№ 9794
гр. София, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110159065 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск чл. 422 ГПК чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г., за установяване съществуването на вземане за сумата 400 евро, представляваща
обезщетение за отмяна на полет, ведно със законната лихва от 06.07.2021г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.08.2021г. по гражданско дело № 39702 от 2021г. по описа на СРС, 67-ми
състав.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет LB227 с направление от летище гр. Бургас,
България до летище Москва, Внуково за 22.07.2018 г. като по разписание самолетът е
следвало да излети в 15:00 ч. местно време, но реално е излетял в 23:15 ч., поради което
ищецът е пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа закъснение. Твърди,
че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в
размер на 400 евро съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., във
връзка със задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с разстояние от
над 1500 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение, но ответникът не се
е произнесъл по него.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва наличието на облигационно правоотношение,
както и че ищецът се е явил навреме за полета. Оспорва твърденията на ищеца за
извънсъдебно признание на вземанията. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
1
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91.
Съгласно чл. 5, т.1, б."в" от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници имат
право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са: i)
информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание;
или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета
по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание;
или iii) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В
т.4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил
информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.
В чл. 7 от регламента е регламентирано право на обезщетение, като съгласно т.1, б."б", при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за
всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети
между 1500 и 3500 километра. Съгласно чл. 5, т.3 опериращият превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите
мерки.
Съдът намира, че от представения по делото електронен билет следва да се приеме за
установено, че между Л. Ч. и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници,
касаещ превоз от летище гр. Бургас, България до летище Москва, Внуково на дата
22.07.2018 г., с час на отпътуване 15:00 часа. Видно от приложената летищна информация за
действителните часове на излитане и кацане на полетите, изпълнявани от ответника,
процесният полет LB227 е излетял от летището в град Бургас в 23:15 часа, поради което
следва безспорно да се приеме, че самолетът е кацнал в крайния пункт – летище Москва с
повече от 3 часа закъснение. В същата насока са и представените доказателства, касаещи
извънпроцесуални преговори между страните, от които е видно, че ответникът не е оспорвал
наличието на основания за дължимостта на обезщетение.
Разстоянието на полета между двете летища се равнява на 1611 км, а процесното
закъснение, което надвишава три часа, се приравнява на отменен полет по смисъла на
Регламента, съответно обуславя правото на обезщетение по чл. 7 от същия. В този смисъл е
Решение на Съда (четвърти състав) от 19 ноември 2009 година по Съединени дела C-402/07
и C-32/07.
Ответникът не твърди наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, т.3 от
Регламента, което евентуално би изключило отговорността му.
2
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че пътникът не се е явил в
съответното регламентирано време преди полета, което изключва отговорността му на
процесното основание. Съгласно чл. 3, т.2, б."а" от Регламента, разпоредбите са приложими
при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет и освен в случая
с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за регистрация както е предвидено, и в
час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния
превозвач, туропоретора или упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час, не
по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Както беше посочено по-горе,
процесната хипотеза, при която е налице закъснение на полета с повече от три часа, се
приравнява на отменен полет, респективно съобразно посоченото в цитираната разпоредба
не е налице основание за изключване на отговорността, доколкото тя касае случаи извън
такива на отмяна на полет по чл. 5.
На следващо място настоящият състав намира за неоснователни наведените от
ответника доводи, че вземането е погасено по давност, позовавайки се на разпоредбата на
чл. 135 ЗГВ, съгласно която правото на иск срещу превозвача по международните превозни
договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от
деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в
който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване
на превоза.
Законът за гражданското въздухоплаване е приет в съответствие с разпоредбите на
Варшавската конвенция /по-късно заменена с Конвенцията от Монреал/, а Съдът на ЕС
приема, че двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член
35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на
исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.
Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ
бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда специален давностен срок, приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, но не и случаите на
обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети, което следва и от чл. 137 ЗГВ.
Следователно приложение намират общите правила на ЗЗД, конкретно чл. 111, б. "б" ЗЗД -
тригодишната давност, която в настоящия случай не е изтекла към датата на заявлението -
06.07.2021 г. (така Решение № 266070 от 11.10.2021 г. по в. гр. д. № 7764/2020 г. на на СГС
и Решение № 263463 от 28.05.2021 г. по в. гр. д. № 10832/2019 г. на СГС и др.).
С оглед изложеното съдът намира, че са налице основанията за уважаване на предявения
иск.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски в производството по ч. гр. дело № 39702/2021г. по
описа на СРС, 67 състав, както и в исковото производство, които съответно възлизат на 325
лв. – платена държавна такса в заповедното производство и адвокатско възнаграждение и 25
лв. – платена държавна такса в исковото производство. Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за прекомерност, доколкото заплатеното от ищеца
3
адвокатско възнаграждение е съответно на нормативно определения минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „Бул Ер“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел № 1 ДЪЛЖИ НА
Л. Ч., гражданин на Руската федерация, роден на ********** г., представляван от законния
си представител Анастасия Черникова, гражданин на Руската федерация, родена на
26.04.1986 г. на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., сумата
400 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет, ведно със законната лихва от
06.07.2021г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2021г. по гражданско дело №
39702 от 2021г. по описа на СРС, 67-ми състав.
ОСЪЖДА „Бул Ер“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Брюксел № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Л. Ч., гражданин на Руската федерация, роден на
********** г., представляван от законния си представител Анастасия Черникова, гражданин
на Руската федерация, родена на 26.04.1986 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 325
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 39702/2021 г. по описа на
СРС, 67 състав и сумата 25 лв., представляваща разноски в исковото производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4