Р Е Ш Е Н И Е
№ 267 24.06.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди
двадесет и първа год., в
състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева и в
присъствието на прокурора Гриша Мавров, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН
дело №226 по описа
за 2021 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
С.Б.С. *** против Решение №5 от 09.03.2021 год., постановено по АНД №988/2020 год.
по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ №ОП-19/26.09.2019 год. на Кмета на Община Казанлък с
наложеното на С.Б.С. административно наказание глоба по чл.134, ал.1, т.1 от Закона
за управление на отпадъците в размер на 300.00 лв. Административното наказание
е наложено на С.Б.С. за това, че на 04.08.2019 год. в 13.45 часа лицето С.С. при
извършване на строително-ремонтни работи на къща с административен адрес гр. ***е
изхвърлил до контейнерите за битови отпадъци на кръстовището на ул.“М.“ и ул.“П.“
строителни отпадъци, част от варови мазилки, камъш от таван и други. Акт №27 по
описа на Община Казанлък е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля Г.Б.Г.
с адрес гр. ***, но лицето е отказало да го подпише. Актът е връчен при отказ
удостоверен с подписа на св. Г.Б.Г.. Въпреки отказа да подпише акта, лицето е
направил възражение, че изхвърлените отпадъци не са строителни. В тридневен
срок са получени писмени възражения, в които се казва, че отпадъците са били в
двора му и че той ще ги предава за вторични суровини. Възраженията не са приети
за основателни, като е прието, че същите отговарят на законовата дефиниция за
строителни отпадъци, нарушението не представлява маловажен случай, тъй като
нерегламентираното изхвърляне на строителни отпадъци замърсява почвата и
въздуха със фини прахови частици, което вреди на човешкото здраве. С деянието
си лицето е нарушило чл.133, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъци и на
основание същата разпоредба му е наложена глоба в размер на 300.00 лв..
За да потвърди наказателното
постановление Районен съд Казанлък е приел, че не е установено по безспорен
начин авторството на деянието. От гласните доказателства, както и от снимковия
материал е установено, че намерените строителни отпадъци са ремонтираната къща,
на която се е намирало и наказаното лице. Направил и подробен анализ на
събраните в хода на съдебното производство доказателства, като е стигнал до
извода, че всичките те, макар и са косвени, са в хармонично единство и водят до
единствения извод, че С. е автор на деянието. Не установил допуснати нарушения на
процесуалните правила при реализирането на административно наказателната
отговорност, което го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление.
В касационната жалба се изложени
съображения, че решението следва да бъде обявено за нищожно, тъй като се
обосновава на факти, недоказани в хода на съдебното производство, а от друга
страна е недопустимо, поради обстоятелството, че се основава само на косвени
доказателства. Твърди се, че не е установено по делото да е бил подаване сигнал
до телефон 112, въз основа на който да се извърши проверката за констатираното
от страна служители на Община Казанлък нарушение. Направени е анализ на
събраните свидетелски показания, като са посочени конкретни техни разминавания
относно едни или други обстоятелства. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо
него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответника Община Казанлък не се
явява, но в представеният отговор на касационната жалба изразява становище за
нейната неоснователност.
Представителя на окръжна
прокуратура Казанлък дава заключение за основателност на касационната жалба и
предлага на съда да отмени въззивното съдебно решение и да се потвърди обжалваното
наказателно постановление.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна, поради следното:
Районният съд е изложил
съображения, които настоящият съдебен състав намира за правилни и споделя на
основание чл.221, ал.2 от АПК, изречение второ.
В отговор на касационните
оплаквания следва да се добави следното:
Неоснователно е касационното
оплакване, че решението е нищожно, тъй като се обосновава на факти, които не са
доказани в съдебното производство. Това
обстоятелство води до необоснованост на решението, но не е от обстоятелствата
обосноваващи нищожност на съдебното решение. При извършената служебна проверка
на решението, съдът намира, че делото е разгледано от надлежен състав, не са
налице основания за отводи на съда, а същият е разгледал съдебен спор, който е
в неговата компетентност. Всичко това води до извода за липсата на касационно
основания за нещожност на решението. Изложените допълнително аргументи в тази
насока, касаят възприетите от страна на съда определени факти за доказани,
които според касатора не са доказани. Следва да се отбележи, че част от тези
факти /подаване на сигнал на телефон 112/, не са елемент от фактическия състав
на административното нарушение и са ирелевантни за ангажираната отговорност на С..
Останалите касаят възприетите от съда факти, като се касае за субективното
възприятие /на свидетелските показания/, но същите на могат да доведат до
нищожност на постановеното съдебно решение.
Оплакването за недопустимост на
решението също не е основателно. На първо място липсва законова дефиниция на
това понятие, а от изложеното в касационната жалба, не става ясно какво точно е
имал в предвид, като е сторил това оплакване. Отново са изложени съображения
относно субективното възприятия на съда относно дадените свидетелски показания
на свидетелите П. и Г., които обаче не показания не касаят съставомерни
елементи за наказаното деяние. Не съществува преча, лице което не е свидетел на
нарушението да бъде вписано като свидетел при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, какъвто е случаят със свидетеля Г.Б.Г..
Това обстоятелство обаче не води до недопустимост на постановеното съдебно
решение.
Оплакванията за необоснованост на
решението касаят вътрешното убеждение на съдията докладчик по отношение на
установените по делото факти, но не водят до необоснованост на решението.
Фактическата обстановка по делото е
правилно установена въз основа на събраните доказателства. В жалбата си до
районния съд С. не оспорва, че на посочените дата и място е извършвал ремонт на
процесната сграда. Установеният изхвърлен отпадък, представлява строителен
такъв по смисъла на закона, е видът му съответства на покрива на ремонтираната
от касатора сграда. Това доказва авторството на установеното деяние, изразяващо
се в изхвърлянето на строителни отпадъци не неразрешени за това места.
Съгласно чл.133, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците се наказва с глоба от 300.00 до 1000.00 лв. физическо лице, което
изхвърля отпадъци на неразрешени за това места. Правилно
административнонаказващият орган е квалифицирал установеното деяние на С.
именно по посочения текст на закона. Правилно е определил и размера на глобата
на 300.00 лв., като е взел предвид специфичните по случая обстоятелства.
С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на Районен съд
Казанлък не страда от пороци водещи до неговата отмяна, не са налице наведените
касационни оплаквания, поради което същото следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5/09.03.2021 год., постановено по АНД №988
по описа на Районен съд Казанлък за 2020 год.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.