Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……….
гр.В., 11.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично
съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3284
по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
В
исковата си молба ищецът К.Н.Й., твърди че на
22.01.2017г. е сключил
с В.С.Г. договор за наем, по силата на който е отдал
за временно и възмездно ползване собствения си недвижим
имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр.
В., ж.к. „***“, бл. **,
ет. *, за
срок от 12 месеца, срещу месечна
наемна цена от 450 лева. Твърди се,
че след първите
месеци на 2019г. ответницата е преустановила
да плаща уговорения месечен наем и въпреки непрекъснатите разговори, същата не е изпълнила
това свое задължения и към датата на сезиране
на съда. Поради това на
03.01.2020г., ищецът е отправил до Г. нотариална покана за прекратяване на договора за
наем. В отговор Г. го е уведомила, че ще
напусне имота на 09.02.2020г., което същата не
е сторила. С оглед
горното и сезира съда с искане за
осъждане на В.Г. да предаде на
ищеца държането на имота, предмет
на договора за наем. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата В.Г., депозира отговор на исковата молба,
в който изразява становище за неоснователност
на иска. Не оспорва, че с ищеца
са сключили договор за наем
за наем. Твърди обаче, че заплащала
уговорената наемна цена, за което
наемодателят не е издавал надлежни документи, като единствената забава е допусната за два
наема. Излага, че в през м. ноември 2019г. е заплатила сума в размер на 700 лева,
за която не й е издаден документ. Остатъкът щяла да плати до края
на месеца. Сочи, че в края на
м. декември съпругата на К.Й. й обяснила, че трябва да
напусне апартамент, тъй като родителите
й щели да живеят там. Ответницата обяснила, че ще
й трябва месец, за да освободи
апартамент. В началото на 2020г. получила от
ищеца нотариална покана за прекратяване
на договора за наем, в отговор
на която изпратила друга такава, уведомявайки наемодателя, че ще освободи имота
в рамките на месец. Последвали преговори между
страните, като на ответницата било обяснено, че ако заплати
наема за периода от 22.01.2020г. до 22.02.2020г. ща може да остане да
живее в имота, независимо от нотариалната
покана. Вън от горното поддържа, че е заплащала входните такси, включително и дължимата от ищеца
част от същата.
По този начин
заплатената от Г. част от тези
разходи за 36 месеца възлиза в размер на един
месечен наем. С оглед горното
и моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото за доклад между страните е прието за безспорно, че
на 22.01.2017г. между тях е сключен договор за наем, по силата на който К.Н.Й.
е предоставил на В.С.Г. за временно ползване собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент № 93, находящ се в гр. В.,
ж.к. „***“, бл. 30, ет. 7, срещу месечна наемна цена в размер на 450 лева,
платима от 22-ро до 25-то число на текущия месец за всеки следващ месец. Сред
основните задълженията на наемателя е да заплаща в срок уговорения месечен
наем, консумативните разходи (ел.енергия, вода, парно отопление и др.),
включително и разноски за поддръжка на общите части, с изключение на тези,
които представляват полезни и луксозни подобрения. Договорът е сключен за срок
от 12 месеца, считано от 22.01.2017г. – чл. 22 от договора. В чл. 23, б. „а“ от
договора е предвидено, че договорът ще се счита за продължен за неопределено
срок, в случай че някоя от страните не предизвести за прекратяването му в срок
от 1 месец преди изтичане на уговорения срок. Предвидено в чл. 23, б. „в“ от
договора, право на наемодателя да прекрати договора с едноседмично
предизвестие, в случай че наемателят не плаща в срок наема или не спазва
хигиенните правила, вътрешния ред на сградата или добрите нрави и правила за
безопасност.
Приложена на л. 6 от делото е нотариална покана, отправена от ищеца до
ответницата В.Г., в която се съдържа изявление на Й. за разваляне на договора
на основание раздел чл. 23, б. „в“ от същия, поради системно неизпълнение
задълженията по договора за заплащане на уговорената наемна цена,
изразходваното количество вода и задълженията към етажната собственост. На
поканата е предаден характер на едноседмично предизвестие. Съобразно
удостоверяването на помощник-нотариус, поканата е връчена на В.Г. на
03.01.2020г.
По делото е представен и отговор на нотариалната поканата, в който същата е
изразила несъгласие, че трайно не заплаща наема и изразходваното количество
вода. В поканата се съдържа признание за задължения към етажната собственост.
Посочено е, че в едномесечен срок от 09.01.2020г. Г. ще освободи имота и ще
предаде ключовете за жилището.
Приобщени към доказателствения материал по делото
са издадени от наемодателя разписки за заплатен наем за м. юни, юли и август
2017г., както и преводно нареждане от 17.02.2020г. за сумата от 450 лева, с
основание наем от 22.01.2020г. до 22.02.2020г. (л. 15 и л. 17).
Видно от приложената на л. 35-37 от делото изходяща от „Триус-1“ ЕООД
справка, че незаплатените задължения към етажната собственост за ап. 93, гр. В.,
ж.к. „***“, бл. 30, обхващат периодите м. 12.2018г. - м.02.2019г., м. 04.2019г.
– м. 10.2019г. и м. 02.2020г. – м. 04.2020г. Задълженията за м. ноември 2019г.
в размер на 28.02 лева, м. декември 2019г. в размер на 27.82 лева и м. януари
2020г. в размер на 27.85 лева е отразено като заплатено, което съответства и на
представения от ответницата В.Г. фискален бон от 17.02.2020г. (л. 16).
Представена от ответника е и справка от официалния сайт на „Водоснабдяване
и канализация-В.“ ООД, незаплатените задължения за абонат с клиентски № 1126695
към 25.05.2020г. възлизат в размер на 948 лева, по фактури, издадени в периода
м. 09.2018г. – м.05.2020г. и лихва за забава в размер на 55.81 лева.
При така
установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон,
съставът на Варненския районен съд прави следните правни изводи:
За основателното провеждане на иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да установи наличието на валиден наемен договор между
страните, изпълнение на задължението на наемодателя да предаде на наемателя
отдадения под наем вещ и прекратяване на наемното правоотношение.
Безспорно е между страните, че същите са били обвързани от валидна
облигационна връзка с характера на договора за наем, по силата на който ищецът
се е задължила да предостави на ответницата В.Г. за временно и възмездно
ползване апартамент № 93,
находящ се в гр. В., ж.к. „***“, бл. 30, ет. 7, със срок на договора 12 месеца, считано
от 22.01.2017г., срещу месечен наем в размер на 450 лева. Не се оспори от
ответницата, че наемодателят е предоставил ползването на имота, изпълнявайки
своето задължение по договора за наем. Няма спор и че това ползване е
продължило и след изтичане на първоначално уговорения срок на договора, при
което наемното правоотношение се е трансформирало в безсрочно такова.
Спорният по делото въпрос е възникнало ли е правото на ищеца-наемодател да
развали договора. В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила
задълженията по сключения наемен договор, а именно, че е заплащала уговорената
наемна цена, консумативни разходи и вноски към етажната собственост.
Представените от ответницата доказателства обаче не са от естество да установят
своевременното плащане на задълженията й към наемодателя. Нещо повече, сама ответницита твърди, че през м. ноември 2019г. е заплатила
част от закъснялото плащане на наема за м. септември и октомври 2019г., но няма
твърдения да е заплащала наемите за месеците ноември и декември 2019г. Обстоятелството,
че ищецът не е издавал разписки за плащане на задължението (факт, също
недоказан) не освобождават страната от задължението да заплаща уговорения наем,
нито от това да докаже точното изпълнение по наемното правоотношение с други
допустими доказателствени средства. Следователно,
съгласно уговореното от страните в чл. 23, б. „в“ от договора за ищеца е
възникнало правото едностранно да развали наемния договор, като отправи
едноседмично предизвестие. Установи се по делото, че ищецът е отправил до
ответницата такова предизвестие, поради което следва да се приеме, че договорът
за наем е прекратен с изтичане на едноседмичния срок от получаването на
нотариалната покана. За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че дори
да не се възприемат горните изводи на съда относно неизпълнение задълженията на
наемателя по наемния договор, то наемният договор е прекратен, тъй като
исковата молба има силата на дадено предизвестие за прекратяване на наемното
правоотношение.
С прекратяване на договора за наем за ответника е възникнало задължението по
чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да върне вещта, като видно от изявлението на В.Г. в
проведеното на 01.06.2020г. съдебно заседание, същото не е изпълнено към
момента. Съобразно изложеното, предявената претенция за връщане на наетата вещ
след прекратяване действието на наемния договор е основателна и следва да бъде
уважена, като, ответницата следва да бъде осъдена да върне държането върху
недвижимия имот.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и направеното искане, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на К.Й. направените от нея разноски за заплатена държавна такса в
размер на 218.16 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, или
общо сумата от 668.16 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН **********,***, да предаде на К.Н.Й., ЕГН **********,***, държането на апартамент № 93, находящ се в гр.
В., ж.к. „***“, бл. **, вх. *, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН **********,***, да заплати на К.Н.Й.,
ЕГН **********,***, сумата от 668.16
лева /шестстотин шестдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща направените в настоящото производство съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от 15.06.2020г. – денят, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: