№ 44
гр. Смолян, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Росица Н. Кокудева
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
в присъствието на прокурора Д. С.
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225400600120 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимият С. Ц. Т., с ЕГН
**********, с адрес гр.Смолян, ул. „Атанас Беров“ №5 против Присъда №
14/31.08.2022г., постановена по НОХД № 340/2022г. по описа на Районен съд
Смолян, в частта, с която подсъдимия е признат за виновен и му е наложено
наказание пробация за срок от една година, при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични
срещи с пробационен служител.
Във въззивната жалба се излагат доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание, ограничаващо правото му на свободно предвижване и
намиране на работа извън пределите на България.
Иска се отмяна на присъдата, като съдът постанови нова присъда, с
която да му бъде наложено наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок, за да може да работи извън България, като по този начин ще осигури
издръжка за малолетното си дете.
Пред съда представителят на Окръжна прокуратура Смолян счита
въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна, а постановения съдебен
акт за обоснован и законосъобразен. Фактическата обстановка е изяснена,
като доказателственият материал е анализиран в цялост и са изложени
1
подробно мотиви относно съставомерните елементи на деянието. Наложеното
наказание е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието
и дееца. Моли съдът да потвърди обжалваната присъда.
Подсъдимият се явява лично и със защитника си адв. Т. И., които
поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят да бъде
уважена.
Съдът, като взе предвид изложеното във въззивната жалба,
становището на страните изразено в с.з. и след преценка на доказателствата
събрани и приобщени по делото, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
При осъществяване на служебния въззивен контрол върху атакуваната
присъда, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от
НПК, настоящият състав констатира, че в проведеното пред районният съд
съдебно следствие са допуснати процесуални нарушения - съществени и
неотстраними от настоящата инстанция, които са довели до нарушаване
правото на защита на подсъдимия.
По направено от подсъдимия С. Ц. Т. и защитника му искане
районният съд е провел производство по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като
подсъдимият С. Т. е заявил, че признава изцяло изложените в обвинителния
акт факти, като се съгласил да не се събират доказателства за тях.
С определение районния съд е приел, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства.
Законът изисква, преди провеждане на съдебно следствие по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, районният съд да се увери, че признанието от
подсъдимия намира своята убедителна опора в доказателствата, събрани в
досъдебната фаза на процеса.
Правото да се поиска провеждане на съкратено съдебно следствие е
"изконно право" на подсъдимото лице, но то не е неограничено, безконтролно
и изявлението в този смисъл не изпълва всички законови предпоставки за
прилагане на посочената особена процедура. Напротив, освен наличието на
направено изрично искане и изразяване на съгласие да не бъдат събирани
доказателства за признатите факти, следва признанието да се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, а за спазването на
това законово изискване съдът следи служебно.
Съобразно даденото тълкуване, с ТР № 1/2009 г., необходимо за
приложението на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК е
2
надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени
доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти,
като разбира се незначителните противоречия в доказателствените материали
не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата при
налични други доказателствени източници, достатъчни за категоричното и
безусловно обосноваване на направеното самопризнание.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав
констатира, че направеното от подсъдимия самопризнание не се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а също така се
установяват противоречия относно определени обстоятелства.
В хода на досъдебното производство чрез СЧЕ и приложените
писмени доказателства от ЧСИ се установява, че подсъдимия С. Т. има
неплатени суми за издръжка за периодите от месец декември 2020г. до месец
юни 2021г. вкл., месец август 2021г. и от месец октомври 2021 до месец
декември 2021г. В обвинителния акт е посочено, че за месец август 2021г.
подсъдимият е заплатил дължимата издръжка, докато вещото лице в СЧЕ е
посочило, че за месец август 2021г. има неплатени суми за издръжка, т.е
налице е противоречие относно това обстоятелство.
Подсъдимият е признал изложените факти в обстоятелствената част,
че има неплатени суми за издръжка за периода от месец януари 2022г. до
месец юли 2022г. вкл., но от приобщените доказателства, събраните в хода на
досъдебното производство се установява, че няма събрани доказателства за
тези факти. Са този период не са събирани доказателства. От обясненията на
подсъдимия не се установява за кои месеци е платил и за кои месеци не е
изплатил дължимата издръжка. От свидетелските показания на Д.Б. се
установява, че подсъдимия не е плащал издръжка от месец декември 2020г. до
месец август 2021г., като през месец юли 2021г. е платил 1000лв. за стари
задължения, а през месец август 2021г. е платил 298лв. Не може да посочи
точно колко издръжки й дължи. Свидетелката не посочва за неплатени
издръжки за 2022г.
След като направеното от подсъдимия самопризнание не се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, и при
наличието на противоречия относно съществени обстоятелства от
фактическия състав на обвинението, районният съд не е следвало да разгледа
3
делото по реда на чл.371, т.2 от НПК, а да постанови разглеждане на делото
по общият ред, в което производство в пълнота могат да се изяснят всички
обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение.
Районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.348, ал. 3, т. 1 от НПК, което е неотстранимо от настоящата
инстанция и е довело до нарушаване правата на подсъдимия в процеса.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваната присъда следва да бъде отменена, като делото се върне за ново
разглеждане от РС Смолян, от друг състав на същият съд от стадия на
разпоредителното заседание.
Водим от горното и на осн. осн. чл.335, ал.2 вр. с чл.334, ал.1, т.1 от
НПК Смолянския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 14/31.08.2022г., постановена по НОХД №
340/2022г. по описа на Районен съд Смолян.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от районен съд Смолян, от друг
състав на същият съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4