Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря С. Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3152 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалифиация чл. 213 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Д.з.” АД, твърди, че на 15.08.2015 г. на кръстовището нa път III-2902 и пътя Варна – село Долище е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил „Форд Рейнджър”, с peг. № ******, собственост на „Л.” ЕООД, и лек автомобил
„Ауди 80”, с peг. № ******, управляван от М.Т.Л..
Съставен бил протокол за ПТП, в който като причина за събитието е записано
виновното поведение на водача на „Ауди 80”. Ищецът твърди също, че със
собственика на увредения лек автомобил „Форд Рейнджър” имал сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско”. След
събитието застрахователят е изплатил за нанесените вреди на застрахованото МПС
обезщетение в размер на 33 600 лв., както и сумата от 306, 96 лв.,
представляваща направени разходи за транспортиране. Водачът на лек автомобил
„Ауди 80” имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника З. „Б.и.” АД, валидна към датата на ПТП. С оглед на
това ищецът твърди, че за него е възникнало регресно
право на основание чл. 213 КЗ да иска от
ответника платената сума, ведно със заплащане на ликвидационните разходи в
размер на 15 лв., както и на разходи за транспортиране на увредения автомобил в
размер на 306, 96 лв., или общо сума в размер на 33 921, 96 лв. Поради
изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 33 921, 96
лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение и сумата от 7 227, 31
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
15.10.2015 г. до 20.11.2017 г. Претендира
разноски.
Ответникът – З. „Б.и.” АД, оспорва иска. Твърди, че вина за събитието има водача на лек автомобил „Форд Рейнджър”, който се е движил с несъобразена скорост. В случая, че съдът не приеме възражението за изключителна вина на посоченото лице, ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Форд Рейнджър”. Счита, че обезщетението, което претендира ищецът не отговаря на действителната стойност на причинената вреда. Оспорва, че застрахователният договор за застраховка „Каско”, от който ищецът черпи права, е бил действащ към датата на настъпване на ПТП-то, както и факта, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице. Поради изложеното моли предявените искове да бъде отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е иск с правна квалификация чл. 213 КЗ /отм./, която
разпоредба е действаща към датата на възникване на процесното
правоотношение.
За да бъде уважен предявеният от „Д.з.”
АД иск срещу
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, следва да
се установи наличието на следните предпоставки: 1) валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; 2) валиден към
датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между ответника и виновния водач; 3) плащане от страна на
ищеца - застраховател на обезщетение за настъпилите вреди; 4) възникнали права
на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД –
противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между противоправното поведение и претърпените от
застрахования вреди.
От представената в производството
застрахователна полица № 03102601400211/ 02.12.2014 г. се установява, че между ЗАД
„В.” АД, чийто правоприемник е ищцовото дружество „Д.з.”
АД, като застраховател, и дружеството „Л.” ЕООД, като застрахован, е сключен
договор за имуществена застраховка. Договорът е действителен, доколкото е
спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен е във формата на
застрахователна полица и носи подписите на представители на двете страни по
сделката, поради което трябва да се приеме, че обективира
тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията,
които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите,
такова каквото е отразено в неговите клаузи. С него ответникът е поел
задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо лек
автомобил марка „Форд Рейнджър“, с рег. № ******, причинени от настъпване на
определени рискове по клауза „Пълно каско”, която
видно от представените Общи условия включва и обезщетяването на щети на МПС,
получени в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Тези
общи условия за имуществени застраховки „Каско”, сключвани от ЗАД „В.” АД, чийто правоприемник
е ищцовото дружество „Д.з.” АД, са станали
задължителни за съдоговорителя „Л.” ЕООД, тъй като се
установява, че са му предадени при сключването на процесния
договор и от дружеството е заявено писмено, че ги приема, видно от изявлението,
направено от негово име в самата застрахователна полица, т.е. спазени са
императивните изисквания на чл. 186 КЗ /отм./.
В застрахователния договор страните по него са
уговорили срок на действието му - от 18.12.2014 г. до 17.12.2015 г., по време
на който е настъпило събитие със застрахования автомобил, а именно ПТП между това
МПС и лек автомобил „Ауди 80”, с peг. № ******,
управляван от М.Т.Л., което е риск, който, както беше посочено, ищцовото застрахователно дружество се е съгласило да
покрива. Настъпването на събитието и датата на осъществяването му – 15.08.2015
г., не са спорни между страните в производството, като те се доказват и от приетия
като доказателство констативен протокол за ПТП, който в частта, в която в него са
удостоверени обстоятелствата по настъпване на произшествието и моментът, в
който е станало това, има качеството на официален свидетелстващ документ
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв има обвързваща
съда материална доказателствена сила, доколкото в самия протокол е отбелязано, че
съставителят му е посетил мястото на произшествието и лично е възприел това, че между двете
МПС-та е осъществен удар.
Спорен по делото е въпроса дали при
настъпване на произшествието водачът на лек автомобил „Ауди 80”, с peг. № ****** е имал такова поведение, което да се
квалифицира като противоправно и дали то е причината
за осъществения удар със застрахованото при праводателя
на ищеца МПС.
За установяване на тези факти по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.П.П.,
който е първото от двете лица, разпитани в съдебно заседание, проведено на
07.11.2018 г., като следва да се отбележи, че в съставения протокол за съдебно
заседание поради грешка неговото име е посочено като М.Л., който обаче е свидетелят
на ответника и е второто разпитано лице, както и чрез разпит на свидетеля Ж. С.Ж.,
извършен по делегация от Районен съд – гр. Балчик. И двамата свидетели в своите
показания описват събитията, при които е настъпило произшествието по идентичен
начин, като свидетелят Ж. Ж., който е очевидец на събитието, изнася повече
конкретни факти за това какво е било поведението на водача на МПС „Ауди” като
сочи, че той не е спрял на знак „Стоп” и не е пропуснал движещият се на път с
предимство втори автомобил, който е бил джип и в резултат на удара се е обърнал
по таван. Свидетелите последователно и логически възпроизвеждат в разпита си
възприетите от тях обстоятелства, като те не се оборват от никакви други
представени по делото доказателства, поради което съдът кредитира изцяло
показанията им. Факти в тази насока изнася пред съда и третият разпитан по делото свидетел, който е М.Л. и е
водач на МПС „Ауди 80”. Разпитът му е проведен в съдебно заседание на 07.11.2018
г., като той е второто разпитано лице и в съставения протокол за съдебно
заседание поради грешка неговото име е посочен като К.П., който всъщност е
свидетелят на ищеца и е първият от двамата разпитани свидетели. В своите
показания този свидетел също заявява, че като е преминавал през кръстовището,
на което е настъпило процесното ПТП, не е спрял на пътен
знак „Стоп”, а само е намалил скоростта, с която се е движил.
Съгласно чл. 49, т. 2 и чл. 51 от Наредба №
18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътен знак Б2 е
такъв, който се използва за определяне на реда за преминаване на пътните
превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя и означава „Спри!
Пропусни движещите се с предимство!”. С оглед на това и предвид установения
факт, че на кръстовището, на което е настъпило процесното
ПТП за водача на МПС „Ауди 80” е имало поставен пътен знак Б2, то трябва да се
заключи, че дължимото от него поведение е да спре на кръстовището и да пропусне
автомобилите, движещи се по пътя с предимство, какъвто не се спори, че е бил
лекият автомобил „Форд Рейнджър“. Като не е направил това водачът на автомобила
„Ауди 80” е нарушил задължения, установени от правните норми, а именно
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и издадената въз
основа на него наредба, което прави неговото поведение противоправно.
При анализ на показанията на разпитаните
свидетели К.П. и Ж. Ж. във връзка със заключението на вещото лице по
изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, което с оглед своите
експертни знания е направило обоснован извод, че причинените увреждания по
автомобилите, участвали в сблъсъка, са получени при ПТП, което се е случило по
начина, описан от свидетелите, който отговаря напълно на този в съставения
констативен протокол, съдът счита за доказано, че противоправното
поведение на водача на лекия автомобил „Ауди 80” по непропускане на МПС-то,
движещо се на път с предимство, е в пряка причинна връзка с настъпилото
събитие.
Вината на дееца като елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД.
Доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника, върху
който пада доказателствената тежест да установи това.
Съдът счита, че в производството се
установява, че по застрахования при праводателя на ищеца
лек автомобил „Форд Рейнджър“, с рег. № ****** са настъпили претендираните
в исковата молба щети. Видът на вредите по лекия автомобил се доказва от
представения опис на претенцията, като те са констатирани и в протокола за ПТП,
който и в тази си част е официален свидетелстващ документ, доколкото неговият
съставител, който е посетил мястото на произшествието, лично е възприел щетите
по двете МПС-та – чл. 179, ал. 1 ГПК. Както се посочи, от заключението на
вещото лице по изготвената в производството САТЕ се установява наличието на
пряка причинна връзка на всички претендирани вреди с
настъпилото ПТП.
Предвид установените факти, се налага извод,
че за застрахователното дружеството, на което ищецът е правоприемник, по
сключения договор за имуществено застраховане е възникнало задължение да
заплати на застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на
настъпилото застрахователно събитие.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът съобразява, че в чл. 208, ал. 1 и 3 КЗ /отм./ е предвидено,
че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпването на събитието.
За да определи какъв е размера на
претърпените в случая вреди, съдът взема предвид това, че в изготвената САТЕ
вещото лице е констатирало, че повредите по застрахования при ищцовото дружество автомобил са такива, че за да бъде той
възстановен чрез ремонт е необходимо да се подмени цялата кабина и товарния отсег. Експертът е извършил проверка за закупуването на
тези част, в резултат на която е установил, че те не се продават готови в
комплект, поради което единственият начин да се ремонтира превозното средство е
чрез изграждане от отделни части на нова кабина и товарен отсег,
за които дейности трябва да бъдат разходени средства, които са повече от пазарната
стойност на автомобила, определена към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 15.08.2015 г., която възлиза на 44 660 лв. След като разходите за
отстраняване на вредите по застрахованото МПС, получени в резултат от процесното събитие са на стойност, която надхвърля
действителната му такава към датата на събитието, то следва да се приеме, че в
случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ /отм./.
Размерът на вредата в хипотезата на тотална
щета е равен на разходите, които трябва да бъдат направени, за да се придобие
лек автомобил от вида и с техническите характеристики на този на увредения,
изчислени съобразно средните пазарни цени към датата на настъпване на
събитието, тъй като точно с тях се намалява имуществото на собственика на вещта.
Тези разходи в случая са в размер на 44 660 лв. както е посочено в заключението
на изготвената САТЕ.
В чл. 61 от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, страните са се
съгласили, че при тотална щета, каквато е налице в настоящия случай, размерът
на застрахователното обезщетение, който застрахователят следва да заплати е
равен на размера на 70 % от застрахователната сума, но не повече от
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на събитието. В чл. 58
от общите условия, страните са уговорили, че при настъпило събитие застрахователят
обезщетява застрахования и за разумните транспортни разходи за транспортиране
на МПС-то на разстояние до 300 км, когато поради настъпилото застрахователно
събитие, то не може да се предвижва на собствен ход.
По делото се установява, че определената по
обща воля на страните застрахователна сума е в размер на 48 000 лв., което
означава, че застрахователното обезщетение, което те са уговорили, че
застрахователят ще дължи на собственика на увредения лек автомобил „Форд
Рейнджър“, с рег. № ******, възлиза на 33 600 лв., която стойност е по-малка от
действителната такава на това МПС към датата на настъпване на ПТП-то, която вещото
лице по САТЕ е изчислило на 44 600 лв.
Между страните по делото не е спорно, че са
направени разходи за транспорт на увреденото МПС „Форд Рейнджър“ след пътнотранспортното
произшествие, тъй като то не е можело да се придвижи на собствен ход, както и
че те са в размер на 306, 96 лв. Застрахователят дължи да заплати тази сума на
застрахования съгласно чл. 58 от общите условия и тя трябва да се прибави към
размера на обезщетението за вреди. С оглед на това трябва да се заключи, че общият
размер на обезщетението, което ЗАД „В.” АД, чийто правоприемник е ищцовото дружество „Д.з.” АД, дължи на застрахованото лице
„Л.” ЕООД за претърпените в резултат на процесното
събитие вреди възлиза на сумата от 33 906, 96 лв.
Съдът намира, че направеното в хода на
производството от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при праводателя на ищцовото дружество
автомобил е неоснователно. За да е налице съпричиняване
на вредата, от страна на З. „Б.И.” АД, върху който лежи тежестта да установи
този факт, от който черпи благоприятни последици, следва да се докаже
съществуването на две предпоставки: 1) че поведението на водача на лек автомобил
„Форд Рейнджър“, с рег. № ****** по време на инцидента е противоправно,
както и 2) че това поведение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
От заключението на изготвената в
производството САТЕ се установява, че разрешената скорост за движение на
превозните средства в участъка от пътя, на който е настъпило процесното ПТП, е максимум 60 км/ч. По делото не са събрани
доказателства, от които да се приеме за установено, че непосредствено преди да
настъпи удара МПС „Форд Рейнджър“, с рег. № ****** се е движило с по-висока от максимално
разрешената скорост от 60 км/ч. Осъществяването на този факт се сочи единствено
от свидетеля М.Л., който в показанията си пред съда заявява, че според него
водачът на лекия автомобил „Форд” се е движил с над 120 км/ч, но това не се подкрепя
от никакви други доказателства. Другите двама разпитани свидетели не изнасят
факти в същия смисъл, като свидетелят К.П., който е лицето управлявало
увреденият автомобил посочва, че се е движил със скорост равна или близка до
максимално разрешената такава на пътя, където е настъпило произшествието, което
обстоятелство е напълно различно и противоположно като значение на това, сочено
от другия участник. Категоричен извод за скоростта на движение на МПС „Форд
Рейнджър“ непосредствено преди събитието не е направен и от вещото лице в
заключенията на изготвените основна и допълнителнителна
САТЕ, който заявява, че определяне на скоростта по показанията на свидетели,
които в случая са противоречиви, е най-недостоверния начин, а в случая липсват
други данни, от което да стори това.
В производството не са представени
доказателства, от които да се установява, че в момента на настъпване на ПТП-то
в участъка, където то е станало, е имало някакви фактори, които да са налагали водачът,
който се е движил по пътя с предимство, да управлява автомобила си със скорост
по-ниска от максимално разрешената от 60 км/ч – не се доказва да е имало
препятствия по пътя, които да ограничават видимостта, нито пък атмосферните
условия да са били специални и да са налагали движение с по-ниска скорост. Ето
защо не може да се приеме, че лицето, управлявало МПС „Форд Рейнджър“, не се е
движило със скорост, която да е съобразена с пътните условия.
С оглед горното следва да се обобщи, че по делото
не се установи водачът на МПС „Форд Рейнджър“ в момента на настъпване на процесното ПТП да е нарушил правилата за движение по
пътищата, което означава, че не може да се направи извод, че неговото поведение
е противоправно, поради което не е налице съпричиняване на вредоносния резултат с негови действия и няма
основание за намаляване на дължимото от ищцовото
дружество на увредения обезщетение за причинените имуществени вреди.
Дори и да се приеме за доказано по делото, че
водачът на застрахования при ищеца автомобил го е управлявал със скорост, която
е по-висока от разрешената, то това не променя изводът, че не е налице съпричиняване. Това е така, тъй като по делото няма
представени никакви доказателства за това, че това поведението е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Дори напротив, събрани са такива,
които опровергават твърдението на ответника за наличие на такава причинна
връзка. Това е видно от заключението на изготвената САТЕ, в което при отговор
на поставения от З. „Б.И.” АД въпрос вещото лице при прилагане на своите
специални знания е направило извод, че дори и да е управлявал увреденото МПС
„Форд Рейнджър“ с разрешената скорост от 60 км/ч неговият водач не би имал
възможност да предотврати произшествието чрез спиране.
Не може да се
приеме, че всякога, когато е налице противоправно
поведение, то пострадалият винаги е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат и обезщетението, което му се следва трябва да се намали. Съпричиняване ще е налице само, когато са събрани достатъчно
доказателства, от които да се установява, че произшествието е следствие от
деянието на увреденото лице, каквито в случая няма.
По делото не е спорно обстоятелството, че ЗАД
„В.” АД, чийто правоприемник е ищцовото дружество, е
изпълнило задължението си да заплати на застрахования обезщетение за
причинените от процесното събитие имуществени вреди
на лекия автомобил – платена е сума в размер на 33 906, 96 лв. /33 600 лв. –
платени на 04.09.2015 г. и 306, 96 лв. – платени на 06.10.2015 г./.
Поради изложеното следва извода, че с
плащането от застрахователя–ищец на обезщетение на застрахования той встъпва в
правата, които последният има срещу причинителя на вредата и срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” по силата на изричната
норма на чл. 213 КЗ /отм./. Между страните в производството не е спорно
обстоятелството, че за лек автомобил марка „Ауди 80”, с peг.
№ ******, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със З.
„Б.И.” АД, която е валидна към момента на настъпване на процесното
ПТП, поради което и това дружество е длъжник по възникналото в полза на ищеца регресно вземане. Застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение, което съответства и на
размера на реално претърпените вреди, т.е. за
сумата от 33 906, 96 лв., както и за обичайните разноски, направени за неговото
определяне, които възлизат на 15 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца
сума в общ размер на 33 921, 96 лв., като по делото няма представени
доказателства някаква част от това задължение да е доброволно погасено от
ответника. Това прави предявеният иск за главница основателен за пълния
предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължението, което възниква за застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
е парично, поради което и при допусната забава в
неговото изпълнение той дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
В закона не е предвиден срок,
в който това задължение трябва да бъде изпълнено, поради което застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност” ще изпадне в забава след като бъде
поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ЗАД „В.” АД, чийто правоприемник е ищцовото дружество, е отправил покана до З. „Б.И.” АД да изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на част от заплатеното застрахователно обезщетение от 33 615 лв. с писмо изх. № *********/ 11.09.2015 г., което е получено от адресата на 14.09.2015 г. видно от поставения върху него номер за завеждането на документа в неговото деловодство. Следователно ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, който е посочен в поканата от 30 дни от уведомяването съгласно чл. 213а, ал. 3 КЗ /отм./, което с оглед датата на уведомяването е считано от 15.10.2015 г.
Праводателят на ищеца е отправил покана до З. „Б.И.” АД да изпълни и останалата част от възникналото в негова тежест задължение за възстановяване заплатеното застрахователно обезщетение от 306, 96 лв. с писмо изх. № *********/ 08.02.2016 г., което е получено от адресата на 09.02.2016 г. видно от поставения върху него номер за завеждането на документа в деловодството му. Следователно ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение от 30 дни от уведомяването съгласно чл. 213а, ал. 3 КЗ /отм./, което с оглед датата на уведомяването е считано от 10.03.2016 г.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница от 33 921, 96 лв. за посочения период възлиза на 7 227, 31 лв. Това прави предявеният акцесорен иск основателен за целия спорен период и размер.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер на 2 981, 60 лв., от които 1 731, 60 лв. – държавна такса, 900 лв. – платени депозити за свидетели и възнаграждения на вещи лица и 350 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК: *******, със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.з.” АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 213 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 33 921, 96 лв. /тридесет и три хиляди деветстотин двадесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователен договор, сключен със застрахователна полица № 03102601400211/ 02.12.2014 г., за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета по лек автомобил „Форд Рейнджър“, с рег. № ******, собственост на „Л.” ЕООД, които са настъпили в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Ауди 80”, с peг. № ****** - М.Т.Л. по реализиране на 15.08.2015 г. на пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата от 20.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 7 227, 31 лв. /седем хиляди двеста двадесет и седем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 15.10.2015 г. до 20.11.2017 г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД да заплати на „Д.з.” АД сума
в размер на 2 981, 60 лв. /две хиляди
деветстотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: