Р Е Ш Е Н И Е № 392
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 14.08.2019г.
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и седми юни,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2331 по описа за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.422,
ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София,
сг.14, представлявано от Д. Д., против К.Е.
В., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни
отношения по силата на договор за предоставяне на паричен кредит CREX – 12630763 от 31.01.2016г., по силата на който ищецът „БНП Парила Пърсънъл
Файненс” e отпуснал заем на ответника за закупуване на стоки или
услуги в размер на 1074.60 лева. Твърди се още, че ищеца е изправна страна по
договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави заеманата сума на
ответника, от който момент възникнало задължението за кредитополучателя да
погаси заема на 12 седмични вноски, всяка по 104.59 лева, представляващи
главницата по заема ведно с договорна лихва върху нея. Поддържа се, че
ответника е преустановил плащанията на 05.03.2016г. като е погасил 0 /нула/
вноски по кредита; че вземането на ищеца е станало изискуемо в пълен размер
поради просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората пропусната погасителна вноска.
Поддържа се още, че за вземането си ищеца
е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и в реализираното заповедно
производство по ч.гр.Д.№ 966/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за
изпълнение за следните суми по договора за предоставяне на паричен кредит,
сключен между страните: 1074.60 лева – главница, 180.48 лева – възнаградителна
лихва за периода от 05.03.2016г. до 05.02.2017г., 220.57 лева – мораторна лихва
за периода от 05.04.2016г. до 11.04.2018г., и ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.04.2018г.
до окончателно издължаване, както и за направените в заповедното производство
разноски – 29.51 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Посочва се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от
предявяване на установителен иск за установяване на вземането си.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено, че ответникът му дължи изпълнение на парично
задължение по договор за предоставяне на паричен кредит CREX – 12630763 от 31.01.2016г, за което му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д.№
966/2018г. по описа на ВРС общо сумата в
размер на 1475.65 лева, от която: 1074.60 лева – главница, 180.48 лева –
възнаградителна лихва за периода от 05.03.2016г. до 05.02.2017г., 220.57 лева –
мораторна лихва за периода от 05.04.2016г. до 11.04.2018г., и ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 19.04.2018г. до окончателно издължаване. Иска се съдът да постанови
осъдително решение за направените разноски
по заповедното производство в размер на 29.51 лева за платена държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и за разноските по настоящото
производство – 120.49 лева за платена държавна такса, депозит за особен
представител на ответника в размер на 333 лева, 100 лева за възнаграждение за
вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
ангажира писмени доказателства и съдебно – икономическа експертиза.
Ответникът чрез назначения си особен
представител е подал писмен отговор в срока за отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан, като поддържа от своя
страна, че ответникът не е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на
договора за потребителски кредит, сключен между страните; че претендираната
сума за лихва е нищожна поради прекомерност, както и всички клаузи по договора,
досежно лихви и разноски като неравноправни клаузи, противоречащи на Закона за
защита на потребителите, както и че самият договор е нищожен поради нарушение
на добрите нрави и неравноправни клаузи – непредоставяне на ответника в писмена
форма на условията по кредита съгласно чл.58, ал.1 и ал.2 от Закона за
кредитните институции.
Не са налице обстоятелства, които се
признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.
Доказателствената тежест е както следва: в
тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяния договор, сключен между
страните; че ищецът е изправна страна по този договор, както и размера на
претендираната договорна и мораторна лихва за забава върху главницата. В тежест
на ответника е да докаже, че е изплатил дължимите се по договора за заем суми,
в случай че е налице това обстоятелство.
По
делото са ангажирани писмени доказателства. Назначена, изслушана и приета е по
делото съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът,
като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно
представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на
вземането си в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК,
като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с
молбата иск е допустим.
Не се
спори между страните и се установява от представените писмени доказателства
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, ведно с условия по договора и
Фактура с издател „Зора М.М.С.“ ООД и погасителен план /лист 16 – 22 от
делото/, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по
силата на сключен между тях писмен договор за предоставяне на паричен кредит CREX – 12630763 от 31.01.2016г., по силата на който ищецът „БНП Парила Пърсънъл
Файненс” e отпуснал заем на ответника за закупуване на стоки или
услуги в размер на 1074.60 лева. Не се
спори също и се установява от точка първа от заключението на вещото лице по
приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, че отпуснатия кредит е
усвоен от ответника със закупуването на стоки: хладилник – фризер на стойност
648.05 лева и съдомиялна машина на стойност 426.55 лева, или общо сумата в
размер на 1074.60 лева с ДДС, която сума е преведена от ищцовото дружество по
сметка на доставчика на стоките с банков превод от 01.02.2016г., поради което ищецът
е изправна страна по договора. Ответникът не поддържа от своя страна, че е
заплатил на кредитора дължимите се суми по договора и не ангажира доказателства
в тази насока.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не са предоставени
на ответника в писмена форма условията по кредита съгласно чл.58, ал.1 и ал.2
от Закона за кредитните институции, поради което договорът е нищожен заради
нарушение на добрите нрави и неравноправни клаузи. Видно от съдържанието на
самия договор и „Условия по договора“, носещи подпис за кредитополучателя, в
него се съдържат изискуемите, предвидени в закона: 1.данни за общите разходи по
кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит)
– в договора и в точка първа и трета от условията по договора, като в случая се
претендират само възнаградителна лихва и лихва за забава; за обективните
критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят – точка четири и
пет от условията по договора – при конкретно посочен размер на инфлация или
отлагане падежа на вноска по молба на кредитополучателя, каквито също не се
претендират; 2. лихвеният процент, изразен като годишен лихвен процент, методът
за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя
лихвата до пълното погасяване на кредита – конкретно посочен в договора размер,
който не е изменян в срока на действие на договора; 3. допълнителните
задължения, свързани с разплащанията – предвидени, но не се претендират такива;
4. условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита – предвидени в
точка десета от условията по договора – в писмена форма и с конкретно
определени по – ниски разходи.
Предвид
изложеното съдът намира от правна страна следното: ищецът е изправна страна
като търговско дружество по договора, сключен между страните, а ответникът е
останал задължен за заплащане на парични суми – всички парични вноски по
договора: главница в размер на 1074.60 лева и възнаградителна лихва в размер на
180.48 лева съгласно погасителния план към договора. Неоснователно е
възражението на ответника, че ищецът не го е уведомил за настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредит, тъй като ищцовото дружество не се е възползвало от
клаузата за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит, предвидена в
т.3 от „Условия по договора“ - при забава на две или повече месечни вноски по
кредита, а е предявило вземането си със заявление по чл.410 от ГПК една на 19.04.2018г.,
към която дата падежът на всички суми по договора, с които се е задължил
ответника, е настъпил, а именно - с падежа на последната погасителна вноска –
05.02.2017г. Поради изложеното, към датата на подаване на заявлението, всички месечни
вноски по кредита са били изискуеми. Ответникът не ангажира доказателства, че е
изплатил задължението си, което обстоятелство, ако е налице, е в негова тежест
да установи. Искът за присъждане на главницата е основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер. По отношение за оспорения размер на
възнаградителната лихва, договорена между страните, която е предвидена в
погасителния план към договора - същата е общо в размер на 180.48 лева върху
главница в размер на 1074.60 лева за 12 месечния период на договора или в
размер на 16.795 % на годишна база и в този размер се претендира, въпреки че в
договора е посочен лихвен процент в размер на 29.04% лева. Неоснователно е
възражението на ответника за нищожност на договорената възнаградителна лихва по
договора поради прекомерност. Съгласно чл.240, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, страните по договора за паричен заем могат да уговорят
писмено задължението на заемателя за заплащане на парична сума - лихва, като възнаграждение за ползването на
чужд паричен капитал, а съгласно чл.10, ал.1 от ЗЗД лихви могат да се уговарят
до размер определен от Министерския съвет. С § 1 от ЗР на ПМС № 72/08.04.1994г. обаче,
е отменено ПМС № 1238 на Министерския съвет от 1951г. за определяне на
максималния размер на договорните лихви. След този момент, няма законово
ограничение на максималния размер на лихвата, която страните могат да договарят
свободно. Тя се определя по взаимно съгласие между тях при спазване на принципа
за добросъвестност, установен в чл.12 от ЗЗД. Няма и установен универсален
критерий кога договорената лихва е неморално висока и надхвърля границите на
нравствено допустимото. Този въпрос се решава конкретно за всеки отделен
случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото – не само нейния
размер, но и размерът и валутата на предоставения капитал, срокът на ползването,
обстоятелствата при които е било поето задължението за лихва, нейната функция,
както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха
имали значение за размера й. Тоест - няма пречка, страните по договор, да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната
лихва. Съгласно
чл.9
от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
добрите нрави. Максималният размер на договорната лихва /била
възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от втората хипотеза
на чл.9, касаеща накърняване на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат правни
сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в гражданския
оборот, като
се използува недостиг на материални средства у един субект
- за облагодетелствуване на друг субект и др. Приема
се в съдебната практика, че противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по
друг начин заем /например ипотека/, противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва. Размерът на законната лихва по просрочени
парични задължения е определен с постановление № 426 от 18 декември 2014г. на
МС, а именно, че същият е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс
10 процентни пункта. В настоящия случай, предвидената в погасителния план и
претендирана от кредитора възнаградителна лихва върху предоставената в заем
главница е в размер на 16.795 % на годишна база, което е по – ниска от
двукратния размер на законната лихва, поради което Възражението за нищожност на
клаузата на договора за заплащане на възнаградителна лихва върху главницата
поради прекомерност /нарушаване на добрите нрави/, е неоснователно.
Същото
се следва и по отношение на лихвата за забава в изплащането на договорените
погасителни вноски по договора за кредит, сключен между страните. Не се оспорва
от ответника наличието и валидността на клауза в договора за заплащане на за обезщетение за забава на плащането погасителните
вноски по него. Същото е в размер на законната лихва, съгласно заключението на
вещото лице – 220.57 лева за периода от 05.04.2016г. - датата на забава върху
първата погасителна вноска до 11.04.2018г., поради което тази клауза също е
действителна като съобразена със закона и непротиворечаща на добрите нрави.
Предвид
изложеното, исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени
изцяло.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производство.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Е. В., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Д. Д., заплащане
на парично задължение по сключен между страните договор за предоставяне на
паричен кредит CREX – 12630763 от 31.01.2016г., за което му е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д.№ 966/2018г. по описа на ВРС, общо
сумата в размер на 1475.65 лева, от
която: 1074.60 лева – главница, 180.48 лева – възнаградителна лихва за периода
от 05.03.2016г. до 05.02.2017г., 220.57 лева – мораторна лихва за периода от
05.04.2016г. до 11.04.2018г., и ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.04.2018г. до
окончателно издължаване.
ОСЪЖДА К.Е. В., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Д. Д., направените от ищеца разноски
както следва: по заповедното производство в размер на 29.51 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и разноски по настоящото
производство: 120.49 лева за платена
държавна такса, депозит за особен представител на ответника в размер на 333 лева, 100 лева за възнаграждение за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: