Р Е Ш Е Н И Е
№ 1662
гр.В., 14.05.2010г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, 34–ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на осми февруари през две хиляди
и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7130
по описа за 2006г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от ищцата Е.И.И. пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за приемане за установено, че ответниците Д.С.И.,
роден през 1929г., Т.Д.И., Д.С.И., М.С.И., А.С.И., П.С.И. и Г.М.И. не са
собственици на недвижим имот, представляващ 600 кв.м. ид.части от имот № 272 по
ПНИ на СО.”******”, целият с площ от 1027 кв.м., при граници: от две страни
път, имоти с № 560 и 562.
В исковата молба ищцата излага, че в
качеството на наследник по закон на и.т.и., ОСЗГ-В., с решение № 895 от 04.07.2002г.
е признала правото на собственост по отношение на лозе с площ от 800 кв.м.,
находящо се в местността „******”, съставляващо имот № 48 по плана на старите
имотни граници. Твърди, че признатият за възстановяване имот е принадлежал на
наследодателят й, който го е придобил в следствие на изтекла в негова полза
придобивна давност в периода от 1935-1956г. В решението е посочено, че
възстановяването на собствеността ще се извърши при условията на & 4 и следващите от ПЗР
на ЗСПЗЗ, след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Ищцата
твърди, че в границите на възстановения имот попада имот, предоставен за
ползване на ответниците в качеството им на наследници по закон на С.М. И.,
представляващ място с площ от 1027 кв.м., съставляващо поземлен имот № 272 по
ПНИ на СО. „******”. Излага, че в границите на признатият за възстановяване на
имот попадат 396 кв.м. заемащи източната част
на ПИ № 272. Твърди, че за наследодателят на ответниците не е възникнало
право да трансформира предоставеното му право на ползване в право на
собственост, поради това, че наличната в имота сграда не е отговаря на
изискванията за сезонно ползване, тъй като е паянтова постройка за подслон и
съхранение на инвентар. Моли да бъде прието за установено, че ответниците не са
собственици на 600 кв.м. ид.части от имот № 272 по ПНИ на СО.”******”, целият с
площ от 1027 кв.м., при граници: от две страни път, имоти с № 560 и 562.
В съдебно заседание на 09.03.2009г. и на
27.04.2009г. във връзка с указания на съда за уточнение на правния интерес на
ищцата от така предявените искове, чрез процесуалния си представител същата е
завила, че желае да бъде отречено правото на ответниците по отношение на целите
600 кв.м. ид.части от имота, на които се легитимират като собственици на
основание & 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като за тях не са били налице
предпоставките на цитираната разпоредба и в случай, че се приеме, че са
придобили собствеността по отношение на 600 кв.м. ид.части като ползватели за
същите ще възникне право да изкупят и разликата над 600 кв.м. Уточнява, че е
насочила исковете си спрямо първоначалните ответници - Т.Д.И., Д.С.И., М.С.И.,
тъй като същите упражняват фактическа власт по отношение на имота без правно
основание.
В
съдебно заседание ответникът Д.С.И., чрез процесуалния си представител оспорва
предявения иск. Счита, че неправилно същият е предявен срещу неговите внуци Т.И.,
М.И. и Д.И.. Твърди, че наследниците на С. М.И. са придобили право на
собственост по отношение на процесния имот, тъй като на същият е било валидно
предоставено право на ползване, в имота е била построена сграда към
01.03.1991г. и е била надлежно заплатена стойността на предоставения за
ползване имот. Претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодно
разноски.
Останалите
ответници не се явват в съдебно заседание и не се представляват.
Във връзка с
предприето оспорване на представения препис-извлечение № 695 за предоставено
право на ползване на С. М.И. е открито производство по чл.154 от ГПК /отм./
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото удостоверение
за наследници /л.3/ се установява, че ищцата Е.И.И. е дъщеря на починалия на
11.09.1986г. и.т.и. и следователно негов наследник по закон.
С решение № 895/04.07.2002г. на ПК-В.
е признато правото на собственост на наследниците на и.т.и. в съществуващи
стари реални граници по отношение на лозе с площ от 0,800 дка, находящ се в
терен по параграф 4 на Владиславово, местност „******”, представляващ имот № 48
по КП от 1997г. В решението е посочено, че възстановяването на собствеността
върху имотите разположени в територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се
извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти
Видно от приложената по делото /л.17/ извадка от
Регистър на имотите към ПНИ на кв.Владиславово, местност „******”, като
собственик на имот № 272, с площ от 1027 кв.м. са записани наследниците на С.М.
И..
Видно от приложените по делото удостоверения за
наследници се установява, че след смъртта си на 17.05.1980г. С. М.И. е оставил за свои наследници по закон
съпругата си Е. Д.И. и синове – Д.С.И. и Михаил С. починал на през 2006г. След
смъртта на Михаил С.И. на 14.11.2006г. негови наследници по закон са останали
синовете му – Г.М.И. и С. М.И., починал на 22.09.1997г. Последният е оставил за
наследници децата си – А.С.И. и П.С.И..
Видно от приложеното Удостоверение № 695., издадено
от зам.председателя на ИК на ОНС-В., въз основа на 21-во Постановление на МС и
решение от 18.10.1967г. на ИК на ОНС, на С. М.И. е било предоставено право на
ползване върху хавра с площ от 1 дка, находяща се в гр.В., местност „******”,
при граници: път, М.Б., Я.Г., И Г.П.в. Имотът съобразно оценителен протокол №
409/17.05.1994г. е бил оценен от комисия при Община В., като е опредЕ. оценка в
размер на 23 085 лева. Сумата по оценката е била заплатена по сметка на
общинския бюджет, видно приложените 3 броя вносни бележки, съответно за 3645
лева, 3240 лева и 16200 лева. В протокола е посочено, че е извършена и оценка
на сграда в имота в размер на 16 096 лева.
В молба до техническата служба на Кметство Владиславово,
при Община В. за извършване на оценката на имота е посочено, че имотът е застроен с постройки
2 на
В хода на
производството е проведена Съдебно-техническа експертиза с основно и
допълнително заключение, поддържани в съдебно заседание от вещото лице Ю.П.. Посочва
се, че в приетия план на старите имотни граници на местност „******”, землище кв.Вл.Варненчик
имот № 48 стар с площ от 0,800 дка, който е признат за възстановяване на
ищцата, в регистъра на собствениците е записан на наследниците на и.т.и.. В КП
на ползвателите и в ПНИ имот № 272 с площ от 1027 кв.м. е записан на наследниците
на С. М.И., предоставен с удостоверение № 695 по 21 ПМС, оценителен протокол №
409/11.07.1994г. Съгласно комбинирания план на м.”******”, землище Владиславово
от 1997г. стар имот № 48 попада с площ от 396 кв.м. върху имот № 272 по ПНИ на
СО.”******”. В допълнителното заключение се установява, че в процесния имот №
272 по ПНИ на СО.”******”, землище кв.Вл.Варненчик има две постройки – основна
постройка със застроена площ от 10,10 кв.м. построена върху бетонова основа с
двускатен покрив. Състои се от помещение обзаведено с маса, печка и легла,
подът е циментова замаска, покрит с балатум и мокет. Пред постройката има
покрит вход с площ от 3,80 кв.м., който
лятото може да се използва като покрит вход, а зад постойката има склад със
застроена площ от 4,30 кв.м. с тухлени стени и покрив от дървена конструкция. И
имота има чешма, електричество и външен тоалет. Вещото лице е посочило, че
постройката е била строена през 1988г. и е съществувала към 01.03.1991г., както
и че същата е годна за сезонно ползване. В средата на имота е построена и
едноетажна второстепенна желязна постройка отразена в плановете като „паянтова”
постройка. На въпроси по реда на чл.114 от ГПК /отм./ от страна на ищцата
ответниците Т.И., Д.И. и М.И. са отговорили, че не ползват фактически процесния
имот нито лично, нито за някой друг.
В хода на производството за събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Р.Х. Г., И.С. П., И.З.П.И В.А.В..
Свидетелите Г. и П. посочват, че познават ищцата Е. и
знаят, че нейният баща е имал имот в местност „******” около 800 кв.м. – до 1
декар. Този имот след кооперирането на земята бил даден за ползване на С. И. по
постановление. В имота имало две постройки – една паянтова в средата на имота и
друга зад нея, за която и двамата свидетели нямат преки впечатления. Свидетелят
П. посочва, че в имота на С. има ток, но
няма вода.
Свидетелите П. и В. посочват, че познават Д.С.И. и
имота му във Владиславово. И двамата излагат, че познават сина на Д. - Пламен,
с който са се събирали в имота още през 1985-1986г. Тогава в имота имало една
сграда –стая с навес и тоалетна. Имотът се обработвал от Д., а инструментите се
съхранявали в навес за инструменти. В стаята имало маса, столове и пейка.
Постройката била направена от тухли, а покривът от плоскости и покрит с
керемиди.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Изложената в исковата молба фактическа
обстановка и формираният въз основа на нея петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявени в условията на пасивно субективно съединяване искове
с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за приемане за установено по
отношение на ищцата, че ответниците Д.С.И., роден през 1929г., Т.Д.И., Д.С.И., М.С.И.,
А.С.И., П.С.И. и Г.М.И. не са собственици на недвижим имот, представляващ 600
кв.м. ид.части от имот № 272 по ПНИ на СО.”******”, целият с площ от 1027
кв.м., при граници: от две страни път, имоти с № 560 и 562.
По допустимостта на предявените искове с правно
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./
Отрицателният установителен иск за собственост се
явява процесуално допустим, с оглед наведените твърдения за принадлежност на
собствеността в патримониума на ищците, въз основа на постановено в тяхна полза
позитивно решение на ПК-гр.В. от 2002г. Тъй като решението е постановено след
изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн. В ДВ, бр.68/99г. в сила от
30.07.1999г., в него е посочено, че правото на собственост ще се възстанови при
условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа
на влезлия в сила ПНИ. Решението представлява първия етап от реституционната
процедура, която ще се довърши след влизане в сила на ПНИ и издаване на заповед
по реда на параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на общината. За лицата,
на които само е признато право на собственост от ОСЗГ и съответно неразполагащи
с издадена в тяхна полза заповед по параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице
правен интерес от водене на отрицателен установителен иск дори и срещу лицата
владеещи имота, тъй като до издаване на заповедта на кмета те не разполагат с
титул за собственост, въз основа на който да предявят ревандицационен иск. Интересът
от търсената защита за ищците произтича от очертаната колизия на права между страните
и потенциалната възможност, при уважаване на настоящият иск, с което да се
отрекат правата на ответниците по отношение на процесния имот, реституционната
процедура в полза на ищците да завърши успешно с издаване в тяхна полза на
заповед на кмета по реда на параграф 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ.
По
основателността на предявените искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК
/отм./
Предявяването
на отрицателен установителен иск за собственост възлага в тежест на ответника
да докаже правопораждащия факт на въведеното от него придобивно основание. В
разглеждания случай ответникът Д.С.И., роден през 1929г. се позовава на
трансформация на правото на ползване предоставено на неговия наследодател С. М.И.
в право на собственост в следствие прекратяване на правото на ползване на
бившите ползватели с влизане в сила на изменението на параграф 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.28/92г.
С оглед
предприетото от ищцата оспорване на материалната легитимация на ответниците в
тежест на последните е било да докажат предпоставките, очертани в разпредбата
на пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: предоставено право на ползване по отношение
на процесния имот, построена сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплащане на
земята на собственика чрез общината по цени определени от МС. Ответниците от
своя страна не са оспорили правото на собственост на наследодателя на ищците
преди обобществяването на имота.
От съвкупния анализ на събраните
доказателства се установява по категоричен начин, че въведеният придобивен
способ е произвел действие в правната сфера на ответниците. На наследодателят
на ответниците С. М.И. е било надлежно
учредено право на ползване видно от приложеното Удостоверение № 695/1967г.,
издадено в изпълнение на 21-во Постановление на МС и решение на ИК на ОНС-В. от
18.10.1967г. по отношение на имот с площ от 1 дка, находящ се в местността “******”,
при граници: път, Милка Бакалова, Янаки Г. и Георги Петлешев, както и Протокол
№ 15 за проведено на 18.10.1967г. заседание на ИК на ОНС-В., в който е
обективирано взето решение за одобряване
на приложените списъци на лицата, на които са раздадени на земи по 21-во
ПМС, в които е включено и името на наследодателя на ответниците С. М.И.. Възраженията на ищцата против валидното
учредяване на право на ползване в полза на ответниците изразяващи се в
оспорване автентичността на цитираното Удостоверение № 695 не променят горните
изводи, предвид на това, че не удостоверението, а Протокол № 15 от 18.10.1967г. въз
основа на който е издадено удостоверението валидно удостоверява проведеното на
същата дата заседание на ИК на ОНС, гр. В., на което с решение е бил одобрен
списъкът на лицата, на които се предоставя право на ползване по 21-во ПМС. В
качеството му на
официален свидетелстващ документ, съставен от орган, снабден с държавна
удостоверителна власт и в кръга на удостоверителната компетентност на своя
издател, протоколът има обвързваща съда доказателствена сила за настъпилите факти - предмет на
удостоверителното изявление. Следователно С. М. се легитимира като ползвател по
смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния имот. Това му качество е породило
в негова полза правото на изкупуване на ползвания имот по реда на § 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ чрез заплащане стойността на същия на собственика чрез Община В.,
което се установява от писмените доказателства приложени към преписката по
изкупуването. Анализът на ангажираните по делото доказателства /писмени и гласни/, както и
специалните знания на вещото лице Ю.П., кредитирани от съда като последователни, непосредствени и кореспондиращи
напълно по между си и с останалите доказателства по делото, мотивира
съда да приеме за категорично и безспорно установен
фактът на изградена в
имота сграда по смисъла на действащите към момента на построяването й
строителни правила и норми към изискуемия от закона момент – 01.03.1991г.
/ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5/1977г. за ПНТСУ /отм./. Горният извод
се подкрепя напълно и от съпътстващите писмени доказателства, сред които молбата
от 01.07.1992г. за извършване на оценка на имота и Оценителен протокол № 409/17.05.1994г.,
в които е посочено, че в предоставения за ползване имот е била изградена
сграда. Съобразно събраните показания на свидетелите П. и В., които съдът кредитира като безпристрастни и
подкрепящи се от останалия събран доказателствен материал приема, че към
01.03.1991г. в имота е съществувала сграда, електрифицирана годна за сезонно
ползване. Съдът не кредитира показанията на другите двама свидетели – П. и Г., тъй
като в същите има вътрешно противоречие. От една страна свидетелите излагат, че
сградата в имота не била годна за сезонно ползване, а за съхраняване на
инвентар, от друга страна ставя ясно, че
освен паянтовата постройка в имота имало и друга “в дъното на имота”, за която
обаче и двамата посочват, че нямат непосредствени впечатления. И двамата
свидетели доведени от ищцовата страна са категорични, че процесният имот на
бащата на ищцата Е. след като бил внесен в ТКЗС бил раздаден за ползване и
получен от наследодателя на ответниците С. И.. Ето защо се налага извода, че по отношение на
ползвателя е бил реализиран и втория изискуем елемент от фактическия състав на
придобиване на собственическото право от ползвател.
Съдът приема за установено и
надлежно извършено заплащане на земята от ответниците съобразно оценителния
протокол от 17.05.1994г. предвид наличните по делото вноски бележки за
заплатени от С. М.И. суми в общ размер от 23 085 лева.
С оглед изложеното съдът намира,
че в полза на наследодателя на ответниците е възникнала възможността да
трансформират надлежно учреденото им право на ползване върху имота в право на
собственост върху същия и следователно ползвателят
е придобил правото на собственост върху същата земеделска земя, което обуславя
извод за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове за
собственост. По делото са представени писмени доказателства удостоверяващи наличието
на наследствено правоприемство между собственика С. И., починал през 1980г. и
ответниците Д.И., роден през 1929г., А.И., П.И. и Г.И., поради което съдът
приема, че същите са собственици на съответна ид.част от имота по силата на
наследственото правоприемство и следователно предявените спрямо тях отрицателни
установителни искове се явява неоснователни. По отношение на останалите трима
ответници – Т.Д.И., М.С.И. и Д.С.И. не са налице доказателства за наличие на
наследствено правоприемство от С. М.И.. Тяхната пасивна процесуална легитимация
и правният си интерес от предявяването на искове спрямо тях ищцата обосновава с
твърдения за това, че същите упражняват фактическа власт по отношение на имота.
Тези положителни твърдения са останали недоказани, предвид дадените в съдебно
заседание отговори на тримата ответници по реда на чл.114 от ГПК /отм./, че не
ползват и не обработват процесния имот нито лично нито за другиго, включително
за свой родственик.Предвид изложеното, съдът намира, че и по отношение на тях
исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
Ответникът Д.С.И. е направил искане за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, което с оглед изхода на спора
се явява основателно. Ищцата следва да заплати на ответника Д.И., на основание
чл.64, ал.2 от ГПК сумата от 485 лева – заплатен адвокатски хонорар, депозит за
вещо лице и съдебни разноски.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И.И.,
ЕГН **********,*** пасивно субективно
кумулативно съединени искове за приемане за установено по отношение на ищцата,
че ответниците Д.С.И., ЕГН **********,***,
Т.Д.И., ЕГН **********, Д.С.И., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН ********** ***, А.С.И., ЕГН **********,***, П.С.И., ЕГН *********,*** и Г.М.И., ЕГН **********,*** не са собственици на недвижим имот,
представляващ 600 кв.м. ид.части от имот № 272 по ПНИ на СО.”******”, целият с
площ от 1027 кв.м., при граници: от две страни път, имоти с № 560 и 562, на
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./
ОСЪЖДА
Е.И.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 485,00 /четиристотин осемдесет и пет/
лева, представляващи сторени от ответника по делото съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: