О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №346

 

 

гр. Бургас, 13.12.2019 г.

 

 

Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Председател:       Павел Ханджиев

Членове:                Нели Събева

Христина Марева

 

като разгледа докладваното от съдия Ханджиев ч. т. д. № 346/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по повод частна жалба от В. Д. А. чрез пълномощника й адв. К. против определение № 1* от 04.10.2019 г., постановено по т. д. № 174/2019 г. по описа на Окръжен съд - Б. , с което е отхвърлено искането й за освобождаване от заплащането на разноски за вещо лице.

Жалбоподателката А. сочи, че е представила декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за целия доход, който получава. Изразява несъгласието с придаденото от окръжния съд значение на недекларирането на обстоятелството, че ответницата е регистрирана като едноличен търговец. Не било налице “затаяване на истина за факти, върху които следва да се простре преценката на съда”. Иска се отмяна на обжалваното определение.

 

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Частната жалбоподателка е ответник в първоинстанционното производство. След като с определението на окръжния съд по чл. 374, ал. 1 ГПК е допуснато извършване на СИЕ и е указано на страните да внесат депозит за възнаграждението на вещото лице в размер на 460 лв или по 230 лв за всяка страна, ответницата е депозирана на 20.09.2019 г. молба, с която е поискала да бъде освободена от заплащане на разноски за вещо лице. Приложила е към молбата акт за раждане, декларация за семейно и имотно състояние, експертно решение на НЕЛК от 16.01.2019 г., съдебно решение за развод от 2002 г. и справка от НАП за трудови договори. Ответницата декларирала, че е разведена от 2002 г., че има две пълнолетни деца, не притежава недвижими имоти, притежава лек автомобил П. 307, произведен през 2003 г. Декларирала, че получава месечен доход в размер на 20 лв от трудов договор със С. “Г”, както и че по прекратен трудов договор с “П” ООД е получила за срок от три месеца доход от общо 621 лв или по 207 лв месечно, което данни се потвърждават от представената справка от НАП. От представеното експертно решение на НЕЛК се установява, че работоспособността на ответницата вследствие на заболяване е оценена на 30 %.

С определението от 04.10.2019 г. съдът след извършена служебна справка в публичния търговски регистър констатирал, че ответницата не е декларирала обстоятелството, че е вписана като едноличен търговец с фирма “В”, ЕИК ****със седалище гр. Я.. З. на истина за факти, върху което следвало да се простре преценката на съда, поставяло под съмнение истинността на изнесеното от молителката. След като отчел и липсата на данни за наложителни разходи във връзка със здравословното състояние на ответницата, съдът преценил и размера на възложените разноски (230 лв) и заключил, че ответницата “не е лице, на което да липсват достатъчно средства за заплащане на същите”.

Определението е неправилно. От такси и разноски съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК може да бъдат освободени физически лица, които нямат достатъчно средства, за да ги заплатят. При преценката на имущественото състояние на страната следва да се вземат предвид всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК: доходи, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и други. Вярно е, че ищцата не е декларирала обстоятелството, че е регистрирана като едноличен търговец, но в тази връзка следва да се съобрази, че законът в чл. 83, ал. 2 ГПК не съдържа такова изискване, както и това, че съдът не е дал изрични такива указания. Доколкото от факта, че едно лице е регистрирано като едноличен търговец, не може да се направи автоматично извод, че от това лицето получава доходи, то декларирането на доход само от трудови договори, един от които вече прекратен, по подразбиране включва изявление, че други доходи, вкл. от търговска дейност, лицето няма. Ответницата е на 55 години, има сериозни здравословни проблеми, намалена трудоспособност, не притежава имущество, които може да ѝ носи доходи, и към момента, към който би трябвало да заплати депозит за вещо лице в размер на 230 лв, има данни за единствен неин доход в размер на 20 лв месечно. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност, водят до извод, че страната няма достатъчно средства, за да поеме разноските.

По тези съображения въззивният съд приема, че са налице предпоставките за освобождаване на ищцата от разноски, както тя е поискала, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, което налага обжалваното определение да се отмени и молбата на ищцата по чл. 83, ал. 2 ГПК да се уважи.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ определение № 1* от 04.10.2019 г., постановено по т. д. № 174/2019 г. по описа на Окръжен съд - Б. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА В. Д. А. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. С. № 6* Г. , ет. *, офис *, от разноски по т.д. № 174/2019 г. по описа на Окръжен съд - Б.

ВРЪЩА делото на ОС - Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не може да се обжалва.

 

 

Председател:

 

 

Членове: