№ 96
гр. Перник, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720103601 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. В.Н. срещу Г.
Д. П., с ЕГН: **********, с която се иска: да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1300.88 лева, от които 211.70
лева – представляват стойността на предоставени и потребени, но
незаплатени мобилни услуги, абонаментни такси и лизингова вноска,
начислени с фактура № **********/05.08.2018 г. за периода от 05.07.2018 г.
до 04.08.2018 г., 223.13 лева – представляват стойността на предоставени и
потребени, но незаплатени мобилни услуги, абонаментни такси и лизингова
вноска, начислени с фактура № **********/05.09.2018 г. за периода от
05.08.2018 г. до 04.09.2018 г., 173.51 лева – представляват стойността на
абонаментни такси и лизингова вноска, начислени с фактура №
**********/05.10.2018 г. за периода от 05.09.2018г. до 04.10.2018 г. и 692.54
лева – представляват неустойки, лизингови вноски и цена на мобилни
устройства, начислени с фактура № **********/05.12.2018г. за периода от
05.11.2018 г. до 04.12.2018 г., както и законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 1007/2021 г. по описа на Пернишкия РС до окончателното плащане на
сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на поредица от договори за
мобилни услуги: 1/ договор от 19.09.2016 г. за мобилни услуги с предпочетен
1
номер ++359*********; 2/ договор от 19.09.2016 г. за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********; 3/ договор от 19.09.2016 г. за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********; 4/ договор от 23.10.2016 г. за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; 5/ договор от
28.02.2018 г. за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и 6/
договор от 11.06.2018 г. за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********.
Съгласно посочените договори на ответницата били предоставени
съответните мобилни номера при месечна абонаментна такса от 29.99 лева
респ. 24.99 лева /както и съответни отстъпки/. С договора от 28.02.2018 г. на
ответницата било предоставено и мобилно устройство марка HUAWEI
Telenor 4G MiFi на преференциална цена със съответния абонаментен план, а
с договора от 11.06.2018 г. мобилно устройство марка HUAWEI Р Smart Dual
Black.
На следващо място се твърди, че в съответствие с договорите на
ответницата са предоставяни мобилни услуги съответно издавани фактури за
следните периоди:
1/ Фактура № **********/05.08.2018г. за периода от 05.07.2018 г. до
04.08.2018 г. /срок за плащане - 20.08.2018 г./ - за общо 254,01 лева,
формирани, както следва: за неплатени абонаментни такси, използвани услуги
и лизингова вноска:
20,57 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********;
55,62 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********;
68,38 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********;
18,37 лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
26,89 лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
47,59 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********;
16,59 лева - лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
В исковата молба се уточнява, че от тази фактура се претендира сумата
от 211,70 лева, поради извършено плащане в размер на 42,31 лева, което
частично погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359********* до размера на 26,07 лева.
2/ Фактура № **********/05.09.2018 г. за периода от 05.08.2018 г. до
04.09.2018 г. /със срок за плащане - 20.09.2018 г./. издадена за сумата от
223.13 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингова вноска, формирани както следва:
20,57 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********;
30,34 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********;
28,37 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
2
номер ++359*********;
19,93 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********;
26,89 лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
80,44 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********;
16,59 лева – лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
3/ Фактура № **********/05.10.2018 г. за периода от 05.09.2018 г. -
04.10.2018 г. /със срок за плащане - 20.10.2018г./. издадена за сумата от 173.51
лева, представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова вноска, както
следва:
29,99 лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
29,99 лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
29,99 лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
15,98 лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
25,99 лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
24,98 лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
16,59 лева - лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
Поддържа се, че ответницата не е заплатила дължимите по цитираните
фактури суми, поради което процесните абонаменти били деактивирани. В
тази връзка на ответницата били начислени и неустойки, формирани от
трикратния размер на всеки абонаментен план, като заедно с това й били
начислени и оставащите лизингови вноски за двете устройства, както и
припадащият се остатък от преференциалната цена на първото устройства,
които суми били обективирани във фактура № **********/05.12.2018г. за
отчетен период 05.11.2018 г. - 04.12.2018 г. / при срок за плащане - 20.12.2018
г./, издадена за сумата от 692.54 лева, както следва:
92,58 лева - неустойка за предпочетен номер ++359*********;
78,47 лева - дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер
++359*********;
62,46 лева - неустойка за предпочетен номер ++359*********;
315,21 лева - лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер
++359*********;
143,82 лева - дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер
++359*********.
Поддържа се, че посочените неустойки били изчислени
законосъобразно съгласно общите условия на дружеството, договора между
страните и практиката в полза на потребителите.
С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат
уважени. С исковата молба, а и в производството по ч.гр.д. № 1007/2021 г. по
описа на Пернишкия РС са представени: договори за мобилни услуги /три
броя с приложени и приложения към тях/, четири броя фактури, общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
3
делото Г. Д. П. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се
оспорват. Иска се присъдените задължения да бъдат отменени, като се
твърди, че страната не е получавала призовка по делото. В тази връзка
уточнява, че поради семейни проблеми не била получавала призовки по дела
на ищеца до момента. Уточнява, че имала семейни проблеми и здравословни
проблеми и пропуснала множество събития, с които аргументи счита, че не
дължи процесните суми.
С тези аргументи се иска присъдените суми да бъдат отменени със
съдействието на съда.
В съдебно заседание, проведено на 10.01.2022 г. ищецът не се явява,
представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на
исковете.
Ответникът редовно призован - призовката, връчена лично на
05.12.2021 г., не се явява и не изпраща представител. От страна на ответника
не е изразено писмено становище по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260525/09.03.2021 г.
по ч.гр.д. № 1007/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представените по делото доказателства /договор за мобилни услуги
от 19.06.2016 г. за предпочетен номер ++359********* и приложения към него
за номера: ++359*********, ++359********* и допълнително споразумение към
него за предпочетен номер ++359********* с договор за лизинг от 11.06.2018
г., както и договор от 23.10.2016 г. за предпочетен номер ++359********* и
договор от 28.02.2018 г. за предпочетен номер ++359********* и / се
установява, че между страните са сключени сделки за доставка и ползване на
мобилни услуги съответно за продажба на мобилно устройство в периода от
05.07.2018 г. до 04.12.2018 г. /тъй като срока на договорите е 24 месеца, но по
първия договор от 19.06.2016 г. е уговорено, че влиза в сила на 19.09.2016 г., а
последната фактура с начислено потребление е за отчетен период до
04.10.2018 г./. В посочените договори са уговорени цените на абонаментните
планове за всеки номер, както и ползваните отстъпки от цената на всеки
план.
По делото са представени четири броя фактури:
1. Фактура № **********/05.08.2018 г. / при период на потребление
05.07.2018 г. до 04.08.2018 г./ - за сумата от общо 254.01 лева с ДДС. От
тази сума 16.59 лева представляват вноска по лизинг на мобилно
устройство; 149.80 лева представляват месечни такси за абонаментни
планове и начислени суми за потребени услуги, 2 лева представляват
4
дарения и сумата от 85.62 лева – са за платени услуги през мобилния
оператор към Google play store, Apple /мобилни приложения за
закупуване на игри и други мобилни приложения/. Фактурата е
придружена с подробно извлечение, от което са видни: абонаментните
такси за всеки един от предпочетените номера, количеството на всяка
услуга и стойността й за всеки от предпочетените номера, стойността на
закупените чрез мобилния оператор приложения от трети лице и техния
вид /от Google play store, Apple/. Посоченото извлечение не е оспорено от
ответницата. Съгласно твърденията в исковата молба от тази фактура се
претендира сумата от 211.70 лева поради постъпило частично плащане.
2. Фактура № **********/05.09.2018 г. /при период на потребление от
05.08.2018 г. до 04.09.2018 г. / - за сумата от общо 477.14 лева с ДДС. От
тази сума – 16.59 лева представляват вноски по лизинг на мобилно
устройство; 150.18 лева представляват месечни такси за абонаментни
планове и начислени суми за потребени услуги; 2 лева представляват
дарения и сумата от 54.36 лева – е за платени услуги през мобилния
оператор към Google play store, Apple /мобилни приложения за
закупуване на игри и други мобилни приложения/ - общо 223.13 лева.
Включени и са неплатените задължения за минал период от 254.01 лева.
Фактурата е придружена с подробно извлечение, от което са видни:
абонаментните такси за всеки един от предпочетените номера,
количеството на всяка услуга и стойността й за всеки от предпочетените
номера, стойността на закупените чрез мобилния оператор приложения
от трети лице и техния вид /от Google play store, Apple/. Посоченото
извлечение не е оспорено от ответницата.
3. Фактура № **********/05.10.2018 г. /при период на потребление от
05.09.2018 г. - 04.10.2018 г. / - за сумата от общо 650.65 лева с ДДС. От
тази сума – 16.59 лева представляват вноски по лизинг на мобилно
устройство и 156.92 лева представляват месечни такси за абонаментни
планове /общо 173.51 лева/. Включени и са неплатените задължения за
минал период от общо 477.14 лева. Фактурата е придружена с подробно
извлечение, от което са видни: абонаментните такси за всеки един от
предпочетените номера. Посоченото извлечение не е оспорено от
ответницата
4. Фактура № **********/05.12.2018 г. /при отчетен период 05.11.2018 г.
до 04.12.2018 г./ - за сумата от общо 1300.88 лева с ДДС. От тази сума –
608.34 лева представляват задължения за минал период; 315.21 лева –
представляват вноска за лизинг, а 377.33 лева представляват неустойка.
Потребление за текущия отчетен период не е начислено. Към фактурата
липсва извлечение като в нея не е отразено как е формирано вземането за
неустойка.
В тази връзка по първите три фактури са начислени вземания на обща
стойност от 650.65 лева – за абонаментни планове, потребени мобилни услуги
и вноски за лизинг / 254.01 лева + 223.13 лева + 173.51 лева = 650.65 лева/.
Основанието за начисляване на вземанията, част от посочената сума, както и
видът и количеството услуги, за които същите са начислени, се установяват
5
от представените извлечения към фактури. Ответникът от своя страна също
не оспорва така начислените суми. От посочената сума от 650.65 лева се
претендират 608.34 лева съгласно последната фактура №
**********/05.12.2018 г. /която обаче, както се отбеляза по-горе не е
придружена от извлечение/.
От представения договор за лизинг – от 11.06.2018 г. се установява, че
на ответницата е предоставено едно устройство HUAWEI Р Smart Dual Black
– като месечната вноска за него е по 16.59 лева. Общата лизингова цена на
същото с абонаментен план е 398.16 лева /23х16.59+16.59 лева/ като това
вноска в размер на 16.59 лева – при невръщане на устройството след изтичане
срока на договора. От договора за лизинг не се установява стойността на
устройството без абонаментен план. Уговорена е единствено неустойка от
16.59 лева при невръщане на същото след изтичане срока на договора, като
други неустойки не са уредени. Доколкото ответникът е прекратил
плащанията по посочения договор за лизинг за процесното устройство са
останали незаплатени сумата от 315.21 лева за 19 вноски /315.21 лева / 16.59
лева = 19 вноски/. По делото е представена обща фактура №
**********/05.12.2018 г., от която е видно, че неплатените вноски за лизинг
възлизат на общо 315.21 лева. Липсват твърдения същите да са заплатени.
Противно на твърденията в исковата молба по делото не се установява с
договора от 28.02.2018 г. на ответницата да е било предоставено и мобилно
устройство марка HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена със
съответния абонаментен план.
Отново от представената фактура № **********/05.12.2018 г. е видно,
че сумата за неустойка е 377.33 лева, но липсват данни как същата е
начислена.
Съгласно общите условия на ищеца към договора за лизинг при
разваляне на договора по вина на лизингополучателя последният дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и незаплатени месечни
лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор за
лизинг.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника, за които е издадена заповед № 260525/09.03.2021 г. по ч.гр.д. №
1007/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията
му от преди ДВ. бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен
иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
Действително налице е известно затруднение при установяване
6
идентичността на вземанията, заявени в двете производства /заповедно и
исково/, но това се дължи на липсата на достатъчно подробно разграничение
на сумите, претендирани за услуги, абонаментни такси, лизингови вноски и
неустойка. Доколкото от съдържанието на исковата молба и представените по
делото доказателства това разграничение все пак се установява съдът приема
исковите претенции за допустими.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
По делото категорично се установява, че между страните е била налице
облигационна връзка в периода от 05.07.2018 г. до 04.12.2018 г.
Претенцията за сумите по първата фактура – № **********/05.08.2018
г. – от общо 211.70 лева с ДДС /предвид заявеното приспадане в исковата
молба/ съдът намира за изцяло основателни. Посочената сума обаче
представлява не само стойност на потребените мобилни услуги, но и стойност
на абонаментни планове и съответна месечна лизингова вноска за
предоставеното на ответника устройство. По делото е представено подробно
извлечение към фактурата, от което е видно, че чрез мобилния оператор
ответницата е закупувала съдържание от онлайн платформи на значителна
стойност / платени приложения от Google play store, Apple и др./. Именно това
е довело и до повишаване на дължимите от нея суми с доста висок размер
предвид цената на абонаментните планове.
По същите съображения съдът приема за основателни и претенциите по
втората фактура – № **********/05.09.2018 г. – за сумата от общо 223.13
лева. Тази сума отново представлява сбор от потребените мобилни услуги,
стойност на абонаментни планове и съответна месечна лизингова вноска за
предоставеното на ответника устройство. Отново значителната стойност на
фактурата, видно от извлечението от сметка, се дължи на закупувани платени
приложения от съответните платформи / Google play store, Apple и др /.
Изцяло основателни са и претенциите по третата фактура - №
**********/05.10.2018 г. – за сумата от общо 173.51 лева. Посочената сума
представлява единствено цена на абонаментни планове и лизингова вноска.
Претенцията по последната фактура - № **********/05.12.2018 г. при
сума от 692.54 лева /без да се съобразяват задълженията за минал период,
доколкото са обсъдени при първите три фактури/ обаче съдът намира за
частично основателна. Видно от посочената фактура сумата от 692.54 лева е
формирана от сумата от 315.21 лева – вноска за лизинг и от сумата от 377.33
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги. От
представените по делото доказателства се установи, че сумата от 315.21 лева
е равна на 19 месечни лизингови вноски по 16.59 лева всяка. Плащането на
такава сума е уговорено в договора за лизинг и ОУ / чл. 11, ал. 2 от ОУ - при
развялане на договора за лизинг по вина на лизингополучателя неустойката е
единствено в размер на оставащите лизингови вноски /към него вкл. при
предсрочно прекратяване на същия. Освен това посочените месечни
7
абонаментни такси са уговорени изрично в такъв размер в договора като
следва да се отбележи, че липсва посочване в договора на цена без
абонаментен план или ползвана отстъпка. В тази връзка съдът приема, че
никаква друга неустойка не е уговорена още по-малко такава до цената на
вещта без абонамент.
Относно втората сума от 377.33 лева, то съдът намира, че същата се
явява недоказана и като такава претенцията в тази й част следва да бъде
отхвърлена. В тази връзка съдът отбелязва, че в представената последна
фактура не е разяснено как е формирана посочената сума /липсва детайлна
справка извлечение, както към другите фактури/. От представените към
делото документи обаче се установява, че ответницата е сключила три
договора за общо шест предпочетени номера всеки с различна абонаментна
такса и ползвани отстъпки. В процесната фактура обаче липсва всякакво
разяснение как ищецът е достигнал до сумата от общо 377.33 лева – като не
става ясно по кой номер, нито по кой договор каква неустойка и за колко
месеца е начислена, нито дали е начислена въз основа на абонаментен план с
или без ползвана отстъпка, а и дали е начислена въз основа на цена на плана с
или без ДДС. Освен това договорите са били със срок от две години, който е
изтекъл за първия договор от 19.06.2016 г. /с четири от номерата/ още на
19.09.2018 г., поради което и липсва всякакво основание през м.12 2018 г. да
се начислява неустойка за предсрочното му прекратяване.
В тази връзка следва да се отбележи само за пълнота, че действително е
допустимо уговаряне на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги – но същата е ограничена: за стойността на абонаментната
такса до края на договора, но не повече от 3 месечни такси. В случая ищецът
твърди, че е начислил такава неустойка – от три месечни такси – за всички
договори и номера. За четири от тях обаче, както се установи, договорът е
изтекъл още м. 09.2018 г., поради което липсва основание да се начислява
такава неустойка още повече за три месеца. В исковата молба е налице и още
едно твърдение, противоречащо на доказателствения материал –а именно, че
са предоставени две устройства. По делото обаче се установи, че на ответника
е предоставено само едно такова. Поради това и не става ясно защо ищецът
твърди да е начислявал неустойки и за второ устройство.
В допълнение и както се отбеляза и по-горе дължимостта на посочената
сума от 377.33 лева съдът намира за изначално недоказана именно поради
неяснотата на фактура № **********/05.12.2018 г. и липсата на всякаква
финансова обосновка към нея. Това прави невъзможно за съда да установи
как е начислена сумата, което в контекста на обстоятелството, че ответницата
е потребител накърнява съществено нейните права да получава ясни и
разбираеми сметки за задълженията си. Този недостатък и неясната във
фактурата не може да се преодолее и от разясненията в исковата молба,
доколкото същите са вътрешно противоречиви, като липсва съответствие на
сумите по договорите и начина на изчисляване на неустойките, описан от
ищеца.
По исканията за разноски на страните:
8
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 1007/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 386.02 лева, от които 26.02 лева държавна такса и 360 лева –
адвокатско възнагражение с ДДС. С оглед изхода на делото съобразно
уважената част от установителната претенция от тези разноски следва да му
бъде присъдена сумата от 274.05 лева.
Длъжникът не претендира разноски и не представя доказателства за
извършени такива.
По разноските в производството по гр.д. № 3601/2021 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 411.29 лева, от които 26.02 лева държавна такса и 385.27 лева
с ДДС – адвокатски хонорар, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Посочените разноски са действително извършени, видно от представени по
делото платежни нареждания. От така посочените суми с оглед изхода на
делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер 291.99 лева
съобразно уважената част от иска.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
за извършване на такива.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Д. П., с ЕГН: **********,
постоянен адрес: **** и настоящ адрес: ***** ДЪЛЖИ на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно наименовие „Космо България
мобайл” ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от общо 923.55 лева, от които 211.70
лева – представляват стойността на предоставени и потребени, но
незаплатени мобилни услуги, абонаментни такси и лизингова вноска,
начислени с фактура № **********/05.08.2018 г. за периода от 05.07.2018 г.
до 04.08.2018 г., 223.13 лева – представляват стойността на предоставени и
потребени, но незаплатени мобилни услуги, абонаментни такси и лизингова
вноска, начислени с фактура № **********/05.09.2018 г. за периода от
05.08.2018 г. до 04.09.2018 г., 173.51 лева – представляват стойността на
абонаментни такси и лизингова вноска, начислени с фактура №
9
**********/05.10.2018 г. за периода от 05.09.2018г. до 04.10.2018 г. и 315.21
лева – представляват лизингови вноски – цена на мобилно устройство
HUAWEI Р Smart Dual Black, начислени с фактура № **********/05.12.2018
г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2020 г. /на СРС/
до окончателното им плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1007/2021
г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност
иска за сумата от 377.33 лева, представляваща разликата до пълната стойност
на фактура № **********/05.12.2018 г. от 692.54 лева – относима към
претенция за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги.
ОСЪЖДА Г. Д. П., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно
наименовие „Космо България мобайл” ЕАД/ сумата от общо 274.05 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 1007/2021 г. по описа
на Пернишкия РС /като адвокатското възнаграждение е с ДДС/ и сумата от
общо 291.99 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство съобразно уважената част от претенциите /като адвокатското
възнаграждение е с ДДС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 1007 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10