Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр.В., 07.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично заседание, проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6017 по описа на ВРС за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал.1 КЗ.
Ищецът „Крис 77“ ЕООД в исковата и уточняващата молба от 19.06.2019г.
твърди, че за товарен автомобил марка „Ситроен Берлинго“,
с рег. № В 8759 НХ, е сключил с ответното дружество застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № 0020090201601934, със срок на валидност от
20.12.2016г. до 19.12.2017г. Твърди се, че на 04.08.2017г., С. М. е управлявала
застрахования автомобил в центъра на гр. В., като по време на движение внезапно
възникнал пожар от същия, в резултат на което МПС е изгоряло изцяло. Твърди, че застрахователят бил
уведомен веднага за настъпилото застрахователно събитие, като била образувана
преписка по щета № 0020-090-1387/2018г. Застрахователят изготвил опис на
получените щети, в който са посочени всички увредени детайли по автомобила.
Твърди, че застрахователят отказал изплащането на застрахователно обезщетение,
като мотивирал отказа си с нарушаване на Глава пета, раздел ІІ, чл. 5, т. 23 от
Общите условия, тъй като застрахованият автомобил не е имал валиден талон за
извършен годишен технически преглед към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Считайки отказа за неоснователен сезира съда с
искане за установяване, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 9000
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойност на
необходимите материали и труд за възстановяване на автомобила, респ. за
неговата подмяна с друг от същия вид, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 47 569/2018г., по описа
на СРС, 126-ти състав. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-Застраховане” АД депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че товарен автомобил марка
„Ситроен Берлинго“, с рег. № В 8759 НХ, е бил
застрахован с валидна към 04.08.2017г. застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица №
0020090201601934. Не се оспорва и че на 04.08.2018г., в гр. В., е възникнал
пожар и е изгорял застрахования автомобил. Оспорва наличието на покрит риск,
като твърди да са налице предпоставките на чл. 4, т. 1.1 от Общите условия, тъй
като събитието е настъпило в резултат на експлоатационна щета. Вън от горното
излага, че към датата на събитието автомобилът е технически неизправен и в този
смисъл твърди, че собственикът и водачът на автомобила не са взели съответните
мерки, за да намалят и ограничат щетите по застрахованото МПС. Оспорва всички
вреди по автомобила да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие, като твърди същият е имал увреждания
при сключване на застрахователното приложение. Оспорва претенцията и по размер,
като счита, че е налице хипотезата на „тотална щета“. Сочи, че са налице и
запазени части, които счита, че следва да бъдат приспаднати от
застрахователното обезщетение. Наред с това излага, че не са налице
доказателства автомобилът да е отремонтиран, респ. да
са направени реални разходи за отстраняване на щетите. Моли за отхвърляне на
иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 47569/2018г. по описа на СРС, 126-ти състав, се
установява, че по заявление на „Крис 77“ ЕООД против „З.О.“ АД е издадена заповед от 31.07.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя сумата от 9 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“
за вреди на лек автомобил с рег. № В 8759 НХ, настъпили вследствие
застрахователно събитие от 04.08.2017г. Срещу сумите по издадената заповед в
срока по чл. 414 ГПК длъжникът „З.О.“ АД е депозирано възражение.
С
изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.д. на 07.10.2019г.,
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване, че
между ищеца и ответното дружество е сключена застраховка „Каско
на МПС“ по отношение на за товарен автомобил марка „Ситроен Берлинго“,
с рег. № В 8759 НХ, обективирана в застрахователна
полица № 0020090201601934, със срок на валидност от 20.12.2016г. до
19.12.2017г. Последното се установява и от приложената на л. 17 от гр.д. №
74284/2018г. на СРС застрахователна полица, в която страните са се съгласили
застрахователната сума да е в размер на 9500 лева, като рисковете, които е рисковете,
за които застрахователя е поел задължение да носи за по клауза „Пълно Каско“. Посочено в полицата е, че застрахованият е запознат
и е приел Общите условия по застраховка „Каско“ на
МПС, представляващи неразделна част от договора.
Представени
по делото са и общите условия на ответното дружество по застраховка „Каско“ на МПС, според които клауза „Пълно каско“ покрива рисковете за кражба, грабеж, умишлен палеж
или взрив, както и тези по клауза „Частично каско“.
Последните включват риска пожар и природни бедствия: щети от застрахователни
събития, вследствие пожар, експлозия, късо съединение – доколкото не е налице
експлоатационна щета – чл. 4, т. 1.1 от Общите условия.
Прието
за безспорно установено по делото е, че на 04.08.2017г., в гр. В., е възникнал
пожар, в резултат на който застрахования автомобил е изгорял. От приложените на
л. 32 от делото справка от мл.експерт при Първа районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“-В., се установява, че 04.08.2017г., в
9.49ч. в службата е постъпило съобщение за пожар на лек автомобил на адрес: гр.
В., ул. „***“ 4. На място екипът на Първа РСПБЗН- В. е установил горящия процесен автомобил, като пожарът е ликвидиран в 10.10ч. В
резултата на пожара е посочено, че автомобилът е изгорял. Причините за
възникването му е посочено да са в процес на установяване.
За
така настъпилото събитие застрахователят е уведомен на 07.08.2017г.
(уведомление л. 24-25 от гр.д. № 74284/2018г. на СРС), въз основа на което е
образувана щета № 0020-0190-1387/2017г. с писмо изх. № 15-9581/08.06.2018г.
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, на
основание раздел ІІ, чл. 5 (2), т. 23 от Общите условия, според които
застрахователят не покрива щети, в случай че застрахованият автомобил не е имал
валиден талон за извършен годишен технически преглед към момента на настъпване
на застрахователното събитие (л. 7 от гр.д. № 74284/2018г. на СРС).
По
делото е допусната комплексна съдебно-автотехническа
експертиза, заключенията по които съдът кредитира като обективно и компетентно
дадени. В заключението си вещите лица, че процесният
пожар е възникнал в резултат на техническа неизправност в автомобила, като огнищната зона е разположена в двигателния отсег. На база приобщените по делото доказателства и
невъзможност за извършване на експертен оглед на автомобила, вещите лица
излагат, че отговор за конкретната техническа неизправност не може да бъде
даден с категоричност.
В
съдебно заседание експертите разясняват, че вероятно пожарът е възникнал от
електрическата система, тъй като е възникнал в предната част на автомобила. Ако
има технически проблем, слаба връзка, започва да грее, проводникът променя
структурата си, цвета на медния проводник става по-сивкав, започва да пуши, да
мирише и най-накрая се възпламенява. Тъй като сечението на кабелите на
осветителната уредба са с малко сечение, дори и при наличие на техническа
неизправност това не би довело до пожар. Такъв би могъл да възникне при
по-сериозни захранващи кабели, които са към стартера, генератора, където токът
е по-голям, сечението на кабелите е по-голямо, и там пожарът би могъл да
възникне спонтанно и бързо. Наличието на проблеми в ел.инсталацията експертите
излагат, че може и да е в скрита част на автомобила и в този смисъл може да
остане незабелязана. Автомобил с проблеми в инсталацията не би могъл да се
управлява дълго време.
От
заключението се установява, че стойността за материали и труд, необходима за
отстраняване на щетите възлиза в размер на 46 463.93 лева. Средната пазарна
стойност на същия, към датата на възникване на събитието, е в размер на 9400
лева. Стойността на процесния автомобил, изкупен за скраб, е размер на 439.20 лева, а на възможно запазените
части – 312.00 лева.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. М.,
управлявала автомобила на процесната дата. Същата
излага, че по време на движене на автомобила, в дясно под капака, започнало
леко да пуши. Веднага се обадила на приятел автомонтьор, който й казал да спре
по-възможно най-бързия начин. Свидетелката отбила в първата възможна пресечка и
паркирала автомобила. След като се отдалечила от него на 200м се обърнала и
видяла, че от същия излиза много пушек. Звъннала на съпруга си, който й казал
да извади пожарогасителя от багажника. Докато вземала пожарогасителя
автомобилът пламнал. Обадила се на пожарната. Дошла и полиция.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предпоставките,
предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна
норма на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при
условията главно и пълно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователния договор риск в срока на валидност на
застрахователната полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на
вредите, възникнали в резултат на събитието.
В
настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Каско“,
клауза „Пълно каско“, обект на която е товарен
автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № В 8759 НХ, както
и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от
ищеца събитие – пожар, възникнал в предната част на автомобила, като се
установява и от коментираното по-горе становище на служител от Първа РСПБЗН- В. и издадената на ищеца писмо, което да
му послужи пред застрахователя (л. 9 от гр.д. № 74284/2018г. на СРС).
Първият
спорен по делото въпрос е налице ли е покрит риск, с оглед въведеното от застрахователя
твърдение, че е налице изключението по чл. 4, т. 1.1 от Общите условия, тъй
като щетите са резултат на пожар/късо съединение, възникнало от експлоатационна
щета. С оглед така въведените твърдения, то и в тежест на застрахователя е да
установи по несъмнен начин, че пожарът се дължи именно на експлоатационна щета.
В заключението по допусната съдебно-автотехническа
експертиза и от обясненията на експертите в открито съдебно заседание се
установява, че пожарът е възникнал в резултат на техническа неизправност, без
обаче експертите да са категорични за причините и природата на източника на
запалване. Данни за факторите довели да възникване на пожара не се съдържат и в
приобщеното по делото доказателства, изходящи от Първа РСПБЗН- В.. И след като
по делото (а и в производството пред самия застраховател, който е отказал
изплащане на обезщетение не на поддържаното в хода на процесна
основание, а поради липса на преминат технически преглед) липсват категорични
данни техническата неизправност да е резултат на експлоатационна щета, който
факт е именно релевантния за спора, то и за съда не е налице основание да
приеме, че процесното събитие не представлява покрит
от договора риск.
Следващата
група възражения на ответника касаят наличието на основание за отказ, визирано
в клаузата на чл. 5, т. 23 от Общите условия, която предвижда, че
застрахователят не покрива щетите, в случай че застрахованият автомобил не е
имал валиден талон за извършен годишен технически преглед.
Основанията,
при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение са изрично предвидени с разпоредбите на чл. 408,
ал. 1, т. 1-4 КЗ и визиращи неизпълнение на задълженията на застрахования,
които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна
точка на интереса на застрахования, като имащи отношение към настъпването на
застрахователното събитие и/или вредатие от него.
Последователно в съдебната практика се приема становището, че не всяко
задължение на застрахования, скрепено с договорната санкция за отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в
съответствие с нормата на чл. 408, ал. 1 КЗ и да аргументира отказ единствено
на основание факта на неизпълнението му без установяване на причинна връзка с
конкретното застрахователно събитие. Само неизпълнението на задължението, което
по своето ествество би могло да обуслови като
закономерна последица настъпването на застрахователното съдибите,
следва да се поставя в основата на подобен отказ за плащане на
застрахователното обезщетение.
В
настоящия случай по делото не се спори, че към датата на процесното
събитие автомобилът не е преминал задължителен технически преглед. Както обаче
беше посочено по-горе по делото липсват данни в какво се изразява техническата
неизправност. Вярно, че в открито съдебно заседание експертът разяснява, че
вероятно се касае за неизправност в електрическата система, която според Приложение
№ 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
попада в обхавата на задължителния технически преглед.
Последното обаче е недостатъчно да се приеме, че неизпълнеието
на задължението за преминаване на технически преглед е в пряка причинна връзка
с настъпилото събитие. Тази връзка следва да бъде установена от застрахователя
по пътя на пълното и главно доказване, каквото настоящият състав на съда намире, че ответникът не можа да проведе.
С
оглед горното и настоящият състав на съда намира, че не са били налице
основания за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение за щетите,
възникнали от процесното събитие – пожар на
застрахования автомобил.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество (чл. 400,
ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
Възражението
на ответника относно дължимото застрахователно обезщетение е основано на
твърдения, че сумата за възстановяване на автомобила надхвърля стойността на
последния и е налице хипотезата на „тотална щета”. Съгласно нормата на чл. 390,
ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. В настоящия случай, от заключението по съдебно–автотехническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи, че
средната пазарна цена на автомобила възлиза в размер на 9400 лева. Все според
заключението стойността, необходима за възстановяване на щетите по автомобила е
в размер на 46463.93 лева. Или, необходимата стойност за ремонт на автомобила надвищава действителната му стойност, което налага извода,
че е налице хипотезата на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. От
сумата от 9400 лева следва да бъде приспадната стойността, който ищецът би
получил при предаване на автомобила за скрап – 439.20 лева, при което дължимото
обезщетение следва да бъде определено в размер на 8960.80 лева. До този размер
предявената претенция се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, като за разликата до заявения размер от 9000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва
да се присъдят
и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение. В случая страната е представила доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, което съдът и оглед направеното възражение
за прекомерност, положените от адвоката усилия, намира, че следва да бъде
редуцирано до предвидения в чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно: сумата от 545 лева. Съразмерно на уважената част от
иска в полза на страната следва да се присъди сумата от 721.84 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да запати на
„Крис 77“ ЕООД сторените в настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, чийто
размер съдът намира за съответен на извършените от адвоката процесуални
действия, фактическата и правна сложност на делото и установения в чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимум. Или, в полза на „Крис 77“ ЕООД,
съразмерно на уважената част от иска следва да се присъдят разноски в общ размер
на 1125.08 лева.
На ответното дружество същото се следват разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, като в случая страната е представила доказателства за реализирани
такива за заплатено възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Размерът
на последното 780 лева без ДДС е в минимума, установен с нормата на чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г., поради което и възражението за
прекомерност на хонорара се преценява от съда като неоснователно. В полза на
ответното дружество съразмерно на отхвърлената част от иска следва да се
присъди сумата от 4.73 лева. В полза на страната не следва да се присъжда
сумата за заплатен депозит за свидетел, доколкото на последния не е изплащано
възнаграждение за явяването в съдебно заседание.
Водим от
горното съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „К.“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, че ответникът дължи на „Крис 77
“ ЕООД, сумата
от 8960.80 лева /осем хиляди деветстотин и шестдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени
вреди, вследствие на възникнало на 04.08.2017г. застрахователно събитие – пожар
на застрахованото имущество – товарен автомобил „Ситроен
Берлинго“, с рег. № В 8759
НХ, дължимо по договор за застраховка „Каско
на МПС“, обективирана в застрахователна полица №
0020090201601934, със срок на валидност от 20.12.2016г. до 19.12.2017г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.07.2018г.,
до окончателното изплащане на обезщетението, за която сума е издадена заповед
от 31.07.2018г. по гр.д. № 47569/2018г., по описа на Районен съд – София, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8960.80 лева до предявения размер от 9000.00 лева, на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***,
да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 721.84 лева /седемстотин
двадесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторените
в заповедното производство разноски, както и сумата от 1125.08 лева /хиляда сто двадесет и пет лева и осем стотинки/,
представляваща сторените в хода на настоящото произвоство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***,
сумата от 4.73 лева /четири лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща сторените в хода на настоящото произвоство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: