П Р
О Т О
К О Л
Град
София, 08.04.2021 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-ри въззивен
брачен състав в публично съдебно
заседание на осми април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЯ МИТОВА ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА |
|
|
|
МИЛЕН ЕВТИМОВ |
|
|
Секретар: |
МАРИАНА
РУЖИНА |
|
|
|
|
|
Сложи
за разглеждане, докладваното от съдията Митова дело № 2686 по
описа за 2020 година.
На именното повикване в 17.34 часа се
явиха:
ВЪЗЗИВНИЦАТА В.С.С. - редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Р.Ц.С. - редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от въззивницата
В.С., чрез нейния пълномощник - адвокат И.А.М., от 05.04.2021 г., с приложени
към нея удостоверения за семейно положение, удостоверение за наследници и
препис извлечение от акт за смърт. Адвокат М. моли днешното съдебно заседание
да се отложи, тъй като не е в състояние да се яви по делото, поради
контактуването му с болен от Ковид-19 и настъпилата смърт на бащата на неговата
съпруга. Сочи, че със съпругата му били заразени с Ковид-19, в изключително
тежко състояние са и предстои приемането им в болница.
СЪДЪТ, като съобрази докладваната молба, с приложенията към нея, намира
следното: не са налице предпоставките на чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на
делото, тъй като съгласно тази разпоредба се изисква страната и нейният
пълномощник да не могат да се явят, поради възникнало препятствие. В случая е
налице препятствие единствено за пълномощника на въззивницата
- адвокат М., но не и за самата въззивница.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отлагане на делото.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Образувано е по въззивната
жалба на В.С.С. срещу Решението
от 09.12.2019 г., постановено по гр. дело № 8864 по описа за 2019 г., на СРС, III ГО, 92-ри състав,
което се обжалва в частта относно вината. С въззивната
жалба е направено доказателствено искане.
ДОКЛАДВА отговор на въззивната жалба от Р.Ц.С.. С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
ДОКЛАДВА своето Определение от 26.03.2020 г.,
с което съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и се
е произнесъл по доказателсвеното искане във въззивната жалба, което е оставил без уважение. Препис от
това Определение е връчен на страните.
СЪДЪТ, с оглед
процесуалното поведение на страните счете делото за изяснено и
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЗА ДА
ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Следва да се има предвид, че
вината на въззиваемия – първоначален ищец не е
предмет на проверка от въззивния съд, тъй като не е в
обхвата на въззивното обжалване. Предвид което
настоящата инстанция не обсъжда подробните доводи във въззивната
жалба относно неговото противобрачно поведение и така
приетата от първоинстанционния съд вина на съпруга за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Доводите във въззивната жалба са, че
решението в обжалваната част е неправилно, неоснователно, незаконосъобразно, противоречи
на материално-правните норми и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, постановено е при непълнота на доказателствата, при несъобразяване с
представените такива, немотивирано и при неправилно възприета фактическа
обстановка. Въззивният съд не споделя тези твърдения в жалбата и
намира, че първоинстанционното
решение в обжалваната част относно постановената вина и на съпругата за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е правилно. Първоинстанционният
съд не е допуснал процесуални нарушения, вкл. и относно доклада по делото и
разпределение на доказателствената тежест. В тази
връзка и насрещната ищца (въззивницата) е заявила, че
няма възражения по проекто-доклада на съда и няма
други доказателствени искания. Така, в първата инстанция
са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на по един свидетел на всяка страна. С оглед на което са неоснователни
доводите в жалбата, че решението е постановено при непълнота на доказателства и
процесуални нарушения. Въззивният съд напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи относно вината въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и
препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 ГПК). Районният съд
правилно е основал решението си относно вината на събраните гласни
доказателства, чрез показанията на св. Б.Щ., доведена от първоначалния ищец, и
св. А.С., доведена от насрещната ищца, като ги е ценил само в частите им
относно установените от свидетелите обстоятелства придобити от техните лични
впечатления. В тази връзка не са основателни доводите в жалбата, че първоинстанционният съд е основал решението си на
показанията на св. Щ.само от споделеното й от ищеца. Първостепенният съд
правилно е преценил всички доказателства по делото и така е достигнал до
обосновани изводи относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака. Така, св. С.е установила, че страните са имали проблеми в брака от около
10 години преди тяхната раздяла, а св. Щ.е установила продължаващата двегодишна
фактическа раздяла на страните. Правилен е изводът на първата инстанция, че от доказателствената съвкупност не е установено след раздялата
страните някоя от тях да е предприела действия или дори опит за заздравяване на
брачната връзка, както и усилия за преодоляване на кризата в брачните им
отношения. При липсата на взаимно уважение и разбирателство към другия съпруг (нарушение изискването на чл. 14 СК), фактическата раздяла е станала по-продължителна,
трайна и необратима. Ето защо правилно и в пълно съответствие с доказателствената съвкупност първоинстанционният
съд е приел, че разстройството на брака на страните е породено от противобрачното поведение и на двете страни, което обуславя
извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака.
Съобразно изложеното въззивната
жалба относно вината следва да бъде оставена без уважение. Обжалваният съдебен
акт относно така приетата вина и на съпругата е обоснован в съответствие с доказателствената съвкупност, правилен е и е постановен при
спазване на процесуалните правила, поради което въззивният
съд следва да го потвърди.
С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство
за брака, въззивницата дължи държавна такса за първоинстанционното производство, а исканията на страните
за присъждане на направените разноски, вкл. и в настоящата инстанция, са
неоснователни, съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК. Тази разпоредба предвижда,
че когато и двамата съпрузи са виновни, какъвто е и процесният
случай, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Така мотивиран и в името на народа, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 296576 от 09.12.2019 г. по гр. дело № 8864
по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 92-ри
състав, в обжалваната част относно
вината за дълбокото и непоправимо разстройство за брака.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на В.С.С. (след развода ”Д.”) и на Р.Ц.С. за присъждане на разноски за настоящата
инстанция, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………...
ЧЛЕНОВЕ:1……………………………..
2……………………………..
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: