Р Е Ш
Е Н И Е
№179
Гр . Видин 23.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видински окръжен съд
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В
ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и трети септември
ПРЕЗ две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.
ЧЛЕНОВЕ:1. Г.Й.
2. Д.В.
ПРИ СЕКРЕТАРЯ И.К. И В ПРИСЪСТВИЕТО НА
ПРОКУРОРА
КАТО РАЗГЛЕДА
ДОКЛАДВАНОТО ОТ
съдия С.С. в. ГР.Д.
№ 241 ПО ОПИСА
ЗА
2020 ГОД., ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Делото е образувано по въззивна
жалба на Г.Е.Ц. *** чрез адв. Н. В.,назначена
за особен представител на жалбоподателя против
Решение №136 от 06.03.20г. по гр.д. №216/19 на ВРС. Счита обжалваното решение
за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени и
отхвърли предявеният иск .
Твърди,че между страните няма
сключен договор за предоставяне на ВиК услуги и за исковия период имотът е бил
необитаем,а съдът е приел,че е имало поне един обитател
Счита,че неправилно е приложена
разпоредбата на чл.32,ал.5 и ал.6 от ОУ от Наредба №4 от
14.09.2004г.Поддържа,че не е бил уведомяван за ОУ и не са му изпращани
известия,квитанции и др.,поради което неправилно му е начислявано потребление
служебно.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК
ответникът по жалба „***“ЕООД-В. не е
подал писмен отговор.С молба за с. заседание оспорва жалбата и сочи,че
на практика не се оспорва обстоятелството за липса на индивидуален водомер на
абоната. Поддържа,че правилно му е начислявано служебно потребление през този
период.
Иска от съда да потвърди
първоинстанционното решение като му присъди разноски за настоящата инстанция.
От
данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд
констатира следното:
„***“ЕООД-В.
е подал заявление по чл.410 ГПК за
вземането си срещу Г.Е.Ц.
за
сума от 344,13лв. Образувано е гр.д.
№2422/18 на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът не
е намерен на постоянен и настоящ адрес и при условията на чл.47,ал.5 ГПК
заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.
Пред
първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с
чл.124 ГПК, като ищецът „*** “ЕООД-В. - е искал от съда да признае за установено по
отношение на Г.Е.Ц.,че има вземане в размер на 344,13лв. главница ,съставляваща
изразходвана и незаплатена питейна вода за периода 14,2.2017г. до 15.04.2018г. ,ведно
със законната лихва и лихва от датата на
подаване на заявлението-19.09.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.Претендирани са и направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Пред
ВРС е установено , че ответникът е
абонат на „***“ ЕООД-В. и между тях съществуват облигационни отношения,които се
регулират от Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на„***“ ЕООД.Установено е също,че жалбоподателят като абонат на „**“
ЕООД не е поставил индивидуален водомер
в апартамента си,поради което реално изразходваното количество вода не може да
бъде установено.Това се потвърждава от ВЛ,което е изготвило техническа експертиза.Според
заключението на ВЛ отчетеното от общия водомер количество вода не е преминало
през индивидуалните водомери и разликата между тях е повече от 20 %.Абонатите в
блока са уведомени от „***“ ЕООД за
констатираната разлика за м. февруари със съобщение от 21.02.18г. Установено е
от назначената техническа експертиза,че за исковия период изразходваната вода
е инкасирана служебно без водомер и е
на стойност 344,13лв.. Издадените фактури са отразени в счетоводството на ищеца
и по тях няма направени плащания от ответника.
ВРС е приел иска за доказан за
исковата сума и то е уважил като са присъдени разноски съобразно чл.78 ГПК .
Пред въззивната инстанция не са ангажирани
нови доказателства.
При тези
данни ВОС намира подадената въззивна
жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по
същество за неоснователна по следните съображения:
В исковото производство
ищецът,заявител в заповедното производство, се е позовал на условия,произтичащи
от Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
на потребителите на „**“ ЕООД. Не е спорно между страните качеството,което имат
помежду си,а именно че задължено лице за
доставената питейна вода е собственикът или ползувателят на имота,до който тя е
доставена. От доказателствата по делото е установено,че за исковия период на
абоната е начислявано служебно потребление на питейна вода поради липса на
индивидуален водомер и констатирана разлика между отчетеното по индивидуалните
водомери в жилищната сграда и общия
водомер на сградата. Твърденията на ответника,че имота е бил необитаем не са
подкрепени с доказателства,а и в случая се касае за служебно начисляване на
потребено количество питейна вода по реда на чл.25,ал.8 и ал.10 от ОУ.
ВЛ по назначената техническа
експертиза е проследило обстойно историята по отчитане и инкасиране на
количествата питейна вода като е дал заключение,че те са отчитани предвид
нормативната уредба и Общите условия,регулиращи отношенията между страните като
доставичк и потребител.
„****“ ЕООД в качеството си на
доставчик на питейна вода са спазили задължението си при констатирана несъответствие
между показанията на общия водомер и индивидуалните водомери на абонатите
повече от 20 % да уведомят абонатите. Г.Е.Ц. като потребител не е изпълнил
задължението си да монтира в имота си индивидуален водомер,по който да се
отчита реално изразходваната питейна вода,поради което служебно му е
начислената консумация по реда на
чл.25,ал.8 и ал.10 от ОУ.
Като
съобрази изложеното съдът приема,че правилно ВРС е установил,че ищецът има вземане към ответника за доставена питейна вода за сума от 344,13лв. за периода
20.10.17г. до 22.03.18г.Този период е установен от ВРС въз основа на издадените
фактури и правилно е възприет от първоинстанционния съд .
Разноски
са
претендирани от ответника по жалба и такива следва да се присъдят в размер на
150лв- възнаграждение за назначения особен представител на жалбоподателя пред
въззивната инстанция-адв. Н. В. съгласно представен списък по чл.80 ГПК,както и
платежно нареждане.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №136 от 06.03.20г. по гр.д. №216/19 на РРС – гр. В.
Осъжда Г.Е.Ц.,ЕГН
********** *** да заплати на „****“ ЕООД
с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В. УЛ..“**“№**,представлявано
от управителя Г. В.В. направени пред
въззивната инстанция разноски в размер на 150лв.- възнаграждение
за назначения особен представител на жалбоподателя пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.