Р Е Ш Е Н И Е
№ /04.01.2021 г., гр. Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На десети декември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Нели
Странджева
Като разгледа докладваното от съдията Елена
Стоилова
гражданско дело № 1913 по описа на съда за 2019г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от Б.О.К. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу С.Х.К. с ЕГН **********, с адрес ***.
В молбата са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Твърди се, че на 03.08.2006г. страните сключили
граждански брак, който бил първи и за двамата като ищецът приел фамилното име
на ответницата.
Твърди се, че решението на страните било прибързано. Те живели в
с.Партизани в дома на родителите на ищеца около една година, след което
ответницата заминала за Германия. Ищецът в опит да заздрави брачните отношения
също заминал за Германия, не открил адреса на ответницата като няколко години
те поддържали връзка по телефона. През последните години страните не са се
чували и по телефона.
Ищецът от няколко години живее и работи в Полша като не знае адреса на
ответницата.
Твърди се, че бракът между страните е изпразнен от съдържание и
съществува само формално.
Иска се прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен, без съдът да се произнасяте за вината, след прекратяване на брака
съпруга да продължи да носи брачното си фамилното си име К..
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител.
В
него той излага, че исковата молба е допустима. По основателността й ще изрази
становище по същество на делото.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител,
поддържа изцяло исковата молба. Ответникът не се явява, особения му
представител поддържа отговора на исковата молба и моли брака между страните да
бъде прекратен.
Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна
следното:
От писменото доказателство - удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №
1095/03.08.2006 г., изд. от община Варна се установява, че страните са сключили на 03.08.2006г. в гр.Варна граждански
брак и че ищецът е променил фамилното си име след сключването на брака на К..
От гласните доказателства –
показанията на водената от ищеца свидетелка Хасан, които съда кредитира, като
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства се установява, че
страните по делото са сключили граждански брак и са живели в гр.Варна за кратко.
Ищецът работил в Германия и се разделил с ответницата преди повече от 10 години,
след което се установил да живее и работи в Полша, където бил от 13 години.
Ищецът живеел с друга жена, от която имал син. Ищецът не е виждал ответницата
от години.
При така
установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство,
съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове за прекратяване на брака на основание чл. 49, ал.1
от СК, и небрачен иск с правно основание чл. 322 ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53 от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
49, АЛ. 1 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз
основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при
изпълнение на семейните задължения. Страните са разделени повече от 10 години,
без да поддържат никакви отношения по между си, което доказва липсата на брачни
отношения по между им. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на
брака е лишено от смисъл, тъй като той е изпразнен от съдържание и това би било
вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.
Страните не са направили
искане съдът да се произнесе по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
53 ОТ СК
При сключването на брака ищецът е променила фамилното си име като е
приел това на съпругата си К.. Предвид желанието на ищеца да запази брачното си
фамилно име, липсата на противопоставяне затова от страна на ответницата,
липсата на произнасяне от съда по отношение на вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, съдът намира, че ищецът следва да запази
брачното си фамилно име К..
Издръжка не е поискана. Страните нямат родени от брака си деца и
въпроса относно упражняването на родителските права е ирелевантен. Страните
нямат семейно жилище, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните
разноски по брачните дела в случаите, когато съдът не се е произнесъл по
въпроса за вината остават за страните така както са направени. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50,00 лева, която
сума следва да се поеме от страните по равно и те следва да бъдат осъдени да
заплатят по 25,00 лева по сметка на РС-Провадия.
Ищецът изрично е заявил, че не претендира
присъждане на разноски, поради което съдът няма да се произнася по разноските
сторени от ищцата.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между Б.О.К. с ЕГН **********, с адрес *** и С.Х.К. с ЕГН **********, с адрес
***, сключен на 03.08.2006г.
в гр.Варна с акт за граждански брак № 1095/03.08.2006г., съставен в гр.Варна,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Б.О.К. с ЕГН ********** да продължи да носи брачното си фамилно име К., на основание чл.53 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 Б.О.К. с ЕГН **********,
с адрес *** и С.Х.К. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят в полза на Държавата, по
сметка на ПРС всеки един от тях сума в размер на
по 25 лв., представляващи остатъка от дължимата
държавна такса по иска за прекратяване на брака. При неизпълнение в едноседмичен срок, считано от
изтичане на срока за обжалване на решението да се издаде изпълнителен лист,
включващ и дължимата държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………………