РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. гр.Мадан, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20205430100353 по описа за 2020 година
Подадена е искова молба от „Т. Б.” ЕАД с ЕИК: **, чрез адвокат В. Г. против С. Н.
С., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация
по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 43,73 лева,
представляваща дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018г. и сумата от 146,79 лева,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 05.10.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника е
образувано ч.гр.д №223/2020г., по описа на РС Мадан и е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение за процесните вземания. Във връзка с връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищецът
депозирал настоящата искова молба за установяване на вземането.
Твърди се, че между ищецът- мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД, и ответникът бил
сключен Договор за мобилни услуги от дата ** г., по силата на който ответникът бил
титуляр на мобилен номер **с избран абонамент Интернет 10,99. Във връзка с мобилния
номер бил сключен и Договор за лизинг от същата дата ** г., по силата на който на абоната
е предоставено мобилно устройство TABLET LENOVO Tab 7 Essential 4G на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер 6.99 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по договора. За потребените от абоната-ответник услуги за периода
15.09.2018 г. до 14.12.2018 г. ищецът е издал: Фактура №*** г. за отчетния период на
потребление от 15.09.2018г.- 14.10.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 21.52
лв., от които: 12.11 лв. без ДДС за пропорционален месечен абонамент; 6.99 лв. за месечна
лизингова вноска. Сумата била дължима в срок до 30.10.2018 г; Фактура № *** г. за
отчетния период на потребление от 15.10.2018г. до 14.11.2018 г. с дължима стойност за
плащане в размер на 18.88 лв., от които: 9.16 лв. без ДДС за месечен абонамент; 6.99 лв. за
месечна лизингова вноска. Сумата била дължима в срок до 30.11.2018 г. Прибавена е и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 21.52 лв., при което общо
1
дължимото задължение възлиза на сума в размер на 40.40 лв.; Кредитно известие № *** г. за
отчетния период на потребление от 15.11.2018г.-14.12.2018г. с дължима стойност за
плащане в размер на 3.33 лв. Дължимата сума била платима в срок до 30.12.2018г., като към
нея е прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период- 40.40 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 43.73 лв., било ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11
от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, ищецът бил прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № ** на дата 15.01.2019 г. крайна
фактура № **. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни
устройства са обявени за предсрочно изискуеми, считано от месец 01/2019 г. когато е
издадена крайната фактура, съгласно уговорения погасителен план, както следва: За
устройство TABLET LENOVO Tab 7 Essential 4G, се дължи цената в размер на 146.79 лв.,
която представлява 20 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 6.99 лв.,
дължими за периода от месец 01/2019 г. до месец 09/2020 г., съгласно уговорения
погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на
6.99 лв. /чл. 1, ал. 2 от Договор за лизинг от дата 05.10.2018 г./. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за мобилни услуги от ** г. сключен между С. Н. С. и
Т. Б. ЕАД за абонаментен план интернет 10.99, с предпочетен номер **, със срок на договора
24 месеца, с допълнителни услуги: роуминг, 1800 МБ мобилен интернет на максимална
скорост в зона ЕС на месец, пространство за съхранение в Capture, 1500 МБ мобилен
интернет на максимална скорост в България на месец. С договора било уговорено и
предоставянето на устройство таблет LENOVO Tab 7 Essential 4G, IMEI 865487031449419
при цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план: 167,76 лева. В договора е
посочено, че цената на устройството без абонаментен план е 330,90 лева, а отстъпката от
стандартната цена е 163,14 лева.
Като доказателство е представен и договор за лизинг от ** г. сключен между Т. Б.
ЕАД – лизингодател и С. Н. С.- лизингополучател, по силата на който лизингодателят
предоставил на лизингополучателя горепосоченото устройство таблет LENOVO Tab 7
Essential 4G, IMEI 865487031449419 за временно и възмездно ползване, като при определени
условия лизингополучателят има възможност да придобие собствеността върху
устройството. Договорът бил сключен за 23 месеца, като лизингополучателят се задължил да
заплаща лизингови вноски в размер на 6.99 лева до заплащане на общата лизингова цена от
160,77 лева, както и допълнителна вноска от 6,99 лева за придобиване на собствеността
върху лизинговата вещ. Съгласно клаузите от договора за лизинг, месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя до 5-то число на
месеца.
Представени са общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим
компютър, 3g connect center, телефонен апарат или друго устройство на „Т. Б.“ ЕАД;
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
** г., Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги.
По приложеното за послужване ч.гр.д. № 223/2020 г. по описа на РС Мадан са
приложени и следните фактури, с получател ответницата С. Н. С.: Фактура № **г. за
отчетен период от 15.09.2018г. до 14.10.2018г., в която са начислени сумата от 12.11 лева
без ДДС – такса по абонаментен план, както и 6.99 лева за месечна лизингова вноска. Към
фактурата е представено извлечение за общо потребление за мобилен/фиксиран номер, в
която е записано, че таксата от 12.11 лева без ДДС е изчислена пропорционално на дните, в
които е използвана услугата; Фактура № ** г за отчетен период от 15.10.2018г. до
14.11.2018г., в която са начислени сумата 9.91 лева без ДДС за месечен абонамент, 6.99 лева
за месечна лизингова вноска, като във фактурата е прибавена и незаплатена стойност от
2
предходен отчетен период в размер от 21,52 лева. Общият размер на начислената сума по
фактурата с ДДС възлиза на 40,40 лева. Представено е извлечение за общо потребление за
отчетния период; Кредитно известие № ** г. за период от 15.11.2018г. до 14.12.2018г., в
което е начислено задължение от 43,73 лева с ДДС, както и извлечение за общо потребление
за мобилен/фиксиран номер; Фактура № **г. за отчетен период от 15.12.2018 г. до
14.01.2019 г., в което са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорни
услуги в размер от 152,25 лева, вноска за лизинг в размер от 146,79 лева, задължения от
предходен период в размер на 43,73 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Издадена е заповед за изпълнение № 86/16.09.2020 г, по ч.гр.д. № 223/2020 г. по
описа на РС Мадан, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на
190,52 лева, от които сумата в размер от 43,73 лева – представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са
издадени фактури № ** г., № ** г., № ** г. за периода от 15.09.2018г. до 14.12.2018г. и
сумата в размер на 146,79 лева, представляваща неплатени лизингови вноски, ведно със
законната лихва върху общо дължимата сума от 190,52 лева, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 11.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена
редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Видно от представения договор за мобилни услуги и договор за лизинг между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер и мобилно устройство, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и лизингови вноски.
Договорът за мобилни услуги съдържа описание на тарифния план, представена и е ценова
листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти. Договорът за мобилни
услуги включва необходимите реквизити за страните, предмет, срок и описание на услугите,
а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, като абонатът е
декларирал, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от тях. За
ответника е възникнало задължението да заплаща цената на предоставените му услуги, като
в негова тежест е да установи, че го е изпълнил. По делото не се ангажират писмени
доказателства за погасяване на сумите по издадените фактури. Във всяка фактура и
приложенията й е направена разпечатка за вида, продължителността и стойността на
ползваните услуги по договора. Според чл. 18 от Общите условия към договора плащането
се извършва в 18-дневен срок от издаването на фактурата, след който период се начислява
неустойка за забава в размер на законната лихва. По силата на чл. 31 от ОУ месечните
сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6-месечен срок,
ако те са били формирани неправилно. По делото липсват данни абонатът да е упражнил
това свое право. След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение,
той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова
страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.
Между страните е възникнало и валидно облигационно правоотношение по договор
за лизинг, по който операторът е предоставил на абоната мобилно устройство за временно и
възмездно ползване. Абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ, която
отговаря на съответните технически характеристики. С договора апаратът е предоставен за
ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени вноски към абонаментния
план, които е следвало да се заплащат. При прекратяване на абонамента за мобилната услуга
или при предсрочно прекратяване на този договор, за клиента възниква задължението да
плати преди падежа всички непогасени лизингови вноски, чиято изискуемост иначе
настъпва с отчетния период на съответната месечна фактура. Абонатът не е върнал
предоставеното му мобилно устройство, не е платил месечните вноски по издадените
фактури, нито пък предсрочно изискуемите лизингови вноски, поради което е налице
неизпълнение на задълженията по договора от негова страна. За тези вноски, за които
3
изпълнение липсва и са издадени фактури за начислените суми по договора, формиращи
цената на устройството, исковата претенция следва да се уважи.
Предвид изложеното предявените искове са основателни и като такива следва да се
уважат, а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по настоящото дело разноски. Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014
г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед представените от ищеца
доказателства за реализирани разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 145 лева – разноски по ч.гр.д. № 223/2020 г. по описа на РС Мадан, от които 25
лева за държавна такса и 120 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 205 лева
разноски по гр.д. № 353/2020 г. по описа на РС Мадан, от които 180 лева за адвокатско
възнаграждение и 25 лева за държавна такса. Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че С. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ********** дължи на
„Т. Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, представлявано от
Д. К. К., заедно с М. С., сумата в размер от 43,73 лева – представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
15.09.2018г. до 14.12.2018г. и сумата в размер на 146,79 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 05.10.2018г, ведно със законната лихва върху
дължимите суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2020 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 86/16.09.2020
г, по ч.гр.д. № 223/2020 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати на „Т. Б.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., **, представлявано от Д. К. К., заедно
с М. С. сумата от 145 лева (сто четиридесет и пет лева) – разноски по ч.гр.д. № 223/2020 г.
по описа на РС Мадан, от които 25 лева за държавна такса и 120 лева за адвокатско
възнаграждение и сумата от 205 лева (двеста и пет лева) разноски по гр.д. № 353/2020 г. по
описа на РС Мадан, от които 180 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4