№ 533
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110132003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД
и чл. 82, ал.1 от ЗЗД от „Р.“ ООД срещу „ДЗИ О-З“ ЕАД за заплащане на сумата 1054,71
лева за главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско+“ със срок на покритие 22.05.2019-21.05.2020г., по
застрахователна преписка №№, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
искова молба до окончателното й изплащане, и сумата 300,00 лева за мораторна лихва за
периода 06.08.2019-13.06.2022 г.; сумата 600,00 лева за главница, представляващи
обезщетение за претърпяна загуба, представляваща платено възнаграждение на адвокат за
оказана правна помощ за заявяване на застрахователната претенция, в т.ч. изготвяне и
подаване на жалби срещу отказ за плащане на застрахователноto обезщетение, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на искова молба до окончателното й
изплащане.
Твърди се, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка за л.а.
„К.С.“ с рег. № *******. На 17.06.2019 г. е настъпил застрахователен риск – валеж на
градушка в района на гр. Т., от което са нанесени щети на автомoбила. Застрахователят е
уведомен и извършено плащане от 1236,04 лв. Твърди се, че действителният размер на
щетите е поне сумата 2290,75 лв. Претендира и сторени разноски за правна помощ, във
връзка с образуване и извънсъдебно водене на застрахователната претенция.
Ответното дружество оспорва исковете. Не възразява, че между страните е сключен
договор за имуществено застраховане. Навежда възражение по чл. 378, ал.1 от КЗ. Оспорва
настъпването на застрахователното събитие и твърдените вреди, причинна връзка, вкл. че
ищецът е сторил разходи за сумата 2290,75 лв. по повод отстраняване на щетите. Твърди, че
с изплащане на сумата в размер на 1236,04 лв. е изпълнил задължението си като
застраховател. Оспорва иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД като недоказан и неоснователен поради
липса на забавено изпълнение.Оспорва претенцията по чл. 82, ал. 1 от ЗЗД с довод, че в хода
1
на застрахователното производство ищецът не е представляван от адвокат, сам е подписал
жалбата, оспорваща отказа за плащане на обезщетение в пълния претендиран размер и
липсва причинна връзка между евентуално неизпълнение по договора и сторената разноска,
която е година по-късно, а предмета на договора не касае процесната застрахователна
преписка.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са приети обстоятелствата, че между страните към датата на твърдяното
застрахователно събитие е сключен договор за имуществена застраховка, като във връзка с
твърдените от ищеца увреждания по автомобила е образувана щета №№, по която
ответникът е заплатил обезщетение от 1236,04 лв. В тази насока са писмените доказателства
– договор за автомобилна застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна полица
№440119213057104/21.05.2019 г., Уведомление за щета № по полица
№440119213057104/21.05.2019 г. и Опис-заключение по щета №/24.06.2019 г. Видно от
уведомлението, неоспорено от ответника, към последния е отправена застрахователна
претенция за застрахователно събитие, настъпило на 17.06.2019 г. по време на движение на
застрахования автомобил рег. № *********** по посока гр. Варна- гр. София, при което
водачът пропуснал отбивката за околовръстния път и се озовал в гр. Т., където върху МПС-
то е паднала градушка. Не се спори, че посоченото природно явление попада в обхвата на
застрахователното покритие по процесния договор за застраховка.
С Писмо изх.№А3-3105/04.07.2019 г. ответното дружество е обективирало отказ за
плащане на застрахователно обезщетение, доколкото не е установило в посочения регион
наличие на градушка с голяма интензивност, която да причини твърдените увреждания по
застрахованото имущество. С последващо Писмо изх. №А3-3318/18.07.2019 г. признава
задължението си за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с процесното
застрахователно събитие, но определя в размер на сумата 1236,04 лв. Тази сума е платена на
ищеца с платежно нареждане от 06.08.2019 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното застрахователно
дружество, че твърдяното от ищеца застрахователно събитие не е настъпило. От една страна
изявленията му, обективирани в писмо изх. № А3-3318/18.07.2019 г., както и плащането на
определеното от него застрахователно обезщетение, респ. престиране по застрахователния
договор, представляват признание на неизгоден факт, ползващо се с материална
доказателствена сила. От друга страна –настъпването на застрахователното събитие се
установяват по реда на чл. 192 от ГПК с приетите справки от трети лица- Удостоверения
рег. №94-00-115-1/02.07.2019г. и № 12-00-8-1/19.09.2022 г. на М.з., И.а. „Б.г.“, за това, че на
17.06.2019 г. в периода 15:37 -15:48 часа в района на гр. Т., ул. „С.“ – Северна промишлена
зона е регистрирана мощна купесто-дъждовна облачност, която се характеризира с
интензивен валеж, придружен с градушка. Данни за градушка са налице и в периода 16:13-
16:20 часа, като след 17 часа се наблюдава промяна в параметрите, индикиращи градов
валеж, вследствие на което процесът затихва и до 18:30 часа валежът се трансформира в
дъждовен. Изяснява се, че в периода 15:37- 17:00 часа в района е валял проливен дъжд,
придружен с градушка с различна интензивност и различни размери на градовите зърна,
достигащи до 1,5 см. Ето защо съдът намира за пълно и главно доказано настъпването на
твърдяното от ищеца застрахователно събитие – градушка.
От Фактура № **********/16.07.2019 г. се установява, че ремонтът на автомобила за
отстраняване на щетите, произлезли вследствие на градушката, е извършен от трето лице
„К.П.“ ЕООД и на стойност 2290,75 лв., която сума е заплатена от ищеца.
За изясняване на спора е допусната съдебна автотехническа експертиза,ценена от съда
по реда на чл.202 от ГПК, по която вещото лице установява, че уврежданията по л.а. рег. №
***********, описани в представеното Уведомление за щета №, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 17.06.2019 г. застрахователно събитие.
2
Стойността, необходима за възстановяване на щетите по л.а. с рег. № ***********,
изчислена на база средни пазарни цени, при съобразяване на цените в официален сервиз на
марката автомобили и съобразно сключените от застрахователя договори, възлиза на
2495,04 лв. към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че следите, нанесени от градушка, могат да бъдат по всички
детайли на автомобила, както и да не бъдат еднакви като големина, дълбочина и
разположение, доколкото същите зависят от ъгъла, под който пада градушката, от
големината на градовите зърна и от позицията на автомобила. Вещото лице изяснява, че по
застрахования автомобил е имало и щети, произлезли по време на движение вследствие на
съприкосновение с клони, храсти или твърд остър предмет, но при изготвяне на експертното
заключение са взети предвид само онези увреждания, които могат да настъпят в резултат на
паднала върху МПС-то градушка. Поради това съдът намира за неоснователни
възраженията, че изчисленията на стойността, необходима за отстраняване на уврежданията
по процесния автомобил са неправилни, доколкото касаят и възстановяването на щети,
получени в момент, предшестващ настъпването на процесното застрахователно събитие –
17.06.2019 г. Налага се изводът, че в срока на застрахователно покритие на сключения
между страните договор за имуществена застраховка е настъпило събитие – градушка,
представляващо покрит застрахователен риск, вследствие на което за застрахованото МПС
са произлезли вреди, и съдът приема, че за ищеца е възникнало спорното материално право.
Застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума (вж. решение по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, Іт.о.). Съгласно изводите
на вещото лице по допуснатата САТЕ, стойността за възстановяване на щетите по
процесния лек автомобил към 17.06.2019 г. възлиза на 2495,04 лв. В тази връзка следва да се
отбележи, че възражението на ответника, че в тази сума не следва да бъде включено
възнаграждение за труд, както и стойността на боята, е неоснователно. На първо място,
доколкото по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, не се установява
твърдението на ответника, че л.а. с рег. № *********** не е имал правото да бъде
отремонтиран в официален сервиз на марката. Освен това, неоснователно е твърдението, че
сумата, определена от експерта, надхвърля многократно заплатеното от ищеца за
извършения ремонт за отстраняване на вредите, съгласно представената от него Фактура №
**********/16.07.2019 г. – 2290,75 лв.
Следва да се съобрази, че според заключението на приетата по делото САТЕ
необходимата сума за отстраняването на повредите по средните пазарни цени към датата на
застрахователното събитие възлиза на сумата от 2495,04 лв., която надвишава заплатеното
от увреденото лице за възстановяване на процесните увреждания по автомобила. Ищецът
има право на застрахователно обезщетение в размер на по-малката от двете величини, с
оглед на посочените фактически твърдения и размер на предявения иск. поради което в
случая вземането на ищеца се равнява на сумата от 2290,75 лв. При съобразяване
извършеното от ответника частично погасяване на задължението си за плащане на
застрахователно обезщетение със сумата от 1236,04 лв., която следва да бъде приспадната,
съдът намира, че съобразно диспозитивното начало в процеса, ищецът има право на
застрахователно обезщетение за сумата още 1054,71 лв.
Претендираното вземане за застрахователно обезщетение се погасява с изтичането на
3-годишен давностен срок, на основание чл. 378, ал. 1 КЗ, като срокът тече от датата на
настъпване на застрахователното събитие. В случая не се спори между страните, че
процесното застрахователно събитие е настъпило на 17.06.2019 г., на осн. чл. 378, ал. 9 от
КЗ давността е спряна за срока за произнасяне по чл. 108, ал.1 от КЗ; предвид което към
датата на подаване на искова молба – 14.06.2022 г., вземането не е покрито с давност, а
възражението на ответника за това е неоснователно. Ето защо съдът намира ищцовата
претенция за доказана по основание и размер, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на акцесорното вземане за лихва следва да се съобрази, че съгласно чл.
409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
3
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380,
ал. 3 от КЗ. От представените по делото писмени доказателства се установява, че
застрахователят е уведомен за процесното застрахователно събитие на 24.06.2019 г. С писма
изх. № А3-3105/04.07.2019 г. и №А3-3318/18.07.2019 г. застрахователят първоначално е
отказал плащане на застрахователно обезщетение, а след това е признал задължението си за
изплащане на такова в размер на 1236,04 лв., която сума е заплатена в полза на ищеца на
06.08.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се
произнесе по застрахователната претенция в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106 от КЗ. В случая ответникът не е навел твърдения за
забавено представяне на изискваните доказателства след депозиране на претенцията от
страна на ищеца, нито е ангажирал доказателства в тази насока. Освен това, независимо че
във второто от писмата, изпратени от ответника до ищеца, застрахователят е обосновал
промяната в становището си относно дължимостта на застрахователното обезщетение с
дадени от застрахованото лице впоследствие допълнителни пояснения, направата на такива
не се установява по делото. Ето защо съдът като съобрази, че претенцията на ищеца е
предявена на 24.06.2019 г., като вземането му за застрахователно обезщетение е погасено
частично от ответника на 06.08.2019 г. - след изтичане на срока по чл. 108, ал. 1 от КЗ, а
именно: 15 работни дни, считано от 24.06.2019 г., намира, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което и дължи обезщетение за исковия период, доколкото по делото не се твърди и
не се установява да е погасил в цялост задължението си към ищеца. Съобразно
правомощието по чл. 162 от ГПК съдът определя размер на дължима лихва за забава върху
незаплатения остатък от застрахователното обезщетение от 1054,71 лв. за периода от
06.08.2019 г. до 13.06.2022 г., възлизащ на 305,58 лв. Доколкото така определеното от съда
обезщетение надхвърля размерът на претендираното от ищеца, то съобразно принципа на
диспозитивното начало в процеса иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е подлежи на уважения по
основание и размер.
За да възникне правото на обезщетение на основание чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, следва в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: наличие на
действително облигационно правоотношение между страните; неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника; настъпването на имуществени и/или неимуществени
вреди и причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и
настъпването на вредоносен резултат за ищеца. Обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял
вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на съконтрахента, тъй
като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща, необходима,
естествена последица от вредоносния резултат, тоест без противодоговорното поведение на
страната вредите никога не биха настъпили точно те и точно в този им вид.
Безспорно по делото е, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за имуществена застраховка, в срока на застрахователно
покритие на който е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск. Съгласно установеното по делото, ответникът е допуснал виновно
неизпълнение на задълженията си по процесния договор, като не е заплатил дължимото от
него застрахователно обезщетение в пълен размер.
Спорен се явява въпросът за наличието на причинна връзка между допуснатото
договорно неизпълнение и твърдените от ищеца имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Приет е договор за правна защита и съдействие №840958/14.08.2020 г., сключен между
ищцовото дружество и адвокат Мартин Попов, по силата на който адвокатът се е задължил
да окаже правна помощ, изразяваща се в изготвяне на жалби до застраховател и жалби до
КФН по повод застрахователно обезщетение срещу възнаграждение в размер на 600 лв.,
заплатено в брой при подписването на договора. В частта, с която страните са направили
изявление за заплащане на така уговорената сума в брой договорът има характер на
4
разписка. На първо място, договорът, като частен диспозитивен и свидетелстващ (в частта за
платена сума) документ, който съдът цени по вътрешно убеждение и съвкупно с писмените
и гласни доказателства, не е убедително писмено доказателство и не може да бъде направен
категоричен извод за връзка между платеното от ищеца възнаграждение по сключения
договор за правна помощ и неизпълнението на задължението на ответника за плащане на
застрахователно обезщетение по процесната щета. Договорът е сключен в момент, следващ
настъпването на застрахователното събитие, предявяването на уведомление -претенцията за
застрахователно обезщетение, както и подаването на жалба до застрахователя, с повече от 1
година. На следващо място съдът счита, че разноските на застрахования за платено
възнаграждение на адвокат, след отказ на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение и за подаване на жалба до застрахователя и до КФН, не са неизбежни такива,
тъй като застрахованият може да упражни правото си си на иск, нито са предвидими при
сключването да договора. Съдът намира, че наличието на причинна връзка е само
теоретична и хипотетична и с тези съображения приема искът за неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка страна има
право на съдебни разноски. Ищецът претендира сумата 166,20лв. за платена държавна такса,
150 лв. за възнаграждение на вещо лице; както и 500 лв. за адвокатско възнаграждение,
срещу което насрещната страна навежда възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Съдът, като взе предвид защитаваният материален интерес, приложимия материален
закон към датата на сключване на договора (НМРАВ, ред. ДВ- бр.68 от 31.07.2020 г.) и
дължимият минимален размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ,
фактическата и правна сложност на спора, проведените открити съдебни заседания, вида и
обема на събраните доказателства, и очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да бъдат извършени от адвоката, приема, че възражението на ответника е
основателно до размер на сумата 400 лева. Предвид това на ищеца съдът присъжда съдебни
разноски за сумата общо 496,36 лв.
Ответникът претендира съдебни разноски – 150,00 лв. за възнаграждение на вещо лице
и 365,00 лв. на адвокат. От представения договор за правна помощ, сключен на 03.10.2022
г., се установява уговорено възнаграждение от 365,00 лв., с начин на плащане – по банков
път. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР №6/2013г. на ВСК „(в) договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането“.
В тази връзка се представя платежно нареждане от 07.10.2022 г. за сумата 2050,00 лв., с
основание на плащане „хонорари за м.септември 2022“. Прилага се декларация на адвоката,
че този банков превод касае плащане по договора за правна помощ по настоящото дело. Тъй
като договорът за правна помощ и уговореното възнаграждение е от м.октомври 2022 г.,
както и че сумата по платежния документ е в размер различен от претендирания и не може
да се направи еднозначен извод, че касае претендираната разноска, съдът счита, че нито
платежното нареждане, нито писмената декларация на адвоката, е убедително писмено
доказателство за това, че разноската е сторена и има реално плащане било в брой или по
банкова сметка. Ето защо в полза на ответника за отвхърлената част от исковете следва да се
пресъди съразмерно за платено възнаграждение на вещо лице – сумата 66,43 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
адрес да заплати на „Р.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
адрес, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата 1054,71 лева за главница,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Каско+“ със срок на покритие 22.05.2019-21.05.2020г., по застрахователна
преписка №№, и сумата 300,00 лева за мораторна лихва за периода от 06.08.2019 г. до
13.06.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.06.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: адрес, срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: адрес иск с правно основание чл. 82, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 600,00
лева за главница, представляваща обезщетение за претърпяна загуба за платено
възнаграждение на адвокат за оказана правна помощ за заявяване на застрахователната
претенция, изготвяне и подаване на жалби срещу отказ за плащане на застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско+“ със срок на покритие
22.05.2019-21.05.2020г., във вр. със застрахователна преписка №№, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 14.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
адрес да заплати на „Р.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
адрес, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 496,36 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: адрес,
да заплати на ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
адрес на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 66,43 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД по банкова сметка на
„Р.“ ЕООД № IBAN:BG**********, BIC************- „О.б.б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6