№ 896
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100605274 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 16.03.2023 година по НОХД № 6254/2021 година, СРС,
НО, 100 състав е признал подсъдимия Б. С. С. /с установена самоличност/ за
виновен в това, че за времето от 17:10 часа до 18:45 часа на 22.11.2016 г., в гр.
Банкя, ул. ****, от къща на същия адрес като извършител и в съучастие с П.
Д. Д.-извършител и В. Л. С.-извършител чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот / взломяване на ПВЦ дограма на прозорец/ и
чрез използвано моторно превозно средство, /лек автомобил марка „Субаро“,
модел „Легаси“, с номер на рама JF1BHCLR5XG005056, регистриран с peг.
№ ****, на името на И.Г.К., обявена за ОДИ с телеграма № 4039 от
31.01.2013 г. и управляван с peг. табели с № **** и с № ****, издадени за
друго МПС/, е отнел чужди движими вещи, в режим на съпружеска
имуществена общност на обща стойност 9153,20 /девет хиляди сто петдесет и
три лева и двадесет стотинки/, от владението на собствениците В.С.К. и
А.И.К., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
1
ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е
отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години.
Със същата присъда подсъдимият В. Л. С. /с установена самоличност/ е
признат за виновен в това, че за времето от 17:10 часа до 18:45 часа на
22.11.2016 г., в гр. Банкя, ул. ****, от къща на същия адрес като извършител и
в съучастие с П. Д. Д.-извършител и Б. С. С.-извършител чрез повреждане на
преграда здраво направена за защита на имот /взломяване на ПВЦ дограма на
прозорец/ и чрез използвано моторно превозно средство, /лек автомобил
марка „Субаро“, модел „Легаси“, с номер на рама JF1BHCLR5XG005056,
регистриран с peг. № ****, на името на И.Г.К., обявена за ОДИ с телеграма №
4039 от 31.01.2013 г. и управляван с peг. табели с № **** и с № ****,
издадени за друго МПС/, е отнел чужди движими вещи, в режим на
съпружеска имуществена общност на обща стойност 9153,20 /девет хиляди
сто петдесет и три лева и двадесет стотинки/, от владението на собствениците
В.С.К. и А.И.К., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 54 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на
което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години
Подсъдимият П. Д. Д. /с установена самоличност/ е признат за виновен
от първоинстанционния съд за това, че за времето от 17:10 часа до 18:45 часа
на 22.11.2016 г., в гр. Банкя, ул. ****, от къща на същия адрес като
извършител и в съучастие с В. Л. С.-извършител и Б. С. С.-извършител чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на имот / взломяване на
ПВЦ дограма на прозорец/ и чрез използвано моторно превозно средство, /лек
автомобил марка „Субаро“, модел „Легаси“, с номер на рама
JF1BHCLR5XG005056, регистриран с peг. № ****, на името на И.Г.К.,
обявена за ОДИ с телеграма № 4039 от 31.01.2013 г. и управляван с peг.
табели с № **** и с № ****, издадени за друго МПС/, е отнел чужди
движими вещи, в режим на съпружеска имуществена общност на обща
стойност 9153,20 /девет хиляди сто петдесет и три лева и двадесет стотинки/,
от владението на собствениците В.С.К. и А.И.К., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3
и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на осн.
2
чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК
за срок от четири години
С присъдата на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимите са
възложени сторените в досъдебното производство разноски в размер на
2343,18 лв. /две хиляди триста четиридесет и три лева и осемнадесет
стотинки/.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и
допълнение към въззивна жалба от защитник на подсъдимите. В жалбата и
допълнението се излагат подробни съображения за неправилност на
първоинстанционния акт. Отправя се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъде признат за
невиновни по повдигнатите им обвинения. Алтернативно се претендира
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд от друг състав поради допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.
2, алт. 1 НПК.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
или вещи лица, както и събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимите
поддържа жалбата и отправените с нея искания, акцентира на съображенията,
изложени в същата, подробно обосноваващи необоснованост на съдебния акт
и неправилно приложение на закона, както и доводи за липа на мотиви към
съдебния акт.
Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и моли да
бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Поддържа, че районен съд
правилно е приложил закона, не е допуснал процесуални нарушения и е
изложил ясни и изчерпателни съображения при мотивиране на съдебния акт.
Подсъдимият С. в съдебно заседание заявява, че е невинен.
Подсъдимият С. в съдебно заседание поддържа заявеното от
защитника си.
Подсъдимият Д. в хода по същество сочи, че са невинни.
3
В последната си дума подсъдимите молят да бъдат оправдани.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, намира, че е налице пречка за произнасяне по същество на
делото, тъй като в хода на първоинстанционното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, алт. 1
НПК-липса на мотиви за взетото от първоинстанционния съд решение, което
обосновава отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на
Софийски районен съд от друг състав.
Нормата на чл. 305, ал. 1, т. 3 НПК задължава съда, постановил
присъдата да посочи в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на
кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. При противоречия на доказателствените материали съдът е длъжен
да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
В конкретния случай съдът от първа инстанция не е изпълнил
вменените му законово задължения, мотивите към съдебния акт не отговарят
на установения законов критерий за пълнота, което е процесуално нарушение,
което от една страна съставлява пречка пред въззивната инстанция да
извърши дължимата проверка на акта на първоинстанционния съд, а от друга
пред правото на защита на страните в производството.
По отношение на установените фактически обстоятелства прави
впечатление, че съдът от първа инстанция дословно е възпроизвел във
фактическите си изводи обстоятелствата, въведени от прокурора в
обвинителния акт. Ако нормата на чл. 373, ал. 3 НПК оправомощава съда в
мотивите си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, то това е допустимо в производство по реда на гл. 27, чл.
371, т. 2 НПК, какъвто настоящият случай не е. Производството по делото е
проведено по реда на чл. 371, т. 1 НПК, като не е извършван разпит на
конкретни свидетели и вещи лица, а показанията и заключенията на същите е
следвало да бъдат приобщени със съгласието на страните към
доказателствената съвкупност без непосредствен разпит. В това производство
съдът дължи посочване на установените от него обстоятелства въз основа на
пълен, всестранен и обективен доказателствен анализ, а не дословно
възпроизвеждане на фактологията, описана от държавното обвинение в
4
обвинителния акт. В тази насока настоящата инстанция не може да приеме, че
решаващият съд, пренасяйки дословно фактическите твърдения на
обвинителния акт в мотивите към присъдата си, е изпълнил това свое
задължение по начин, както го задължава процесуалният закон.
Извън резервите, които могат да се посочат към фактическите изводи
на първата инстанция настоящият състав счита, че първоинстанционният съд
не е изпълнил в необходимия обем задължението си да извърши пълен,
всестранен и цялостен анализ на събраните доказателства в
първоинстанционното производство и при противоречие на доказателства да
изложи съображения кои отхвърля и причините за това.
Доказателственият анализ на първоинстанционния съд е лишен от
задълбоченост и всестранност, като изводите за еднопосочност и логичност
на доказателствената маса са декларативни. Първата инстанция не е посочила
кои конкретни фактически обстоятелства възприема за установени, въз
основа на кои конкретно доказателствени средства и защо конкретните
доказателствени средства следва да се възприемат за достоверни. Не може да
се приеме, че схематичното обсъждане на част от гласните доказателствени
източници, съпроводено с декларативни изводи за кредитиране изпълват
изискването на закона за мотивиране на съдебния акт и в частта на
доказателствения анализ. Още повече, че първата инстанция въобще не е
поставила на обсъждане заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи и какви обстоятелства се установяват от
последните, както и писмените доказателства, които са приобщени по делото.
Съществено в случая е, че първата инстанция не е дала в пълнота дължимия
отговор на възраженията на защитата в доказателствен аспект, която е
оспорила от една страна годността на гласни доказателствени средства, на
които се основава обвинителната теза-показания на свидетели-полицейски
служители, а от друга страна достоверността им от гледна точка на правилата
на формалната и житейска логика. В този смисъл настоящият съдебен състав
констатира, че мотивите към присъдата страдат от порок и в частта досежно
пълнота на доказателствена обоснованост.
Нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 3 НПК се констатира и
досежно правните съображения на взетото решение. Декларативно
първоинстанционният съд е посочил извода си за съставомерност на
5
обвинението от обективна и субективна страна по смисъла на чл. 195, ал. 1, т.
3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за всички подсъдими.
Липсват изложени съображения за деятелността на всяко от лицата от гледна
точка на съставомерното по смисъла на разпоредбата поведение предвид
обвиненията за съучастие на всяко от лицата и в частност защо се приема, че
е налице извършителство и какво е участието на всяко от подсъдимите лица в
изпълнителното деяние, за да бъде формиран този правен извод.
Липсват съображения в частта относно индивидуализиране на
наказанието на всяко от лицата. Кои са отегчаващи отговорността
обстоятелства, кои са смекчаващи отговорността обстоятелства за всяко от
лицата, какво е съотношението между тях, а от там и защо е
индивидуализиран този размер на наказанието за всяко от лицата не са
намерили отговор в мотивите към съдебния акт. Липсват правни съображения
за взетото решение за приложение на чл. чл. 66, ал. 1 НК какви са и налице ли
са материалноправните предпоставки за прилагане на института и защо
следва да бъде определен такъв размер на изпитателния срок.
В обобщение настоящата инстанция, съобразявайки всички
гореизложени недостатъци на съдебния акт формира извод, че е налице
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви за
взетото от първоинстанционния съд решение, което е основание са отмяна на
присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав, като нарушението е неостранимо от
настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното, и на осн. чл. 334, т. 1 НПК , Софийски
градски съд, НО, IX въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 16.03.2023 година по НОХД № 6254/2021
година, СРС, НО, 100 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7