РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Н., 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20233620100085 по описа за 2023 година
Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр.чл.415 ал.1 и чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от „А1 България "ЕАД, представлявано от
А.В. Д. -*** и М.М. - ***, чрез пълномощник адв.И.Й. срещу "Златея -2019"ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.К., ул.***, представлявано от *** З.Н.К..
Заявява се в исковата молба, че между ищеца и ответника на *** г. бил сключен
договор за използване на електронни съобщителни услуги № ***.Всяка отделна мобилна
услуга или пакет от такива били сключени отделни приложения, представляващи неразделна
част от договора, в които приложения се съдържало описание на тарифните планове,
срокове, ценови условия дължими неустойки и други параметри. По договора били ползване
три телевизионни услуги, активиране с приложение №1 от *** г. за срок от две години, с
месечна такса от 10 лева за първите 24 месеца и 12 лева след изтичане срока на договора.За
всяка услуга били избрани и допълнителни пакети канали и допълнителни приемници. По
договора били предоставени общо 12 бр. приемници. Издадени били следните фактури на
обща стойност 939,02 лева №*** от *** г. на стойност 175,06 лева, №*** от *** г. на
стойност 175,06 лева, №*** от *** г. на стойност 178,45 лева, №*** от *** г. на стойност
212,06 лева, №*** от *** г. на стойност 178,45 лева и №*** от *** г. на стойност 19,94 лева.
Договорът бил прекратен едностранно от ищеца на *** г. поради неизпълнение на
задълженията на абоната за плащане. По договора било предоставено оборудване, за което
ответникът дължал 1200 лева поради невръщането му. Това задължения било включено в
издадената заповед за изпълнение по образуваното от ищеца ч.гр.д. *** г. на НПРС.На
1
04.01.2023 г. ответникът върнал оборудването и сметките за неустойка били анулирани,
защото операторът получил изпълнение на задължението. Затова вземането за 1200 лева не
се предявява в установителното производство. Поради забавата ответникът дължал и
мораторна лихва в размер на 87,63 лева, от първия ден на забавата да датата предхождаща
подаване на заявлението, от които 54,99 лева от 14.02.2022 г. до 14.11.2022 г. и 32,64 лева за
вземането за неустойка за периода от 09.08.2022 г. до 14.11.2022 г. По подадено заявление
по чл.410 от ГПК съдът издал заповед за изпълнение. Тя била връчена и длъжникът подал
възражение срещу заповедта. Предвид изложеното ищцовата страна моли съдът да признае
за установено, че ответникът дължи 939,02 лева главница за месечни такси и потребление за
периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от 15.11.2022 г. до изплащане на
вземането и 87,63 лева мораторна лихва и да бъдат присъдени направените разноски в
исковото производство, включващи доплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и тези в заповедното производство.
Ответникът е получил съдебните книжа. Депозирал е писмен отговор, чрез
пълномощника и адв.Д. Д. от *АК. Счита иска за неоснователен и недоказан. Заявява, че
ищецът не е представил договор, обвързващ страните за периода от *** г. до *** г.
Представеният договор №*** от *** г. и приложение към него счита за загубил сила от ***
г. отделно цените за доставка на услуги в периода *** г.-*** г.били изменени едностранно
от ищеца и в противоречие ст.7.12 от приложение №1 към договора от *** г.Липсвало
предизвестие за прекратяване на договора. За периода от *** г. до *** г.липсвало писмено
съгласие на страните за предоговаряне на цените. За периода *** г. до *** г. ответникът не
дал съгласие да му се доставят услугите. Твърди се, че услугата била преустановена на ***
г., затова твърдението за едностранно прекратен договор на *** г. не отговаряло на
истината.Незаконосъобразно ищецът обявил договора за безсрочен.заявява се, че договорът
на страните е изтекъл на *** г. и действията на ищеца по едностранно изменение на цените
и едностранно прекратяване на договора се считат от ответника за незаконосъобразни и
противоречащи на добрите нрави. Търговецът прекъснал своята дейност като лице,
представляващо „Златея 2019“ ЕООД от 23.03.2020 г.
С тези възражения ответникът моли съдът да отхвърли иска, като му присъди
разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не изпраща представител.
За ответната страна се явява *** З.К. лично и с адв. Д. Д. от *АК. Процесуалният
представител оспорва исковата претенция и моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Искът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, при
наличие на правен интерес и се явява процесуално допустим, а разгледан по същество-
основателен и доказан, поради следните съображения:
Видно от приобщения като писмено доказателство договор №*** от *** г. сключен
2
между ищеца /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД /и „Златея 2019“ ЕООД за
използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ***, партида ***, IDна договор
*** от *** г. Всяка отделна мобилна услуга или пакет от такива били сключени отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които приложения се
съдържало описание на тарифните планове, срокове, ценови условия, дължими неустойки и
други параметри. По договора били ползвани три телевизионни услуги, активирани с
приложение №1 от *** г. за срок от две години, с месечна такса от 10 лева за първите 24
месеца и 12 лева след изтичане срока на договора. За всяка услуга били избрани и
допълнителни пакети канали и допълнителни приемници. По договора били предоставени
общо 12 бр. приемници. Издадени били следните фактури на обща стойност 939,02 лева,
фактура №*** от *** г. на стойност 175,06 лева, фактура №*** от *** г. на стойност 175,06
лева, фактура №*** от *** г. на стойност 178,45 лева, фактура №*** от *** г. на стойност
212,06 лева, фактура №*** от *** г. на стойност 178,45 лева и фактура №*** от *** г. на
стойност 19,94 лева. Договорът бил прекратен едностранно от ищеца на *** г. поради
неизпълнение на задълженията на абоната за плащане.
Доколкото ответникът не заплатил задължението си, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е издадена Заповед №*** г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№*** г. по описа на Районен
съд –Н., с която длъжникът "Златея -2019"ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.К.,
ул.***, представлявано от *** З.Н.К. е осъден да заплати на заявителя „А1 България“ ЕАД
следните суми: 939,02 лв.- главница за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва
за период от 15.11.2022 г. до изплащане на вземането, 54,99 лв. – мораторна лихва за период
от 14.02.2022 г. до 14.11.2022 г., 1200 лв. – главница, ведно със законна лихва за период от
15.11.2022 г. до изплащане на вземането, 32,64 лв. – мораторна лихва за периода от
09.08.2022 г. до 14.11.2022 г., както и държавна такса в размер на 44,53 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лв.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: вземане по договор
*** за електронни съобщителни услуги от *** г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК, поради
което, на основание чл.415 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в посочения от съда срок.
Положителният установителен иск, предявен от ищеца е подаден в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес и
се явява процесуално допустим, а разгледан по същество-основателен и доказан, поради
следните съображения:
Налице е идентичност на страните в заповедното и исковото производство.
Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта
за изпълнение.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че ищецът и
3
ответникът са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ за предоставяне на електронни
съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът като доставчик, се е съгласил да
предостави на ответника като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу
задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. От доказателствата по делото,
неоспорени от ответника, съдът приема, че ищецът е изправна страна по сключените между
тях договор и е предоставил както уговорените мобилни услуги, така и движима вещ на
преференциална цена, /договорът не е оспорен от ответника по автентичност и съдържание,
поради което съдът го цени като годно доказателствено средство, ползващо се със
съответната материална доказателствена сила/,като той не му е заплатил същите в
уговорения помежду им размер и срок. Изпаднал е в забава, за което следва да понесе
отговорността си, съобразно договорните клаузи и Общите условия на оператора.
При положение, че ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по
договора, а той не твърди обратното и не представя доказателства за заплатени суми,
дължими по договора, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти
за закупуване на устройства на специални, значително по-ниски цени.
Поради неспазване на срока за плащане, какъвто е настоящия случай, потребителят
дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение, но за не
повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси, без ДДС.
Не се установява от доказателствата по делото,вземането на ищеца за минали
периоди,да е погасено по давност, поради което съдът намира, че същото се явява изискуемо
и ликвидно.
След депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е
върнал предоставеното му оборудване – 12 броя ТВ приемници и сметките за неустойки
били анулирани, с оглед, на което сумата от 1200 лв. – неустойка за предоставено, но
невърнато след прекратяване на договора оборудване не е предмет на настоящото
производство.
Доколкото в заповедното производство заявителят не е представил писмени
доказателства, от които да е видно, че е отправил предизвестие до длъжника за прекратяване
на договора помежду им, следва да се приеме, че такова изявление се прави с исковата молба
и следва да бъде съобразено в рамките на настоящия исков процес,като годно да породи
целените с него правни последици.
В хода на производството са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
действително между страните по делото е налице договор с партиден номер в системата на
ищеца. Договорът бил създаден на *** г. и в него били включени три услуги ТV за три броя
телевизии с месечен абонамент 10 лв. за услуга, като след индексацията цената била
променена на 10.33 лв. За периода от *** г. до 17.02.2022 г. трите услуги са действали, но
поради неплащане са били спрени на 17.02.2022 г. На *** г. бил прекратен договора с
4
ответника. Алгоритъма за спиране и прекратяване на договора може да бъде спрян при
заплащане на забавените задължения. При спиране на алгоритъма услугите се активират в
пълен обем. Сметките за неустойка се начисляват автоматично по предварително зададени
параметри. Когато има предоставено устройство за ползване на услугата то следва да се
върне при прекратяване на договора. До невръщане на устройството се генерира неустойка
за самото устройство. След връщането му се издава кредитно известие и сумата не се дължи.
Процесът по изработването на фактурите, обхваща дейности по остойностяване на
отделните разговори спрямо клиентския тарифен план и предоставени отстъпки и
отразяването им в месечните фактури. Използва се софтуер на трета, независима страна –
А..Сметките за неустойки се начисляват автоматично по предварително зададени параметри.
Служителите в централата на „А1 България“ ЕАД имали само контролна функция и не
могат да преправят или да манипулират нито една индивидуална фактура на техен клиент.
От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Е. К.
се установява, че процесните фактури са: фактура №*** от *** г. на стойност 175,06 лева,
фактура №*** от *** г. на стойност 175,06 лева, фактура №*** от *** г. на стойност 178,45
лева, фактура №*** от *** г. на стойност 212,06 лева, фактура №*** от *** г. на стойност
178,45 лева и фактура №*** от *** г. на стойност 19,94 лева. Същите не са осчетоводени в
ответното дружество. Ищцовото дружество е осчетоводило процесните фактури, същите са
били включени в дневниците за продажби в месеца на издаването им. Всички издадени и
осчетоводени от ищеца фактури за периода януари 2020 – декември 2021 г. за ответното
дружество са били платени. Същите са плащани в брой от страна на ответника, като същите
са постъпвали в банковата сметка на ищцовото дружество. Фактурите от 2021 г. не са били
осчетоводявани, т.к. „Златея 2019“ ЕООД не е извършвало дейност. Според счетоводството
на „А1 България“ ЕАД ответникът дължи сумата от 939.02 лв. за издадени през 2022 г. и
неплатени фактури. Лихвата за забава върху претендираните вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всяка фактура, до датата предхождаща
датата на депозиране на заявлението – 14.11.2022 г. , като общия размер възлиза на 55 лв.
Счетоводните записвания в смечоводните книги и регистри на страните по делото във
връзка с процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги били водени
редовно. От 2021 г. ответникът не е осъществявал дейност, декларирано на 28.06.2022 г. с
Декларация по чл.28, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството в Търговския регистър и не води
счетоводна отчетност.
С оглед на безспорно установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че
ответникът дължи на ищеца суми, предмет на исковата претенция и посочени в издадената
заповед за изпълнение, доколкото следва да е налице еквивалентност в претенцията по
заповедното и исковото производство, като се признае за установено, че ответникът "Златея
-2019"ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.***, представлявано от ***
З.Н.К. дължи на „А1 България“ ЕАД следните суми: 939,02 лв.- главница, представляваща
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор *** за периода от *** г. до
*** г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението - 15.11.2022
5
г. до окончателното изплащане, 54,99 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни
такси и потребление за период от 14.02.2022 г. до 14.11.2022 г. и 32,64 лв. – мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода от 09.08.2022 г. до 14.11.2022 г.
Предвид задължителните разяснения, дадени в ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г.,
с оглед изхода на спора, съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските в
заповедното производство, като по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК същите следва да се присъдят в
размер на 444,53 лв. , от които /44,53 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско
възнаграждение/. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в
размер на 655.47 лв., от които /5.47лв.-държавна такса, за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза – 400 лв., за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза – 250 лв./
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответникът "ЗЛАТЕЯ -2019" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.***, представлявано от *** З.Н.К.
ДЪЛЖИ на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от А.В. Д. –
*** и М.М. – ***, следните суми: 939,02 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и две
стотинки/ - главница, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги
по договор *** за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението - 15.11.2022 г. до окончателното изплащане, 54,99 лв. /петдесет
и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ – мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за период от 14.02.2022 г. до 14.11.2022 г. и 32,64 лв.
/тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ – мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода от 09.08.2022 г. до 14.11.2022 г., за което е издадена Заповед №*** г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№*** г.по описа на Районен
съд –Н..
ОСЪЖДА ответника "ЗЛАТЕЯ -2019" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.К., ул.***, представлявано от *** З.Н.К. да заплати на ищеца „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1309,
район Илинден, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от А.В. Д. – *** и М.М. – ***,
направените по ч.гр.д.№ *** г.по описа на Районен съд –Н. съдебни и деловодни разноски в
размер на 444,53 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и петдесет и три
стотинки/, от които /44,53 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА ответника "ЗЛАТЕЯ -2019" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.К., ул.***, представлявано от *** З.Н.К. да заплати на ищеца „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1309,
район Илинден, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от А.В. Д. – *** и М.М. – *** направените
6
в настоящото гр.д.№85/2023 г. по описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в размер на
655,47 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/, от които
/5.47лв.-държавна такса, за изготвяне на съдебно-техническа експертиза – 400 лв., за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза – 250 лв./.Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7