Решение по дело №195/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 234
Дата: 10 ноември 2023 г. (в сила от 10 ноември 2023 г.)
Съдия: Десислава Благоева Табакова
Дело: 20237110700195
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2023 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 234        

гр. Кюстендил, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                           ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

 

 

с участието на секретар: Антоанета Масларска и в присъствието на прокурора: Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 195/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. М.Н. - А., срещу решение № 238/19.06.2023 г., постановено по а.н.д. № 1148/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е отменено негово наказателно постановление № BG29032022/5800/P8-561 от 15.09.2022 г. за налагане на Р.М.Б. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т .1 и т.2 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна – Р.М.Б., чрез процесуалния си представител адв. К.А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура - Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Кюстендил, в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

За да постанови оспореното решение Районен съд – Дупница е приел за установено, че на 02.03.2022 г., в 11:59 часа, по път I – 1, км. 325+277, включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, е засечено с контролно устройство, с идентификатор № 40102(АПК) да преминава без заплатена пътна такса по  чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, ППС - влекач, марка и модел МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС, с рег. № КН7523ВМ, с обща техническа допустима маса над 12 тона. Това нарушение е установено на 29.03.2022 г. в 18.54 ч. в направление излизане от територията на Република България на ГКПП – Кулата, след извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси. Съставен е срещу Р.М.Б. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG29032022/5800/Р8-561/29.03.2022 г. за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта.

Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че административното нарушение не е доказано, и е отменил процесното наказателно постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е установил фактическа обстановка, която съответства на надлежно събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да събере относимите и допустими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото и във връзка с възраженията в жалбата. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил правилни и законосъобразни изводи.

Правилен е изводът на съда за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесното наказателно постановление във връзка с описанието на фактическите признаци на нарушението относно неговия субект. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено. В случая описанието на противоправното деяние се свежда до движение на 02.03.2022 г., в 11:59 часа, по път I – 1, км. 325+277, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на ППС (влекач, марка и модел МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС, с рег. № КН7523ВМ), с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, без заплатена пътна такса по  чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. В наказателното постановление не е посочено, че именно лицето Р.Б. е управлявал горепосоченото ППС на посочената дата и час, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Допуснатото нарушение на процесуалните правила относно задължителното съдържание на процесното наказателно постановление е съществено, доколкото е довело до нарушаване на правото на защита на посоченото лице, поради което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.

Претендираните от ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като видно от материалите по делото, възнаграждението за адвокат е заплатено от трето лице, липсват доказателства за реално осъществен разход от страната в производството. При положение, че претендираните съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, не е заплатено от ответника, те не подлежат на присъждане в негова полза ( т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 238/19.06.2023 г., постановено по а.н.д. № 1148/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница.

Решението е окончателно.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: