Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260083 25.11.2020 година
Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 3
ноември…………..…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…3247….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Терамис – 2007“ ЕООД против
решение № 787 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 5819/2020 г. на
Старозагорския районен съд, с което е
отхвърлено възражението му за прихващане.
Жалбоподателят изразява несъгласие
с извода на първоинстанционния съд, че по делото не се установявало от
събраните доказателства фактическият състав на чл.203, ал.2 КТ, а е приел,, че
е налице хипотезата на 203, ал.1 КТ, като е изключил възможността за реализация
на имуществената отговорност на работника извън установения в чл.210 КТ ред.
Иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.
Въззиваемият К.Д.К. оспорва
въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът
да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Пред
първоинстанционния съд са били предявени искове за присъждане на неплатено
трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Ищецът К.Д.К. е твърдял, че от 20.12.2018 г. до 28.08.2019 г. работил в
ответното дружество по трудово правоотношение като шофьор на тежкотоварен
автомобил. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1
т.1 КТ — по взаимно съгласие на
страните. Към датата на прекратяването останали неплатени нетни трудови
възнаграждения за м.юли 2019 г. и за м.август 2019г., както и обезщетение по
чл.224 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск. Искал е съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати търсените суми - 475,67 лв.
за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.юли 2019 г.; 410,75 лв. за
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.август 2019 г. и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ за 13 дни в размер на 311,80 лв.
Ответникът
„ТЕРАМИС - 2007” ЕООД Ст.Загора е признал, че
е в трудово правоотношение с ищеца по силата на трудов договор, сключен
на 20.12.2018 г., което е прекратено по взаимно съгласие. Оспорил е
твърдението, че ищецът не е получил полагащото му се за месец юли 2019 г.
трудово възнаграждение, като е твърдял, че то е получено срещу подпис, положен
във ведомостта за заплати за този месец. Оспорва претенцията за заплащане
трудово възнаграждение за месец август 2019 г. в размер на 410.75 лв., като
заявява, че сумата не се дължи поради това, че през този месец ищецът не е
полагал труд в ответното дружество и не му се дължи каквото и да било трудово
възнаграждение. Твърдял е, че през месец август 2019 г. ищецът не се е явявал
на работа и не е ползвал отпуск. Твърдял е, че ищецът е ползвал полагащия му
платен годишен отпуск, поради което не се дължи обезщетение. При условията на
евентуалност е предявил възражение за прихващане на претендираните от ищеца
суми с дължимото от него на „Терамис 2007“ ЕООД обезщетение за причинени при и
по повод изпълнение на трудовите му задължения вреди в общ размер на 3 050 лв.
В тази връзка е твърдял, че на 09.07.2019г. му било възложено извършване на
превоз чрез управлявания от него товарен автомобил Рено с рег.№ СТ 6655 ВР.
Преди извършване на превоза товарният автомобил преминал технически преглед,
който установил, че е технически изправен. На 10.07.2019г. била извършена
проверка на техническото състояние на товарния автомобил, при която било
установено, че той е повреден - на третия мост в дясно на камиона имало счупени
глави, лагер, два броя джанти, спирачен апарат, челюсти, феродо и десет броя
болтове с гайки. Вредите настъпили в резултат на разхлабване на болтовете на
джантите по време на движението, което разхлабване водачът трябвало да
отстрани, като спре автомобила, затегне болтовете или потърси служебния сервиз
на дружеството за отстраняване на разхлабването. Бездействието на ищеца да
предприеме необходимите за съхранението на автомобила действия довело до
неговата повреда. Настъпилите повреди били отстранени в сервиза на дружеството,
като разходите за извършения ремонт в т.ч. подмяна на увредените части и
положен труд възлиза на 3 050,00 лв. Твърдял е, че вредата била причинена
от ищеца по време и във връзка с изпълнение на трудовите му задължения като шофьор,
на когото е поверено съхранението на
товарния автомобил. Затова е счита, че ищецът носи пълна имуществена
отговорност за причинената вреда, тъй като същата е причинена от него с умисъл
и във връзка с възложената му по смисъла на чл.207 КТ отчетническа дейност.
Счита е, че в случай, че такъв умисъл или отчетническа дейност не са налице, се
касае за небрежност, за която също се следва предвидената в КТ имуществена
отговорност.
Първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника, като по силата на сключения между трудов договор
№27/20.12.2018г. е заемал длъжността „шофьор на автомобил над 12 тона“ при
основно месечно възнаграждение 613 лв. Със заповед №20/28.08.2019г. на
основание чл.325 т.1 КТ, считано от 28.08.2019 г. трудовото правоотношение
между страните било прекратено по взаимно съгласие. Приел е, че ищецът
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период. Приел
е, че размерът на начисленото нетно трудово възнаграждение
на ищеца за м.07.2019 г. е 425,67 лв., а за м.08.2019г. – 636,66 лв., в т.ч. е
обезщетение по чл.224 КТ за 11 дни неползван платен годишен отпуск, които не са
получени от ищеца.
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни и е
присъдил исканото трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск.
По отношение на възражението за
прихващане е приел, че по делото липсват доказателства ищецът да е причинил
вредата умишлено или в резултат на престъпление и затова е приложил хипотезата
на чл.203, ал.1 КТ. Приел е, че разпоредбата на чл.210 КТ предвижда специален
ред за осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника за
причинените на работодателя в хипотезата на чл.203 ал.1 КТ вреди и той изключва
приложението на общия исков ред, който бил приложим само за реализиране на
пълна имуществена отговорност на работника по реда на чл.203 ал.2 КТ. Приел е,
че ответникът не е ангажирал доказателства относно обстоятелството, че ищецът
има качеството на отчетник по смисъла на чл.207 ал.1 КТ.
Първоинстанционното
решение е правилно.
От
фактическа страна, предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, е
установено, че ищецът, сега въззиваем, е бил в трудово правоотношение с
ответника, сега въззивник, по силата на трудов договор от 20.12.2018 г. Това
трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие считано от 28.08.2019
г. Ищецът е заемал длъжността „Шофьор на автомобил над 12 тона“. По делото е
установено от показанията на разпитаните свидетели, че на 10.07.2019 г. е
направен оглед на тежкотоварния автомобил, който е бил управляван от
въззиваемия, при който са констатирани повреди. Товарният автомобил е бил в
неизправно техническо състояние и се е нуждаел от ремонт. Не е установено обаче,
че тези повреди са били причинени умишлено от въззиваемия.
Съдебното възражение за прихващане е всъщност
искане за реализиране на пълна имуществена отговорност по съдебен ред.
Работодателят не е длъжен да предяви
иск, когато може да се брани с възражение. Затова възражението на въззиваемия,
изложено в отговора му на въззивната жалба, че възражението за прихващане е
недопустимо, е неоснователно. Неправилно е позоваването на разпоредбата на
чл.272 КТ. Въззиваемият смесва възражението за прихващане като процесуален
способ за защита на ответника срещу предявен иск с правото работодателят да
приспадне без съгласието на работника или служителя на вземанията на други
правни субекти срещу част от дължимото вземане за трудово възнаграждение.
Обстоятелството, че законодателят е установил ограничителен режим на удръжките
от трудовото възнаграждение, не означава, че работодателят като страна в
гражданския процес не може да предяви възражение за прихващане. След като обаче по делото не е доказан умисъл, както е
посочено по-горе, не може да става дума за пълна имуществена отговорност – арг.
чл.203, ал.2 КТ.
Пълната
имуществена отговорност за липса по чл.207, ал.1, т.2 КТ е приложима само за
работници и служители с отчетнически трудови функции. В случая въззиваемият не
е отчетник, тъй като на него като трудово задължение не е възложено да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални. По делото не е
установено в длъжностна характеристика за длъжността, която той изпълнява, да
са включени тези специфични отчетнически функции. Обстоятелството, че на
въззиваемия е предоставено МПС, което той да управлява при осъществяването на
трудовите си задължения, не го прави отчетник, поради което той не може да
отговаря пред работодателя като такъв.
С оглед оплакванията, изложени във въззивната
жалба, в рамките на което въззивният съд е ограничен (чл.269 ГПК), следва да се
посочи, че за реализиране на имуществената отговорност на работника или
служителя е предвиден специален ред, установен в нормата на чл.210 КТ, според
който работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на
отговорността на работника или служителя.
Заповедта се издава в 1-месечен срок от
откриването на вредата, но не по-късно от 1 година от причиняването й. Ако
работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори
писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви
срещу него иск пред съда, но, ако в този срок работникът или служителят не
оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата
сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите,
посочени в ГПК. Неоснователно е
възражението, изложено във въззивната жалба, че този ред на осъществяване на
ограничената имуществена отговорност е неприложим в случая, тъй като трудовото
правоотношение с въззиваемия е прекратено. Прекратяването на трудовото
правоотношение само препятства работодателят да събере дължимата сума чрез
удръжки от трудовото възнаграждение на работника. Затова в нормата на чл.210,
ал.5 КТ е предвидено в тези случаи работодателят да има възможност да се снабди
със заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1 ГПК независимо от размера на
вземането.
С оглед
на тези мотиви съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на въззиваемия
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за
един адвокат в размер на 300 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 787 от 08.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 5819/2019 г. на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА „Терамис -2007“ ЕООД със седалище и адрес на управление в с. Бяло поле, общ.
Опан, представлявано от управителя М.Д.М., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К. ***,
ЕГН **********, сумата от 300 лв. за направените пред вззивната инстанция
разноски за възраграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: