Определение по дело №107/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 588
Дата: 9 февруари 2015 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20151200500107
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

2.2.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

01.12

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Красимир Аршинков

Секретар:

Атанас Маскръчки Емилия Дончева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Атанас Маскръчки

дело

номер

20111200600532

по описа за

2011

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на А. П. С. – защитник на подсъдимите И. Х. Л. и Н. Н. К., и двамата от гр. Р., против Присъда № 7169 / 04.10.2011 год., постановена от Районен съд – гр. Б. по н.о.х. дело № 507 / 2010 год.

Според подадената въззивна жалба присъдата на първоинстанциония съд е необоснована и незаконосъобразна. Застъпва се тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и подсъдимите не са извършили съставомерно деяние. Ето защо се иска обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимите Л. и К. да бъдат признати за невиновни по възведените им обвинения.

Представителят на О. П. - Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, пледирайки че присъдата на районния съд следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваната присъда подсъдимият И. Х. Л. е признат за виновен в това, че като управител и представител на “Н” ООД, град Р., след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност на 11.09.2008 г., в 15 /петнадесет/ дневния срок от спиране на плащанията към „З” в размер на 75 706,86 лева, установени с решение от 14.01.2008 г. по вътрешно арбитражно дело № 35 по описа за 2007 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация не е поискал от Окръжен съд Б. да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 (петстотин) лева.

Наред с това съдът е признал за виновен и подсъдимия Н. Н. К. за това, че като управител и представител на “Н” ООД, град Р., след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност на 11.09.2008 г., в 15 /петнадесет/ дневния срок от спиране на плащанията към „З” в размер на 75 706,86 лева, установени с решение от 14.01.2008 г. по вътрешно арбитражно дело № 35 по описа за 2007 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация не е поискал от Окръжен съд Б. да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК, поради което му налага наказание “глоба” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Подсъдимите И. Х. Л. и Н. Н. К. са осъдени да заплатят солидарно по сметка на Благоевградски районен съд сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева, представляваща съдебни и деловодни разноски по делото, както и сумата 5.00 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Настоящият състав на въззивният съд счита, че фактическите положения по делото са правилно установени от районния съд. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен и безспорен начин следната фактическа обстановка:

С Решение № 960/16.03.2007 г., постановено по фирмено дело № 573 / 2007 год. на Благоевградски окръжен съд, в регистър 10, том/стр. 9/200, парт. № 359, е вписано дружество с ограничена отговорност „Н със седалище и адрес на управление град Р., ул.”П” № 6. Съдружници са подсъдимите И. Л. и Н. К., като дружеството се представлява и управлява от двамата заедно и по отделно /л.71-72, т.1 от ДП/.

На 19.04.2007 г. „Н” ООД, представлявано от подс. К. сключва договор със „З” , с. З П, общ. Я /л. 31-44, т.2 от ДП/ за закупуване на цимент. С договора акционерното дружество се задължава да продаде и доставя в гр. Р. на „Н” ООД цимент на единична цена от 154 лева за тон без ДДС. В изпълнение на договора за периода 05.07.2007 г. – 01.08.2007 г. на „Н” ООД са доставяни периодично от страна на „З” 403,10 тона цимент, като общата стойност на извършените доставки е 74 492,88 лева с ДДС. За всички доставки са издадени данъчни фактури, които не са платени от страна на „Н” ООД, гр. Р.. Ето защо по искова молба на „З” е образувано производство пред Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация, която след разглеждане на иска с решение от 14.01.2008 г. по вътрешно арбитражно дело № 35 по описа за 2007 г. /л.45-56, т.2 от ДП/, „Н” ООД, гр. Р. е осъдено да заплати на „З” сумата от 74492 лева, представляваща продажната цена на доставения, но неплатен цимент. Въз основа на влязлото в сила решение на арбитражния съд, на 09.05.2008 г. от Софийски градски съд е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора „З” за сумата от 74 492 лева, както и за лихва от 1214,86 лева /лист 57 от ДП/. След това, по молба на акционерното дружество е образувано изпълнително дело № 173/2008 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А. Ц /лист 58-61 от ДП/. Видно от удостоверение изх. № 4971 от 20.07.2010 г. от ЧСИ по изпълнителното дело, от запор върху банковата сметка на длъжника са постъпили 10567 лева, като няма постъпления от принудителни действия или доброволно плащане от страна на длъжника и задължението на последния е в размер на 86296,92 лева. Наред с това от изготвените по делото счетоводни експертизи и представените счетоводни, банкови и данъчни документи и справки се установява, че след като по принудителен ред на 11.09.2008 г. е събрана сумата от 10 420 лева, в последствие дружеството не е изплащало суми на кредитора, както и не са постъпвали суми от принудителни действия по изпълнение, с изключение на сумата от 147 лева, преведена на 31.12.2009 год. от „Н” ООД по сметка на ЧСИ. Установява се също, че дружеството – длъжник не притежава имущество, срещу което да се насочи принудителното изпълнение.

С договори от 26.06.2009 г. подсъдимите К. и Л. продават дружеството „Н” ООД, гр. Р. на лицето И. Л П /лист 17 и 18 от ДП/.

Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. В тази връзка са неоснователни е възраженията за недоказаност на обвинението. Същите са били направени и пред първата инстанцията и са обсъдени от същата, като в тази насока са изложени убедителни съображения. Извършеният в тази връзка анализ на доказателствения материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат излагани същите съображения.

С разпоредбите на нормата на чл.227б от НК се санкционира бездействието на търговеца, респ. лицата управляващи и представляващи търговското дружество, изпаднали в неплатежоспособност да уведомят съда за това състояние в определен срок. Престъплението е формално и за съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само фактическа или обявена от съд, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд. Легално определение на понятието неплатежоспособност е дефинирано в чл.608 от Търговския закон. Съгласно посочената разпоредба всеки търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо и безспорно парично задължение по сделка, е неплатежоспособен. Спирането на плащанията от длъжника презумпира състоянието на неплатежоспособност - ал. 2 на чл. 608 ТЗ.

В случая по делото не е спорно, че след визираната дата 11.09.2008 год. управляваното от подсъдимите И. Л. и Н. К. дружество “Н” ООД – Р. не е осъществявало плащанията по договора за доставка на цимент с “З” . От тази дата нататък законът свързва това състояние (продължено, трайно, постоянно) с определено задължение - да се уведоми съда. В посочения 15-дневен срок подсъдимите Л. и К. не са сторили това и са продължили да бездействат. Именно това трайно бездействие по изпълнение на конкретно задължение за определено заявление е обявено от закона за наказуемо и характеризира престъплението по чл. 227б НК. За отговорността по НК са от значение само действията, предписани от състава на чл.227б от НК. Задълженията по други закони, в случая ТЗ, когато няма изрично препращане към тях, са ирелевантни, т. е. без значение е какво поведение е следвало да има търговецът по тези закони. Затова не могат да бъде споделена тезата на защитника, че в случая е следвало да бъде взето решение от Общото събрание на дружеството. Съгласно ал.2 на чл.227б от НК наказателно отговорни са лицата, които управляват и представляват търговското дружество, а в случая това са подсъдимите И. Л. и Н. К.. Наред с това обстоятелството, че в последствие собствеността върху дружеството е прехвърлена на трето лице не игнорира наказателната отговорност на подсъдимите. Същите от обективна и субективна страна са осъществили всички елементи на състава на престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Самият факт за състоянието на неплатежоспособност към 11.09.2008 г. и неуведомяването на съда за него в петнадесетдневния срок след тази дата са достатъчни за съставомерността на деянието, защото подсъдимите е следвало да имат поведение, съобразено с изискванията по чл. 227б НК.

Ето защо, предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличиетоот обективна страна на всички елементи на състава на престъпление по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК: Подсъдимите Н. К. и И. Л. в качеството си на управители и представители на “Н” ООД, град Р., след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност на 11.09.2008 г., в 15 /петнадесет/ дневния срок от спиране на плащанията към „З” в размер на 75 706,86 лева, установени с решение от 14.01.2008 г. по вътрешно арбитражно дело № 35 по описа за 2007 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация не са поискали от Окръжен съд Б. да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

Конкретният акт на престъпните прояви на подсъдимите И. Л. и Н. К. обективира отношението им към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). Подсъдимите са осъзнавали противообществения характер на деянието, предвиждали са обществено-опасните му последици и са искали тяхното настъпване. Ето защо, анализирайки деянията от субективната им страна, съдът счита, че същите са извършени с пряк умисъл.

При изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционния съд е признал подсъдимите И. Л. и Н. К. за виновен в извършване на престъпления по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК.

За извършеното престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК съставът на районния съд при условията на чл.78а от НК е освободил от наказателна отговорност подс. И. Л., като му налага административно наказание “Глоба” в минималния предвиден размер от 500 лева. По отношение на подс. Н. К., тъй като е осъждан, на същия е наложил наказание “Глоба” в размер на 1500 лева. Въззивният съд намира, че така определените наказания са законосъобразни, обосновани и справедливи. В тази връзка съдът констатира, че при индивидуализацията са отчетени степента на обществената опасност на конкретното деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи повишената степен на обществената опасност на всеки от подсъдимите. С оглед на разпоредбата на чл.54 от НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства за ндивидуализацията на наказанието на подс. К., като са взети предвид характеристичните данни, семейното и материалното положение на подсъдимия.

Съдът счита, че наложените в конкретния случай наказания ще способствуват за изграждане у подсъдимите на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати извършването на други престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Благоевградският окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 7169 / 04.10.2011 год., постановена от Районен съд – гр. Б. по н.о.х. дело № 507 по описа за 2010 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.