Присъда по дело №16/2023 на Районен съд - Поморие

Номер на акта:	6
Дата:	4 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия:	Лазар Кирилов Василев

Дело:	20232160200016
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Поморие, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
СъдебниКРАСИМИРА М. ПЕЕВА

заседатели:П. СЛ. Г.А
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
и прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Наказателно дело от
общ характер № 20232160200016 по описа за 2023 година
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. А. А., роден на 31.12.1983 год. в гр. Поморие, с
адрес: ***, ул. ..., българин, българско гражданство, осъждан, женен, без образование,
безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че за времето от 07:30 часа до
17:30 часа на 05.11.2022г. в ***, ул. „***, от къща, находяща се на горепосочения
адрес, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот – чрез счупване на прозорец на заключена входна врата, отнел
чужди движими вещи – 1 /един/ брой златен, мъжки пръстен с черен камък, с грамаж
6,01 грама на стойност 420.70 лв. /четиристотин и двадесет лева и седемдесет
стотинки/ и паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, или всички вещи на обща
стойност в размер на 620.70 лв. /шестстотин и двадесет лева и седемдесет стотинки /,
от владението на Г. В. Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „***, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал. 1,
т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29 ал. 1 букви „а“ и „б“ от
НК, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /три/ години,
определено по реда на чл. 58а от НК вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС първоначален
СТРОГ режим при изпълнение на наказанието.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 бр. заверено копие на заложен
билет №529557, ведно с декларация, издаден от заложна къща „Штедрия“ – приложен
1

по досъдебното производство което е приложено по делото и описан като лист №40;
1бр. прозрачен полиетиленов плик, тип „джъмпер“ с размери 6 см х 5 см, затворен в
горната част посредством „затваряне тип клипс“ и 1/един/ брой хартиена бележка,
бяла на цвят с размери 4,2 см х 2,0 см, с изписани на нея печатни надписи и цифри в
черен цвят, както следва: „529557“, „6.01./-1/х Злато, „296.00“, 14к/585“, „59,05/лв.“ –
поставени в полиетиленов плик, приложени по делото и описани, като лист №69, да
останат в материалите по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Й. А. А., роден на 31.12.1983
год. в гр. Поморие, с адрес: ***, ул. ..., българин, българско гражданство, осъждан,
женен, без образование, безработен, с ЕГН **********, да заплати направените по
делото разноски в размер на 106,50 лева /сто и шест лева и петдесет стотинки/ в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – РУ Поморие.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд- Бургас в
15-дневен срок, считано от днес.
ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 6/04.04.2023 година, постановена по НОХД №
16/2023 година на Районен съд Поморие
Районна прокуратура Бургас, ТО Поморие е повдигнала обвинения на
Й. А. А., роден на *** год. в гр. Поморие, с адрес: ***, българин, с българско
гражданство, осъждан, женен, без образование, безработен, с ЕГН
**********, за това, че за времето от 07:30 часа до 17:30 часа на 05.11.2022г.
в ***, от къща, находяща се на горепосочения адрес, в условията на опасен
рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот –
чрез счупване на прозорец на заключена входна врата, отнел чужди движими
вещи – 1 /един/ брой златен, мъжки пръстен с черен камък, с грамаж 6,01
грама на стойност 420.70 лв. /четиристотин и двадесет лева и седемдесет
стотинки/ и паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, или всички вещи
на обща стойност в размер на 620.70 лв. /шестстотин и двадесет лева и
седемдесет стотинки/, от владението на Г. В. Я. с ЕГН **********, с адрес:
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 букви „а“ и „б“ от НК.
В разпоредително заседание и след предварително излушване,
подсъдимият признава всички факти, посочени в обстоятелстваната част на
обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти и иска делото да бъде разгледано по гл. ХХVІІ от НПК при условията
на съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371 т. 2 от НПК.
При така направеното от подсъдимия искане, делото да бъде
разгледано по реда на диференцираното производство по глава двадесет и
седма от НПК и становището на страните, че са съгласни с това, съдът
прецени съдебното производство да се проведе по реда на съкратеното
съдебно следствие.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиенението и взема
становище, че то е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства и изцяло се подкрепя от самопризнанието на подсъдимия.
Предвид това фокусира пледоарията си върху наказанието, което да бъде
определено на подсъдимия и индивидуализацията на същото. Сочи, че
предвид доброто процесуално поведение на подсъдимия, а именно пълното
съдействие на разследващите органи, искреното самопризнание на всички
факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, провеждането на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие, както и наказанието, което
се предвижда за така повдигнатото обвинение – 5 годни, то на А. следва да
бъде наложено наказание от 2 години, което по реда на чл. 58а от НК да бъде
намалено с една трета.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на минамален
размер на наказанието, който след индивидуализацията му да бъде намален с
1/3 по реда на чл. 58а от НК, като изтъква като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното съжаление от подсъдимия и затрудненото му
1

положение.
Подсъдимият признава всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Моли съда да определи наказание към
минималното. В последната си дума отново моли за минимално наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства в досъдебното производство по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият е Й. А. А., роден на *** год. в гр. Поморие, с адрес: ***,
българин, с българско гражданство, осъждан, женен, без образование,
безработен, с ЕГН **********. Видно от справката му за съД.ст, същият е
многократно осъждан за престъпления против собствеността. Последната му
влязла в сила присъда е по НОХД № 217/2021 г. на РС Карнобат от
30.07.2021г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, т. 2, вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, с която му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година и три месеца, изтърпяването на което да е
при първоначален строг режим. Така наложеното наказание е било изтърпяно
на 22.09.2022г. От изтърпяването на последното му наложено наказание, до
извършване на настоящото деяние 05.11.2022г. не са изминали два месеца.
На 05.11.2022г. около 07:30ч. свидетелят Г. В. Я., който живее в ***,
излязъл от дома си и отишъл при животните си, които се намирали в
северозападната част на града.
В това време подсъдимият А. стоял сам на улицата срещу дома на
свидетеля Я. в гр.Каблешково, когото познавал много добре и знаел, че
отглежда животни извън града и всяка сутрин по това време излизал от дома
си с колата и отивал при тях.Също така знаел, че Я. живее сам и след като
излезе от къщата, вътре няма да има никой. Постоял малко докато го чака да
излезе, като след като го видял да излиза и да потегля с колата, минал през
задния двор на къщата, където намерил метална част на мотика. С нея искал
да отвори вратата, но след като я натиснал и не могъл да я отвори, счупил
стъклото на входната врата и влязъл през него. В къщата започнал да търси
пари и ценности. Повдигнал единия край на килима, с който бил постлан
подът в спалнята, където намерил сумата от 200 лева, които били четири
банкноти по 50 лева. Взел ги и продължил да търси. След това повдигнал
срещуположния край на килима, където намерил един мъжки златен пръстен
с черен камък с тегло 6.01 грама, който бил срязан в долната част.
Обвиняемият А. взел и него, след което излязъл от къщата на Я. през
счупения прозорец.
След като напуснал дома на Я., обвиняемият се качил на автобус за гр.
Бургас и слязъл на спирка до УМБАЛ-гр.Бургас. Там наблизо посетил
игрална зала, където изиграл сумата от 100 лева - част от парите, които отнел
от къщата на свидетеля Я.. След това с автобус отишъл до ЖП гара Бургас,
откъдето си закупил билет и около 13,30 часа се качил на влак за гр. Сливен.
В гр. Сливен посетил заложна къща „Штедрия" и предложил за продажба
2

мъжки златен пръстен с черен камък, който отнел от дома на свид. Я..
Свидетелката Г.а, която била касиер оценител в „Прима 2000-Заложна къща“
ЕООД, обект 17-„Штедрия“, изпробвала със специална киселина
предоставения от А. пръстен, който действително се оказал златен, с тегло
6,01 грама. Свидетелката се съгласила да го закупи. Обвиняемият А.
предоставил личната си карта на свидетелката, като същата се убедила, че
продавачът отговарял на лицето на снимката на личната карта. Свидетелката
Г.а изготвила Заложен билет № 529557/05.11.2022г., с който обвиняемият А.
предал на Заложна къща „Штедрия" златния мъжки пръстен с черен камък, с
тегло 6,01 грама , за което получил сумата от 296 лева. Заложния билет е
подписан за „Заложна къща“ от свидетелката Г.а и за „Заемател“ от
обвиняемия А., който също се е подписал и като „Декларатор“ в Декларация
към заложния билет.
След като взел парите от заложната къща, обвиняемият А. закупил
билет за влак до гр. София и след пристигането си вечерта на 05.11.2022г. в
гр. София, обикалял пеша града и преспал в района на гарата. На следващия
ден - 06.11.2022г. се придвижил с влак от гр. София до гр. Бургас, откъдето се
прибрал в дома си в гр. Каблешково. Обвиняемият изхарчил всички пари,
получени от заложната къща в гр. Сливен, както и паричната сума от 200 лв.,
която откраднал от дома на Я.. Отрича от дома на свидетелят Я. да е взимал
моторна резачка, лична и банкова карта и каквито и да било други вещи. При
извършване на деянието обвиняемият действал импулсивно, защото около
6:30 часа на същия ден (05.11.2022г.) в кафето в центъра на града се скарал
със свидетеля Я., който го обидил.
Около 17:30ч. на 05.11.2022г. свидетелят Я. се прибрал в дома си и
установил, че вътрешната дървена врата на къщата му била заключена, но над
подвижното крило липсвал прозорецът. Стъклото било счупено на три
части, като две били върху стелката за обувки, а третото се намирало на
земята до вратата. Свидетелят видял, че вратата е била напъвана с нещо,
защото имала побитости около бравата. По принцип Я. заключвал само
вътрешната врата на къщата си, а врата на двора и вратата на антрето оставял
отключени. След като влязъл в дома си, свидетелят установил, че от кухнята
липсва моторна резачка марка „Хуск Варна“, а от спалнята му липсвали 4
броя банкноти с номинал по 50 лева всяка - сума в общ размер на 200 лв.,
както и златен пръстен с черен камък с тегло 6.01 грама, който бил скрил под
килима в стаята. Липсвали и личната му карта и банкова карта на Банка
„ДСК“, които били поставени под килима, в близост до пръстена.
След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от
10.11.2022г. свидетелката Г.а предала на С.М.П.-инспектор при СКП РУ-
гр.Сливен следните вещи, имащи отношение към разследването: -1/един/
брой Заложен билет № 529557, издаден от заложна къща „ШТЕДРИЯ"; 1
/един/ брой движима вещ-пръстен,описан в заложния билет като: 6,01х злато
14К/585-М-Л /пръстен/. На 14.11.2022г. е извършен оглед на така предадените
веществени доказателства, в присъствието на две поемни лица. Изготвен е
3

фотоалбум, след което пръстенът е върнат на свидетеля Я., срещу разписка.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на наказателното производство писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на
свидетелските показания на Г. Я., Й. Д., О.Х., Н. Г. и И. Г.а, които са
непротиворечиви и в пълнота съответстват на събраните писмени и
веществени доказателства. Всички останали протоколи, в това число и
протоколите за доброволно предаване и протокол от извършен следствен
експеримент, както и изготвените фотоалбуми, също водят съда до
установяване на така описаната фактическа обстановка. От извършената по
делото оценителна експертиза съдът е заключил, че общата стойност на
отнетите вещи възлиза на сумата от 620,70 лева, а върнатата впоследствие
вещ е на стойност от 420,70 лв.
Съдът счита, че фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и самопризнанието на подсъдимия изцяло си
кореспондират, като не са налице противоречия и непълноти по отношение на
тях. Това е така, т.к. в протокола за доброволно предаване са описани всички
вещи, които подсъдимият е отнел, а същите са открити на местата, посочени в
обвинителния акт. За съпричастността на А. в извършеното деяние може да се
направи извод и от показанията на свидетелката Г.а, която макар да сочи, че
не си спомня как точно е изглеждал той, заявява, че при залагането на златния
пръстен лично е сравнила външния му вид със снимката от личната му карта,
като не е установила различия.

При тази система от доказателства съдът приема горната
фактическа обстановка за безспорно доказана, като от нея могат да се
обосноват следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
На база на така събраните доказателства и при така установена
фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Й. А. А., е осъществил
от субективна и обективна страна признаците на състава на престъплението,
описано в 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1 букви „а“ и „б“ от НК, тъй като за времето от 07:30 часа до 17:30
часа на 05.11.2022г. в ***, от къща, находяща се на горепосочения адрес, в
условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот – чрез счупване на прозорец на заключена входна врата,
отнел чужди движими вещи на обща стойност в размер на 620.70 лв., от
владението на Г. В. Я., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
4

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените
отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното
деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване
на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от
страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събрания по
делото доказателствен материал несъмнено се установява, че подсъдимият е
осъществила както първата фаза на изпълнителното деяние - прекъснал е
владението на предишния собственик върху процесните вещи, така и втората
фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което
престъплението е довършено.
Квалификацията на процесната кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК се
обосновава на факта, че същата е извършена чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, като подсъдимият е счупил стъклото на
заключената врата на къщата на свидетеля Я., за да влезе вътре. С оглед
данните по делото, преодоляването на преградата от подсъдимия е било
необхоД. условие, за да се осъществи отнемането на вещите – предмет на
престъплението.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като той е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведение – съзнавал е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния
владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях, като е целял
именно това и е имал намерение противозаконно да ги присвои. Умисълът се
установява и от поведението на подсъдимия, изразяващо в следене и
изчакване на свидетеля Я. да напусне дома си, след което е проникнал вътре,
знаейки, че собственикът живее сам и никой няма да му попречи. Установи се
е мотивът на подсъдимия да извърши деянието, а именно обстоятелството, че
по-рано на инкриминираната дата се е скарал със свидетеля Я., като
последният го е обидил.
Процесното деяние следва да бъде определено като такова,
осъществено в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1,
буква „а“ и буква „б“ от НК, тъй като А. е извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от
свобода" не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 НК, както и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Предходната
съД.ст на подсъдимия се установява от представената по делото справка,
видно от която същият е осъждан многократно, като повече от веднъж
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода не е било отлагано по
реда на чл. 66 от НК.
5

Макар невисоката стойност на отнетите вещи, настоящият случай не
може да бъде възприет като маловажен, тъй като подсъдимият е осъждан
многократно, като е налице и квалифициращ признак на осъщественото
деяние. В тази връзка следва да се има предвид, че маловажността на случая
трябва се преценява с оглед критериите на чл. 93, т. 9 НК, като значение има
не само ниската стойност на предмета на кражбата /в която насока се
навеждат доводи от защитата/, но и другите вредни последици, както и
обстоятелствата, характеризиращи деянието и дееца. С оглед личността на
осъдения А. – осъждан многократно, при това за извършването на кражби,
начина на извършване на деянието, механизма на извършването му, както и
подбудите за осъществяването му, съдът намира, че подсъдимият е личност с
висока степен на обществена опасност, каквато е и тази на извършеното от
него деяние.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
съдът определи наказанието при прилагане на чл. 58а, ал. 1 НК във вр. чл. 54,
ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства.

Относно наказанието:
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия А. обстоятелство,
съдът отчете обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по
делото справка за съД.ст на подсъдимия, същият е осъждана многократно за
престъпления от общ характер /6 пъти/. Констатира се също така
извършването на множество престъпления против собствеността, както и
изключително кратък период на време, който изминава между изтърпяване на
наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода и извършване на
нови престъпления. Така установената системност на извършване на
престъпления по глава V от Особената част на Наказателния кодекс
свидетелства за трайно изградени престъпни навици у А. за извършване на
престъпления от този вид и реализиране на доходи посредством тях. Същата
с категоричност установява и завишена обществена опасност на подсъдимия,
който доказано извършва нови кражби непосредствено след изтърпи
предходни наказания ЛОС и бъде освободен.
Предвид това може да се приеме, че предходно наложените му
наказания „Лишаване от свобода“ за срокове от до две години, по никакъв
начин не са оказали своя превъзпитателен и предупредителен ефект спрямо А.
и не са действали възпиращо за извършването на нови престъпления от
страна на същия. Изложеното мотивира съда да приеме, че спрямо
подсъдимия следва да се въздейства посредством налагането на по – тежко
наказание лишаване от свобода, което да постигне заложените в НК цели.
Налице са и смекчаващи отговорността на А. обстоятелства. Като
такива следва да се отчетат ниската стойност на предмета на престъплението,
както и направените самопризнания още на досъдебното производство, извън
6

тези даващи основание за разглеждане на делото по реда на глава XXVII от
НПК.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане
на чл. 54, ал. 1 НК, около минимално определения размер на наказанието
ЛОС, предвидено за процесното престъпление, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 4 години и шест месеца. След прилагане на редукцията
по чл. 58а, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия окончателно наказание в
размер на 3 /три/ години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Настоящият
състав на съда намира, че така определеното наказание в посочения размер,
би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната
превенция спрямо дееца.
По раноските:
Предвид постановената осъдителна присъда и в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от НК, съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 106,50 лева /сто и шест лева и
петдесет стотинки/ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – РУ
Поморие.
По веществените доказателства:
Съставът на съда се произнесе и по веществените доказателства, като
разпореди невърнатите такива, а именно 1 бр. заверено копие на заложен
билет №529557, ведно с декларация, издаден от заложна къща „Штедрия“ –
приложен по досъдебното производство което е приложено по делото и
описан като лист №40; 1бр. прозрачен полиетиленов плик, тип „джъмпер“ с
размери 6 см х 5 см, затворен в горната част посредством „затваряне тип
клипс“ и 1/един/ брой хартиена бележка, бяла на цвят с размери 4,2 см х 2,0
см, с изписани на нея печатни надписи и цифри в черен цвят, както следва:
„529557“, „6.01./-1/х Злато, „296.00“, 14к/585“, „59,05/лв.“ – поставени в
полиетиленов плик, приложени по делото и описани, като лист №69, да
останат в материалите по делото.
Воден от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Съобщи за изтекли лични данни