Решение по дело №1686/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 342
Дата: 8 ноември 2023 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20233630201686
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Шумен, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630201686 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В - 001892/22.05.2023год. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към КЗП, с което на основание чл.208 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на “А1
България” ЕАД, гр.София, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано.Счита, че НП е постановено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, както и при липса на задълбочена преценки на събраните доказателства.
Излага доводи за неправилно описание на нарушението, датата, на която е извършено и
обстоятелствата, при които е извършено. Оспорва по същество вмененото нарушение като
твърди, че “А1 България” ЕАД не е предоставило допълнителната услуга на потребителя, а
потребителят се е абонирал за допълнителна услуга – предоставяне на развлекателни игри
от търговец ENTERTIX, а не от “А1 България” ЕАД като мобилния номер предоставен от
“А1 България” ЕАД на потребителя е послужил единствено като платежно средство за
заявената услуга. Излага, че предвид характера на услугата ENTERTIX потребителят сам се
е абонирал за нея. Същата е собственост на швейцарска компания и се предоставя чрез
приложение и се активира чрез активни действия на потребителя като начина на
разплащане на услугата е чрез DCB – стойността на услугата се начислява към сметката на
потребителя към мобилния оператор. Излагат се и доводи, че е налице неяснота относно
датата на която е прието, че е извършено нарушението като не е посочено чрез какво
действие или бездействие наказващият орган приема, че е извършено нарушението, което
рефлектира и по отношение мястото на извършване на нарушението. В съдебно заседание за
дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуален представител –
юрисконсулт Г.Х., който поддържа жалбата и моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение..
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН не се явява
процесуален представител. Депозирано е писмено становище от гл.юрисконсулт В.П., която
1
счита издаденото НП за правилно и законосъобразно. Моли НП да бъде потвърдено и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност за претендираните разноски от страна на
жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“А1 България” ЕАД с ЕИК *********, гр.София извършва търговска дейност –
продажба на потребителите на телекомуникационни услуги, мобилни телефони, аксесоари
в стопанисван от него търговски обект – магазин „А1“, находящ се в гр.Шумен, бул.
„Славянски “ №26.
Потребителя П.М.Р. подал до КЗП потребителска жалба с вх.№В – 03-1634 от
16.11.2022г., в която посочил, че на 28.10.2022г. подписал договор с “А1 България” ЕАД.
При получаване на първата фактура №********** от 04.11.2022г. издадена за периода
03.10.2022г. – 02.11.2022г., в сметката били включени такси, които не съответствали на
договорените, както и такива за период преди датата на сключване на договора.
По повод постъпилата потребителска жалба, на 24.11.2022г. свидетелите В. К. Г. и Н.
И. Й. извършили проверка в магазин „А1“, находящ се в гр.Шумен, бул. „Славянски “ №26.
В хода на същата било констатирано, че потребителят Р. на 28.10.2022г. сключил с “А1
България” ЕАД договор № ********* за доставка на две телекомуникационни услуги – за
ползване на мобилна гласова услуга с месечна такса 21.98 лв. /стандартна/ и 20.99 лв.
/промоционална/ и за ползване на телевизионна услуга с месечна такса 5.99 лева. В
тарифният план за телевизионната услуга била описана и такса за активиране на услугата –
14.99 лева. В първата фактура №********** от 04.11.2022г. издадена за периода
03.10.2022г. – 02.11.2022г. били начислени задължения, които ги нямало в договора, а
именно – задължение за допълнителна услуга в размер на 5.01 лв. без ДДС /6.01 лв. с ДДС/
като във фактурата не бил описан вида на тази допълнителна услуга, както и такса за
смяна на потребител за периода 03.10.2022г. – 02.11.2022г., при положение, че договорът
бил сключен на 28.10.2022г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен
протокол №К-2747338 от 24.11.2023 год. С КП на търговеца било разпоредено на
02.12.2022г. в офиса на КЗП – Шумен или на електронната поща да представи становище по
потребителската жалба, в което да посочи каква допълнителна услуга е предоставена и
таксувана на стойност 5.01 лева без ДДС и къде е договорена, за каква смяна на потребител
била начислена такса в размер на 10 лева без ДДС, както и да представи сключен с
потребителя договор за допълнителната услуга, която била таксувана с такса от 10 лв. без
ДДС.
На 02.12.2023г. било представено становище, с приложени към него фактура
№**********/04.11.2022г., приложения А към нея, договор № ********* и приложенията
към него. В изготвеното от дружеството становище е направено разяснение за вида,
размера, периода и основанието на начислените такси, както и за периодите, за които са
начислени. По отношение допълнителната услуга таксувана на стойност 5.01 лева без ДДС,
посочват, че това е т.нар. услуга Direct Carrier Billing /DCB/, предоставяща начин на
плащане, който позволява добавяне на суми за покупка на дигитално съдържание от
търговски сайтове към месечната телефонна услуга. В конкретният случай било заявено
ползване на услугата за развлечение /игри/ ENTERTIX с месечен абонамент 6.01 лв. с ДДС.
Фирмата пряк администратор била „Ен Ти Ейч Медия България“ ЕООД. Услугата била
активирана на 06.04.2022г. и деактивирана на 01.12.2022г.
Въз основа на констатациите при проверката, контролните органи приели, че “А1
България” ЕАД е нарушило чл.62 ал.1 от ЗЗП като на 02.11.2022г. и предоставило на
потребителя Р. допълнителна услуга Direct Carrier Billing /DCB/ срещу плащане, без искане
от негова страна, поради което на 15.02.2023г. св. В. Г. съставил срещу дружеството АУАН
№001892, в отсъствие на нарушителя, тъй като след изпратена покана за съставяне на акт,
представител не се явил на посочената дата. На изпратената покана за явяване на
представител за връчване на съставения акт, също не се явил представител, поради което на
2
основание чл.233 ал.4 от ЗЗП актът бил връчен на И.М.А. – управител на магазин А1,
находящ се в гр.Шумен, бул. „Славянски “ №46В. При връчване на акта не са отразени
възражения. Дружеството не се е възползвало и от законното си право да депозира писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият
орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.
На основание на основание чл.208 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на “А1
България” ЕАД, гр.София, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 от ЗЗП. Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра
към Комисията за защита на потребителите, видно от приложената по делото заповед на
Председателя на Комисията за защита на потребителите. АУАН също е съставен от
компетентно лице. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на “А1 България” ЕАД, гр.София е
ангажирана на основание чл.208 от ЗЗП. Тази норма предвижда административно-
наказателна отговорност при нарушение на регламентираната в чл.62 ал.1 от същия закон
забрана за доставка на стоки, както и вода, газ, електрическа енергия, централно отопление,
цифрово съдържание или предоставяне на услуги на потребител срещу заплащане без
искане от негова страна,чрез налага глоба на физическите лица в размер от 300 до 5000 лв., а
на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до
5000 лв.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че нарушението било извършено
на 02.11.2022г. В обстоятелствената част на АУАН и НП е прието, че дружеството е
нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗЗП като на 02.11.2022г. /съгласно приложение А
към фактура №********** от 04.11.2022г./ е предоставило на потребителя Р. допълнителна
услуга Direct Carrier Billing /DCB/ срещу заплащане, без искане от негова страна. Фактура
№********** от 04.11.2022г. обхваща период на фактуриране-03.10.2022 – 02.11.2022, т.е.
за дата на извършване на нарушението е приета датата на която изтича периода на
фактуриране. От събраните по делото доказателства не се установява безспорно, датата на
предоставяне на услугата Direct Carrier Billing /DCB/, респективно датата на извършване на
нарушението. Остава неясно защо АНО приема, че именно на 02.11.2022г. датата на която
изтича периода на фактуриране е и дата на извършване на нарушението.
От друга страна, доколкото видно от обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на 02.11.2022г.
предоставило на потребителя Р. допълнителна услуга Direct Carrier Billing /DCB/ срещу
плащане, без искане от негова страна, актосъставителят и наказващият орган са приели, че
начисленото задължение във фактура №********** от 04.11.2022г. в размер на 5.01 лв. без
ДДС /6.01 лв. с ДДС/ е за ползване на допълнителна услуга Direct Carrier Billing /DCB/. В
подкрепа на това са и показанията на актосъставителя – св. В. Г.. От своя страна
дружеството – жалбоподател твърди, че посочената сума е начислена за допълнителната
услуга за развлечение /игри/ ENTERTIX с месечен абонамент 6.01 лв. с ДДС, за която
потребителят се е абонирал, която услуга е предоставяна от друг търговец, а не от “А1
България” ЕАД като мобилния номер предоставен от “А1 България” ЕАД на потребителя е
послужил единствено като платежно средство за заявената услуга, тъй като начина на
разплащане на допълнителната услуга за развлечение /игри/ ENTERTIX е чрез Direct Carrier
Billing /DCB/.
Direct Carrier Billing /DCB/ е платежна услуга, която позволява на потребителите да
заплащат за съдържание от уеб сайтове или мобилни приложения чрез добавяне на сумата
към тяхната сметка за мобилни услуги.Т.е. начислената сума от 6.01 лв. с ДДС във фактура
3
№********** от 04.11.2022г. е месечен абонамент към друг търговец за ползване на услуга
за развлечение /игри/ ENTERTIX, а не за ползвания от потребителя начин на разплащане на
тази услуга чрез Direct Carrier Billing. Таксуваната услуга в издадената фактура на стойност
6.01 лв. с ДДС е ENTERTIX, а не Direct Carrier Billing.
Производството е от административно - наказателен характер, при което в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими
доказателства фактическите констатации такива, каквито са отразени в АУАН и
възпроизведени в НП. В случая показанията на свидетелите потвърждават същите, но не
опровергават защитната теза на жалбоподателя, че неправилно наказващият орган е приел,
че таксата е за ползване от страна на потребителя на допълнителна услуга Direct Carrier
Billing.
Липсват безспорни доказателства, които по несъмнен начин да докажат възведеното
административно-наказателно обвинение, а именно, че начислената такса в размер на 5.01
лв. без ДДС /6.01 лв. с ДДС/ във фактура №********** от 04.11.2022г. касае предоставена
от дружеството на потребителя Р. допълнителна услуга Direct Carrier Billing, поради което
обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Поради изложеното съдът намира, че неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано е ангажирана административно - наказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗЗП.
Административно - наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото е неоснователно.
Основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, доколкото в открито съдебно заседание е осъществено процесуално
представителство от юрисконсулт. На основание чл. 63д ал.3 от ЗАНН следва на
жалбоподателя да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева
в производствата по ЗАНН. В настоящия случай производството по делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира за справедливо да бъде
определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №В - 001892/22.05.2023год. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към КЗП, с което на основание чл.208 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на “А1
България” ЕАД, гр.София, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ГР.София да заплати на
“А1 България” ЕАД с ЕИК *********, гр.София сумата от 80.00 /осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4