№ 27
гр. Враца, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Членове:Пенка Т. Петрова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Въззивно частно
наказателно дело № 20221400600018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 и сл. от НПК и е образувано по
жалба на Д. К. В. от гр. Враца, против определение № 163/25.11.2021год. на
РС-Враца, постановено по ЧНД № 1123/2021год., с което е потвърдено
Постановление от 28.10.2021год. на РП-Враца, за прекратяване на
наказателното производство по ДП №103/2021 по описа на ОД на МВР-Враца.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното
определение със събрания на ДП доказателствен материал и за неговата
незаконосъобразност. Твърди се, че от събраните доказателства може да се
направи извод, че частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В.Й. е реализирал
престъпния състав на чл. 319 НК, като умишлено е укрил /скрил/
изпълнително дело №58/2014год. по описа на същия ЧСИ, с което му е
причинил имуществени вреди. Прави се искане за отмяна на атакуваното
определение, отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство и връщане делото на прокурора за продължаване на
процесуалните действия и прилагане на закона.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и
съображения и след като се запозна с материалите от ДП, приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна
страна, по чиято жалба първостепенния съд се е произнесъл и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което обуславя процесуалната й
допустимост.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията на
въззивния съд в тази насока са следните:
За да потвърди обжалваното пред него постановление на РП-Враца, с което
наказателното производство по делото е прекратено, съдът е възприел изцяло
както фактическата обстановка, изложена в прекратителния прокурорски акт,
така и крайния извод на решаващия прокурор, че липсва реализиран
престъпен състав и в конкретност този на чл. 319 НК. От приобщените по ДП
1
доказателства, а и от приложените такива към въззивната жалба е установено,
че въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. №455/2012год. по описа
на РС-Мездра, от 20.11.2013год. и молба за образуване на изп.дело от Р.С.
А.Д. и Д.Д. е образувано изп. дело № 58/2014год., с длъжник Д. К. В.. Същото
е образувано по описа на ЧСИ В.Й., вписан под рег.№ 721, с район на
действие ОС-Враца. Предмет на делото е сумата 793,45лв., направени
разноски по делото.
Въз основа на молба от взискателката Р.С. от 30.06.2016год., делото е
изпратено на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, вписан с рег. № 838, който
го е образувал по свой опис под № 5172/2016год. По образуваното изп.дело
при ЧСИ Б. не са постъпвали молби от взискателите и не са извършвани
изпълнителни действия. С Протокол № 110229/17.08.2016год. и съгласно
разпореждане на ЧСИ М. Б., изпълнителното дело е върнато и получено в
кантората на ЧСИ В.Й. в гр.Враца. При получаването му същото е образувано
под нов № 738/12.10.2016год. Това обстоятелство не е било съобщено на
изпращащия го ЧСИ М.Б. и не е било отразено в описните книги на СИС при
ЧСИ В.Й.. Най-вероятно се касае до пропуск, направен не от самия ЧСИ
/който не вписва лично тези обстоятелства/, а от неговия технически персонал
– деловодител или секретар. Именно от този момент длъжникът по изп.дело и
жалбоподател в настоящето производство е изгубил следите на делото, като в
жалбите си до Камарата на ЧСИ е продължил да прави оплаквания, че
неправилно ЧСИ В. Й. не се е произнесъл по молбата му за прекратяване на
изп. дело № 58/2014год. Както по ДП, така и от приложените към жалбата
писмени доказателства липсват данни длъжникът по изп.дело В. да е отправял
жалби против действията на ЧСИ В. Й. до Окръжен съд гр. Враца в периода
от 12.10.2016год. до лишаване на този съдия-изпълнил от правото да
упражнява дейност.
В.Й. е бил лишен от правото да упражнява дейност на ЧСИ и служебният
му архив е бил запечатан на 15.05.2019год. Изп.дело № 738/2016год. с
длъжник Д. К. В. е останало в този запечатан архив, но тъй като В. не е имал
информация за образуването му под нов номер е продължил да го издирва
под №58/2014год., поради което е останал с впечатление, че същото се
укрива.
Делото е предадено на новия ЧСИ Цветизар Н., с район на действие ОС-
Плевен, с рег. № 756, заедно с целия запечатан архив на ЧСИ В.Й. в периода
от 06.07. до 10.07.2020год. След приемането му, делото отново е било
преобразувано под нов № 8873/2020год., по описа на новия ЧСИ Н., както са
били преобразувани и останалите дела приети от него. Първоначално делото
не е било открито и от новия ЧСИ, поради горния пропуск да бъде отразено
преобразуването му след връщане от ЧСИ М. Б., но впоследствие същото е
открито и към момента е наЛ. при ЧСИ Ц. Н. с № 8873/2020год.
Така възприетата както от решаващия прокурор в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, така и в определението на
контролирания съд фактическа обстановка се основава на приобщения по
делото доказателствен материал и същата се възприема и от настоящата
инстанция. Тази фактическа обстановка се извежда основно от приложените
2
по делото писмени доказателства – копия от изп. лист и молбите за
образуване на изп. дело, за препращане на делото на друг ЧСИ, от Протокол
от 15.05.2019год. за запечатване на служебния архив на ЧСИ В. Й., от
Протокол № 1/06.07.2020год. за разпечатване и предаване на служебния
архив на ЧСИ В. Й., както и от приложените писмени доказателства от
жалбоподателя В. към жалбата пред настоящата инстанция. От всички тези
доказателства е видно, че в периода от м. октомври 2016год. до м. май
2019год., когато архива на ЧСИ В. Й. е бил запечатан, липсват данни
жалбоподателят В. да е издирвал делото и да му е бил отказван достъп до
него. В този период единствените жалби, подадени от него са до Камарата на
ЧСИ, затова, че Й. не се е произнесъл по молбата му за прекратяване на
делото, на които жалби е отговорено от Камарата. Едва след запечатване на
служебния архив на ЧСИ В. Й., В. е започнал да издирва изп.дело №
58/2014год. и едва тогава му е отговарено, че това дело липсва, тъй като в
описната книга не е имало информация нито за изпращането му на друг ЧСИ,
нито за преобразуването му след връщане в изп.дело № 738/2016год. Това
дело фигурира както в протокола за запечатване на архива на ЧСИ В. Й. от
15.05.2019год., така и в протокол № 1/06.07.2020год. за предаване на
запечатания архив на ЧСИ Ц. Н..
Всичко това е дало основание на решаващия прокурор да приеме, че
възприетата и описана в постановлението деятелност не изпълва състава на
престъплението по чл. 319 НК. Действително, за двете форми на
изпълнителното деяние унищожаване или повреждане изобщо не се
претендира в жалбата, тъй като делото е наЛ. – не е унищожено или
повредено. Единствената форма, на която основава своята жалба В. е
укриване на делото. Както беше посочено и по-горе, макар и да има допуснат
пропуск при водене на книгите и изпращане на делото на друг ЧСИ и
преобразуването му след връщане под нов номер, този пропуск е на
техническия персонал към ЧСИ В. Й., не на самия ЧСИ и липсват данни, от
които да се приеме, че този пропуск е умишлен. Нито изпращането на делото
на друг ЧСИ, нито преобразуването му под нов номер обаче са в нарушение
на законовите разпоредби, за да се приеме, че са извършени умишлени
действия от ЧСИ с цел укриване на делото. Първото действие е станало по
молба на взискателката Р. Соколарска, а второто след връщане на делото от
ЧСИ М. Б.. Единственото нарушение, което би могло да се вмени във вина на
ЧСИ В. Й. е, че не е упражнил необходимия контрол върху дейността на
своите служители – деловодители към СИС, за коректното отразяване на
извършените промени по изп. дело № 58/2014год. съгласно изискванията на
ЗЧСИ.
Освен това, съгласно ППВС 3/82год. изразът, който се употребява в чл. 319
НК "чужд или не изключително нему принадлежащ документ" има предвид
укриване /респ. унищожаване или повреждане/ на документ от Л.то, което
има право да държи този документ, което го притежава и ползва правомерно
и черпи права от този документ. Право да притежава изп. дело, по което
длъжник е подсъдимия има съответния съдия изпълнител /в случая ЧСИ В.
Й./, а не страната по това дело. Така че, в конкретния случай, твърдяното от
3
жалбоподателя В. укриване на изпълнително дело е несъставомерно по чл.
319 НК.
Още по-малко от материалите по делото би могло да се изведе
субективната страна на това престъпление, която изисква освен пряк умисъл
и специална цел – деецът да причини другиму вреда или да набави за себе си
или за другиго облага.
При всички изложени по-горе съображения, правилно контролирания съд с
определението си е потвърдил прекратителното постановление на РП-Враца
като обосновано и законосъобразно. Действително, от събраните на ДП и в
хода на СП доказателства липсват данни за извършено престъпление от общ
характер, от което пострадал да е жалбоподателят Д.К..
Водим от горното и на основание чл. 243, ал.8 НПК, Врачанският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 163/25.11.2021год. на Районен съд Враца,
постановено по ЧНД № 1123/2021год. по описа на същия съд.
НАСТОЯЩЕТО определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4