчетни и други документи, свързани с тяхната дейност, както и да извършват проверки за целевото използване на предоставените кредити и за условията на съхраняване и качеството на стоките, за които са ползвани кредитите".

На първо място, съдът намира, че не следва да коментира твърдяното нарушение на чл.37 и чл.39 от ЗБКД. Самата редакция към инкриминирания период на цитираните правни норми сочи, че това са диспозитивни по своя характер норми, които не биха могли да бъдат нарушени от подсъдимия по какъвто и да е начин, а освен това тези норми не биха могли да доведат до възникване на наказателна отговорност за когото и да било. И двете разпоредби на отменения ЗБКД създават правни възможности за банката за определено поведение, но не и задължение да следва това поведение. Така, с нормата на чл.37,ЗБКД се създава възможност за издаване изпълнителен лист на банката въз основа на несъдебно изпълнително основание (К. процедурата е развита в чл.242 и сл. от отменения ГПК). Тази норма е пресъздадена в чл.18, Вътрешната наредба за кредитната политика на Б..-. Да се приеме, че правна норма, съдържаща позволение за извършване на определени действия по усмотрение на определено Л., създава и задължение за това Л. да действа по този начин, без да е изрично посочено (по подразбиране) е неприемливо.

Независимо от горното и предвид гласните доказателства по делото и приложените в кредитните досиета писмени документи (доказателства) съдът приема, че проверки за целевото използване на предоставените кредити и условията на съхраняване на вещите, за които са отпуснати кредитите (в повечето случаи- заложени в полза на банката- товарни автомобили, стоки в оборот и стоково-материални ценности) са били извършвани периодично от кредитните инспектори, обслужващи съответния кредит, които са докладвали за резултатите от същите на подсъдимия.

Въпреки усилията на контролирания съд не можа да се установи кои и колко от процесните кредити са погасени, макар и след уволнението на подсъдимия. От друга страна, доказателствата сочат, че Б. Я. в качеството си на главен директор на „Х...” , преди това- на подуправител на Б...- е предприел нужните мерки за събиране вземането на съответната Б. – чрез разговори с клиентите-длъжници на банката и покани за доброволно плащане, а след това – по реда на ГПК- чрез снабдяване с изпълнителен лист и предприемане действия по принудително изпълнение. Така, извършените предоговаряния, разсрочвания и сключване на анекси са били с цел търсене начини за облекчаване условията по плащане на кредита при значителното увеличаване на лихвения процент след сключване на всеки от договорите, инфлационните процеси, девалвацията на лева и пр. развиващи се социо-икономически процеси в страната ни в условията на прехода от централизираната планова икономика под тотален държавен контрол към свободна пазарна икономика, основана на принципите на конкуренция, свободно движение на стоки и услуги. На следващо място, закъснялото снабдяване с изпълнителни листове се установи, че се е дължало и на обстоятелства, че кредитните инспектори първо са търсели длъжниците, за да се срещнат лично с тях, разговаряли са с тях за причините за неиздължаването на кредита, правели са нови огледи на ипотекираните и заложените вещи, изпращали са покани за доброволно изпълнение. Това е един нормален подход на търговска Б. и е в съответствие с политиката й. Факт е, че по Ч. от образуваните изпълнителни дела има постъпления от длъжниците- в резултат на извършени плащания от тях И. извършени от съдия-изпълнителя принудителни действия (публични продажби на заложени и ипотекирани вещи).

Горното съждение относно диспозитивния характер на сочените от обвинението норми от ЗБКД важи и за разпоредбата на чл.36 от същия закон, която създава една възможност, но не и задължение. Нарушението И. неизпълнението на норма, създаваща право, а не и задължение не е наказуемо и не води до възникване на наказателна отговорност. Що се касае до визираните задължения в чл.6 и чл.27 от Вътрешната наредба за кредитната политика на Б..- следва да се посочи, че те касаят не само подуправителя на банката в лицето на подсъдимия към инкриминирания момент – от 09.06.1992г. до 15.06.1993г., но и управителя, и кредитните инспектори, и юрисконсулта на банката, К. установи се, че информация за кредитоискателя, за целта на искания кредит, за платежоспособността и финансовото състояние на клиента, икономическа обосновка на мероприятието, за което се отпуска кредита, е изисквана по посочените в обвинителния акт кредити, отпуснати от Б...-. Същите съждения се отнасят и за визираните в чл.27, чл.28 и чл.29 от Вътрешните правила за кредитиране на ЮЛ и ФЛ от ТБ „Х...” (относно гарантиране обезпечаването на кредита, определянето оценката на ипотекираното в полза на банката имущество, приемането в залог на движимо имущество, стокови запаси, оборудване, селскостопански активи, машини и съображения, други), посочени от прокурора в обвинителния акт, К. нарушени от дееца. Макар и по Ч. от договорите за залог вещите да не са описани изчерпателно, респ.- за тях да не са приложени фактури И. др.документи, установяващи собствеността им, същите (вещи) са били с установима пазарна цена, за което сочи и реализацията им впоследствие (автомобили, копирни машини, оборудване и пр.). В инкриминирания времеви период не е съществувала никаква информационна система за състоянието на пазара, кредитоспособността на клиентите, покупателната способност на населението, равнището на оценките, действала е Наредба за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (обн. ДВ, бр.65/09.08.91г., отм.ДВ, бр.82/27.09.96г.), на която и на преценката и опита си са се позовавали кредитните инспектори, а впоследствие –назначените към банката оценители, за да оценят ипотекираните недвижими имоти, чиято стойност е вписана в нотариалния акт, К. липсват доказателства за занижаването й.

Не се установи и нарушаване на разпоредбата на чл.10 от ВПКЮЛФЛ на ТБ „Х...” от въззиваемия – както се посочи по-горе – с пълномощно от 02.07.1993г. Б. и Я. са били упълномощени да сключват К. главен директор и главен секретар банкови сделки от името на посочената Б. на територията на С. област и Г.С. а допустимия кредитен таван е определен на 15 000 000 лева, К. видно от обстоятелствената Ч. на обвинителния акт, мотивите към атакуваната присъда и доказателствата по кредитните досиета (и не само!) подсъдимият не е нарушил тези пълномощия –както относно териториалната компетентност, така и досежно превишаване кредитния таван, определен от изпълнителните директори на Банката.

На следващо място, съдът не възприема извода на обвинението, че кредитите са били необезпечени, тъй К. голяма Ч. от заложените вещи са неиндивидуализирани и незастраховани, занижена е стойността на ипотекираните имоти, неостойностени обезпеченията. Както се изтъкна, вещите лица, изготвили експертизите на досъдебната фаза, не са правили оглед и оценка на ипотекираните и заложените вещи и преценката си дали същите са достатъчни да „покрият” вземането К. главница и лихви, са направили въз основа на документите по непълните и в заверени копия кредитни досиета. Едва при първоначалното разглеждане на делото от първостепенния съд (по НОХД № 1195/02г.) е назначена съдебно-оценителна експертиза, вещите лица по която са оценили движимите и недвижими вещи- предмет на обезпечение по инкриминираните кредити и съгласно чието заключение по всеки от кредитите стойността на предложеното от кредитоискателя и прието от банката (БТБ-, впоследствие- ТБ „Х...” ) обезпечение напълно покрива и дори надвишава дълга, в който смисъл не може да се говори за неизгодна за банката сделка (по смисъла на чл.22 НК).

Още един аргумент в подкрепа на изложените съображения се извежда чрез историческото тълкуване на разпоредбата на чл.220 и проследяване на законодателната логика при криминализиране на дейността по отпускане на необезпечени кредити. С въвеждане на ал.3 на чл.22 НК (обн., ДВ, бр.62/97г., отм., бр.101/2001г.) е създаден специален престъпен състав за разрешаване отпускането на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен. Както е посочено и в Р. №589/10.08.2006г. по н.д. №31/2006г. на ІІІ н.о. на ВКС – „Създаването на тази санкционна норма е продиктувано от преценката за високата степен на обществена опасност на отпускането на необезпечени банкови кредити, застрашаващи развитието на банковата и икономическата системи К. Ч. от основата на стопанството на държавата. Последвалото развитие на обществените отношения в тази сфера и в банковото дело доведе законодателя до ново виждане за обществената опасност на кредитирането без обезпечение, с мотивите, че единствено в приоритет на банките е сами да извършат преценка доколко съответният кредит се нуждае от обезпечение И. не, в зависимост от кредитната история, бизнеса и репутацията на кредитополучателя”. Приемайки, че по същество разпоредбата на чл.22.ал.3 НК предвижда наказание не за виновно поведение, а за поемане на риск, за който банкерите не следва да бъдат наказвани, законодателят е декриминализирал това деяние с изменението на закона (ДВ, бр.101/23.11.2001г.). Това означава, че до 05.08.1997г. за този вид банкова дейност не е имало наказателноправна отговорност, а след отмяната на ал.3 на чл.22 НК през 2001г. се прие, че (след този момент - 23.11.2001г.) тези деяния не са престъпления. Само по себе си основното обвинение срещу подсъдимия е именно за предоставяне на необезпечени кредити. Волята на законодателя обаче – с приемането и отмяната на чл.22.ал.3 НК - е ясно изразена и не подлежи на тълкуване и търсене на заобикаляне на тази воля чрез използване инструментариума на чл.28 НК.

При гореизложеното относно липсата на категоричност за съдържанието на кредитните досиета към разглеждания период, законосъобразно и районният съд е приел, че не може да прави изводи във вреда на подсъдимия, че същият не е положил достатъчно грижа първоначално К. подуправител на Б...- (в съучастие с Б.), а впоследствие- К. директор на клона на ТБ „Х..”- в Б. за възложената му Р., К. не е изпълнил задълженията си, визирани в цитираните в обвинителния акт норми (ПБ, ЗКБКД, вътрешни правила на съответната, ръководена от него Б.)- не изисквал обосновки, отчети, съдебни решения от кредитоискателите, не е проучвал финансовото състояние и платежоспособността на клиентите на банката, не е осъществявал текущ контрол върху състоянието на дадените обезпечения, съвестно с Б. и еднолично е разрешавал и отпускал без обезпечения И. при чисто фиктивни такива. Напротив, събраните доказателства сочат на обезпечения, покриващи стойността на отпуснатия кредит, че кредитните инспектори устно И. писмено са докладвали на подсъдимия за кредитоспособността на клиента, за дейността, с която се занимава и за състоянието на обезпечението, че за всички кредитоискатели –юридически лица са изисквани решение на фирмата и по възможност- счетоводен баланс, както и че подсъдимият не е въздействал върху кредитните си инспектори и кредитополучателите по никакъв начин във връзка със сключване на договорите за залог, ипотека и относно сключване на тези за кредит (при водене на разговори за това).

За да се оцени правилно ситуацията следва да се държи сметка, че се касае за периода 199.1994г., когато кредитирането на физически лица и търговци (извън държавните дружества) е съвсем в началото си. За първи път в България се позволява търговска дейност –извън тази на държавни предприятия и организации- с Указ 56/89г., поради което към инкриминирания период създадените частни фирми не разполагаха с достатъчно фирмена и стопанска история, нито с достатъчно имущество. Тук е мястото да се посочи, че всички посочени в обвинителния акт фирми - еднолични търговци (), еднолични дружества с ограничена отговорност (Е.), дружества с ограничена отговорност (ООД) и събирателни дружества (СД) са били регистрирани К. такива към съответната дата (по всеки договор) на разрешаване на кредита- видно от изисканите удостоверения и решения за фирмена регистрация. Същевременно, по същото време създадените търговски банки развиваха значителна кредитна експанзия с цел завземане на по-големи позиции на финансовия пазар.

При липса на несъмнени доказателства съдът прие, че при нито един от кредитите, по които подсъдимият е действал в качеството си на длъжностно Л., не е налице някакво нарушение на някоя от посочените от обвинението разпоредби (И. на други разпоредби, приложими към съответния момент за тази дейност) и съответно- неправомерно негово поведение, изразило се в неполагане на достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му К. подуправител на Б...Б. и впоследствие- К. главен секретар и главен директор на ТБ „Х...” имущество.

Дори и да се приеме, че поведението на подсъдимия при разрешаването на инкриминираните кредити (сключени както вече се изясни след 05.02.1993г.) не съответства на общопризнати правила за добро кредитиране (неправилно документиране, невземане на мерки за своевременно събиране на вземанията на банката по правомерно раздадените кредити), то по делото не се установи причинна връзка между това поведение (респ.- някое от твърдяните нарушения) и посочените в обвинителния акт вредни последици. От факта, че раздадените кредити не са събрани в съответните срокове не може да се прави извод, че вредата за банката е в размер на несвоевременно събраните (по принудителен ред) вземания на банката от длъжниците. Както е посочено още в Р. № 568/15.07.1968г. по н.д. № 461/68г. на ІІ н.о. –несъбраните заеми могат да се включат в размера на вредата само, в случаите, когато поради това именно неизпълнено задължение от длъжностното Л., дадените заеми (кредити) по една И. друга причина са станали изобщо несъбираеми. В случая не са доказа, че именно и най-вече поради непопълването на досиета с молби, обосновки и съдебни решения за регистрация на търговците –кредитоискатели, недостатъчното обезпечаване И. несвоевременното снабдяване с изпълнителен лист и респ.- образуване на изпълнително дело е настъпил сочения от обвинението престъпен резултат.

Що се отнася до установяване размера на вредите – К. елемент от обективната страна на престъплението- още с ППВС № 7/76г. е прието, че той се определя не от цялото вземане, а само от действително несъбираемата Ч. на вземането, станала такава именно по вина на дееца (съответното длъжностно Л.). В обвинителния акт е посочено, че имотната вреда за банката е в размер на 731 518,23 щ.д. с левова равностойност към датата на падежа (кой падеж?!) 28 240 512,02 лева, 279 479,28 ДМ И. 26 158 202,41 лева и 68 318 135 лева. От заключенията по назначените по делото съдебно-икономически експертизи обаче се установява, че Ч. от кредитите са погасени, други –частично, поради което не това е размера на щетите, причинени на Б...-, респ. ТБ „Х....” . Наистина, с оглед константната съдебна практика последващото възстановяване на вредите и то след напускане от подсъдимия на заеманата длъжност, е без значение за съставомерността на деянието, поради и което вещите лица не са вземали предвид погасените кредити при определяне на щетата. При посочената по-горе непълнота на кредитните и счетоводните досиета съдът намира за установено единствено, че към датата на прекратяване на правоотношенията на подсъдимия с ТБ „Х...” неиздължените суми по отпуснатите от него и включени в обвинителния акт кредити не са посочените такива от обвинението.

С оглед възприетото от съда, че деянието на под.Я. не осъществява от обективна страна състава на престъплението по чл.219,ал.1 НК и това по чл.22.ал.1 НК е безпредметно да се обсъждат квалифициращите обстоятелства по ал.4 на чл.219 НК, респ.- ал.2 на чл.22 НК, а също и признаците, отнасящи се до субективната страна на престъпния състав. Съдът намира за нужно само да отбележи, че обвинението е възвело твърдение, че случаят е особено тежък (по смисъла на т.8 на чл.93 НК) поради разколебаното доверие на потенциалните К. на банката и накърняването стабилността на банковата система:

Кредитирането е основна дейност на банките от възникването на банковата институция до наши дни. Кредитирането е правомерна дейност за всяка една Б., включително съгласно действащите към изследвания период нормативни актове. По тази причина предоставянето на кредит не е престъпление и при отпускането на кредит от банкера липсва умисъл за престъпление. Единственото изключение е, ако се отпуска кредит със съзнанието, че този кредит няма да бъде върнат. Не се установи обаче по делото, че подсъдимият е действал с такова съзнание (т.е. че е сключил съзнателно неизгодна за банката сделка), че е предвиждал настъпването на значителните вреди за банката и искал И. допускал (при пряк, съответно – евентуален умисъл) настъпването на този резултат (за управлявания от него банков клон, а преди това- К. подуправител на Б..-) И. пък да е мислел, че няма да настъпи (самонадеяност- само що се отнася за престъплението по чл.219 НК, тъй К. това по чл.22 НК винаги предполага пряк умисъл). Не се установи и че –макар и да не е предвиждал общественоопасните последици от поведението си (по кредитиране) за банката, деецът да е имал възможността и задължението да ги предвиди (небрежност), в който смисъл и въззивния съд не намери, че са налице основания за осъждане на подсъдимия по основния И. по квалифицираните състави на чл.219 НК, във връзка с чл.26 НК (тъй К. продължавано престъпление може да има и при непредпазливи деяния- така и р. №304 от 14.06.1971г. по н.д. №207/71г. на ІІ н.о.).

За да потвърди изцяло оправдателната присъда на БРС, въззивният съд прие, че липсват доказателства, че сделките по кредитирането са били неизгодни за банката и това е било явно за дееца, който ги е сключил съзнателно (чл.22 НК) И. че е налице някакво разпореждане от страна на Я. със средства на банката К. свои (присвояване по чл.201 НК).

Подсъдимият е осъществявал със своите действия законосъобразна дейност по изпълнение на една от основните дейности, характеризиращи една Б. – кредитирането и обстоятелството, че поради редица причини Ч. от отпуснатите при дейността на управлявания от него банков клон кредити са били известен период от време необслужвани, не може да се вмени в негова отговорност. Разбира се при тази дейност са допускани неверни преценки, вземани са грешни решения, надценявало се е действието на някои фактори и се е разчитало необосновано на добро развитие на нещата. Но от тези грешки, нормални при усложнената икономическа обстановка, не може да се изведе заключение, че той трябва да понесе отговорност за прекратяването на клона в Б. (следва да се отбележи, че през 2007г. заедно с други банки „Х...” се обединяват в „У...”).

Както посочи самият подсъдим в последната си дума пред настоящата инстанция, по необходимост банковата дейност е свързана с определен стопански риск, чиято степен се определя от размера на печалбата. Реализирането на рисковете е Ч. от обективната действителност и не би могло да се иска от управител на банков клон на създадена при условията на преход от държавно-планово стопанство към пазарна икономика търговска Б. да не поема рискове, да не работи и да не отпуска кредити, когато са спазени изискванията на закона (които преди 1997г. действително са минимални и не държат сметка за възможните последици), не може да се иска от него и да предвиди в дългосрочен план държавната политика.

С оглед този извод на съда и на основание чл.190,ал.1 НПК разноските по същото, остават за сметка на Държавата.

При служебната проверка съдът не констатира основания за отменяване И. изменяване на присъдата на БРС поради противоречия с материалния и процесуалния закон и същата К. законосъобразна и правилна следва да бъде потвърдена, а подадения срещу нея протест- оставен без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.338, във връзка с чл.334, т.6 от НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 375 от 27.01.2009г., постановена по НОХД № 1125 по описа на Районен съд – Б. за 2007 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване И. протестиране, К. за изготвянето му следва да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: