Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …75….….
гр. Кубрат, 19.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 796 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание 32,
ал. 2 ЗС и чл. 31, ал. 2 Закон за собствеността.
Ищцата – Н.В.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, пл. „Възраждане“ № 5, ет. 2, ст. 12, чрез адв. Р. Петрова, АК - Разград, като твърди, че: са съсобственици с ответницата при права: 1/6 ид. част за ищцата, притежавани по наследство, и 5/6 ид. части за ответницата, притежавани по наследство и покупка, по отношение на описания подробно в исковата молба недвижим имот с адм. адрес в с. Мъдрево, ул. „Дели Орман“ № 3 – дворно място с площ от 525 кв.м., а съгласно документ за собственост 680 кв.м., съставляващо ПИ № 177 от кв. 13 по плана на селото, ведно с застроените в него жилищна сграда с декларирана застроена площ от 78 кв.м., второстепенна постройка с декларирана застроена площ от 20 кв.м., навес с оградни стени с декларирана застроена площ от 22 кв.м. и втора второстепенна постройка с декларирана застроена площ от 38.00 кв.м., ведно с подобрения и приращения в имота; ответницата не й позволява да ползва частта си от имота, въпреки отправената й нотариална покана от 15.10.2019 г.; не отговаря на предложенията и за разпределение на ползването, при което ищцата да ползва лятната кухня, застроена в имота, както и част от дворното място, около нея, а ответницата да ползва основната жилищна сграда и разликата от дворното място, също около нея, поради което моли: 1/ съдът да разпредели реалното ползване на съсобствения недвижим имот между съсобствениците, като на ищцата се предостави за ползване застроената в него Лятна кухня, с площ от 38.00 кв.м., състояща се от антре, две стаи, баня и тоалетна, съответно за защрихованата част от приложената към исковата молба скица, както и граничещата с УПИ XXVI - 178 част от терена, който й осигурява достъп до улицата, а на ответницата Р.В.А., ЕГН ********** ***, се предостави за ползване застроената в имота Жилищна сграда със застроена площ от 78.00 кв.м., на два етажа, състояща се от шест стаи, баня, кухня и антре, както и граничещата с УПИ I - 1768 част от терена, която й осигурява достъп до улицата, с правно основание в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС; 2/ да бъде осъдена ответницата Р.В.А., ЕГН ********** ***, да й плаща обезщетение за ползата от която я лишава, като не я допуска да ползва частта й от имота, в размер на 300.00(триста) лева месечно, считано от деня на писменото поискване – 23.10.2019 г., до деня, в който ответницата допусне тя реално да ползва правата си на собственост върху имота, с правно основание в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС.
В тежест на ищцата е да установи фактите и обстоятелствата, обуславящи основателността на искането по чл. 32, ал. 2 ЗС, - чл. 154, ал. 1 ГПК, т.е. че е налице общ вещ, какви са правата на всеки от съсобствениците, и варианти за начин на разпределение на ползването, отчитащ правата на всички съсобственици.
Ответницата – Р.В.А., ЕГН ********** ***, уведомена чрез редовно връчено - лично, на 23.12.2019 г. съобщение, ведно с преписи от исковата молба и приложенията, чрез адв. М. Димитрова, е дала писмен отговор в срок – вх. № 211/ 22.01.2020 г. Заявява становище за допустимост на предявените искови претенции, основателност на исковата претенция за разпределение на ползването на съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в с. Мъдрево, ул. „Дели Орман“ № 3, но не по начина, предлаган от ищцата; и неоснователност на исковата претенция за присъждане в полза на ищцата на обезщетение за ползите от които е лишена от ответницата, тъй като тя никога не е пречила на ищцата да ползва реално частта си от съсобствеността.
Съдът,
след преценка заедно и поотделно на събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразявайки същите с изразеното становище на ответниците, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са дъщери на Вели Ахмед М.,***, поч. на 31.03.2018
г. в с.с., за смъртта и наследниците на който Община
– Кубрат е издала приложеното към исковата молба Удостоверение за наследници №
140/ 23.08.2019 г. Видно от същото към момента на смъртта си Вели Ахмед М.
е оставил за свои наследници по закон
децата си Н.В. и Р.В., и преживяла го съпруга – Юмюш
Ахмед М..
От събраните по делото писмени доказателства - НА за собственост на недвижим имот, придобит по наследство н.д. № 605/ 2019 г. на нотариус С.Садък, вписана под № 004 в регистъра на НК, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, надлежно вписан в СВ при същия; НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност н.д. № 41/ 1976 г. на нотариус при РС – Кубрат, надлежно вписан в СВ при същия; Скица № 392/ 11.11.2019 г.на Община – гр. Кубрат; Удостоверение за данъчна оценка № **********/ 11.11.2019 г. на ДС при цитираната община, се установява по несъмнен начин изложеното от ищцата в исковата молба относно правото на собственост, придобито от общия наследодател – Вели Ахмед М., по време на гражданския му брак с Юмюш Ахмед М., по отношение на процесния недвижим имот, придобит по придобивна давност като застроено дворно място, с Жилищна сграда и стопански постройки, съгласно посочения констативен нотариален акт; видно от цитираната скица имота е записан по разписен лист към ПУП на с. Мъдрево, общ. Завет, одобрен през 1987 г. като собствен на ищцата Н.В.К. за 1/6 ид.част по наследство от баща й, и на ответницата Р.В. за 4/ 6 ид. части по продажба с цитиран НА, както и на 1/ 6 ид. част по наследство от баща й, и са заснети жилищна сграда и допълващо я застрояване – второстепенни постройки; че правата на собственост са данъчно декларирани пред Община – гр. Кубрат като обекти, както се твърди да съществуват – терен и сгради, оценени на 6 730.90 лева, и наследствени между страните.
На 12.07.2019 г. , видно от неоспорения от страните, приложен към исковата молба НА за продажба на недвижим имот № 162, том II, рег. № 3413, нот.дело № 287/ 2019 г. на нотариус С. Садък, вписана в НК с рег. № 004, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх.рег. № 1361, Акт № 126, том 5, дело № 918, имотна кн. 46923, Юмюш Ахмед М., в качеството си на собственик по прекратена СИО и наследство от съпруга си Вели Ахмед М.,***, поч. на 31.03.2018 г. в с.с., е продала на ответницата Р.В.А., по същото време – разведена, собствените си 4/6 ид. част от правата на собственост върху съсобствения между нея и приобретателката недвижим жилищен имот, находящ се в чертите на село Мъдрево.
Към исковата молба на ищцата е
приложена скица – проект за разделяне ползването на имота, за който тя твърди
да е съответен на правата на страните, но от заключението на приетата по делото
СТЕ, извършена след оглед на имота, се установява, че: 1/ не е възможно да се
разпредели ползването на жилищната сграда, съответно на правата на
съсобствениците и разположението на помещенията в постройките по предложения от
ищцата Н. К. проект, тъй като той предвижда отреждане на нея на по – голяма от
полагащата й се част от същия - полагащите се на ищцата Н.В.К. 1/6 ид. части от жилището със обща ЗП 116 кв. м. са 19.33 кв.
м, а Лятната кухня е със застроена площ 38 кв. м., което е с 18.67 кв. м повече
от полагаемите ид. части от жилищната сграда; Дворното
място е с площ 525 кв. м и 1/6 ид. части от него са
87,5 кв. м., а защрихованата част от поземления имот по приложената към
исковата молба скица е с площ 156 кв. м, което е с 68,5 кв. м повече от
полагаемите й се. 2/ пазарният наем за ползване на имота е в размер на 140 (сто
и четиридесет) лв. месечно; 3/ Не е възможно ищцата Н.В.К. да ползва приземния
етаж от основната къща като жилище, в който смисъл е направеното от ответницата Р.В.А. предложение към ищцата Н.В.К..
От представената в
о.с.з. Нотариална покана, с нот.заверка рег. № 5599/
15.10.2019 г. на нотариус С. Садък, се установява, че ищцата е поканила
ответницата доброволно да разделят ползването на съсобствения
между тях недвижим имот, претендирайки тя да освободи от свой и на майка им
багаж т.нар. лятна къща, както и 87.50 кв.м. от дворното място, както и че ако
не направи това в 7-дневен срок от получаването на нот.покана
претендира за обезщетение – наем, за нейната част в размер на 12.00 лева на
ден, докато не се разберат с подписването на констативен протокол.
Видно от вписаното от нотариуса съдържание на печат, нотариалната покана е връчена на ответницата на Р.А. на 31.10. 2019 г.
С отговор на покана – предложение, нот. заверен с рег. № 371/ 23.01.2020 г. на нотариус С. Садък, отв. А. заявила становище, че не може да предостави на сестра си Н.К. ползването на претендираната от нея лятна кухня, тъй като та се ползва от майка им – инвалидизирана и трудно подвижна, с запазено право на ползване върху съсобствения им имот, но и предлага да й предаде за индивидуално ползване приземния етаж на основната им къща.
От приложения към писмения отговор на
ответницата констативен протокол, съставен от нотариус С. Садък на 29.01.2020 г., се установява, че в нотариалното
производство ищцата е изпратила по пълномощие адв. Р. Петрова, АК – Разград,
чрез която е отказала да приеме ключ за достъп до предложените й за ползване
помещения в приземния етаж на основната им къща и чрез нея връчила на
ответницата отговор, съставляващ история на влошените им фамилни отношения и
гневни упреци към ответницата.
Представеното заверено от страната копие на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.12.2019 г. не се установяват годно факти и обстоятелства от хипотезиса на чл. 31 и 32 от ЗС – анализирайки събраните по преписката, образувана по жалба на ищцата срещу ответницата, доказателства – коментираните по – горе нотариални покани, отговори и пр., районния прокурор е намерил, че не е налице осъществен състав на престъпление по чл. 323 НК – самоуправство, от посочената от жалбоподателката Н.К. като извършител - Р.А..
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на и св. М.К. – съпруг на ищцата, и св. Юмюш Ахмед М. - майка на страните, се установява, че сестрите са във влошени лични отношения; Юмюш М. ползва претендираната от ищцата част от жилищните постройки в имота, а именно – лятната кухня, и не желае да я освободи, защото е построена на земята, има достъп до нея без да е необходимо да изкачва стъпала, което съответства на нуждите й, поради напредналата й възраст и влошеното й здравословно състояние; майката изразява готовност заедно с Н.К. да ползва лятната кухня, но не и да й я освободи; противопоставя се на желанието й да се извършват преустройства в имота; твърди, че е продала на ответницата собствените си 4/6 ид. части от правото на собственост върху наследствения им имот за сумата 6 000.00 лева, които е готова да даде на ищцата, за да удовлетвори претенциите й към тях.
На съда е служебно известно, че между същите страни е висящо производство за съдебна делба между същите страни, по отношение на процесния недвижим имот, на етап допусната съдебна делба между тях при права: 1/6 ид. част в полза на ищцата Н. К. и 5/6 ид. части в полза на отв. Р. А., с Решение № 59/ 27.05.2020 г. по гр. дело № 49/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: I. Исковата претенция с правно основание в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС – съдът, администрирайки граждански отношения на съсобственост върху жилищен недвижим имот, да разпредели реалното ползване на съсобствения недвижим имот между съсобствениците, като на ищцата се предостави за ползване застроената в него Лятна кухня, с площ от 38.00 кв.м., състояща се от антре, две стаи, баня и тоалетна, съответно за защрихованата част от приложената към исковата молба скица, както и граничещата с УПИ XXVI - 178 част от терена, който й осигурява достъп до улицата, а на ответницата Р.В.А., ЕГН ********** ***, се предостави за ползване застроената в имота Жилищна сграда със застроена площ от 78.00 кв.м., на два етажа, състояща се от шест стаи, баня, кухня и антре, както и граничещата с УПИ I - 1768 част от терена, която й осигурява достъп до улицата, е неоснователна и недоказана, поради което следва да се отхвърли.
Несъмнено процесния недвижим имот е съсобствен между страните.
Към момента на откриване на наследството на наследодателя Вели Ахмед М.,***, - 31.03.2018 г., описаният в постъпилата искова молба ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – дворно място, ведно с застроените в него жилищна сграда, второстепенни постройки и подобрения, находящ се в строителните граници на село Мъдрево, община Кубрат, област Разград, на улица „Дели Орман” № 3, се е намирал като обособен и самостоятелен обект на собственост в патримониума на наследодателя.
Правото да получат наследствената 1/ 2 ид. част от имота, придобит по придобивна давност, в СИО с преживялата го негова съпруга Юмюш Ахмед М., се признава на призованите към наследяване в този момент – 31.03.2018 г., негови низходящи – дъщерите му Н.В.К. и Р.В.А., и на преживялата го съпруга – Юмюш Ахмед М.. Децата на наследодателя – негови наследници по закон от първи ред, са го наследили в равни части помежду си, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН, а съпругата е наследила част, равна на частта на всяко дете, съгласно чл.9 ЗН, т.е. по силата на наследственото правоприемство ищцата и ответницата са придобили по 1/6 ид. част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, а разликата от 1/ 6 ид. част е равната част от наследството в полза на преживялата го съпруга, ведно с 3/6 ид. части – съставляващи половината – чл.28 СК, е останала в собственост на преживялата съпруга Юмюш Ахмед М., с оглед прекратяването на имуществената общност и брака със смъртта на съпруга й.
Юмюш Ахмед М. се е разпоредила със своите 4/6 ид. части с възмезден договор – за продажба на ид. части от процесния недв.имот, в полза на дъщеря си ответвицата Р.В.А., която в момента на придобиването им е несемейна, поради което имотът е останал в съсобственост между посочената като купувач с права по договора в размер на 4/6 ид. части, а разликата в размер на 2/6 ид. части – по наследство е в собственост на съделителките Р.В.А. и Н.В.К., при равни права – по 1/6 ид. част, поради което първата притежава 5/6 ид. части от целия, а ищцата притежава 1/6 ид. част.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи със съсобствената вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. А съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
От посочените разпоредби на чл. 31 ЗС и в съответствие с разясненията на Тълкувателно решение № 67 от 25.XI.1969 г. по гр. д. № 67/69 г., ОСГК, ВС, следва, че когато съсобственият имот е жилищен, правата на всеки от съсобствениците се изразяват в това да ползва съсобствения имот за задоволяване на жилищните му нужди до толкова, доколкото няма да пречи на другите съсобственици да използват съсобствения имот според правата им.
Не всякога, обаче, е възможно жилищният имот да се ползва реално от всички съсобственици.
Тогава когато имотът е жилищен и жилището се състои от повече жилищни помещения, които биха могли да бъдат ползвани едновременно и самостоятелно от повече съсобственици, следва да се приеме, че всеки съсобственик може да иска да му бъде предоставено реално ползване на съсобствения имот, съответно на правата му. Това се разбира от изричната разпоредба на чл. 31, ал. 1 ЗС. Правата на отделните съсобственици върху съсобствения имот се определят от правото им на собственост върху съсобствения имот. Затова, когато един от съсобствениците е заел изцяло съсобствения имот, който би могъл реално да се разпредели за ползуване и от останалите съсобственици, последните биха могли да искат да осъществят правата си по съдебен ред, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС.
В процесния случай, с оглед броя на жилищните и сервизните помещения - Жилищна сграда, със застроена площ от 78.00 кв.м., не на два етажа, а на един, тъй като претендирания от ищцата първи етаж, съставлява полуподземен етаж, разположен на 0.80 м. под терена, състоящ се две помещения, ползвани за складове и баня, която не е оборудвана, и не отговаря на законовите и технически стандарти за жилище, регламентирани с разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 ЗУТ, ведно с претендираната за ползване от ищцата Лятна кухня с площ от 38.00 кв.м., състояща се от входна антре, две стаи, малка кухня и обща баня с тоалетна, или общо застроена площ 116 кв.м., съставляват едно жилище по смисъла на горецитираните разпоредби на ЗУТ, при наличието на едно общо сервизно помещение, поради което не би могло да се ползва реално от повече съсобственици, независимо от това какъв е броят на членовете на семейството и жилищните нужди на съсобственика, който го е завзел – несъмнено отв. Р. А., живееща в общо домакинство с майка си – св. Юмюш Ахмед М..
Този извод на съда е съобразен и с обстоятелството, че продавайки на отв. Р. А. собствените си 4/6 ид.части от имота, Юмюш М. е запазила за себе си – пожизнено и безвъзмездно, правото на ползване на същите, поради което следва да бъде зачетена волята й да продължи да живее в Лятната кухня с площ от 38.00 кв.м., както и противопоставянето й на желанието на ищцата – носител на 1/6 ид. част от правата на собственост, в жилищната сграда да бъдат извършени преустройствата, претендирани от нея.
На следващо място, всяко едно от предложенията на страните за разпределение на реално ползване на съсобствения имот, съответно на правата на ищцата в размер на 1/6 ид. част, реално надхвърля правата й, както по отношение на жилищната страда, така и на терена, което би довело до нови отношения по сметките между страните.
Установявайки, че с оглед размерите на жилището и фактическото разположение на помещенията в него – жилищни и едно сервизно, и при зачитане правата на ползване на досегашния обитател - Юмюш М., върху 4/6 ид.ч., които тя е запазила за себе си – пожизнено и безвъзмездно по отношение на ответницата Р. А., същото жилище не може да бъде използвано за задоволяване на жилищните нужди и на други ищцата, следва искът да бъде отхвърлен, като правото на неползващия съсобственик се сведе до търсене на обезщетение.
Необосновани са възраженията на ищцата по отношение заключението на СТЕ, с оглед липсата на други доказателства, респ. доказателствени искания, за установяване наличие на техническа възможност за обособяване на реална част от имота, съответна на притежаваната от нея 1/6 ид. част от правото на собственост.
II. Исковата претенция да бъде осъдена ответницата Р.В.А., ЕГН ********** ***, да плаща на ищцата Н.В.К., ЕГН **********, обезщетение за ползата от която я лишава, като не я допуска да ползва частта й от имота, в размер на 300.00(триста) лева месечно, считано от деня на писменото поискване – 23.10.2019 г., до деня, в който ответницата допусне тя реално да ползва правата си на собственост върху имота, с правно основание в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на
чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик има право да си
служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко
съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите обезщетение за ползите, от които ги е лишил, но само след поканата
за това. В тази връзка с Тълкувателно Решение №
7/2012 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че задължението за плащане на обезщетението от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писменото поискване от съсобственика, лишен
от възможността също да ползва имота. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Размерът на обезщетението за недвижим имот се
определя в съответствие със средномесечното наемно възнаграждение, тъй като това е реалната
стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, и на припадащата
се част от която би имал
право, ако имотът бе отдаден под наем, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността и
дела на неползващия съсобственик
(в този смисъл и Тълкувателно Решение № 129/1986 г. на ВС, ОСГК). При така очертания фактически състав,
за да възникне правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да е налице съсобственост по отношение
на конкретен обект/и на правото
на собственост или друго
ограничено вещно право, ползването на вещта според предназначението
й да се осъществява само от единия
съсобственик по начин и обем,
превишаващ обема на дела му от съсобствеността, този начин на ползване да препятства другия, респ. останалите съсобственици да ползват
процесната вещ по същото предназначение, както и отправено до и надлежно получено от ползващия имота писмено поискване
за заплащане на обезщетение
(така решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д. №
580/1992 г., решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г.
о., решение № 344/17.05.1976 г. по гр. д. № 684/1975 г. и др., както и задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 95 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 1913/2014 г. на ВКС, ІІ г. о.
и др.).
В процесния случай ответницата
Р. А. държи 5/6 ид.части от
правото на собственост върху съсобствения имот, лично и чрез майка си – св. Юмюш М., която е запазила за себе си – пожизнено и
безвъзмездно по отношение на ответницата Р. А., правото на ползване върху 4/6 ид.ч.от имота, упражнява ползването на вещта според предназначението й изцяло, т.е. по начин и в обем, превишаващ обема на дела й в съсобствеността, като този начин на фактическо ползване препятства другия съсобственик – ищцата Н. К., да ползва процесната вещ по същото
предназначение, както и отправено
до и надлежно получено от ползващия
имота писмено поискване за заплащане на обезщетение, считано от 7-дни след връчването
на нотариалната покана –
31.10.2019 г., т.е. считано от 08.11.2019 г., до изменение на обстоятелствата – прекратяване на
съсобствеността, доброволно
уреждане на отношенията
между страните, освобождаване
на имота и пр.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че пазарният наем за ползване на имота е в размер на 140 (сто и четиридесет) лв. месечно, от които за собствената на ищцата 1/6 част – 23.33 (двадесет и три лева, тридесет и три ст.) лева.
До този размер исковата претенция е основателна и доказана, а за разликата следва да бъде отхвърлена.
Неоснователни
са възраженията и доводите на ответницата, че тя не препятства ищцата да ползва
наследствения имот, с оглед обстоятелството, че жилищния такъв се ползва изцяло
от нея в общо домакинство с майка им – св.
Юмюш М.. Не може да се счита за предоставяне
на ползването на реална жилищна част от съсобствения
имот предложението на ответницата към ищцата да й предаде ключ и достъп до полуподземен етаж
на основната жилищна сграда, разположен на 0.80 м. под терена, съставляващ
складови и/или избени помещения.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК – с оглед изхода на делото, съставляващ частично – за 8 %, уважаване на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, отхвърляне за разликата, както и отхвърляне изцяло на претенцията по чл. 32 ЗС, ответницата дължи на ищцата 8 % от половината(550.00 лв.), от направените по водене на делото от нея разноски в общ размер на 1 100.00 лева, съгласно представения списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК и приложените документи, доказващи ги като основание и размер, т.е. сумата 44.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.В.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, пл. „Възраждане“ № 5, ет. 2, ст. 12, чрез адв. Р. Петрова, АК – Разград, срещу Р.В.А., ЕГН ********** ***, иск по чл. 32, ал. 2 Закон за собствеността (ЗС) – за разпределение реалното ползване на съсобствения между тях, Недвижим имот с адм. адрес в с. Мъдрево, ул. „Дели Орман“ № 3, съставляващ дворно място с площ от 525 кв.м., а съгласно документ за собственост 680 кв.м., ПИ № 177 от кв. 13 по плана на селото, ведно с застроените в него жилищна сграда с декларирана застроена площ от 78 кв.м., второстепенна постройка с декларирана застроена площ от 20 кв.м., навес с оградни стени с декларирана застроена площ от 22 кв.м. и втора второстепенна постройка с декларирана застроена площ от 38.00 кв.м., ведно с подобрения и приращения в имота, като на ищцата се предостави за ползване застроената в него Лятна кухня, с площ от 38.00 кв.м., състояща се от антре, две стаи, баня и тоалетна, съответно за защрихованата част от приложената към исковата молба скица, както и граничещата с УПИ XXVI - 178 част от терена, който й осигурява достъп до улицата, а на ответницата Р.В.А., ЕГН ********** ***, се предостави за ползване застроената в имота Жилищна сграда със застроена площ от 78.00 кв.м., на два етажа, състояща се от шест стаи, баня, кухня и антре, както и граничещата с УПИ I - 1768 част от терена, която й осигурява достъп до улицата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.В.А., ЕГН ********** ***, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплаща на съсобственика Н.В.К., ЕГН ********** ***, обезщетение за ползата от която я лишава, като не я допуска да ползва собствената си 1/6 (една шеста) част от съсобствения между тях Недвижим имот с адм. адрес в с. Мъдрево, ул. „Дели Орман“ № 3, съставляващ дворно място с площ от 525 кв.м., а съгласно документ за собственост 680 кв.м., ПИ № 177 от кв. 13 по плана на селото, ведно с застроените в него жилищна сграда с декларирана застроена площ от 78 кв.м., второстепенна постройка с декларирана застроена площ от 20 кв.м., навес с оградни стени с декларирана застроена площ от 22 кв.м. и втора второстепенна постройка с декларирана застроена площ от 38.00 кв.м., ведно с подобрения и приращения в имота, в размер на 23.33 (двадесет и три лева, тридесет и три ст.) лева, месечно, считано от 08.11.2019 г., до изменение на обстоятелствата – прекратяване на съсобствеността, доброволно уреждане на отношенията между страните, освобождаване на имота и пр. , като отхвърля иска за разликата до предявения размер на 300.00(триста) левау месечно, считано от деня на писменото поискване – 23.10.2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.В.А., ЕГН ********** ***, да заплати на Н.В.К., ЕГН ********** ***, чст от направените от нея разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 44.00 (четиридесет и четири) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчването на препис.
Районен съдия: /П/