№ 89
гр. Варна, 11.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Ст. Д. Анд.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Наказателно
дело за възобновяване № 20223000600006 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор А..
Осъденото лице Ж. КР. К. , редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Милен Борислав Ралчев от АК – Варна, редовно
упълномощен от днес.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ. РАЛЧЕВ – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, няма какво да добавя
към така направеното искане. Моля Ви да го уважите изцяло на посочените в
него основания и по изложените в него съображения.
АДВ. РАЛЧЕВ – Уважаеми Апелативни съдии, позицията ми няма да е
1
толкова еднозначна колкото тази на прокуратурата. На защитата е добре
известна практиката, на която се позовава Гл. прокурор в искането си, не
считам обаче, че тя е еднозначна, като не се ангажирам с виждане по въпроса
доколко тя е преимуществена. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 49 дава
основание да се приеме, че лишаването от права не може да бъде по-малка от
срока на основното наказание по чл.37, т.7, но това е в случай, в който
наказанието е определено да бъде търпяно ефективно. С
първоинстанционната присъда определеното наказание лишаване от свобода
е постановено да бъде условно, тоест да не се търпи ефективно. При липса на
изрична разпоредба в тълкуване от Гл. прокурор не считам, че има основание
за такъв тип правоприлагане, каквото предлага той на Вашето внимание,
оттам и извода за незаконосъобразност. В крайна сметка има две
възможности - или да споделите това, че задължително, винаги и всякога
кумулативното наказание по чл.343Г независимо дали присъдата е условна
или ефективна по основното наказание, не може да бъде за срок по-малък от
основното наказание, каквото разбиране аз не считам, че следва да бъде
възприемано. Ако приемете обратната позиция, че в действителност има
такъв резон законодателят, то несъмнено първоинстанционния съд
одобрявайки споразумението е допуснал нарушение единствено и само обаче
на материалния закон, което налага в условия на евентуалност да отмените
определението за одобряване на това споразумение и да върнете делото на РС
– Девня за отстраняване на констатираното нарушение на материалния закон
ако приемете тази теза, която аз лично не считам, че е абсолютно на власт.
Запознати сме и с ППВС 1/1983 г., където обаче никъде не е казано, че
задължително в такива случаи какъвто е настоящия, а именно условно
осъждане, наказанието лишаване от правоуправление следва да бъде за срок
не по-малък от този на условното наказание.
На второ място, изтъкват се доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание, като аз лично от начина, по който е структурирано и
аргументирано изложението на главния прокурор не мога да разбера дали тези
аргументи се отнасят към размера на основното наказание или към това на
лишаването от правоуправление като съм склонен да приема, че касаят
втората хипотеза защото само и единствено в тази насока са изложени
останалите аргументи в изложението. Същите не намират каквато и да е
упора в доказателствения материал. Цитирането и изваждането на един
фрагмент от доказателствения материал свързано със справката за допуснати
нарушения от страна на подзащитния ми по никакъв начин не дава основание
да се артикулира довод, още по-малко той да бъде утвърден, че това
наказание – лишаване от правоуправление, което му е определено от първата
инстанция е явно несправедливо. На първо място защото не е вярно, че той е
признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“, пр. 1, а той е
признат за виновен по привилегирования състав по чл. 343а, където
максималният размер на наказанието, което той може да търпи е не по-голямо
от три години, така че определения от първата инстанция размер на
2
основното наказание, ако щете и на кумулативното такова е между
минималния и средния размер. В конкретния случай има абсолютно
основание да се приеме, че сме изправени в типичен случай и хипотеза на
наличие само и единствено на многобройни и изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които дават основание да се приеме, че това
наказание и основното и лишаването от правоуправление следва да бъде
определено най-малкото към техния минимален размер по закона.
Няма да се спирам на другите доводи в изложението защото те на
практика не са същински доводи. Сигурно Ви е направило впечатление, че в
предложението на Гл. прокурор на практика са преписани законовите
разпоредби за целите на наказанието, но защо тези цели на наказанието не
могат да бъдат постигнати чрез определяне на наказание в този размер, както
се предлага, не са изложени, поради което и аз не мога да взема становище по
тях. Толкова по темата за явната несправедливост защото тя безспорно не е
налице, а доколко въобще е уместно да се обсъжда наличието на т.3 по чл.348
след като се навежда довод за това, че споразумението е в противоречие с
материалния закон и то трябва да бъде отменено, аз лично считам, че е
достатъчно само по себе си да даде основание ако се възобнови
производството, то да е само на основание противоречие с материалния закон
и да оставим възможност на следващия състав на РС – Девня да преценява
възможността самостоятелно, на база цялостен и обективен анализ на
доказателствата да извърши преценка какво наказание да бъде наложено на
Ж.К. и в какъв размер, включително да го индивидуализира съобразно
принципите и критериите на законодателя на база на доказателствата по
делото във връзка с определянето на неговия размер.
Сигурно Ви е направило впечатление, че първоинстанционният съд в
споразумението си изрично е посочил, че потвърждавайки споразумението РС
– Девня е приел, че сме изправени пред хипотезата на чл. 55, ал.1, т.1 и това
изрично е залегнало в споразумението. Ако в действителност Районният съд
приемаше, че е налице тази хипотеза следваше да замени основното
наказание лишаване от свобода с друго по-леко предвидено в НК, а той на
практика е постановил, че следва да бъде определено такова в размер от осем
месеца. При това положение аз лично считам, че и на това основание ако
приемете, че следва производството да се възобнови, то следва да бъде
върнато, но не за отегчаване, а за смекчаване правното положение на Ж.К.
споделяйки тези аргументи на защитата.
Осъденото лице К. – Подкрепям казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Осъденото лице К. – Не желая да бъде възобновено производството.
3
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за
изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4