№ 352
гр. Пловдив , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330200312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Алутрейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.А.Т.,
чрез адв. В.М. против Наказателно постановление № 16-003009 от 27.11.2020
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, с
което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
(КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1
500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка, приета за установена в НП. Твърди, че преди
работникът М.Г.С. да е постъпил на работа, е било постигнато съгласие по
въпросите от същественото съдържание на трудовия договор, но поради
пропуск последният не е подписан от работника. Взема становище да е
допуснато съществено процесуално нарушение при посочването на
нарушените законови разпоредби, като поддържа, че деянието е следвало да
бъде квалифицирано като нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. Сочи, че няма
извършени нарушения от същия вид, всички работници и служители са наети
със сключени трудови или граждански договори, като своевременно са им
заплащани дължимите основни и допълнителни трудови възнаграждения.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира направени
по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
1
представлява от *** Н. К., която оспорва жалбата и поддържа наказателното
постановление. Пледира фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление, да е правилно установена и да е доказана по делото от
събраните доказателства. Взема становище възраженията по жалбата да са
неоснователни, като поддържа трудовият договор да се счита за сключен с
полагането на подпис и от двете страни по правоотношението, а дотогава да
съществува само проект за този договор. Твърди по делото да е доказано, че
М.Г.С. е постъпил на работа към приетата в НП дата на извършване на
нарушението, но без да е бил сключен трудов договор между него и
жалбоподателя. Поддържа правната квалификация на нарушението да
съответства на установените по делото факти. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, а в полза на въззиваемата страна да бъдат
присъдени сторените в процеса разноски.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Алутрейдинг“ ЕООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 06.01.2021 г., установено от приложеното по
преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 12.01.2021 г., съгласно датата на
пощенското клеймо на приложеното по преписката копие на пощенски плик,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата
е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 21.07.2020 г. М.Г.С. постъпил на работа като монтажник при
жалбоподателя „Алутрейдинг“ ЕООД в производствен цех, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Индустриална“ № 1. Преди постъпването му на работа между
С. и „Алутрейдинг“ ЕООД не бил сключен трудов договор. В трудовото досие
на С., съхранявано от жалбоподателя, била приложена бланка на трудов
договор с № 00000025 от 20.07.2020 г., която не била подписана от М.Г.С..
Последният отработил девет дни през месец юли 2020 г., което било отразено
в изготвяната от „Алутрейдинг“ ЕООД таблица за явяване на работа за
съответния месец. За положения труд на С. било платено възнаграждение,
което било отбелязано в разчетно-платежната ведомост за месец юли 2020 г.
На 14.09.2020 г. М.Г.С. подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив, в който твърдял, че работил при жалбоподателя „Алутрейдинг“
ЕООД от месец юли 2020 г., но не бил подписвал трудов договор, нито му
бил връчван екземпляр от такъв договор. Сочел още, че трябвало да работи
извънредно, извън работното време, за което не му се заплащало, както и че
2
трудовата му книжка не му била върната, след като бил освободен от работа.
По така постъпилия сигнал на свид. С. Г. П. – *** в Дирекция „ИТ“
Пловдив, било възложено извършването на проверка за спазването на
трудовото законодателство при дейността на жалбоподателя „Алутрейдинг“
ЕООД. На 05.10.2020 г. свид. П. извършила проверка по документи, като
проучила и прегледала трудовото досие на М.Г.С., представено от
„Алутрейдинг“ ЕООД. Свидетелката констатирала, че преди приемането на
С. на работа на 21.07.2020 г. не бил сключен трудов договор с него от страна
на жалбоподателя. Вместо това бил изготвен проект на трудов договор, който
не бил подписан от работника С., а само от представляващия жалбоподателя.
На 20.10.2020 г. свид. П. съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 16-003009 против дружеството
жалбоподател, в присъствието на неговия управител и на свидетел. Препис от
акта бил връчен на представителя на жалбоподателя срещу разписка.
Против АУАН било подадено възражение от жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С. Г. П.. От тях се установява, че
извършената проверката е била инициирана от постъпил в Дирекция „ИТ“
Пловдив сигнал от М.Г.С., в който се твърдяло, че е полагал труд при
жалбоподателя, но без да е подписвал трудов договор и да му е връчван
екземпляр от него. Изяснява се още, че в хода на проверката жалбоподателят
е представил на свид. П. документ, именуван трудов договор, страни по който
били „Алутрейдинг“ ЕООД и М.Г.С., но в него липсвал изпълнен подпис от
работника, като документът бил подписан единствено от представляващия
работодателя. Свидетелката П. изяснява и че е установила факта на
постъпването на М.Г.С. на работа от данните в присъствените форми и
ведомостите за заплати, както и от обясненията на представляващия
дружеството жалбоподател, който също е признал това обстоятелство.
Показанията на свид. П. се ползват изцяло с доверие от съда. Те са
последователни, вътрешно непротиворечиви, дадени от незаинтересован по
делото свидетел. Дава им се вяра и като проверени относно своята
достоверност, като показанията изцяло намират подкрепа в събраните по
делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка.
От трудов договор № 00000025/20.07.2020 г. със страни „Алутрейдинг“
ЕООД в качеството на работодател и М.Г.С. в качеството на работник се
установява, че в документа не е положен подпис за работник/служител, като
подписи са изпълнени единствено за „работодател“, „гл. счетоводител“ и
3
„изготвил“. Изяснява се още, че в целия документ не е положен нито един
подпис от М.Г.С., като липсва подпис за работник/служител и в графите, с
които се удостоверява, че на работника е връчен екземпляр от трудовия
договор, от длъжностната характеристика, от завереното уведомление до ТД
на НАП, както и че той е запознат с правилника за вътрешния трудов ред и
вътрешните правила за работната заплата.
От Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец юли
2020 г. при работодател „Алутрейдинг“ ЕООД, съставена на 28.09.2020 г. и
приложена по административнонаказателната преписка, се изяснява, че
М.Г.С. се е явил на работа общо 9 дни през разглеждания период и е
отработил 72 часа, като първият ден, на който се е явил на работа, е
21.07.2020 г.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че
наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице,
което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.21,
ал.4, т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от
21.01.2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. АУАН е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този
вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Издадено е от материално и
териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените
факти и правните изводи в АУАН и в НП.
На първо място несподелимо е поддържаното в жалбата становище – че
трудов договор между жалбоподателя в качеството на работодател и лицето
М.Г.С. бил сключен, тъй като между тях било постигнато съгласие по всички
въпроси, формиращи задължителното съдържание на сделката, но единствено
не било спазено изискването за формата на договора. Действително съгласно
чл. 8, ал. 1 от ЗЗД договорът представлява самото съглашение между лицата, с
което те създават, уреждат или унищожават правната връзка по между си.
Трудовият договор обаче по аргумент от чл. 62, ал. 1 от КТ е формална
сделка. Това означава, че за да настъпят целените от страните правни
последици, техните съвпадащите волеизявления трябва да бъдат направени по
определен начин - в случая в писмена форма. Спазването на това изискване е
условие за действителност на сделката. С жалбата се прави опит да бъдат
4
разделени формата от съгласието, като им се придаде различно значение и се
обвържат със самостоятелни последици. Такъв подход е несподелим, защото
при формалните сделки, към които се отнася трудовият договор, формата е
неотделима от съгласието - в този смисъл са както правната теория, така и
съдебната практика. Това обстоятелство определя и момента на сключване на
трудовия договор - като всяка формална сделка той ще е сключен, когато
съгласието бъде постигнато в предвидената форма за действителност, т.е. в
писмена форма. Тезата на жалбоподателя за постигнато съгласие и сключен
договор, но единствено неспазване на изискуемата форма не определя по-
ниска степен на обществена опасност на деянието, тъй като по
гореизложените съображения неизпълнението на формата означава цялостна
липса на сключен договор и на присъщите му правни последици.
На следващо място неоснователно е възражението за погрешна правна
квалификация на извършеното нарушение. В случая с АУАН и в
наказателното постановление деянието е квалифицирано като нарушение на
чл. 61, ал. 1 от КТ, който гласи, че: „трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“.
Съдът, въз основа на събраните и проверени по делото доказателства, намира,
че фактическите изводи на наказващия орган са обосновани, а установените
факти са подведени под състава на приложимата правна норма. Преценката
дали правната квалификация е съответна на извършеното деяние се прави
съобразно конкретното поведение на дееца, за което
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността му. Кое е това
поведение в процесния случай се установява от твърденията на
актосъставителя в обстоятелствената част на АУАН и от фактическите изводи
на АНО в обстоятелствената част на наказателното постановление. И в двата
акта ясно, конкретно и последователно е описано, че поведението, за което се
налага санкция на жалбоподателя, е приемането на работа на М.Г.С. на дата
21.07.2020 г. при липсата на сключен трудов договор. Така описаните факти
се подвеждат именно под състава на приетата за нарушена разпоредба на чл.
61, ал. 1 от КТ. За съставомерността на деянието е ирелевантна причината,
поради която от правна страна се приема да не е сключен трудов договор. В
тази връзка не съществува обвързаност при липсата на положен подпис в
бланката на трудовия договор от някоя от страните по правоотношението
нарушението да се квалифицира единствено по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Основателно е становището на въззиваемата страна, че определящо значение
за правната квалификация има какво обвинение от фактическа страна се
предявява, тъй като именно фактите се подвеждат под правните норми. В
случая щом санкцията се налага за поведението по приемане на работника С.
на работа, то предложената от жалбоподателя правна квалификация е тази,
която се явява несъответна на фактическото обвинение. В заключение следва
да се посочи, че тези изводи са трайно и последователно утвърдени в
съдебната практика. В множество идентични от фактическа страна казуси –
при които е установена липса на сключен трудов договор поради
5
неполагането на подпис от една от страните, нарушението е квалифицирано
от правна страна по чл. 61, ал. 1 от КТ, доколкото наказуемото поведение е
обхващало и приемането на работника/служителя на работа в съчетание с
отсъствието на сключен трудов договор. В този смисъл: Решение № 75 от
13.01.2014 г. по к.а.н.д. № 3339/2013 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2043 от 03.10.2014 г. по к.а.н.д. № 2191/2014 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 486 от
18.02.2014 г. по к.а.н.д. № 16/2014 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1970 от 08.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1852/2018 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2076 от
13.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2147/2016 г. на Административен съд – Бургас;
Решение № 2957 от 30.09.2010 г. по к.а.н.д. № 2780/2010 г. на
Административен съд – София; Решение от 11.12.2014 г. по к.а.н.д. №
658/2014 г. на Административен съд – Стара Загора.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства, се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят „Алутрейдинг“ ЕООД е осъществил от обективна страна
състава на нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ. Изпълнителното деяние
представлява съвкупност от бездействие и действие, като жалбоподателят не
е сключил трудов договор с М.Г.С., но въпреки това последният е бил приет и
е постъпил на работа. Фактът на липсата на сключен трудов договор преди
постъпването на С. на работа се установява от писменото доказателство –
документът, именуван трудов договор №00000025/20.07.2020 г., както и от
показанията на свид. П.. От посоченото писмено доказателство се изяснява,
че документът не е подписан от работника С.. Негов подпис не е изпълнен на
нито едно от общо четирите места, на които съгласно предварително
попълненото съдържание е отредено работникът писмено да изяви съгласието
си чрез полагането на подписа си. Както беше изяснено, формата и
съгласието са неотделими при трудовия договор. Следователно липсата на
подпис означава липсва на надлежно изявена воля, което има за последица и
отсъствието на сключен трудов договор от обективна страна. Тези
обстоятелства се установяват и от показанията на свид. П., която изяснява, че
при извършената проверка е прегледала трудовото досие на М.Г.С., но не е
имало приложен сключен трудов договор, а единствено процесната бланка,
която не е била подписана от С., а само от работодателя. До края на
проверката, както и до приключването на съдебното следствие в настоящото
производство не е представен сключен трудов договор между жалбоподателя
и М.Г.С.. В жалбата, макар да се сочи, че се оспорва приетата за установена
фактическа обстановка, то още в следващия абзац се признава, че бланката на
трудов договор № 00000025/20.07.2020 г. всъщност не е била подписана от
М.Г.С., което се обяснява с несъзнателен пропуск. При тези факти
категорично е доказано по делото съставомерното бездействие – несключване
на трудов договор. От обективна страна то е било съчетано с последващо
поведение по приемане на М.Г.С. на работа, с което деянието е придобило
6
общественоопасен характер. Постъпването на С. на работа е доказано отново
от писмените доказателства по делото – разчетно-платежна ведомост за месец
юли 2020 г. и таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през
месец юли 2020 г. при работодателя „Алутрейдинг“ ЕООД. Жалбоподателят
също признава факта на постъпването на С. на работа, като в жалбата се
позовава на ведомостта и твърди да е платено възнаграждение за месец юли
2020 г. В тази връзка правилно е определена датата на извършване на
нарушението – 21.07.2020 г., която представлява датата на постъпване на С.
на работа, но без преди това с него да е сключен трудов договор. От
присъствената таблица се установява, че именно тази дата е бил първият
отработен ден от С., като за месец юли 2020 г. той се е явил общо 9 дни на
работа. Тези данни кореспондират и със съдържанието на платежната
ведомост за същия месец, в която отново е отразено С. да е отработил 9 дни
през месец юли 2020 г. Нарушението е формално и от обективна страна е
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без
необходимост от определен вредоносен резултат. В тази връзка няма нужда
да се доказва, че дадени трудови или осигурителни права на М.Г.С. са били
нарушени, за да бъде деянието административно нарушение. Достатъчен е
фактът, че последният е бил поставен в положение, при което е предоставял
работната си сила на жалбоподателя „Алутрейдинг“ ЕООД, но без да може да
докаже, че между тях наистина е възникнала и съществува трудовоправна
връзка. Така от една страна жалбоподателят е ползвал работната сила на С.,
но същевременно е могъл да отблъсне всяка претенция на последния за
нарушени му трудови права, като се позове на липса на сключен валиден
трудов договор, който е правопораждащият факт за тези права. Това ясно
демонстрира обществената опасност на деянието.
Въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса, тъй като с
наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговско дружество. Имуществената санкция е отделен
правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на техни задължения към държавата или общината
при осъществяване на дейността им (така Тълкувателно решение № 3 от
03.07.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. ОСК на ВАС).
При доказано извършване на нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ правилен
е изводът на административнонаказващия орган, че деянието не представлява
маловажен случай. По правило завишената всякога обществена опасност на
този вид административни нарушения намира законов израз в разпоредбата
на чл. 415в, ал. 2 от КТ, която изрично изключва приложимостта на особените
правила на КТ за отговорност при маловажно нарушение спрямо
съставомерните деяния по чл. 61, ал. 1 от КТ. Настоящият съдебен състав
също не установи от доказателствата по делото процесното деяние да
разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените
случаи на нарушения от този вид. Значението на обстоятелствата по
7
заплащане от жалбоподателя на дължимото възнаграждение в полза на
М.Г.С., връщането на трудовата му книжка и подаването на уведомление за
сключен трудов договор до съответната ТД на НАП не е игнорирано по
делото. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства са послужили като
основание за индивидуализиране на имуществената санкция в минимален
размер. Същевременно ясно се подчертава, че никое от тези обстоятелства,
включително и подаването на уведомление до ТД на НАП – Пловдив за
сключен трудов договор с работника С., когато в действителност такъв е
нямало, не е от естество да санира общественоопасните последици от
нарушението. Макар и при налична регистрация по чл. 62, ал. 3 от КТ тя не
може да замести отсъствието на валидно сключен и действителен трудов
договор - така Решение № 75 от 13.01.2014 г. по к.а.н.д. № 3339/2013 г. на
Административен съд – Пловдив. При преценката за обществената опасност
на конкретното деяние от значение е и обстоятелството, че проверката е
инициирана по сигнал на самото лице, полагащо труд при жалбоподателя. В
сигнала е описано, че С. никога не е подписвал и не е получавал екземпляр от
трудовия договор, но очевидно той е съзнавал необходимостта от наличието
на такова съглашение. Екземплярът на трудов договор № 00000025/20.07.2020
г., съхраняван от жалбоподателя, също не е подписан за работник/служител. В
съвкупността си тези факти разколебават тезата за случаен, несъзнателен
пропуск за подписване на договора. В резултат жалбоподателят е използвал
работната сила на М.Г.С. по начин, по който всеки работодател е могъл да го
прави, но насреща упражняването на трудовите права, с които С. би
разполагал при сключен трудов договор, е било поставено в зависимост от
волята на жалбоподателя. Санкционираното дружество е имало възможност
да отблъсне неизгодна за себе си претенция на трудещия се С., като при
необходимост се позове на изначалната липса на сключен трудов договор. По
тези съображения процесното деяние не представлява по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на този вид нарушения и
не може да се квалифицира като маловажен случай. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че твърденията във възражението против
АУАН също не обосновават различен извод. На първо място тези твърдения
не са доказани по делото, но по-съществено е, че те са изначално неотносими
към процесното деяние. Дори и работникът С. да е извършил кражба от
определеното му място на работа (което остава недоказано по делото), но
това би било действие, последващо постъпването му на работа. От своя
страна задължението за сключването на трудов договор е обвързвало
жалбоподателя още преди да допусне С. до работа, а следователно и преди
момента на твърдяната кражба, поради което тя е напълно неотносима към
причините за извършване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ за извършеното нарушение
от жалбоподателя – юридическо лице, е предвидена имуществена санкция в
размер от 1 500 до 15 000 лева. Правилно е определена приложимата
санкционна норма. Наложената с наказателното постановление имуществена
8
санкция е индивидуализирана в минималния предвиден размер от 1 500 лева.
Санкцията е съобразена със степента на обществена опасност на деянието и
на дееца и се явява справедлива предвид установените смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства съгласно чл. 27, ал. 2 вр. ал. 3 от
ЗАНН. Настоящото производство е образувано по жалба на санкционираното
лице, поради което съдът не може да отегчава положението му,
същевременно не се допуска и определяне на санкцията под предвидения най-
нисък размер. В заключение не е допуснато нарушение нито при
определянето, нито при индивидуализацията на имуществената санкция.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за административнонаказващия
орган, който изрично е поискал присъждането им. Съгласно чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН възнаграждението в полза на юридическите лица се присъжда в
размер, определен от съда. При определяне на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2 от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния
размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от
служител с висше юридическо образование, като по делото е представено
пълномощно на лист 16. Действително длъжността на процесуалния
представител не е юрисконсулт, но за преценката по чл. 63, ал. 5 от ЗАНН от
значение е не формалното наименование на длъжността, а нейният характер и
упражняваните правомощия. Да се приеме противното, би означавало да се
поставят в неравноправно положение лицата, защитавани от служители с
юридическо образование, които формално не са назначени на длъжност
юрисконсулт, но по същество изпълняват еднаква като съдържание трудова
функция. Следователно юрисконсултско възнаграждение следва да се
присъжда при благоприятен изход на спора във всички случаи, когато
защитата е осъществена от лице, което отговаря на критериите по Решение
№10 от 29.09.2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г. на
Конституционния съд, а именно: лицето да има юридическо образование; да е
назначено на трудово или служебно правоотношение в ЮЛ, ЕТ, държавно
учреждение или организация и да е включено в организационната му
9
структура, независимо от наименованието на заеманата длъжност; лицето да
разполага с изрично пълномощие да осъществява процесуално
представителство.
В този смисъл е практиката на Върховния административен съд по чл.
144 вр. чл. 143 от АПК – така Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по
тълкувателно дело № 5/2009 г. на ВАС; Решение № 2652 от 19.02.2020 г. по
адм. дело № 7832/2019 г. на ВАС; Решение № 3752 от 23.03.2018 г. по адм.
дело № 7075/2017 г. на ВАС; Решение № 8849 от 06.07.2017 г. по адм. дело №
3415/2016 г. на ВАС; Определение № 8710 от 05.07.2017 г. по адм. дело №
6178/2017 г. на ВАС; Решение № 5139 от 19.04.2018 г. по адм. дело №
3266/2017 г. на ВАС; Решение № 10230 от 24.07.2020 г. по адм. дело №
11280/2019 г. на ВАС. Следователно страната, представлявана от лице с
висше юридическо образование, ще има право на юрисконсултско
възнаграждение независимо от наименованието на заеманата от процесуалния
представител длъжност, а според нейния характер. В тази връзка разноски се
дължат и на въззиваемата страна, като справедливият размер на
възнаграждението е 80 лева, който е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото и правилата за определяне на възнаграждението.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят „Алутрейдинг“ ЕООД. По аргумент от § 1, т. 6 от
ДР на АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а в
случая това е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, съгласно
чл. 2, ал. 1 от устройствения й правилник.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003009 от
27.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пловдив, с което на „АЛУТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.А.Т., на
основание чл.416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „АЛУТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.А.Т. да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
10
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11