Решение по дело №60/2024 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 51
Дата: 26 март 2024 г. (в сила от 26 март 2024 г.)
Съдия: Евгения Павлова
Дело: 20244300500060
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Ловеч, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А.
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500060 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
С Решение №100/23.11.2023 год. по Гр.д.№632/2021 год., Луковитският районен съд е
отхвърлил предявения от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, Е ИК
*********, /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“АД/ със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 159, Бенч Марк Бизнес център
иск с правно основание чл.422 от ГПК с искане да се приеме за установено, че А. М. А. с
ЕГН ********** с адрес *** му дължи сумите:главница в размер на 1259,90 лв
представляваща задължения на ответника по фактура №**********/11.05.2020 г. за сумата
819,86 лв, дължима по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 22.04.2019 г. до
22.07.2019 г, фактура №**********/13.12.2019 г. за сумата от 440,04 лв, дължима по чл.83
ал.1 т.6 и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 23.10.2029 г, до 10.12.2019 г, лихва в общ размер на
148,23 лв както следва по фактура №**********/11.05.2020 г. сумата от 86,99 лв. за периода
от 23.05.2020 г, до 14.06.2021 г. и по фактура №**********/13.12.2019 г, сумата от 61,24 лв
за периода от 28.12.2019 г. до 14.06.2021 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявението по чл.410 от ГПК 26.07.2021 г. до изплащане на вземането като неоснователен и
недоказан и е осъден на основане чл.78 ал.3 от ГПК от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, Е ИК *********, /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение
България“АД/ да заплати на А. М. А. сумата 340 лв разноски по делото.
1
Постъпила е въззивна жалба вх.№4665/13.12.2024 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, Е ИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 159, Бенч Марк Бизнес център,
чрез представител по пълномощие -юрисконсулт Л. Т. против Решение № 100 от 23.11.2023
г. по гр.д. № 632/ 2021 г. на PC Луковит, с твърдения, че то е неправилно и
незаконосъобразно.
Изтъква, че PC Луковит приема, че „Очевидно е, че на негово име /на ответника/ е
открита партида за доставената електрическа енергия за посочения обект „къща" на адрес
***.. но по делото няма данни за периода от 22.04.2019 г. до 10.12.2019 г. ответникът да е
имал активен договор за продажба на електрическа енергия с разпределителното
дружество." Твърди, че ако има открита партида /сключен договор/ до прекратяването му
той обвързва страните и след като не са налице данни да е уведомявал дружеството, че
желае прекратяване на договора, ответникът дължи процесиите суми.
Счита че това, че обсъжда „договор за продажба на електрическа енергия с
разпределителното дружество" /а не за разпределение на електрическа енергия, което е
различно/, показва неразбиране от страна на съда на дейностите в енергетиката. Изтъква, че
операторът на разпределителната мрежа не сключва договори за продажба.
Посочва, че що се отнася до мотивите, свързани със здравословното и физическото
състояние на ответника, те са абсолютно ирелевантни, и може да се каже - несериозни. Не
смята се учудва защо съдът смята, че всеки титуляр по партида лично е извършвал
дейностите по нерегламентирано въздействие върху измервателната система, като счита, че
това е аналогично на извода: „Аз не мога да си монтирам сам пералнята, затова не е
възможно да имам работеща пералня вкъщи." Твърди, че има други лица, които могат да
извършат услугата.
Изложили са съображения относно законовата уредба за обективната отговорност на
потребителите на електроенергия, като в исковата молба сме посочили, че Законът за
енергетиката е предвидил възможността за такава отговорност. Изтъква, че законодателят в
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидил, че „Устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни". Сочи,
че законът за енергетиката в чл.83, ал.2 дава законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ,
според който текст, правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ се приемат от КЕВР т.е. изрично в
закона е предвидена възможността да бъдат създадени правила, по реда на които да се
извършват преизчисления като процесното. Цитира, че по този въпрос вече се е произнесъл
и постановил задължителна практика ВКС: с Решение №118 от 18.09.2017 г. по т.д.
2
№961/2016 г. на ВКС. Сочи, че в същото се приема и че „Уредената в ПИКЕЕ корекционна
процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата; при които при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване. Прави извод, че с
изменението на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и приетите въз основа на
законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната
причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията. Изтъква, че тази процедура въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава
доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия
Според него става въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, при която
не е част от фактическия състав /съответно не е необходимо Съдът да установява, дали
неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. Изтъква, че при
упражняването на правото на лицензианта за извършване на корекция по ПИКЕЕ, не е
необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на това право е достатъчно
наличието на едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване
на ел.енергия. Сочи, че отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност, която е в
отклонение от общите правила на договорната отговорност и за да се ангажира същата не е
нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно
въведено недобросъвестно поведение от потребителя в определен момент. Твърди, че тя е
основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване.
Сочи, че от мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 54 от 2012 г. съгласно които
преценката на законодателя за това, в Правилата за измерване да се уредят случаите на
неизмерена и неточно измерена ел. енергия, е действително търсеният и законодателно
утвърден баланс между клиенти и енергийни предприятия и обществения интерес. Твърди,
че в същите мотиви е посочено, че с този ЗИД на ЗЕ законодателят изрично допуска
разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане, /при който наличието на
каквато и да е вина на която и да е от страните е без значение/, чрез прилагане на
изчислителни методи, с които да се замести невъзможното фактическо измерване за изминал
вече период, което е и ограничено във времето. Излага, че съответно определянето на
конкретното съдържание на метода, по който да се извърши изчислението е делегирано на
регулатора на пазара, на когото е възложено да следи за закрила на интереса на
потребителите. Смята, че необходимостта от уреждане на възможностите за корекционни
сметки се налага именно с оглед защита на всички потребители и справедливо
разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението: без да се обогатяват
отделни потребители, които са ползвали фактически енергия без да я заплащат и без
останалите потребители да понасят повишението на цената на услугата, наложено от загуби
3
на предприятията - доставчици поради липса на обективна възможност за точен отчет.
Изтъква, че съответно, в ЗЕ е търсен и баланс между потребителите и лицензиантите,
като така както се допуска и се правят корекции в полза на клиентите, при съответните
предпоставки следва да има възможност за корекция и в полза на лицензианта. Сочи, че
правомощията на лицензиращия орган (КЕВР) при издаване на ПИКЕЕ и определяне на
цените на всеобщо предоставяната услуга, позволяват постигане на такъв баланс на общите
интереси на потребителите и ценообразуването на лицензиантите, който да съответства на
публичния интерес.
Излага, че дори и да се приеме, че в случаи подобни на процесния следва да се доказва
вина на потребителя, ВКС се е произнесъл и по този въпрос. Цитира, че съгласно Решение
№ 38 от 15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 Г., Т. К., I Т. О. на ВКС, когато е доказано
осъществяване на действие, което има за резултат отчитане на по-малки количество от
технически възможната доставена и потребена електрическа енергия, в тези случаи е налице
виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което
представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се
ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за съответния исков
период. Смята, че поради това, с оглед доказването в конкретния случай на манипулация в
измервателната система, изразяваща се в промяна в схемата на свързване, доказано се явява
и виновното поведение на потребителя.
Поради гореизложеното моли съда да отмени обжалваното Решение № 100 от 23.11.2023
г. по гр.д. № 632/ 2021 г. на PC Луковит.
В срок не е постътил отговор на въззивната жалба от ответника.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и не изпращат
представители. С писмена молба вх.№1412/26.02.24 г. въззивникът поддържа въззивната си
жалба и моли да бъзде уважена, като моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи
иска, като му присъди и направените разноски за двете инстанции по представен списък.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият също подава писмено становище с вх.№1423/26.02.24 г., с което моли
съда да отхвърли въззивната жалба и потвърди решението на ЛРС, като правилно.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№632/21 г. на РС-
Луковит и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определението си по чл.267 от ГПК,като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е
подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с
чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
4
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 504/ 2021г. по описа на РС - Луковит, съдът
констатира, че въз основа на заявление от 08.07.2021 г., в полза на заявителя „ЧЕЗ
Разпределение България" АД, на 29.07.2021 г. е била издадена заповед № 345 за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК против А. М. А. за сумите: главница в размер на 1259,90 лв
представляваща задължения на ответника по фактура №**********/13.12.2019 г. за сумата
от 440,04 лв, за периода от 23.10.2029 г, до 10.12.2019 г; фактура №**********/11.05.2020 г.
за сумата 819,86 лв, дължима за периода от 23.10.2029 г, до 10.12.2019 г, лихва по фактура
№**********/11.05.2020 г. сумата от 86,99 лв. за периода от 23.05.2020 г, до 14.06.2021 г. и
по фактура №**********/13.12.2019 г, сумата от 61,24 лв за периода от 28.12.2019 г. до
14.06.2021 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявението по чл.410 от ГПК
08.07.21 г., както и 78,16 лв. разносски от които 28,16 лв.ДТ и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.а предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
длъжникът е подал възражение вх.№2492/17.08.21 г., с което е оспорил вземането по
издадената заповед, като е изложил твърдения, че не обитава този имот от 2014 година и там
живее друг наследник П. А.. С разпореждане №964/10.09.21 г. РС-Луковит е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си пред същия съд в едномесечен срок
от уведомлението. То е връчено на 16.09.21 г. на заявителя, а установителният иск е
предявен на 15.10.21 г. т. в законоустановения срок, следователно искът е допустим и съдът
следва да го разгледа по същество.
По делото на л.11 е представена лицензия за разпределение на ел.енергия №Л-135-
07/13.08.2004 г. на дружеството „ЧЕЗ Разпределение България" АД /със сегашно
наименование „Електроразпределителни мрежи - Запад" АД/ за срок от 35 години за
разпределение на електрическа енергия, издадена от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране. С решение № И2-Л-135/9.12.2013 г. на ДКЕВР е изменена лиценция №Л-
135-07/13.08.2004 г./л.14 от делото/
За електроснабден обект, находящ се в ***и присъединен към електропреносната
мрежа е бил открит клиентски номер ************.
От представения по делото констативен протокол №3027575 на л.39 съдът
установява, че на 22.07.2019г. в процесния имот - къща в *** от П. И. Р. и Г. Т. С. -
служители от отдел „Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение България" АД и в
присъствието на независимия свидетел Й. Г. Й. - представител на Федерацията на
потребителите, извършили проверка и установили, че на електромер с фабр. № 18386*** е
извършена промяна на схемата на свързване. Установяват, че има допълнително монтиран
проводник от захранващата линия на ТЕМО към изходящата линия на абоната и по този
начин е променена схемата на свързване и електрическата енергия, която се консумира, не
се измерва и не се заплаща.
От приложеният на л.36 от делото констативен протокол №3029142/ 10.12.2019 г.
5
съдът установява, че отново е извършена проверка в имота - къща в ***от Н. К. П. и И. М.
М. - служители от отдел „Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение България" АД и в
присъствието на независимите свидетели В. Й. Д. и В. Й. М.-представители на Федерацията
на потребителите. Установено е, че абоната е с демонтиран електромер и е направена
промяна на схемата на свързване. Отново е монтиран допълнителен проводник - ПВА1-6
мм2. Верига е: захранване 16 мм. AL/R, предпазител 100 А, свързващ проводник ПВА2-10
кв. мм. и присъединение - ПВА1 - 6 кв. мм. Отразено е, че цялата консумирана ел. енергия
не се измерва и не се заплаща от абоната.
За правилно решаване на спора са допуснати до разпит като свидетели на
служителите на „ЧЕЗ Разпределение България" - П. И. Р. и Н. К. П., както и В. Й. М. -
представител на Федерация на потребителите, от които показания се установява, че първите
двама са съставаили констативните протоколи и са установили гореописаните наарушения в
присъствие на свидетеля М..
По делото на л.39 и л.40 са приложени две Справки за преизчислени
количества електрическа енергия, съставени въз основа на Констативен протокол №
3029142/10.12.2019 г. и Констативен протокол № 3027575/22.07.2019г. от които се
установява, че касаят „бизнес партньор": А. М. А., номер: **********, ИД място на
доставка: 32Z103002117353T, абонатен номер: 4507789***, инсталация номер: **********.
Издадени са фактури с номера - **********/ 11.05.2020 г. и **********/
13.12.2019 г. с получател: А. М. А. с адрес в гр. ***, с клиентски номер ************, за
обект: ***
От представените служебна бележка от кметство с. Ъ. и удостоверение за настоящ
адрес на А. М. А. се установява, че той има заявен последен настоящ адрес в *** от дата:
11.09.2019 г.
От представеното писмо с изх. № 100000131208/ 02.02.2021г. /л.111/ от „ЧЕЗ
разпределение България" АД до А. М. А. се установява, че същият е уведомен, че обект с
адрес: гр. ***, съответства на абонатен номер 4507789*** и уникален идентификационен
номер 32Z103002117353T, по което той е страна по договор, като по повод заявление на А.
електрозахранването на обекта на ул. *** е преустановено и електромерът е демонтиран.
Прииложено по делото е писмо с изх. № 100000125296/ 05.06.2020г. /л.112/ от
„ЧЕЗ разпределение България" АД до А. М. А. от което е видно, че същият е уведомен, че
на дата 27.05.2020 г. е извършена проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България"
АД за двата обекта /вероятно находящи се ул. *** и ул. ***/, като по време на направените
на место огледи не са констатирани нередности и неправилни присъединявания до граница
на собственост на електрическите съоръжения, като е поискано от абоната да потвърди, че
заявената услуга за временно преустановяване на електрозахранването с демонтаж на
електромер с фабричен № 18386*** е изпълнена на 22.10.2019г.
С писмо с вх. № 2090/ 06.06.2022г. от Община Ч.б. са представени четири броя
справки и удостоверение за декларирани данни на А. М. А..
6
От справка от община Ч.б. се установява, че А. М. А. е едно от лицата
регистрирано по постоянен адрес на ул. ***, но той не е лице регистрирано по настоящ
адрес на ул. ***.
От представената справка от община Ч.б. на л.131 се установява, че А. М. А. не е
лице регистрирано по постоянен адрес на ул. ***, а на този адрес са регистрирани общо 19
лица по постоянен адрес.
От представената справка на л.132 от делото от община Ч.б. се установява, че
въззиваемят ответник не е лице регистрирано по настоящ адрес на ул. ***, а на адреса са
регистрирани общо 18 лица.
От приложената на л.133 по делото справка за данъчни обекти за имот находящ се
в гр. *** и справка за декларирани имоти по ЗМДТ се установява, че А. М. А. с декларация
по чл. 14 с вх. № **********/ 18.07.2019г., партида: 6510Н21775, е декларирал имот
находящ се на ул. ***, кадастрален номер 388, с идентификатор на ПИ: 80501.808.571.
Съгласно справка за данъчни обекти за имот находящ се в гр. *** и справка за
декларирани имоти по ЗМДТ А. М. А. не е декларирал имот находящ се на ул. *** с
кадастрален номер 402 - не е посочен идентификатор на поземления имот.
От писмо с изх. № **********/ 01.06.2022 г. /л.144 от делото/ от „Електрохолд
Продажби" АД съдът констатира, че в „Електрохолд Продажби" АД /преди „ЧЕЗ Електро
България" АД/ за посочения обект „Къща" на адрес: ***с клиенски номер: ************, за
периода от 22.04.2019г. до 10.12.2019г. има активен договор за продажба на електрическа
енергия с лицето А. М. А..
За правилно решаване на спора по делото е назначена и изготвена съдебно-
техническа експертиза. От същото се установява, че изготвените по време на проверките
Констативни протоколи № 3027575/ 22.07.2019 г. и № 3029142/ 10.12.2019г., са изготвени от
компетентни специалисти и при спазване на изискванията на ЗЕ и ПИКЕЕ /ДВ бр. 35 от
30.04.2019г./. Беспорно има осъществен нерегламентиран достъп, респективно
неправомерно въздействие до измервателната система и случай на непълно отчитане или
неотчитане на потребената ел.енергия.
Експертът уточнява , че в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ е посочено, че при промяна в
схемата на свързване водеща до неизмерване и неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по краткия период, между периода
от датата на констатиране на неизмерване и неправилно и/или неточно измерване до
последната извършена проверка, и периода от три месеца предхождащи датата на
констатиране на неизмерване и неправилно и/или неточно измерване, а в чл. 50, ал. 3 от
ПИКЕЕ е посочено, че при установена липса на средството за търговско измерване в
измервателната система операторът на съответната електроразпределителна мрежа
изчислява по реда на ал. 2 количеството електрическа енергия за по краткия период между
периода от датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване до
7
последния извършен негов отчет от оператора на съответната мрежа или до датата на
последната извършена проверка по чл. 42, ал. 5 предхождаща датата на констатиране на
липсата на средството на търговско измерване.
Заключението на експертизата е, че в първия случай (Фактура № **********/
11.05.2020г. за сумата от 819,86 лева, дължима по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за
периода от 22.04.2019г. до 22.07.2019г.) предвид на това, че проверка не е извършвана за
предходните три месеца, процесната корекция е за три месеца (чл. 50, ал. 2), тоест тя е
направена методически правилно. Посочва, че и във втория случай (Фактура №
**********/13.12.2019г. за сумата от 440,04 лева, дължима по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56
от ПИКЕЕ за периода от 23.10.2019г. до 10.12.2019г.) преизчисляването също е извършено
методически правилно в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ. Заключава, че
преизчисляването е извършено методически и математически правилно на база на
половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници) свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-
часово натоварване и по реда съответно на чл. 50, ал. 2 и чл. 50, ал. 3 от ПИКЕЕ и за
посочения в тях период.
Вещото лице заявява, че преизчисляването на сметката се извършва по цена на
електроенергията за покриване на технологичния разход, определена от КЕВР за съответния
мрежови оператор - в случая „ЧЕЗ Разпределение България" АД. Посочва, че
технологичните разходи на мрежовия оператор се оформят от две компоненти -
техническите загуби при преноса и разпределението и неизмерената и неправилно и / или
неточно измерена електрическа енергия. Втората компонента която представлява
нетехническите загуби е много по-значителна от първата и тя се заплаща от всички
потребители и „ЧЕЗ Разпределение България" АД полага усилия тези нетехнически загуби
да бъдат намалени. Ищецът „ЧЕЗ Разпределение България" е представил „Справки за
преизчислени количества електрическа енергия", въз основа на които са изготвени и
процесните фактура с № **********/ 11.05.2020 г. и № **********/ 13.12.2019 г. Излага, че
в справките към тези фактури е посочено начисленото количество електрическа енергия -
4232 kWh и 2254 kWh, както и съответните парични стойности - 819.86 лв. и 440.04 лв.
Според експертизата, преизчисляването на сметките е извършено по действащите
към момента на проверката цени фиксирани от КЕВР за съответния мрежови оператор - в
случая „ЧЕЗ Разпределение България" АД, а също така проверката показва, че
преизчислението е извършено в съответствие с чл. 83, ал 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56, ал. 3 от
ПИКЕЕ.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1
т.2 от ГПК, вр.с чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД предявен от „ЧЕЗ Разпределение България"
/сега „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД-София/ против А. М. А. с искане да се
приеме за установено, че А. М. А. с ЕГН ********** с адрес *** му дължи сумите:главница
в размер на 1259,90 лв представляваща задължения на ответника по фактура
8
№**********/11.05.2020 г. за сумата 819,86 лв, дължима по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.56 от
ПИКЕЕ за периода от 22.04.2019 г. до 22.07.2019 г, фактура №**********/13.12.2019 г. за
сумата от 440,04 лв, дължима по чл.83 ал.1 т.6 и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 23.10.2029 г,
до 10.12.2019 г, лихва в общ размер на 148,23 лв както следва по фактура
№**********/11.05.2020 г. сумата от 86,99 лв. за периода от 23.05.2020 г, до 14.06.2021 г. и
по фактура №**********/13.12.2019 г, сумата от 61,24 лв за периода от 28.12.2019 г. до
14.06.2021 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявението по чл.410 от ГПК
26.07.2021 г. до изплащане на вземането. В конкретният казус въззиваемият е потребител на
ел.енергия и при действие на §1, т.41б от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката е потребител на енергийни услуги, а въззивникът-продавач има качеството на
оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на §1 т.34б.“а“ от ДР на ЗЕ-
юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел.енергия. След анализ на
представените доказателства ЛОС приема, че въззивника е приложил правилото на чл.50
ал.2 от ПИКЕЕ след констатация за промяна на схемата на свързане, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествана ел.енергия, консумирана от
въззиваемият. Първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест,
указанията са съобразени от страните, ангажирали доказателства в подкрепа на тезите си.
В случая спорът е дали ответникът е страна по спорното правоотношение или не. С
оглед на това възражение съдът е събрал необходимите доказателства, от които се
установява, че А. М. А. не е собственик на имот, находящ се в ***, няма данни да е бил
наемател или ползвател в този имот. Напротив всички доказателства сочат, че той е с
постоянен адрес в ***. Настоящият му адрес е в ***. На съда не са представени нот.акт за
собственост на името на ответника за процесния имот, нито сключен договор за наем, нито
договор за учредяване на право на ползване. Не е представен и договор за продажба на
ел.енергия с този ответник, а има само твърдения за това, които обаче не са подкрепени с
доказателства. В този смисъл ищецът не е доказал посредством пълно и главно доказване, че
ответникът А. има качеството на потребител на енергийни услуги
В този смисъл изводите на настоящата инстанция са, че предявеният установителен
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по горните съображения.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на ЛРС,
отразени в решение №100/23.11.23 г. постановено по гр.д.№632/21 г. по описа на съда, то
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са
сторени и претендирани от въззиваемия.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №100/23.11.23 г. постановено по
9
гр.д.№632/21 г. по описа на РС-Луковит.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг.от чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10