Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 07.04.2017г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря А.С., като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 387/2017г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Т.С.Т.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 17-0453-000006/26.01.2017г. на Началника на РУП гр.Сливо поле при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.174, ал.1 от с.з. му били наложени административни наказания “Глоба” в размер на 500.00лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Жалбоподателя не отрича извършването на нарушението и моли съда да измени наказателното постановление като намали размера на наложените наказания до предвидения минимум на закона, който бил в сила към момента на извършване на нарушението.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Нарушителя, редовно призован, не се явява и не се представлява.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

В нощта на 19 срещу 20.01.2017г., жалб.Т.Т. консумирал алкохол – ракия. Независимо от това, в ранните часове на 20.01.2017г. привел в движение лек автомобил „Ровър 214СИ“ с рег.№ Р **** РВ и го управлявал по улиците на с.Ряхово, обл.Русе. Около 02.25ч. жалбоподателят управлявал лекия автомобил по ул.”Васил Левски” в с Ряхово. По същото време и на същата улица, пред дом №10 осъществявали дейност по контрол за безопасност на движението свид.Г.Г.  – младши автоконтрольор в РУП гр.Сливо поле и Назиф Ахмедов – полицейски служител в управлението. Те видели приближаващият към тях автомобил и го спрели за проверка. В хода на проверката полицейските служители установили, че автомобила се управлява от жалб.Т., като им направило впечатление, че същият лъха на алкохол. Поради това му била извършена алкохолна проба с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410+”  № 0126. Уредът отчел наличие на алкохол в издишваните от жалбоподателката пари в размер на 0.79 на хиляда.

С оглед установеното, свид.Г. съставил на жалб.Т.Т. АУАН за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Бил му връчен и талон за изпращане на медицинско изследване в МБАЛ-Русе. В указания в талона срок на Т. било извършено медицинско изследване и му била взета кръвна проба. Същата била изследвана в химическата лаборатория на БНТЛ-Русе, като от заключението на химическата експертиза, в кръвта на жалбоподателя се доказало наличие на етилов алкохол в количество 0.74 на хиляда.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и експертното заключение, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Т.Т. за нарушението по чл. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.174, ал.1/изм./ от ЗДвП били наложени административни наказания “Глоба” в размер на 500.00лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя Т. да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е осъществен виновно от жалбоподателя. В тази насока фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно е установена самоличността на нарушителя и виновното извършване на нарушението.

Безспорно е налице концентрация на алкохол в кръвта на жалб.Т.Т. над допустимите граници от 0.5 на хиляда, а именно 0.74 на хиляда.

Установяването на тази концентрация станало по надлежния ред, а именно при спазване изискванията на Наредба № 30/2001г. Съгласно чл.1, ал.2 от цитираната наредба употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В конкретния случай това е станало посредством химическо лабораторно изследване на кръвта на жалбоподателя.

          Установява се по несъмнен начин, че именно жалбоподателя Т., след употреба на значително количество алкохол привел в движение и управлявал по улиците на с.Ряхово лек автомобил „Ровър 214СИ“ с рег.№ Р **** РВ.

Предвид това, Съдът приема, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб.Т. за това нарушение.

Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно приложил санкционната норма на чл.174, ал.1/изм./ от ЗДвП и законосъобразно индивидуализирал размера на всяко от наказанията, предвидени за това нарушение в границите на техния минимум.

По мнение на Съда, искането на жалб.Т. изложено в жалбата му, а именно, съобразно чл.3, ал.2 от ЗАНН да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП - тази, която била в сила към датата на нарушението – 20.01.2017г., респективно да бъде намален размера на наложените му наказания, е необосновано.

Действително, от момента на установяване на нарушението, до издаване на обжалваното наказателно постановление, последвали законодателни промени на нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, в сила към датата на деянието, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително се наказвал с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. Със ЗИДЗДвП /ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от следващият ден - 21.01.2017г./ разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП била изменена, като били предвидени две диференцирани хипотези за определяне размерите на наказанията, в абсолютни стойности, в зависимост от установената алкохолна концентрация, а именно - над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. /т.1/, а над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. /т.2/. Т.е. в настоящият случай, при установената алкохолна концентрация от 0.74 на хиляда, наложените на Т. наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500лв. се явяват съразмерни както на минимума на действащата към датата на деянието разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП, така и на абсолютните стойности на последващата - чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следователно, при така индивидуализираните наказания, нито една от двете правни норми не се явява по-благоприятна от другата за нарушителя, респективно не са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Предвид изложеното, Съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0453-000006/26.01.2017г. на Началника на РУП гр.Сливо поле при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.174, ал.1/изм./ от ЗДвП на Т.С.Т.,***, ЕГН-********** били наложени административни наказания “Глоба” в размер на 500.00лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

 

Районен съдия: