Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ – 49 01.06.2021г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На осемнадесети май година 2021
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Йорданка Майска
2. Радостина Петкова
Секретар Жанета Граматикова
като разгледа докладваното от съдия Йорданка
Майска
в.гр.дело № 274 по
описа за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№
260667/08.01.2021г. на РС-Бургас от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”,
с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат *********,
представлявана от Ивайло Йорданов, действащ чрез упъномощения си процесуален
представител юрисконсулт Тодор Чанев, съдебен адрес гр. Бургас, пл.Жени Патева
№ 1, ет.3 против решение № 260000/04.01.2021г.
по гр.д.№ 7070/2020г. по описа на БРС, в
осъдителната му част, с която
въззивника е осъден да заплати на С.С.К., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. „Л.” бл. *, вх. *, сумата от 1 200,00 лв., представляваща възнаграждение за 235 часа и 15 минути положен от него и
неплатен извънреден труд извън времето на дежурство през периода 01.07.2017 г.
- 09.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 300,00 лв., представляваща направените от ищеца
разноски по делото.
Въззивникът
посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. По-конкретно
навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни
норми, относими към начина на определяне и размера на извънредния труд извън
времето на дежурството. Счита, че
първоинстанционният съд е направил погрешен анализ на събраните по делото
доказателства, в т.ч. кредитирайки едностранно показанията на ищцовия свидетел
първоинстанционния съд не е установил правилно действителната фактическа
обстановка по спора, което е довело до погрешни правни изводи. В подкрепа на
тези възражения са изложени подробни съображения. При условие на евентуалност в
случай, че въззивната инстанция намери, че искът е доказан по основание,
въззивник моли за намаляване на размера на присъдената сума до 30 мин. на 24
часовата смяна, в т.ч. отговорността за разноските да бъде намалена пропорционално
с оглед изхода на делото.
Моли,
атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните части, като се постанови
ново такова по същество, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове,
ведно с произтичащите от това последици, включително и досежно задълженията за
такси и разноски. Не са сторени доказателствени искания. Не се сочат
доказателства за събиране. Претендират се разноски.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице,
поради което е допустима.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.К., уведомен чрез упълномощения процесуален
представител адв.Д.Костов от БАК. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания. Не претендира разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен иск с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС вр.с чл.178, ал.1, т. 3
от ЗМВР.
В отхвърлителната му част, с която претенцията е оставена без уважение за
периода от 17.05.2017г. до 30.06.2017г. и за разликата над 235 часа и 15 минути
до предявените 300часа, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Производството
е образувано по искова молба, подадена
от С.С.К. за осъждане на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ да му заплати сумата от 1 200 лв., представляваща
възнаграждение за 300 часа положен от ищеца труд извън времето на дежурство през
периода 17.05.2017 г. - 09.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по
делото..
Ищецът е твърдял, че през целия
процесен период е държавен служител, заемал е длъжност надзирател в Затвора-Бургас,
с регламентиран статут съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР. Твърдял е, че със
заповед № 453/ 14.08.2014г. началникът на затвора е определил за надзирателите
режим на работа при 24-часови смени с работно време от 08.00 до 08.00 часа на
следващия ден, 12-часови смени от 08.00 до 20.00 часа и от 20.00 до 08.00 часа,
и 8-часови смени с работно време от 08.00 до 16.30 часа. Твърдял е, че всеки
надзирател се явява на работното си място в 7.30 часа, като през времето до
08.00 часа извършва подготовка за започване на работа-облича униформено
облекло, получава технически средства и средства за принуда, участва в
инструктаж, приема оръжие –ако постът му е въоръжен, след което извършва
действия по встъпване в дежурство. След приключване на дежурството също
извършва действия в рамките на 45 минути- извършва дейности по сдаване на
дежурството, сдава оръжието, участва в провеждане на отвод, след което предава
получените технически средства, средства за принуда и униформа. Ищецът твърди,
че тези действия представляват допълнителен труд, който се полага извън времето
на дежурството и са с продължителност от 1 час и 15 минути минимум, извършват
се със знанието и без противопоставянето на работодателя и това време не е било
вземано предвид от работодателя и не е заплащано допълнително възнаграждение до
11.05.2019г., а след тази дата е бил заплащан само половин час от това
допълнително отработено време съгласно заповед № Л-2271/2019г. и заповед №
Л-2788/2019г. на главния директор на ГД“ИН“, заповед № 453/ 14.08.2014г. на
началника на Затвора - Бургас.
Ответникът е представил писмен
отговор, в който е оспорил иска изцяло по основание и размер, като е настоявал
за отхвърлянето му. Твърдял е, че времето за инструктаж, приемане, сдаване на
дежурство и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време
съгласно чл.16 е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС и същото следва да се включва и заплаща
от работодателя към т.нар. “отработено време“, а съгласно чл.16 е ал.5 от
ППЗИВЗС почивките при 12-часовите и 24-часови дежурства не представляват
работно време и не следва да се заплащат от работодател, като аналогична е
уредбата и на обедната почивка. Навел е довод, че искът би бил основателен само
ако ищецът докаже, че е бил служебно ангажиран през нормативно установеното
време за почивка и за това време не му е бил отчитан и заплатен извънреден
труд. Твърдял е също, че на основание чл.187 ал.5 т.2 и т.7 от ЗМВР, считано от
27.06.2014г. на служителите, работещи на смени, се заплаща извънреден труд до
70 часа на тримесечие, а положеният извънреден труд над тези часове не се
компенсира.
По делото е безспорно, че през целия
процесен период ищецът е бил държавен служител, заемал е длъжността надзирател
в Затвора - Бургас и е полагал труд по служебно правоотношение с ГД “Изпълнение
на наказанията“, изпълнявайки 24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства по
утвърден график.
БРС е обсъдил задълбочено всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на анализа е достигнал
до правилен и законосъобразен извод, че преди началния час и след крайния час
на всяко дежурство, независимо от неговата продължителност, ищецът извършва
дейности по участие в инструктаж, приемане и сдаване на дежурството, което
време представлява извънреден труд и следва да се заплаща от работодателя. Този
извод е правилен и е в съответствие с практиката на СЕС по тълкуването на
Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО, на които се е позовал въззиваемият. Съгласно чл.
2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
работното време е всеки период, през който работникът или служителят или
работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или
задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика.
Безспорно по смисъла на чл.
307 и 311
от ППЗИНЗС действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от задълженията на
служителя и следва да се извършват в работно време. В случай, че те не се
осъществяват в установеното за работника или служителя време, тези дейности
представляват извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 от КТ. Ответникът е издал заповеди за заплащане на допълнително
възнаграждение за тези дейности, считано от 01.07.2019г., като съдът правилно
ги е ценил като извънсъдебно признание на факта, че съобразно естеството на
служебните задължения на ищеца, той следва да бъде на разположение на
работодателя си преди началото на работното време и след неговия край. Правилен
и обоснован се явява и изводът, че и за периода преди 01.07.2019г. на ищеца е било дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд за това време, но такова не му е било заплащано, поради
което съдът е приел, че искът е доказан по основание.
Въззивният съд споделя изцяло становището на БРС и не намира за
необходимо да излага повторно идентични мотиви досежно доказаността на иска по
основание. По гореизложените съображения искането във въззивната жалба за
цялостна отмяна на решението на БРС в частта ,с която е уважена исковата
претенция е неоснователно- не са изложени правни и фактически аргументи в
негова подкрепа, не е оспорен и изводът на съда относно извънсъдебното
признание на факта на полаган извънреден труд от надзирателите, обоснован с
издадената заповед №436/01.07.2019г. на главния директор на ГД“ИН“ и факта, че
след тази дата ищецът е получавал допълнително възнаграждение за времето, през
което са извършвани гореописаните дейности, в рамките на посочените в заповедта
минути.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за неправилност на изводите на БРС относно необходимото време за
извършване на действията по сдаване на дежурство и освобождаване от наряд,
което съдът е приел, че е 30 минути за 12-часовите и 24-часовите смени и въз
основа на този извод исковата претенция е уважена в по-голям размер,
несъответен на действителното време на положен извънреден труд- общо по 45
минути за всяко 24 и 12 часово дежурство, включващо времето за подготовка и
инструктаж преди дежурство -15 минути и време за сдаване и освобождаване от
наряд- 30 минути. За да приеме, че времето, необходимо за сдаване на
дежурствата при 12-часовите и 24-часовите смени е 30 минути, районният съд е
обсъдил показанията на св.Йорданов, които е кредитирал като достоверни и
обективни. Приел е, че описаните от този свидетел действия, които се извършват при
сдаване и приемане на наряда- проверка и преброяване на всички лишени от
свобода, проверка на спалните помещения, вписвания в тетрадка, предаване на
снаряжението, не могат обективно да бъдат извършени за посоченото от другия
свидетел време от 10 минути. След извършване на тези действия е необходимо и
време за придвижване на надзирателите от различните части на затвора до стаята
за инструктаж, където всеки от тях докладва на главния надзирател, след което
ги освобождават.
На основание чл. 16
б и чл.
16 е от ППЗИНЗС, началникът на затвора в град Бургас е издал заповед №
453/14.08.2014 г., в т. 14 от която е посочено, че за отработените часове над
установената нормална продължителност на работното време за отчетния период се
изготвя протокол до 10 –то число на месеца, следващ отчетния период от
началника на група и утвърден от началника на затвора. Предвидено е, че работното
време и положеният труд над нормативно установеното работно време следва да се
отчита съгласно разпоредбите на заповед № ЧР-05-170/03.04.2014г. на министъра
на правосъдието. Времето за подготовка, инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд е определено със Заповед № Л-2788/14.06.2019г.на Главния
директор на ГД“ИН“ и със Заповед № 436 от 01.07.2019г. на
началника на затвора гр.Бургас,като за затвора гр.Бургас то е 30 минути при 24
и 12 часови смени. Не е спорно,че след издаване на последната заповед, ищецът е
получавал суми за положен извънреден труд след
01.07.2019г. съответни на посочените в тях минути, но за периода преди тази
дата не е извършено отчитане и заплащане на извънреден труд от работодателя.
В исковата молба не са изложени твърдения
за конкретната продължителност на всяко от дежурствата, а претенцията е обоснована с твърдения за обичайната им продължителност 30
минути преди началото и 45 минути след края на установеното работно
време, през което служителите са на разположение на работодателя поради организацията на работата,
нормативните изисквания и необходимостта да се извършват определени фактически
действия преди и след приключване на работното време.
Настоящият съдебен състав приема, че тъй
като работодателят е направил с горецитираните заповеди извънсъдебно признание
относно фактически необходимото време за подготовка, инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд при 24
и 12 часови смени, което вече се заплаща на надзирателите, то искът се явява
основателен и доказан за периода от 24.02.2017г.до 01.07.2019г. до размера на
положен извънреден труд от по 30 минути за всяко 24 и 12 часово дежурство.
В обжалваното решение е прието, че обичайното време, необходимо за
сдаване и освобождаване от наряд при 24 часови и 12 часови дневни смени е 30
минути, докато при 12 часовите нощни дежурства е 15 минути, като ищецът е
отработил допълнително по 55 минути извън времето на дежурството, като БРС е
обосновал този извод с показанията на св.Йорданов и не е кредитирал показанията
на св.М.. Въззивният съд намира, че неправилно БРС не е кредитирал показанията
на св.М., като се е аргументирал, че в показанията си той е посочил, че
необходимото време за сдаване на поста е 10-15 минути, в който времеви диапазон
не може да се осъществят всички нормативно установени фактически действия от
надзирателите и техните началници по застъпване и сдаване на постовете. В
показанията си св.М. е заявил, че след 24-часова или 12-часова смяна се
извършва смяна на поста в 08.00 часа сутринта и в 8.20 служителят е освободен-
т.е. сдаването на поста и всички нормативно определени действия се извършват в
рамките на това време, а инструктажът преди смяна започва десет минути преди
началото на работното време - т.е. всички действия от началото до края на
дежурство, които са извън установеното работно време са в рамките на 30 минути,
както и че сутрешният инструктаж продължава не повече от 5-7 минути, а
вечерният е по-кратък като отнема не повече от 3-4 минути. При
това положение въззивният съд приема, че показанията на св.М. са относими към
обичайно необходимото време за сдаване на постовете. С оглед на това исковата
претенция за положен извънреден на дежурство от ищеца по 24 и 12 часови смени
през процесния период с време на разположение повече от 30 минути преди
началото и края на конкретно дежурство се явява недоказана.
По гореизложените съображения въззивният съд намира, че искът е
основателен и доказан само до този размер, за периода от 01.07.2017г. до
01.07.2019г., като след извършване на необходимите изчисления, ползвайки
заключението на вещото лице по приетата експертиза по делото, достигна до
извод, че искът следва да се уважи до размера от 453,75 лева. В тази част
решението на БРС следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и
обосновано от доказателствата по делото. За разликата над 453,75 лева до
размера от 1200 лева и за периода от 01.07.2019 г. до 09.11.2020г. решението на
БРС следва да се отмени като неправилно и необосновано, а искът- да се отхвърли
като недоказан.
С оглед частичната основателност на
въззивната жалба и извода на въззивната инстанция за частична неоснователност
на предявения иск, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските, както следва:
В полза на ищеца е присъдена сумата 300 лева,
представляваща направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. С оглед резултата от въззивното обжалване размерът на
разноските се редуцира на 113,43 лева, като до този размер решението на БРС
следва да се потвърди, а над този размер да се отмени.
Ответникът е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС сумата 50 лева държавна такса и
разноски за възнаграждение на вещото лице 200 лева. При съобразяване на
резултата от въззивното обжалване разноските за възнаграждение на вещо лице
следва да се намалят на 94,53 лева, като решението се отмени над присъдения
размер на дължимата по сметка на БРС сума от 250 лева до размера от 94,53 лева.
В рамките на въззивното производство ищеца
не е извършвал съдебни разноски-не е постъпил писмен отговор и не е
представляван в с.з.
На ответника на основание чл.78 ал.3 и
чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски, направени във въззивното
производство съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и 17.50
лева заплатена държавна такса за въззивно обжалване. Юрисконсултското
възнаграждение се определя в размер на по 100 лева за всяка от инстанциите
съобразно чл.
78, ал. 8вр. чл.
37 ЗПП вр. чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 260000/04.01.2021г.,
постановено по гр.д. № 7070/2020г. по описа на БРС, В ЧАСТТА с която Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието с адрес
гр.София, бул. “Генерал Н.Столетов“№ 21, Булстат ********* е осъдена да заплати на С.С.К. с ЕГН-********** от гр. Б.,
ж.к. „Л.” бл. *, вх. *,
сумата над размера от 453,75 лева до размера
от 1200 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца и неплатен
извънреден труд извън времето на дежурство през периода от 01.07.2017г. до 09.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2020г. до
окончателното изплащане, както и в частта,
в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на С.С.К.
с ЕГН-********** разноски над размера от 113,43 лева и в частта,с която ответникът Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-гр.Бургас сумата над размера от 94,53 лева, като вместо него в отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.К. с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к. „Л.” бл. *, вх. *, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието с адрес гр.София,
бул. “Генерал Н. Столетов“ № 21, Булстат ********* за сумата над 453,75 лева до размера от 1200 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд, извън времето на дежурство, през периода от 01.07.2017г. до 09.11.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 09.11.2020
г. до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000/04.01.2021г., постановено по гр.д. № 7070/2020г. по
описа на БРС В
ЧАСТТА, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието с адрес гр.София,бул.“Генерал Н.Столетов“№
21,Булстат ********* е осъдена да
заплати на С.С.К. с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к. „Л.” бл. *, вх. *, сумата до размера от 453,75 лева,
представляваща възнаграждение за
положен от ищеца и неплатен от ответника извънреден труд, извън времето на
дежурство, през периода от 01.07.2017г. до 01.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.11.2020г. до окончателното изплащане,
както и в частта, с която Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на С.С. Кирчев разноски до размера от 113,43 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000/04.01.2021г.,
постановено по гр.д. № 7070/2020г. по описа на БРС и в частта, с която Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието с адрес
гр.София, бул.“Генерал Н.Столетов“ № 21, Булстат ********* е осъдена да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-гр.Бургас сумата до размера от 94,53 лева.
ОСЪЖДА С.С.К. с ЕГН-********** от гр. Б.,
ж.к. „Л.” бл. *, вх. *, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към Министерство на правосъдието с адрес гр.София, бул. “Генерал Н.Столетов“ №
21, Булстат ********* сумата 117,50 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и
държавна такса за въззивното обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.3 ГПК и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: