№ 2140
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110217744 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от СВ. Р. ИВ., подадена чрез адв. Т. от САК, срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 228зз-1035 от 19.10.2021г., издадена от мл. автоконтрольор П. от
ОПП – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, за „управление на МПС след
употреба на алкохол чл.343б от НК“ - с 1,35 промила алкохол, на жалбоподателя е била
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
В жалбата се твърди, че Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-1035 от
19.10.2021г. е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. В
Заповедта за задържане на лице не била посочена конкретна точка от чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Освен това се твърди, че фактическото основание, вписано в Заповедта, е нечетливо и
неясно, поради което било ограничено правото на защита на И. да разбере фактическите и
правни основания за задържането му. Твърди се Заповедта да е дописвана с химикал. Не
било ясно от съдържанието на Заповедта с данни за какво престъпление е разполагал
полицейският орган, за да разпореди задържането на С.И.. Твърди се, че лисват фактически
основания за издаването на Заповедта, поради което бил нарушен чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.
Липсвали и мотиви за издаване на процесната Заповед. На следващо место в жалбата се
твърди, че Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-1035 от 19.10.2021г. е постановена в
несъответствие с целта на закона. Задържането било извършено в нарушение на принципа за
съразмерност, установен в чл.6 от АПК. Твърди се, че самоличността на жалбоподателя е
1
установена и няма данни той да се е укривал, с което да е осуетил явяването си пред
компетентни органи. Със задържането му не било предотвратено или преустановено
извършването на престъпление. Според И. със неговото задържане били засегнати правата и
интересите му в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се
издава актът. Поради това се иска съдът да отмени обжалваната Заповед за задържане на СВ.
Р. ИВ. като незаконосъобразна. Иска се и присъждане на сторените от С.И. разноски за
адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.
Жалбата е била подадена по пощата – чрез СПИДИ на 02.11.2021г. и тъй като е била
адресирана до Административен съд – София град (АССГ), е входирана там под № 38302 от
04.11.2021г. С Разпореждане на Заместник председател на АССГ от 04.11.2021г. са били
изискани от 04 РУ – СДВР материалите по преписката. С писмо до АССГ с вх. №
41499/26.11.2021г. на съда е изпратено удостоверение за компетентост на мл.
автоконтрольор П.. С Определение № 9557 от 02.12.2021г. е прекратено производството
пред АССГ и делото е изпратено по подсъдност на СРС. На 21.12.2021г. е образувано
настоящото адм. дело № 17744/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав. С Разпореждане №
8367 от 21.12.2021г. и с Разпореждане № 563 от 14.01.2022г. съдията – докладчик е изложил
мотиви за разглеждане на делото по общите правила на чл.145-178 от АПК.
Пред СРС в съдебно заседание на 27.04.2022г. жалбоподателят СВ. Р. ИВ. не се явява
лично. Вместо него се явява адв. Т., която заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС адв. Т. моли съда да уважи жалбата като основателна, тъй като
процесната Заповед е постановена при съществени нарушения на административно-
производствените правила и това е довело до нейната материална незаконосъобразност. В
пледоарията си адв. Т. преповтаря аргументите от жалбата като пояснява, че на ръка в
Заповедта било дописано 1,35 промила алкохол. Твърди, че не били вписани конкретни
обстоятелства и деяния и че липсват фактически основания за издаването на Заповедта.
Според адвоката липсва и законово основание за издаване на процесната Заповед, тъй като
И. бил дал кръвно изследване за наличие на алкохол в кръвта, чийто резултат бил 0, поради
което и воденото досъдебно производство било прекратено. За адв. Т. към момента на
издаване на административния акт, органът, издал Заповедта, не е имал правно основание за
издаването й. В останалата част пледоарията на адвоката преповтаря доводи от жалбата.
Твърди се, че не е било необходимо задържането на И. при условие, че той е дал кръвна
проба за изследване. Иска се съдът да уважи подадената жалба и да отмени издадения
административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Моли се и за присъждане на
разноски, включително по договора за правна защита и съдействие.
Ответникът – полицейски орган мл. автоконтрольор П. от ОПП – СДВР, редовно
призован, се явява лично и заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС ответникът посочва, че поддържа писмените бележки, депозирани по делото от юрк. П.
и обяснява, че на процесната дата е спрял жалбоподателя И. за проверка като пътен контрол
на територията на 01 РУ – СДВР, 04 РУ – СДВР и 07 РУ – СДВР и на водача била
извършева проверка с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“. Ответникът обяснява, че
2
е проверил, че водачът е правоспособен и след като го попитали дали е употребил алкохол, а
той показал бутилка с ракия и отбелязал на нея какво количество е изпил, И. бил тестван за
алкохол и отчетената проба била над 1,2 промила. Това наложило транспортирането на И.
до Окръжна болница за даване на кръвна проба, след което той бил отведен в 04 РУ-СДВР
като му било ограничено правото на свободно придвижване и това било докладвано на
дежурния офицер и разследващ полицай. Карамфилов твърди, че са изготвени необходимите
документи и по преценка от служители на 04 РУ-СДВР И. е бил освободен.
В писмената защита на юрк. П. (пълномощник на ответника) се твърди, че се оспорва
подадената от С.И. жалба, тъй като обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, в
кръга на законово предоставените му правомощия, при спазване на административно –
производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в съответствие с приложимото
материално право. Твърди се, че жалбоподателят е задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР от полицейски орган при ОПП – СДВР в изпълнение на правомощията му. Твърди се,
че в Заповедта, с която жалбоподателят е бил задържан, са посочени фактическите и правни
основания съобразно чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР. Пояснява се, че лицето е задържано във
връзка с установяване на съпричастност към престъпление по чл.343б от НК – за управление
на МПС след употреба на алкохол. Относно мотивирането на Заповедта юрк. П. цитира
Тълкувателно решение № 16 от 1975г. на ВС, ППВС № 4 от 1976г., Тълкувателно решение
№ 4 от 2004г. на ОС на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 2006г. на ВАС. Твърди, че
няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ,
съставен с оглед предстоящо издаване на административния акт. В производствата по
издаване на Заповеди за задържане, функцията на такъв подготвителен документ притежава
Докладната записка, изготвена по повод постановената принудителна административна
мярка. Твърди се, че правилно полицейският орган, съблюдавайки целите за превенция,
разкриване на престъпления и недопускане укриването на такива е постановил задържането
на жалбоподателя. Обяснява се, че полицейският орган не следва да събира доказателства,
установяващи по категоричен начин вина на лицето – предполагаем извършител на
престъпление. Преценката за осъществяване на задържането е въпрос на оперативна
самостоятелност. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага наличие на данни, от
които може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило
престъпление, като няма законово изискване тези данни да са доказани. Доказването на
безспорността на извършеното престъпление и точната му правна квалификация се
извършват в досъдебното производство. Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл.72
от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от ситуацията би
могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се
предотвратят вредните последици за гражданите или за да осуети прикриването на
престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъплението. Пояснява се, че за прилагащия мярката орган не е необходимо да
съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на
лицето, а е нужно само да е налице предположение за извършено престъпление – данни,
които биха убедили един безпристрастен страничен наблюдател, че задържаният може да
3
извърши престъпление (Решение по жалби № 50027/2008г. и № 50781/2009г. – П. И П.
срещу България на ЕСПЧ). Твърди се, че всяко съмнение за това, че задържаното лице може
да препятства или затрудни разследването може да оправдае налагането на мярката, като не
може да се отрече правото на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат
същата. Посочва се, че налагането на принудителната административна мярка „задържане за
срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са били налице данни, че задържането е
извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от презумпцията за
невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Твърди се, че на СВ.
Р. ИВ. била предоставена декларация, указваща, че той е запознат с правата си на задържано
лице. Поради това се иска съдът да отхвърли жалбата на СВ. Р. ИВ. и да остави в сила
обжалваната Заповед за задържане на лице като законосъобразна и обоснована. Иска се в
полза на СДВР да бъде присъдено и юрисконсултско възнагражение. Прави се и възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна :
За времето от 19.00 часа на 18.10.2021г. до 07.00 часа на 19.10.2021г. И. И. и П.К.
(младши автоконтрольори в ОПП - СДВР) били назначени като автопатру 91-147. Около
01.09 часа на 19.10.2021г. те спрели за проверка водача на товарен автомобил „БМВ Х5“ с
рег. № СВ 4040 НН, движещ се в гр. София, на Околовръстен път, след кръговото на бул.
„Черни връх“, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „България“.
Установили, че водачът е СВ. Р. ИВ.. На 19.10.2021г. в 01.09 часа на С.И. била извършена
проверка с техническо средство „Алкотест 7510“ с фабричен № 0024 и поредна проба 01278,
която била положителна – 1,35 промила. На място П.К. в присъствието на И. И. съставил
срещу СВ. Р. ИВ. АУАН Серия GA № 530437 от 19.10.2021г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП. Освен това на СВ. Р. ИВ. бил издаден и талон за изследване с бланков № 087853 за
явяване в УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София. Талонът бил връчен на И. в 01.40 часа на
19.10.2021г. с даден срок от 45 минути за явяване в УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София.
На 19.10.2021г. в 01.45 часа била взета кръвна проба от С.И. в УМБАЛ „Св. Анна“ –
София, която по служебен път била изпратена за изследване във ВМА. Според Протокол от
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с лаб. № 6937 от
20.10.2021г. в изследваната кръвна проба, взета от СВ. Р. ИВ., не е установено наличие на
алкохол /етанол/.
Междувременно СВ. Р. ИВ. бил задържан от мл. автоконтрольор П. от ОПП – СДВР
на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР около 01.09 часа на 19.10.2021г. със Заповед за задържане
на лице с рег. № 228зз-1035 от 19.10.2021г. Като фактическо основание за задържане на
лицето е посочено следното : „управление на МПС след употреба на алкохол чл.343б от НК“
и е уточнено, че алкохолът е 1,35 промила. Срещу подпис СВ. Р. ИВ. получил екземпляр от
тази Заповедта за задържане. Според вписването в нея И. е бил задържан временно в
помещение на 04 РУ – СДВР до 11.55 часа на 19.10.2021г.
4
Задържането на СВ. Р. ИВ. било вписано в книгата за задържани лица в 04 РУ –
СДВР.
За случая била изготвена Докладна записка от мл. автоконтрольор И. И. и било
образувано досъдебно производство. В хода на проведеното разследване била изготвена
тройна съдебно химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, според заключението
на която от извършените изследвания на контролната проба кръв, взета от СВ. Р. ИВ., не се е
установило наличие на етилов алкохол към момента на вземане на биологичната проба, т.е.
към момента на медицинския преглед – 01.45 часа на 19.10.2021г. С Постановление за
прекратяване на наказателното произовдство от 05.01.2022г. (изведено в деловодството на
СРП на 06.01.2022г.) прокурор от СРП е прекратил наказателното производство, водено за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
доказателства : Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-1035 от 19.10.2021г.,
протокол за обиск на СВ. Р. ИВ., декларация от СВ. Р. ИВ., разписка за върнати вещи и пари
на задържано лице, извадка от книгата за задържани лица в 04 РУ – СДВР, удостоверение от
Отдел „Човешки ресурси” – СДВР за длъжността на П.К. (приложени в делото на АССГ);
АУАН Серия GA № 530437 от 19.10.2021г., Заповед № 2881 от 19.10.2021г. за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, талон за изследване бл.
№ 087853, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, резултат от Алкотест 7510,
документ за преминали последваща проверка алализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория
за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, Докладна записка,
Заповед № 513з-8297/01.11.2018г. на Директора на СДВР, Формуляр за изготвяне на
длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с длъжностна
характеристика (приложени в делото на СРС); протоколи за разпити на И. И., П.К. и В.Д.,
тройна съдебно химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза и Постановление за
прекратяване на наказателното произовдство от 05.01.2022г. (приложени в папката,
изпратена от СРП и липсващи в делата на АССГ или СРС).
Доколкото цитираните по-горе доказателства са обективни, част от тях съдържат
достоверна дата, а освен това взаимно се допълват и обосновават, настоящият съдебен
състав приема, че следва да ги кредитира за нуждите на настоящия правен спор.
От протоколите за разпити на И. И. и П.К., АУАН Серия GA № 530437 от
19.10.2021г., Заповед № 2881 от 19.10.2021г. за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, талона за изследване бл. № 087853,
Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, резултата от Алкотест 7510, документа за
преминали последваща проверка алализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка
на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ и Докладната записка се
установява, че на 19.10.2021г. в 01.09 часа И. И. и П.К. (младши автоконтрольори в ОПП -
5
СДВР) са спрели за проверка жалбоподателя И. като водача на товарен автомобил „БМВ Х5“
с рег. № СВ 4040 НН, тествали са го с техническо средство „Алкотест 7510“ с фабричен №
0024 и поредна проба 01278, резултатът е бил 1,35 промила, поради което на СВ. Р. ИВ.
били съставени АУАН, талон за изследване и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
Съдът дава вяра и на написаното в Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-1035
от 19.10.2021г., протокола за обиск на СВ. Р. ИВ., декларацията от СВ. Р. ИВ., разписката за
върнати вещи и пари на задържано лице, както и на записа в книгата за задържани лица в 04
РУ – СДВР, тъй като тези документи са обективни, еднопосочни и с достоверна дата. От
тяхната съвкупна преценка СРС приема, че С.И. е бил задържан в служебни помещения на
04 РУ – СДВР на 19.10.2021г. за времето от 01.09 часа до 11.55 часа и това обстоятество е
било надлежно отразено в книгата за задържани лица.
Този съдебен състав кредитира и приложените по делото Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, протокола за разпит на В.Д.,
тройната съдебно химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза и Постановлението
на СРП за прекратяване на наказателното произовдство от 05.01.2022г., тъй като няма
доказателства, които да ги опровергават, а освен това експертизата и Протоколът за
химическо изследване са изготвени от вещи лица – специалисти в съответната област, а
Постановлението на СРП представлява официален документ, който има доказателствена
сила за посочените в него обстоятелства. За нуждите на настоящото производство, обаче, е
редно да се посочи, че тези доказателства са били събрани, респ. СРП е прекратила
наказателното производство във времето след като СВ. Р. ИВ. е бил освободен на
19.10.2021г. в 11.55 часа, поради което те нямат пряко отношение към решаването на този
правен спор.
Нямат отношение към предмета на доказване и приложените по делото (в папката,
изпратена от СРП на СРС) справка за съдимост на С.И., справка за нарушител/водач и
справка за собствеността на МПС-то. Поради това съдът остави тези писмени документи
извън доказателствената съвкупност, необходима за разрешаване на конкретния правен
спор.
Не на последно место следва да се посочи, че СРС, НО, 10 състав дава вяра на
приложените по делото удостоверение от Отдел „Човешки ресурси” – СДВР за длъжността
на П.К. (в папката на АССГ), Заповед № 513з-8297 от 01.11.2018г. на Директора на СДВР и
Формуляра за изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на
служителите с длъжностна характеристика (приложени в делото на СРС), тъй като това са
официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира напълно.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът формира следните правни изводи :
Атакуваната Заповед за задържане на лице е от категорията на обжалваемите пред
6
съда административни актове. Жалбата е подадена чрез СПИДИ на 02.11.2021г. срещу
задължане от 19.10.2021г. и това я прави депозирана в установения в чл.149, ал.1 от АПК
14-дневен срок. Тя изхожда от лице с правен интерес от обжалване на процесната Заповед.
Поради това жалбата на СВ. Р. ИВ. се явява процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
По правната си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1, вр.
чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.23, вр.
чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм.
дело № 616/2015г. и други).
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само
от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно : да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материално-правните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.
В случая Заповед с рег. № 228зз-1035/19.10.2021г. за задържането на СВ. Р. ИВ. е
издадена от компетентен орган, тъй като нейният издател П. е мл. автоконтрольор във 02
група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към
Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (според удостоверението от Отдел „Човешки ресурси” –
СДВР и Заповед № 513з-8297 от 01.11.2018г. на Директора на СДВР) и по силата на чл.57,
ал.1, вр. чл.6, ал.1, т.7 от ЗМВР той се явява полицейски орган. Като такъв съгласно чл.72,
ал.1 от ЗМВР той може да задържа лице за срок до 24 часа.
Оспорената Заповед е писмена, както предвижда чл.74, ал.1 от ЗМВР. Копие от нея е
връчено срещу подпис на СВ. Р. ИВ.. Освен това Заповедта е вписана в книгата със
задържани лица на 04 РУ – СДВР. Поради всичко това съдът прима, че е спазена
предвидената от закона форма.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР, а
именно посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и
адрес на СВ. Р. ИВ./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на
задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска
защита, правото да бъде уведомено лице, посочено от задържания, правото да бъде
информиран за основанията за задържането на разбираем за него език /правото на преводач,
в случай, че не разбира български език/, както и че при задържането на лицето не могат да
му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвиждане. Това означава,
7
че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на чл.74, ал.2, т.1, т.3, т.4,
т.5, т.6, б. „а”, „б”, „г“ и „е” от ЗМВР. Задържаният СВ. Р. ИВ. е български гражданин,
поради което нормата на чл.74, ал.2, т.6, б. „д” от ЗМВР в случая е неприложима. От
декларацията на лист 10 от делото пред АССГ следва, че на СВ. Р. ИВ. освен правото на
адвокатска защита, са му били разяснени и правото на медицинска помощ, и правото да
бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано лице, т.е. и правата по
чл.74, ал.2, т.6, б. „в” и „г” от ЗМВР. Нещо повече – в декларацията са записани
телефонните номера и имената на адвоката и жената на СВ. Р. ИВ. и е отбелязано, че
задържаният се е свързал с тях. Поради това СРС приема, че правата на задържаното лице не
просто са били разяснени на С.И., а и реално са му били подсигурени.
В чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на Заповедта за задържане –
„фактическите и правните основания за задържането”. В оспорената Заповед е посочено, че
тя се издава на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР. Вярно е, че не е посочено коя точно точка на
чл.72, ал.1 от ЗМВР се има предвид /тъй като не е посочена точка от чл.72, ал.1 от ЗМВР/, но
доколкото с думи е посочено, ча става въпрос за управление на МПС с алкохол 1,35 промила
и е цитиран чл.343б от НК, този съдебен състав счита, че е безспорно ясно, че правното
основание за задържането на С.И. е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като се сочат данни за
извършено престъпление и дори е записана неговата правна квалификация в Заповедта за
задържане. Поради това този съдебен състав счита, че липсата на посочена точка от чл.72,
ал.1 от ЗМВР, при конкретното фактическо описание на поведението на задържаното лице,
не е довело до неяснота или до нарушено право на защита на И., какво се твърди в жалбата
му и релевираният в тази връзка довод не се споделя от съда.
Едно лице може да бъде задържано според чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, когато за него
има данни, че е извършило престъпление. Фактическото основание за издаване на
Заповедта, вписано в самата нея, е достатъчно ясно, конкретно и достатъчно за задържане на
лицето, тъй като е посочено, че става дума за управление на МПС след употреба на алкохол,
посочено е дори и колко е установеното количество на алкохол (1,35 промила) и е записана
правната квалификация на деянието – чл.343б от НК. В случая фактите са повече от
достатъчни, за да се разбере защо С.И. е бил задържан. Всички приложени по делото
екземпляри на процесната Заповед са с едно и също съдържание. В хода на служебната
проверка съдът не установи да е извършено дописване на фактическото основание за
задържане на лицето. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да не
беше посочено с колко точно промила алкохол водачът е управлявал МПС, пак фактите по
чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР щяха да са достатъчни, за да се приеме, че е спазен законът. В
случая е важно да се посочи, че за прилагането на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо да
има данни, че съответното лице е извършило престъпление, без да е наложително тези
данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление.
Многократно съдебната практика се е произнасяла за това, че приложението на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи - с оглед
преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В
8
този смисъл, за да пристъпи към задържане за срок до 24 часа полицейският орган е
необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно
деяние. В конкретния случай от момента, в който полицаите от ОПП – СДВР са спрели С.И.
на пътя и са го тествали с техническо средство за алкохол и уредът е отчел 1,35 промила (а
именно към 01.09 часа на 19.10.2021г.) полицаите са имали данни за поведението на СВ. Р.
ИВ.. Фактите, че полицаите са възприели, че СВ. Р. ИВ. шофира пътно превозно средство и
че техническото средство е отчело 1,35 промила алкохол са достатъчни, за да се приеме, че
СВ. Р. ИВ. е управлявал МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила и че на пръв
поглед това поведение на лицето може да се квалифицира като престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК. От тук следва, че към момента на фактическото задържане на СВ. Р. ИВ.
полицаите са имали достатъчно данни за поведението му и че това покрива състав от НК,
т.е. те са имали данни на престъпна проява от страна на лицето, към чието задържане са
пристъпили. Член 72, ал.1 от ЗМВР овластява пряко полицейските органи по своя преценка
/съобразявайки се с ограниченията на закона/ да постановяват принудителни
административни мерки, ограничаващи временно правата на определени лица. Преценката
за това е субективна, но за установяване в последствие на законосъобразността на
предприетите действия полицейският орган дължи да установи и докаже, че действително е
разполагал с данни, даващи му основание да направи основателно предположение за
участие на задържаното лице в извършването на престъпление (в този смисъл е Решение №
7556/03.12.2019г. на АССГ, V касационен състав по КНАХД № 8239/2019г.). Това
задължение в случая е изпълнено. От представените по делото и кредитирани по-горе
доказателства следва, че СВ. Р. ИВ. е бил задържан след като полицаите са го спрели докато
е шофирал и след като са го тествали с техническо средство за алкохол и уредът е отчел 1,35
промила. Именно от тук следва изводът, че полицаите са имали преки доказателства за
съпричастност на СВ. Р. ИВ. към престъпна проява по смисъла на чл.343б от НК, поради
което са и задържали лицето. Липсва изрично законово изискване в Заповедта за задържане
да се посочва детайлна информация по казуса – в случая какво е било техническото
средство, кой е номерът на пробата, къде е бил спрян водачът и пр. За издаването на
конкретната Заповед /както стана дума и по-горе/ не е наложително дори да се посочва е
резултатът от тестването с техническото средство. Още нещо - за да се пристъпи към
задържане на едно лице не е необходимо да има достатъчно данни, за да се образува
досъдебно производство или вече да е образувано такова. Поради това дали има или няма
дадена правна квалификация на деянието на задържаното лице и дали е образувано
досъдебно производство /още повече пък как е приключило то/ е без значение – първо
защото на етап задържане до 24 часа по реда на ЗМВР това не е необходимо, а в някой
случаи е и невъзможно; второ защото правната квалификация се дава от разследващите
органи и прокурора, а не от полицейски орган, осъществяващ дейност по чл.6, ал.1, т.1 – 3, 7
и 8 от ЗМВР (чл.72, ал.1, вр. чл.57, ал.1 от ЗМВР); трето защото и да е написан конкретен
текст от НК то това автоматично не означава, че задържаният ще разбере защо му се
ограничава свободата на придвижване. Поради това изискването към Заповедта е за
9
посочване на информация, а не на квалификация на деянието на задържаното лице. В
конкретната Заповед за задържане информацията за престъпното деяние на задържаното
лице е ясна, достатъчна по обем и разбираема. Поради това СРС счита, че посочените
фактически и правни основания в Заповедта са били достатъчни, за да разбере задържаният
защо е отведен в 04 РУ – СДВР, т.е. в случая не е било реално ограничено правото на защита
на лицето, тъй като СВ. Р. ИВ. е бил наясно защо го задържат полицаите. Релевираните в
обратния смисъл аргументи от страна на жалбоподателя са останали недоказани и
голосновни.
В съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК органът,
издал процесната Заповед, е доразвил мотивите и фактологията в изготвената за случая
Докладна записка, където подробно е описана извършената на СВ. Р. ИВ. проверка. Поради
това фактическото описание, дадено в Заповедта /че СВ. Р. ИВ. е управлявал МПС след
употреба на алкохол – с 1,35 промила/, в съвкупност с материалите по преписката, водена за
конкретния случай в 04 РУ – СДВР и СРП, дават основание на съда да приеме, че към 01.09
часа на 19.10.2021г. са били налице основанията за задържане на СВ. Р. ИВ. и с издадената
му Заповед за задържане може да се приеме, че са спазени изискванията на чл.74, ал.2, т.2,
вр. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Водим от изложеното до тук СРС прие, че Заповед с рег. № 228зз-1035 от
19.04.2020г. за задържането на СВ. Р. ИВ. е издадена при спазване на административно-
производствените правила и при правилно приложение на материалния закон.
Без значение за настоящия правен спор е обстоятелството, че в последствие при
химическото изследване на кръвта на С.И. не е установено наличие на алкохол, както и че
воденото наказателно производство е било прекратено, тъй като химическото изследване на
кръвта на И. датира от 20.10.2021г. (видно от лист 26 от делото пред СРС), а прекратяването
на наказателното производство е чак от дата 05.01.2022г. Това означава, че обстоятелствата,
които оневиняват лицето и изключват наказателната му отговорност за случая, са станали
факт след като И. е бил задържан и в последствие освободен на 19.10.2021г. По аргумент на
противното това означава, че към момента на фиктическото задържане на И. (на
19.10.2021г. от 01.09 часа до 11.55 часа) не е съществувало съмнение в тезата на полицаите
относно поведението на задържаното лице. Настъпилото в последствие разколебаване на
подозрението, че С.И. е извършил престъпление по чл.343б от НК и събраните след
19.10.2021г. доказателства, оборващи обвинителната теза, не могат със задна дата да
опорочат действията на полицейския орган, присътпил към задържане на лице, за което към
19.10.2021г. е имало данни, че управлява автомобил с 1,35 промила алкохол, установени с
техническо средство.
На следващо място : доколкото по реда на чл.72 – чл.73 от ЗМВР се ограничава
правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по
изключение, а не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24
часа следва да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без
прилагането на тази принудителна мярка. По делото се установи, че на 19.10.2021г. С.И. е
10
управлявал МПС след употреба на алкохол и с оглед конкретно установените 1,35 промил,
това правилно е било прието за действие, покриващо състав на престъпление от НК. За да
бъде възпрян СВ. Р. ИВ. да продължи да управлява МПС под въздействието на алкохол и за
да бъде изяснен случаят, вкл. и за да бъде отведен за кръвно изследване и за да се изчакат
резултатите от него, той е бил задържан. В чл.6, ал.2 от АПК е провъзгласен принципът за
съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. В
случая издаването на Заповедта не превишава целта на закона, тъй като задържането се
обосновава от нуждата да се защити обществото като се преустанови управлението на
превозни средства от лица, употребили алкохол. Задържането на лицето не е обвързано от
евентуалната наказателна отговорност, поради което за самия факт на задържане е без
значение, че в последствие наказателното производство е било прекратено или че резултатът
от химическото изследване на кръвта на И. не е доказал наличие на алкохол /етанол/. В
случая е важно не дали деянието е престъпление или административно нарушение, не дали в
последствие е била ангажирана наказателната отговорност на задържаното лице, а дали към
19.10.2021г. данните са сочели към реализиран състав на престъпление от страна на това
лице. И направеният по-горе анализ на доказателствата обосновава именно този извод,
поради което и задържането на И. се явява законосъобразно към 19.10.2021г.
С оглед на събраните и кредитирани по-горе доказателства СРС приема, че
задържането на СВ. Р. ИВ. към 19.10.2021г. се явява пропорционално на нуждата от
преустановяване на противообществената проява на лицето /чл.22 от ЗАНН/ и се явява
съответно на демонстрираното от него поведение. Гореизложеното означава, че оспорената
Заповед е била издадена и в съответствие с целта на закона.
Мотивиран от всичко това СРС прие, че следва да потвърди обжалваната Заповед за
задържане на СВ. Р. ИВ. от 19.10.2021г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, чл.144 от АПК, вр.
чл.78, ал.8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. на ВАС по т. д. № 5/2009г.
органът, издал оспорената и потвърдена Заповед за задържане има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение – доколкото пред СРС полицейският орган, издал
Заповедта - мл. автоконтрольор П.К. е бил представляван от юрк. П., който е депозирал
писмени бележки по делото. С оглед на факта, че представителството е било осъществено
само под формата на писмена защита /с депозирането на писмените бележки на лист 82-83
от делото/, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.
чл.24, изр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството
на извършената дейност от юрк. П. по настоящото дело, както и предвид липсата на правна
и фактическа сложност на казуса, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
СДВР сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-1035 от 19.10.2021г.,
издадена от мл. автоконтрольор П. от ОПП - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1 от
ЗМВР, за „управление на МПС след употреба на алкохол чл.343б от НК“ - с 1,35 промила
алкохол, СВ. Р. ИВ. с ЕГН ********** е задържан за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА СВ. Р. ИВ. с ЕГН **********, с адрес : гр. София, ул. „Русалийски
проход” № 18, ет.2, ап.7 да заплати по сметка на СДВР сумата от 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12