№ 57
гр. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20201860200201 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба жалба от ИЛ. Р. ИЛ. от гр.П., подадена чрез
упълномощения адв. А.Ц. от АК-П. срещу Наказателно постановление /НП/ №
**********/********. на Директора на регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към
Комисията за защита на потребителите /КЗП/. С атакуваното НП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.206, ал.1 във вр. чл.114, т.1 от Закона
за туризма /ЗТ/.
В жалбата се сочи, че обжалваното НП е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че в настоящия случай отговорността на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.232, ал.2 от Закона за туризма /ЗТ/, като обаче цитираната
разпоредба от ЗАНН се прилагала само по отношение на юридически лица и еднолични
търговци, а в случая е ангажирана отговорността на физическото лице И.Р. И.. Наложеното
му административно наказание „Глоба“ от 1000 лв. пък се сочи, че е в размер двойно по-
голям от минимума на наказанието по приложената разпоредба. Освен това, според
жалбоподателя при издаване на обжалваното НП е нарушена и нормата на чл.57, ал.1, т.6
ЗАНН, тъй като нарушението е квалифицирано като такова по чл.114, т.1 ЗТ, без да се
направи нужната привръзка с някоя от точките на чл.3, ал.2 ЗТ, към която самата разпоредба
препраща. Така дадената правна квалификация оставала непълна, а непълнотата нарушавала
правото на защита на жалбоподателя, който не може да се запознае ясно и недвусмислено с
1
пълния състав на правната норма, която определя поведението му като нарушение. Не била
коментирана и вината на нарушителя и възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН. Видно
било, че санкционираното лице няма констатирани други предходни нарушения, нито от
нарушението са настъпили вредни последици, въпреки което незаконосъобразно била
определена санкция в двойно по-голям размер от минималната, предвидена в чл.206, ал.1
КТ. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени НП № **********/********. на КЗП.
В първите две съдебни заседания по разглеждане на делото жалбоподателят ИЛ. Р. ИЛ.
се представлява от упълномощената адв.А.Ц. от АК-П., която поддържа подадената жалба.
В дадения ход по същество на делото на 31.03.2021г. /който впоследствие е отменен поради
необходимост от събиране на още доказателства/ адв.Ц. моли съда да постанови решение, с
което да уважи жалбата като основателна и доказана и да отмени обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно, като присъди на жалбоподателя и сторените разноски за
правна защита и съдействие. Допълва аргументите в жалбата. Сочи, че в АУАН не са
посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като
административнонаказващият орган не е дал валидна правна преценка на поведението на
административно-привлечения към отговорност - дали нарушението е извършено чрез
действие, бездействие или чрез двете форми, каквото задължение органът има съобразно
разпоредбата на чл.42, т.4 ЗАНН. На второ място, не без значение според адв.Ц. е фактът, че
къщата за гости е стопанисвана от две физически лица- Л. И.а и И.И., като би следвало
наказателната отговорност да се търси и от двете лица, а не само от И.И.. Освен това, на
**********г., когато жалбоподателят И. се явил да представи изисканите от него документи,
му била определена дата за съставяне на АУАН- *********г., въпреки което актът бил
съставен на **********г., когато административно-привлеченият към наказателна
отговорност не се явил, като не ставало ясно каква е причината АУАН да се състави на
друга дата и дали жалбоподателят е бил уведомен надлежно за тази дата. На следващо място
адв.Ц. сочи, че още при документалната проверка на **********г. жалбоподателят е
представил удостоверение за категоризация на спорните стаи от ***********., т.е. издадено
3 дни след проверката, която е извършена на **********г. При налагане на наказанието
наказващият орган не бил отчел, че към момента на съставяне на АУАН нарушението е вече
отстранено. Не били обсъдени и смекчаващите вината обстоятелства, нито евентуалното
приложение на чл.28 ЗАНН, като дори била наложена глоба в двойно по-голям размер от
минимума, определен в чл.206, ал.1 ЗТ. В последното съдебно заседание, проведено на
07.07.2021г. адв.Ц. не се явява, нито нейният доверител, но се депозира молба, с която е
заявено, че подробни аргументи за незаконосъобразността на обжалваното НП са изложили
в самата жалба и в съдебното заседание от 31.03.2021г., които изцяло поддържат и отново се
иска отмяна на обжалваното НП, както и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна- Комисия за защита на потребителите, в първото съдебно
заседание по делото се представлява от упълномощения юрк. АНГ. Д., който оспорва
жалбата. Преди последното съдебно заседание юрк.Д. депозира писмена молба, с която
2
заявява, че от събраните доказателства е безспорно установено, че лицето ИЛ. Р. ИЛ. е
извършвало туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект, като едва след
извършване на проверката е предприел действия по категоризиране на некатегоризираната
част от обекта. Според представителя на КЗП случаят не е маловажен. Иска се от съда да
отхвърли подадената жалба като неоснователна и да потвърди НП № **********/********.
Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
РП-Пирдоп не изпращат представител в съдебните заседания по делото и не вземат
становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено като следствие от извършена на
07.05.2019г. проверка от свидетелите Н.С. С.-Г. и Д. К. Д., служители на КЗП, на място за
настаняване – къща за гости „***********“, находяща се в гр. К., ул. „********“ №9, чиито
собственици са ИЛ. Р. ИЛ. и Л. Р. И.а от гр.К.. Проверката е извършена по повод подадена
до КЗП жалба от потребител- Р.Р., която се е пожалила от нелоялно търговско поведение в
обекта в гр.К. по време на престоя й там в периода от ************. до *********.,
свързано с настаняването й в стая, различна от резервираната. В хода на проверката на
място е било установено, че в един общ двор са разположени самостоятелно обособени
жилищни сгради-къщи и от представения регистър на място /който според свидетелите е
различен от представения впоследствие/, станало видно, че в туристическия обект се отдават
6 стаи за гости- 2 стаи в едната и 4 стаи в другата къща. За стаи №5 и №6 /чиято номерация
била съобщена на проверяващите от намиращата се на мястото работничка/, в една от които
се установило, че е била настанена жалбоподателката Р., обектът не разполагал с
удостоверение за категоризация. Впоследствие, жалбоподателят представил набор от
документи, които проверяващият орган счел, че не водят до извод за липса на нарушение и
бил съставен в отсъствие на нарушителя АУАН № **********/**********г., на основание
на който пък било издадено обжалваното НП № **********/********.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, а именно: НП № **********/********. и писмо-разписка
за връчване/л.12-14/; АУАН № **********/**********г. /л.15-17/; възражение от И.И. вх. №
6-03-243/09.01.2020г. /л.18/; покана изх. № С-03-2310/10.07.****г. от КЗП до И.И. и 2 бр.
известия за доставяне /л.20-23/; Констативен протокол № К-********/**********г. и
приложения към него /л.24-32/; протокол за проверка на документи № К-
0125096/**********г. и приложения към него /л.33-44/; жалба/сигнал до КЗП и приложения
към нея /л.45-52/; писмо от община К. вх. № С-08-2310/02.07.****г. в КЗП и приложения
към писмото /л.53-56/; писмо изх. №947#1/27.04.2021г. от община К. с приложения по опис,
сред които заявление за категоризиране, временно удостоверение за открита процедура по
категоризация и 2 бр. заповеди за категоризиране от кмета на община К. /л.117-136/;
показания на свидетелите Н.С. С.-Г. /л.72-76/, ЕЛ. Г. ГЮР. /л.76-79/, Д. К. Д. /л.80/, Р. Ч. Р.
3
/л.89-94/.
От официално представените от община К. документи се установяват релевантни за
казуса факти. Установява се, че със заявление вх. № 03/24.01.****г. Л. Р. И.а и ИЛ. Р. ИЛ. са
инициирали пред община К. процедура по категоризиране на място за настаняване- къща за
гости „***********“, находяща се в гр.К., ул. „********“ №9, като в заявлението са
посочили „категория, за която се кандидатства“ - 3 звезди и „брой стаи/апартаменти/легла“ -
4 стаи, 12 легла. Представили са към заявлението нотариален акт за покупко-продажба на
имот №2, том1, рег. №29, дело №2 от 2003г. на нотариус Д.А. (рег. №275 в НК), с който
доказват качеството си на собственици на обекта, чието категоризиране са заявили. С
протокол №3/24.01.****г. Комисия към община К. е разгледала подаденото заявление и е
предложила на кмета да открие процедура по категоризиране на туристически обект – къща
за гости „***********“, находяща се в гр.К., ул. „********“ №9. Със Заповед РД
№13/24.01.****г. кметът на община К. е наредил да бъде издадено временно удостоверение
за открита процедура по категоризиране, валидно за срок от 2 месеца на туристически обект
къща за гости „***********“. Временното удостоверение е издадено и е с №3/24.01.****г.,
със срок на валидност до 24 март ****г. Видно от Констативен протокол №3 от 21.03.****г.,
на същата дата комисия към община К. е посетила туристически обект къща за гости
„***********“ за установяване на показателите за определяне на категория звезди. В
протокола за собственик/наемател се е подписало лицето Х.Б.. Със Заповед
№60/21.03.****г., на основание на протокола на комисията, кметът на община К. е наредил
да бъде издадено удостоверение № 00255/21.03.****г.- две звезди за категоризиране на
туристически обект- къща за гости „***********“ с капацитет 4 стаи, 12 легла. На
***********. ИЛ. Р. ИЛ. е подал заявление с вх. №16 в община К. за промяна в
обстоятелствата, вписани в Националния туристически регистър, описвайки че желае
„добавяне на две стаи- една тройна и една двойна стая с общ брой 5 легла“ към издаденото
удостоверение с №00255 от 21.03.****г. В резултат на това, със Заповед №109/***********.
кметът на община К. е наредил да бъде вписана промяна в обстоятелствата, вписани в
Националния туристически регистър на туристически обект къща за гости „************“ с
удостоверение № 00255, категория 2 звезди, като промяната обхваща капацитета, който вече
е 6 стаи, 17 легла. Всички цитирани документи са приложени към писмо изх. №
947#1/27.04.2021г. на община К. до Районен съд-Пирдоп. Представено е от И.И. и
удостоверение №00255 за категория две звезди, издадено от кмета на община К. на
***********. за обект Къща за гости „************“, гр.К., капацитет: 6 стаи, 17 легла, със
собственици на обекта: ИЛ. Р. ИЛ. и Л. Р. И.а, със срок на валидност: 21.03.2024г.
Предходно издаденото удостоверение със същия номер също е приложено по делото, като
то е с дата на издаване 21.03.****г. и срок на валидност 21.03.2024г. Посоченият в него
капацитет на обект Къща за гости „***********“ е 4 стаи, 12 легла.
Представена е по делото жалбата, станала повод за процесната проверка, извършена от
Комисия за защита на потребителите в къща за гости „***********“- гр.К.. Това е жалба,
подадена на 26.03.****г. от Р. Ч. Р., към която жалбоподателката е приложила нареждане за
4
кредитен превод от 30.01.****г. на сумата от 52.80 лв. с получател ИЛ. Р. ИЛ. и разпечатка
от потвърдена резервация през платформата www.booking.com.
Резултатите от проверката, извършена от КЗП на **********г. на място в
туристически обект къща за гости „***********“- гр.К., са отразени в констативен протокол
/КП/ № К-******** от 07.05.2019 г., съставен от Н.С.-Г.. В протокола е отразено, че на
проверката е присъствала Х.Б.- служител в къща за гости „***********“, която и е
подписала протокола. Отразено е, че при проверката г-жа Б. е представила удостоверение за
категоризация № 00255, издадено от кмета на община К. за обекта - къща за гости
„***********“, с дата на издаване 21.03.****г., валидно до 21.03.2024г. Същата е
представила и хартиен носител на регистър за настаняване на туристи /не по образец,
утвърден от МТ/, от който било видно, че се отдават 6 стаи /2 стаи в едната къща и 4 стаи в
другата къща/. Към момента на проверката е установено, че има настанени туристи в стаи
№1, 2 и 3. Номерата на стаите били съобщени от г-жа Б.. Стаи №5 и 6 е посочено, че се
помещават в отделна къща, като стая №5 е с 2 легла, а стая №6- с 3 легла, като двете стаи са
с общ санитарен възел. Записано е в констативния протокол, че е установено, че жалбата
касае стая №5, както е записано в регистъра за настанените туристи под №42 /стая №5, брой
нощувки 3 от 01.03-*********./. Записано е в КП какви документи следва да се представят
допълнително. В протокол за проверка на документи № К-0125096/**********г., съставен
отново от Н.С.-Г., е отразено, че КЗП е приела от ИЛ. Р. ИЛ.- собственик на къща за гости
„***********“ набор от документи, сред които: писмено обяснение по жалба, извадка от
регистър и удостоверение за категория. В представеното копие от ръкописно съставен
регистър под номер 42 е записана Р. Ч. Р., с описани лични данни и е отразено, че същата е
била настанена в стая №4 за 3 нощувки в периода 01.03.-04.03. В депозираните от И.И.
обяснения също фигурира твърдение, че Р.Р. е настанена в резервираната от нея тройна стая,
представляваща стая №4, намираща се на втори етаж в къщата за гости. В протокола от
**********г. е указано, че на *********г. в 11:00 часа управител или упълномощено лице
следва да се яви в КЗП за съставяне и връчване на АУАН и за предоставяне на определена
информация.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0052783 от 18.07.2019 г. от
свидетелката Н.С. С.-Г., в присъствието на свидетелите Д. К. Д. и Е.Г. Г.. АУАН е съставен
против ИЛ. Р. ИЛ.- собственик на къща за гости „***********“- гр.К., за установени с КП
№******** от ****.20119г. нарушения. Актосъставителят е посочила, че при извършена
проверка на **********г. се установило, че лицето ИЛ. Р. ИЛ. предоставя туристически
услуги- хотелиерство, в некатегоризиран туристически обект, в нарушение на чл.114, т.1 от
Закона за туризма. Посочено е, че проверката е извършена по повод постъпила жалба в КЗП
от г-жа Р.Р., в която жалба същата уведомява КЗП, че е направила резервация и заплатила 3-
дневен престой /01.03-*********./, при следните условия: размер на стаята- 25 м2, стая,
5
която включва самостоятелна баня и санитарен възел, двойно и единично легло, като към
жалбата е приложен документ за извършено плащане относно- депозит К. 01.03-04.03, в
полза на г-н ИЛ. Р. ИЛ.. Посочено е, че на място жалбоподателката била настанена в стая 20
м2, с 2 единични легла, без самостоятелна баня и санитарен възел (обща баня и тоалетна със
съседната стая). Посочено е, че след резервацията търговецът не се е свързал с г-жа Р. за
промяна на условията. Записано е, че при извършената проверка се установява, че в един
общ двор са разположени самостоятелно обособени жилищни сгради- къщи. Посочено е, че
се установило, че в една от къщите са настанени туристи в стая с кухня, която е и офис на
къщите за гости. Посочено е, че е предоставен регистър на настанени туристи на хартиен
носител, видно от който се отдават 6 стаи за гости /две стаи в едната и четири в другата
къща/. Посочено е, че присъстващата на проверката г-жа Х.Б. е съобщила устно номерата на
стаите, а именно: от номер 1 до 4 са в къща, за която е представено удостоверение за
категоризация № 00255. Стаи №5 и 6 е посочено, че се помещават в къщата, за която не е
представено удостоверение. Посочено е, че стая №5 е с 2 легла, стая №6 е с три легла, като
същите са с общ санитарен възел. Посочено е, че се установило, че жалбата касае стая №5,
както е записано и в регистъра на настанени туристи: под №42 е вписана г-жа Р.Р., стая №5,
брой нощувки: 3, от 01.03-*********. В заключение е посочено, че нарушението е
извършено на ************. В АУАН е отразено, че с описаното в обстоятелствената част
са нарушени следните законови разпоредби: чл.114, т.1 от Закона за туризма ДВ бр.30/13г.
изм. ДВ бр.17/19г. Записано е, че Актът е съставен на основание чл.36 ЗАНН и чл.232, ал.1
ЗТ. АУАН е подписан от актосъставителя и двамата свидетели. Най-отдолу е записано, че
Актът е съставен в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН. Видно от самия АУАН, същият е
предявен на лицето, сочено за нарушител, на 07.01.2020г., когато то се е подписало, че е
получило препис и в графата за възражения е записало, че е уведомен, че има право да
подаде възражение в 3-дневен срок.
Приложено е към административнонаказателната преписка писмо изх. № С-03-
2310/10.07.****г. на КЗП, адресирано до ИЛ. Р. ИЛ., с което същият е замолен да се яви на
**********г. в 11.30 часа в КЗП, РД-София, при ст.инсп. Н.С.-Г. във вр. с КП
№********/**********г. за съставяне и връчване на Акт за административно нарушение.
Приложени са 2 бр. обратни разписки към известия за доставяне, от които е видно, че
писмото-покана е върнато, тъй като пратките са „непотърсени“. Датите на връщане са
02.08.****г. и 06.08.****г.
ИЛ. Р. ИЛ. е депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН
№**********/**********г., в което е посочено, че лице с името Х.Н. Б., в чието присъствие
като свидетел е съставен КП, не е служител в къщата му за гости и няма отношение към нея.
Посочено е във възражението, че къщата за гости работи съгласно удостоверение за
категоризация № 00255 от 21.03.****г., като това е последната категоризация на къщата,
като са категоризирани 4 стаи и само в тях се осъществява настаняването на гости, което
било видно и от регистрите за настаняване. Посочено е, че останалите две стаи в другата
къща са отделно и се ползват само от неговото семейство и това на сестра му, с която са
6
съсобственици. И. е заявил, че услугите се предоставят само в категоризирани стаи, които са
разположени в самостоятелна къща и отделно от стаите за лично ползване. Във
възражението И. е посочил, че АУАН е издаден въз основа на констативен протокол, в който
липсват основни реквизити и че той не приема констатираните нарушения.
Въпреки възражението, въз основа на съставения Акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление №
**********/14.01.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към КЗП, в което
административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите на актосъставителя и
на ИЛ. Р. ИЛ., за извършено нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., на основание чл. 206, ал.1 във вр.
чл.114, т.1 ЗТ.
Разпитани са като свидетели по делото актосъставителят Н.С. С.-Г., свидетелите по
АУАН – Д. К. Д. и ЕЛ. Г. ГЮР., както и лицето, по чиято жалба е осъществена процесната
проверка – Р. Ч. Р..
Свидетелката Р.Р. разказва пред съда, че е подала жалба до КЗП във връзка с нейно
неудовлетворение от получена услуга от „************“ къщи в гр.К.. Разказва, че
направила там резервация за празничните дни през март месец ****г., като резервацията
направила в края на месец януари през платформата „Booking“. Резервацията била за стая с
размер 25 кв.м., със самостоятелен санитарен възел, с двойно и единично легло, но когато
отишли на място били настанени в помещение, което не отговаря на описаното и за което
била превела предварително равностойност за една нощувка. Били настанени в стая с две
отделни легла, събрани заедно, а не с едно двойно легло и с обща баня и тоалетна със
съседната стая. За промяната в резервацията не била уведомена и не било искано нейното
съгласие. Свидетелката казва, че не направили проблем тогава, защото имали семеен повод
за посещението и не желаели да си създават допълнителни неудобства. Престояли 2 нощи,
като тръгвайки си от мястото на настаняване платили остатъка от сумата за нощувките. На
следващия ден свидетелката твърди, че пуснала в „Booking“ отзив с впечатленията си и след
малко й позвънила жена, която се представила като представител на „************“ къщи и
заявила, че съжалява за грешката, че са били настанени в помещение, което не отговаря на
запазеното и биха искали да я компенсират, което тя отказала, тъй като отзивът й бил
следствие на нейното мнение и не търсела каквато и да е изгода. Казва, че по нейни
разбирания, не е получила коректно отношение и именно затова пуснала жалба и до КЗП, че
не е получила това, за което е платила. Казва, че е пуснала сигнал освен до КЗП, също и до
“Booking” и НАП, защото плащайки на място не й бил издаден документ. Не знае дали от
НАП са предприели нещо, а от “Booking” направили проучване и от обекта им било казано,
че ще се обадят да я компенсират, каквото обаждане в действителност получила, но не
информирали „Booking“, че това предложение е отказано от нейна страна. После от обекта
били заявили, че тя е приела промяната в резервацията, което не било вярно. Твърди, че
7
собственикът на обекта- И., на когото не запомнила фамилията, бил пуснал срещу нея и
партньора й някаква жалба, че го били изнудвали и му искали пари, за да бъде оттеглен
отзивът в „Booking“, което свидетелката определя като пълна лъжа, защото тя не била имала
никакъв контакт с този човек и не го била търсила по никакъв повод. Свидетелката Р.
твърди, че от КЗП не са я информирали за резултатите от проверката. Свидетелката казва, че
стаите в „************“ къщи не са имали номера на самите тях, но къщите в обекта били
две- една по-голяма и една по-малка. В по-малката къща- на приземния етаж, се намирало
помещението, където се закусва и се приготвя закуската и над това помещение били
въпросните стаи, в които те били настанени. Стаите били две, с общ санитарен възел, като от
лявата страна били настанени нейната майка и дъщеря, които имали отделна резервация, а в
другата стая, която имала две отделни легла, били настанени тя и партньорът й. Банята и
тоалетната били общи за двете помещения. Свидетелката Р. заявява, че няма представа дали
стаята им е била сред категоризираните. Казва, че не се е обръщала към Министерството на
туризма и община К. да проверяват категоризацията, защото идеята на сигнала й не била да
тормози някого, а да покаже, че не е съгласна с това тя като клиент да е коректна, а да
получава насрещно отношение на некоректност. Свидетелката Р. твърди, че в къщата имало
една жена като представител на имота, която казала, че отговаря за поддръжката на къщата
и приготвянето на закуската и че ако имат въпроси могат да се обърнат към нея, но тя не
отговаря нито за цената, нито за резервациите. Свидетелката казва, че като цяло няма
забележки към самото обслужване, а към това, че е получила некоректно отношение от
самите собственици с промяната, която била направена. Казва, че собствениците са имали
достатъчно време да им се обадят и да ги попитат дали са съгласни с такава промяна в
помещението, което не се случило нито по телефона, нито на място в обекта, но в момента,
в който пуснала отзив, веднага се свързали с нея.
Актосъставителят Н.С. С.-Г. – „старши инспектор“ при КЗП, си спомня за процесния
случай. Заявява, че въпросната проверка извършили с колежката й Е.Г. по повод постъпила
в КЗП жалба от потребителка, която е била настанена в къщата за гости, стопанисвана от И.
и Л. И.и. Сочи, че потребителката била подала жалба за това, че е недоволна от условията и
начина на поднасяне на предварителната информация, тъй като не била настанена в това,
което е по оферта. Твърди, че извършили проверка във връзка с жалбата и на място
констатирали, че в един общ двор има разположени 2 къщи за гости. За едната къща за гости
имало издадено удостоверение за категоризация за 4 стаи. Изискали документи, единият от
които бил регистър на настанените туристи и от самия регистър установили всичко, което е
вписано в констативния протокол- че въпросната потребителка е била настанена в
некатегоризираната част- стая, описана в жалбата- с 2 легла и общ санитарен възел с другата
стая, което отговаряло на стаите в некатегоризираната част. Свидетелката заявява, че
впоследствие, с документалната проверка г-н И.И. представил регистър, който обаче не бил
този, който те видели и описали в констативния протокол. Според нея регистърът бил
преписан. Казва, че записаното в регистъра, който те видели, е и отразеното в протокола- че
Р.Р. е била настанена в стая №5. Свидетелката С.-Г. казва, че не може да е категорична дали
8
в момента на проверката имало настанени туристи в некатегоризираните стаи. Спомня си,
че номерата на стаите не били обозначени и нямало как да разберат коя стая кой номер е, но
госпожата, която присъствала на проверката и подписала протокола, обяснила, че в едната
къща са стаи с номера от №1 до №4, а в другата къща са стаи от №5 до №6. Госпожата, която
им го обяснила, се представила за обслужващ персонал. Лицето, стопанисващо къщата, не
присъствало на проверката. Свидетелката заявява, че срещу Л. И.а също имало съставени
актове, но в други производства. И Л. И.а и И.И. се водели стопанисващи къщата, но
плащането от жалбоподателката било към И.И., а и в удостоверението той бил вписан като
собственик, заради това актът бил съставен на него. Казва, че актът е съставен в негово
отсъствие, тъй като той представил една част от документите допълнително и от там насетне
не могли да се видят повече с него. Актът му бил връчен. Свидетелката- актосъставител
изцяло поддържа отразеното от нея в този акт. Заявява, че след като приключила проверката
на място, в рамките на документалната проверка изискала от община К. информация за
актуалния статус на това място за настаняване и установили, че 3 дни след проверката е
поискана промяна в обстоятелствата, което според нея е нарушение, защото е трябвало да
категоризират новите две стаи. Свидетелката твърди, че освен този акт за некатегоризиране
на обекта, в резултат на същата проверка имало съставени акт по Закона за защита на
потребителите и още един акт по Закона за туризма за констатирани други нарушения.
Разпитана е като свидетел и ЕЛ. Г. ГЮР.- „главен инспектор“ в КЗП, която също си
спомня за извършената проверка. Твърди, че актът е съставен по повод жалба от потребител.
При проверката установили, че се извършва хотелиерство в места за настаняване, които не
са категоризирани, за което впоследствие бил съставен и актът. Свидетелката казва, че част
от обекта бил категоризиран, но две от стаите не били и оплакването на потребителя
касаело едната от тези стаи. Установили, че потребителката е била настанена именно в една
от некатегоризираните стаи при проверка на регистъра за настанените туристи, където било
записано името на потребителя-жалбоподател и в коя стая е нощувал. Било отразено, че е
нощувала в стая №5, а били категоризирани стаите само до стая №4. Свидетелката Г. е
категорична, че впоследствие представеният регистър бил поправен и не бил този, който е
вписан в протокола и който им бил представен от присъстващата на проверката жена, която
обслужвала туристите. Според свидетелката при проверката било установено, че две от
стаите- №5 и №6 били в отделна къща за гости и за тях нямало съмнение коя стая е №5,
защото описанието на стаята в жалбата съвпадало с установеното на място. Свидетелката Г.
също поддържа констатациите, отразени в АУАН. Сочи, че след тяхната проверка били
предприети действия по категоризиране на двете некатегоризирани стаи. Казва, че АУАН
бил съставен на лицето, в полза на което била платена сумата и бил издаден ордерът за
плащане, приложен към жалбата от потребителката. Според свидетелката Г. АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, защото не се явил.
Разпитаната като свидетел Д. К. Д. също е „главен инспектор“ в КЗП и твърди, че е
била свидетел само по съставяне на процесния АУАН. Твърди, че по време на съставяне на
АУАН се запознала с преписката и доколкото си спомня ставало дума за липса на
9
удостоверение за категоризация. Актът твърди, че е съставен в отсъствие на нарушителя,
тъй като не се явил, но впоследствие АУАН е връчен от колегите им от Дирекцията в гр.П..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
7-дневен срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от
13.05.2020г.) - НП е връчено на 24.11.2020г., а жалбата е подадена по пощата на 30.11.2020г.
(видно от клеймото върху пощенския плик).
По компетентността:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
заповед №673/21.08.2019г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите,
оправомощаваща директора на Регионална дирекция за областите София, Софйска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията
за защита на потребителите да налага административни наказания и да издава наказателни
постановления за нарушения на Закона за защита на потребителите, Закона за туризма и
други изчерпателно изброени нормативни актове. Със заповед №413 ЛС/16.05.2016г.
актосъставителят Н.С. С.-Г. е определена за длъжностно лице от Комисията за защита на
потребителите, което има право да съставя актове за извършени нарушения по законите и
подзаконовите нормативни актове, за чието спазване следи КЗП. От така цитираните
заповеди следва материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, като
се установява, че е спазен чл.232 ЗТ.
По законосъобразността:
В контекста на правомощията си на съдебен контрол, Районен съд - Пирдоп установи,
че по същество жалбата е частично основателна - в частта за размера на наложеното
наказание.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното
производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. Актът е съставен при спазване на изискванията на чл. 40-45 ЗАНН, а при
постановяване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 57-58 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми
реквизити, нарушението е описано, а фактите са подведени под съответстващата им правна
квалификация. Нарушението е описано в АУАН по ясен и разбираем начин, а именно: че
лицето ИЛ. Р. ИЛ. предоставя туристически услуги- хотелиерство в некатегоризиран
туристически обект в нарушение на чл.114, т.1 ЗТ. Констатираното административно
10
нарушение е описано точно не само словесно, но и цифрово. Спазена е и разпоредбата на
чл.40 ЗАНН, въвеждаща правила за свидетелите по АУАН. Спазени са и сроковете по чл.34,
ал.1 ЗАНН, в които АУАН може да бъде съставен. Против жалбоподателя е издадено НП в
рамките на законоустоновения 6-месечен преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Обжалваното НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административнонаказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се защитава.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН относно неговото съдържание.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че при съставянето на АУАН и
издаването на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила.
На първо място, недвусмислено се установява, че отговорността на ИЛ. Р. ИЛ. е
ангажирана в качеството му на физическо, а не на юридическо лице. На същия е наложена
„Глоба“, а не „Имуществена санкция“, което е достатъчно показателно за волята на
административнонаказващия орган.
На второ място, фактът, че е ангажирана отговорността само на единия от
собствениците на туристическия обект, а именно: ИЛ. Р. ИЛ., също не е нарушение на
процесуалните правила. От една страна административнонаказателната процедура би могла
да бъде проведена спрямо всеки един от двамата собственици или спрямо двамата
едновременно, но в настоящия случай правилно е отчетен фактът, че потребителят, който се
твърди, че е бил настанен в некатегоризирано помещение в обекта, е заплатил парична сума
за нощувка именно в полза на И.И., което е дало причина на контролния орган да счете, че
по отношение на това лице са налице и обективният и субективният елементи от състава на
нарушението. Освен това, собствениците на обекта, които го стопанисват, колкото и на брой
да са те, носят еднаква отговорност за спазване на нормативните правила при отдаването на
туристически услуги, поради което могат и самостоятелно да са субекти на нарушения на
тези правила.
Съдът не възприема като процесуално нарушение и посоченото от жалбоподателя, че
правната квалификация на нарушението е непълна, тъй като посочената като нарушена
разпоредба на чл.114, т.1 ЗТ не била привързана с някоя конкретна точка на чл.3, ал.2 ЗТ. В
действителност една такава привръзка на разпоредбите би била показателна за висока
юридическа прецизност, но и без да е направена, квалификацията е достатъчно ясна, още
повече че словесно е описано, че администртивнопривлеченото лице е осъществявало
„хотелиерство“.
Неоснователна е критиката на жалбоподателя и че административнонаказващият
орган не бил дал валидна преценка на поведението на административно-привлеченото лице,
като не е посочил дали нарушението е извършено с действие, бездействие или и с двете
форми. Напълно ясно е описано в АУАН и НП с какво деяние е осъществен съставът на
нарушението и то е, както съдът вече посочи: предоставяне на туристически услуги-
11
хотелиерство, в некатегоризиран туристически обект.
Според процесуалния представител на жалбоподателя адв.Ц. има евентуално
извършено нарушение при съставяне на АУАН на **********г., за която дата не било ясно
дали е призован нейният доверител, за да може актът да бъде съставен в негово отсъствие.
Тук следва да се отбележи, че нарушителят в действителност е бил надлежно уведомен за
датата *********г., която е била определена за съставяне на акта. На тази дата явно ИЛ. Р.
ИЛ. не се е явил, като органът е решил отново да го покани за друга дата на известния му
адрес, който той сам е предоставил в едно уведомително писмо до КЗП, но тъй като
разписките за връчване на поканата не са се върнали до съответната дата, органът е съставил
АУАН в отсъствие на нарушителя. Настоящият съдебен състав счита, че щом поканеното
лице не се е явило на определената му дата- *********г., то АУАН е следвало да бъде
съставен още тогава, но съставянето му на която и да е следваща дата също не е нарушение,
щом като лицето не е депозирало молба, че не може да се яви на първата дата и желае
определянето на нова дата, на която да присъства. Опитът за повторно поканване на лицето
за съставяне на АУАН е израз на добра воля от страна на административнонаказващия
орган, който изобщо не е бил длъжен да изчаква изтичането на още време, в което
евентуално лицето би решило да се яви пред него. Освен това, чл.34, ал.1 ЗАНН въвежда
срокове, в които АУАН следва да се състави- 3 месеца от откриване на нарушението и 1
година от извършването му. За да спази органът 3-месечния срок /предвид, че в настоящия
случай нарушението е открито при проверката на **********г./, не е могъл да изчаква
неограничено дълго явяването на нарушителя, който видно и от известията за доставяне не
си е потърсил пощенските пратки в срока, който би му дал възможност да се възползва от
поканата за явяване. Опити за поканването му са били направени достатъчно на брой,
поради което АУАН е съставен надлежно при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН. След
съставяне на АУАН, видно от самия него, той е бил предявен на нарушителя на 07.01.2020г.
и му е бил връчен препис, което е достатъчно, за да се гарантира правото му на защита и
възможността да упражни правата си, сред които правото на възражение по чл.44 ЗАНН, от
което ИЛ. Р. ИЛ. се е възползвал.
Предвид възприетото, че не са допуснати нарушения от процесуално естество в
административнонаказателната процедура, съдът дължи преценка по същество дали
нарушението е извършено.
Настоящият състав намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение. Фактът на нарушението е
установен безспорно от събраните доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на
всички разпитани свидетели, които са конкретни, последователни и създават убеждение у
съда, че на ************. свидетелката Р.Р. е била настанена в стая в къща за гости
„***********“- гр.К., която не е била сред категоризираните, нито сред заявените за
категоризация стаи в обекта. Свидетелката е категорична, че е била настанена в стая с общ
санитарен възел със съседната стая, която при проверката е била посочена от намиращата се
12
на място в обекта служителка като стая №5. На място при проверката инспекторите от КЗП
са се запознали с регистъра на настанените туристи, като изрично са погледнали в кой номер
стая е била настанена на ************. Р.Р. и пред съда заявиха, че стаята е била отразена
под №5. Съдът кредитира показанията на свидетелките- служители на КЗП, които заявяват,
че впоследствие ИЛ. Р. ИЛ. е представил поправен регистър. Именно той е приложен по
делото, като е видно, че няма пречка този ръкописен регистър да бъде поправен, както
твърдят свидетелите. Поради това съдът приема, че на ************. клиентът на къща за
гости „***********“ - Р.Р., е била настанена в стая в обекта, която неистинно
жалбоподателят твърди в обясненията си, че е била ползвана само от него и семейството на
сестра му. За тази стая категоризация не е била налична към ************. Към тази дата за
туристическия обект къща за гости „***********“ е имало издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризация /л.130 от делото/. В това
удостоверение в действителност не е посочен капацитет на обекта, за който е открита
процедурата по категоризация, но от заявлението, с което процедурата е стартирана и което
е подаден от ИЛ. Р. ИЛ., капацитетът е 4 стаи, а не 6, колкото в действителност е имало в
обекта и са били отдавани на туристи. Според формуляра, попълнен от И., за откриване на
процедурата, всички стаи, за които се иска категоризация, са били с 3 легла. Стаята, в която
обаче е била настанена Р.Р. е била с 2 легла. Освен това, собственикът на туристическия
обект е кандидатствал за категория „три звезди“, следователно е имал предвид стаи със
самостоятелни санитарни възли, а отдадената на Р. стая е била с общ санитарен възел със
съседната стая. В крайна сметка, на 21.03.****г. къща за гости „***********“ е получила
удостоверение за категоризация „две звезди“ за 4 стаи, 12 легла, колкото са били поискани с
подаденото заявление. Следва да се приеме, че временното удостоверение, с което обектът е
разполагал до 21.03.****г. /включително и към датата на нарушението- ************./ е
покривало заявения брой и вид стаи, следователно стая №5 /с две легла и общ санитарен
възел със стая №6/, където е била настанена Р., не е била сред заявените за категоризация,
нито сред категоризираните на 21.03.****г. 4 стаи в обекта. Едва на ***********. – 3 дни
след проверката от КЗП, осъществена на място, ИЛ. Р. ИЛ. е подал заявление за добавяне и
на останалите 2 стаи към категоризацията на неговия туристически обект- къща за гости
„***********“.
Съдът счита, че така установеното изпълва състава на административно нарушение и
може да се субсумирана под нормата на чл. 206, ал.1 във вр. чл. 114, т.1 ЗТ. Разпоредбата на
чл. 114, т.1 ЗТ вменява задължение на лицата, извършващи хотелиерство и/или
ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и т.3 ЗТ да предоставят
туристическите услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че жалбоподателят ИЛ. Р. ИЛ.
към датата на настаняване на Р.Р.- ************., е извършвал туристическа дейност по
смисъла на чл.3, ал.1, т.2 ЗТ - хотелиерство, като е стопанисвал обект- къща за гости
„***********“, находящ се в гр.К., който представлява туристически такъв по смисъла на
13
чл.3, ал.2, т.1, б. „б“ ЗТ, съгласно който: „Туристически обекти са: клас Б - семейни хотели,
хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости,
бунгала и къмпинги“. Съгласно §1, т.27 от ДР на ЗТ „Къща за гости“ е жилищна сграда с
ниска етажност в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или е обвързан
с неговата история, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване. Съгласно чл.114, т.1
ЗТ лицата, извършващи хотелиерство в туристически обекти по чл.3, т.2, са длъжни да
предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който
е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съгласно §1,
т.55 от ДР на ЗТ „Хотелиерство“ е предоставяне на настаняване и други услуги съобразно
вида и категорията на обекта. Предвид тези разпоредби за жалбоподателя е тежало
задължението по чл.114, т.1 ЗТ - предоставената от него туристическа услуга да бъде
извършвана в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Безспорно по делото според съда се установи, че към ************. /датата на
нарушението/ ИЛ. Р. ИЛ. е предоставял туристически услуги- хотелиерство в
некатегоризиран туристически обект- къща за гости „***********“- стаи с номер 5 и номер
6. Установи се, че към тази дата за обекта е било издадено Временно удостоверение
№3/24.01.****г. за открита процедура по категоризация, а впоследствие - на 21.03.****г., е
било издадено, съответстващо на временното удостоверение - Удостоверение № 00255,
валидно до 21.03.2024 г. за категория „две звезди“, с капацитет 4 стаи и 12 легла, издадено
от община К.. От показанията на свидетелите и от писмените доказателства се установява,
че за стаи с номера 5 и 6 не е имало издадено удостоверение за категоризация или временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране - нито към ************. /датата на
нарушението/, нито към **********г. /датата на проверката/. Нарушението е извършено
чрез действието „предоставяне“, т.е. извършване на действия по предлагане и осигуряване
възможността за използване на некатегоризирания обект. По делото е безспорно установено,
че жалбоподателят, извършващ хотелиерски услуги, е предлагал настаняване на клиенти в
две некатегоризирани стаи.
Фактът, че преди съставянето на АУАН и издаването на НП е стартирана от страна на
жалбоподателя процедура за промяна на обстоятелствата, вписани в Националния
туристически регистър, чрез искане за добавяне към категоризацията на обекта и на
некатегоризираните две стаи, което искане е било уважено и в Удостоверение № 00255 на
***********. са включени вече 6, вместо 4 стаи, няма отношение към съставомерността на
деянието и не влияе върху административнонаказателната отговорност на санкционираното
лице. Неправилно адв.Ц. счита, че това е санирало нарушението, тъй като това е последващо
нарушението обстоятелство, важимо занапред, което не се отразява на съставомерността на
извършеното нарушение. Касае се за извършване на действия по привеждане на обекта в
съответствие със законовите изисквания след датата на установяване на нарушението.
Безспорно е установено, че към дата ************. е бил осъществен състав на
административно нарушение по чл.114 т.1 ЗТ.
14
Нарушението на чл.114, т.1 ЗТ правилно е санкционирано по чл. 206, ал.1 ЗТ.
Съгласно посочения текст на закона – „Който предоставя туристически услуги в
некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал.2, т.1 - 3 се наказва с глоба в размер от 500
до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена
санкция в размер от 1000 до 10 000 лв“. Неправилно обаче административнонаказващият
орган е определил размера на наложената „Глоба“ в размер по-висок от минимално
предвидения. Доколкото по делото няма данни преди настоящето деяние лицето да е било
наказвано с влезли в сила наказателни постановления за нарушения по Закона за туризма
или Закона за защита на потребителите, то настоящето деяние се явява първо, поради което
съдът намира, че „Глоба“ в минимален размер от 500 лв. би била справедлива, макар в
действителност и съдът да намира поведението на жалбоподателя И., с което цели да се
защити /поправяне на регистъра на настанените туристи, неетично поведение към клиент и
навеждане на неверни твърдения, каквото е твърдението, че не познава служителката в своя
обект/, за некореспондиращо с морала. Това поведение обаче няма пряко отношение към
самото нарушение, поради което съдът не може да го отчете като отегчаващо отговорността
на дееца обстоятелство. Поради това, жалбоподателят следва да понесе наказание в
минимален размер, а именно: 500 лв.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не разкрива белезите на
„маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 НК вр. чл.11 ЗАНН. То е формално, т.е. за
съставомерността му не е необходимо да се установи настъпването на вредни последици,
поради което липсата на такива не следва да се обсъжда. Обществената му опасност не е
незначителна, доколкото с това нарушение се засягат важни обществени отношения, тъй
като се касае за извършване на дейност в некатегоризирана част от обект, която се посещава
от неограничен кръг лица преди съответните държавни органи да са установили дали то
отговаря на законоустановените изисквания при предоставянето на туристически услуги на
потребителите. Освен това, от доказателствата не се установяват значими смекчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на обществена опасност
от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения. Ето защо основания
за прилагане на чл.28 ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно, но са налице основания за неговото изменение в санкционната му част,
като наложената „Глоба“ бъде намалена от 1000 лв. на 500 лв., който размер би изпълнил
целите на наказанието.
С оглед изхода на делото (доколкото нарушението бе счетено от съда за извършено,
макар и да се изменя размерът на наказанието), жалбоподателят е този, който дължи
заплащане на разноски на насрещната страна. Процесуалният представител на въззиваемата
страна е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в
делото, което съдът счита за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в
15
съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 ЗАНН (във все още
действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.) вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът счита, че следва да определи минимално възнаграждение от 100
лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.2 ЗАНН (във все още
действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.), РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № **********, издадено на ********. от
Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което на ИЛ. Р. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „**********“
№28а, ет.4, ап.6, за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма е наложена „Глоба“ в
размер на 1000 лева на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма, като НАМАЛЯВА
глобата от 1000.00 лв. /хиляди лева/ на 500.00 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА ИЛ. Р. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „**********“ №28а, ет.4,
ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите направените в производството
разноски за юрисконсулт в размер на 100.00 /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
16