Р Е Ш Е Н И
Е № 209
гр.Видин, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря О.П. и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр.дело № 1381 по
описа за 2018 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Мобилтел” ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с която против А.М.П. ***, ЕГН **********
е предявен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Претенциите на
ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с
ответницата, по силата на сключени
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а именно: Договор
с индивидуален потребителски № М3916508 от 13.12.2013 г. и Договор с
индивидуален потребителски № М4185565 от 05.08.2014 г.
Посочва се, че
ответницата е ползвала предоставените от ищцовото дружество услуги, за което по
Договор с индивидуален потребителски № М3916508 от 13.12.2013 г. ищецът е издал
следните фактури:
Фактура №
*********/13.08.2014 г. с падеж на плащане 28.08.2014 г. за отчетен период от
09.07.2014 г. до 08.08.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 42.17 лева.
Фактура №
*********/12.09.2014 г. с падеж на плащане 27.09.2014 г. за отчетен период от
09.08.2014 г. до 08.09.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 35.06 лева.
Фактура №
*********/19.01.2015 г. с падеж на плащане 19.01.2015 г. за отчетен период от
09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 09.12.2014 г.
Твърди се, че
ответницата не е изпълнила задълженията си по посочените договори, като не е
заплатила в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни
услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с ответницата договори за далекосъобщителни услуги и да й начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
На основание чл.
86 от ЗЗД се претендира и мораторна лихва за забава, начислена върху главницата
в размер на 22.16 лева за период от 28.09.2014 г. до 24.07.2017 г.
Излага се, че по
Договор с индивидуален потребителски № М4185565 от 05.08.2014 г. ищецът е издал
следните фактури:
Фактура №
*********/13.08.2014 г. с падеж на плащане 28.08.2014 г. за отчетен период от
09.07.2014 г. до 08.08.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 13.90 лева.
Фактура №
*********/13.08.2014 г. с падеж на плащане 28.08.2014 г. за отчетен период от
09.07.2014 г. до 08.08.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 5.90 лева.
Фактура №
*********/12.09.2014 г. с падеж на плащане 27.09.2014 г. за отчетен период от
09.08.2014 г. до 08.09.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 13.90 лева.
Фактура №
*********/12.09.2014 г. с падеж на плащане 27.09.2014 г. за отчетен период от
09.08.2014 г. до 08.09.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 5.90 лева
Фактура №
*********/13.10.2014 г. с падеж на плащане 28.10.2014 г. за отчетен период от
09.09.2014 г. до 08.10.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 5.90 лева.
Фактура №
*********/12.11.2014 г. с падеж на плащане 27.11.2014 г. за отчетен период от
09.10.2014 г. до 08.11.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 5.90 лева.
Фактура №
*********/12.12.2014 г. с падеж на плащане 27.12.2014 г. за отчетен период от
09.11.2014 г. до 08.12.2014 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 5.90 лева.
Фактура №
*********/12.01.2015 г. с падеж на плащане 27.01.2015 г. за отчетен период от
09.12.2014 г. до 08.01.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 5.90 лева.
Фактура №
*********/19.01.2015 г. с падеж на плащане 19.01.2015 г. за отчетен период от
09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 09.12.2014.
Фактура №
*********/12.02.2015 г. с падеж на плащане 27.02.2015 г. за отчетен период от
09.01.2015 г. до 08.02.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 5.90 лева.
Фактура №
*********/12.03.2015 г. с падеж на плащане 27.03.2015 г. за отчетен период от
09.02.2015 г. до 08.03.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 94.40 лева.
Твърди се, че
ответницата не е изпълнила задълженията си по посочените договори, като не е
заплатила в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни
услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с ответницата договори за далекосъобщителни услуги и да й начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
На основание чл.
86 от ЗЗД се претендира и мораторна лихва за забава, начислена върху главницата
в размер на 38.62 лева за период от 28.03.2015 г. до 24.07.2017 г.
Излага се, че
претендираната сума в размер на 617.45 лева – главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 60.78 лева, посочена
като главница е формирана като сбор от предоставените на ответницата
далекосъобщителни услуги в размер на 240.73 лева – незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с №
М3916508 от 13.12.2013 г. и договор за далекосъобщителни услуги с № М4185565 от
05.08.2014 г. и сума в размер на 315.94 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор М3916508 от 13.12.2013 г. и договор № М4185565 от
05.08.2014 г. и мораторната лихва в размер на 60.78 лева, начислена върху:
Фактура №
*********/12.09.2014 г.
Фактура №
*********/12.03.2015 г.
Ищецът твърди, че
дружеството има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги, както и има право да получава в срок
всички суми по т. 34а – 34в от Общите условия. Сочи, че незаплатената стойност
на далекосъобщителните услуги, предоставяни на ответницата е отразена в
представените фактури.
Поддържа се, че
клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги
към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са
неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните,
освен ако не е уговорено друго. Ищецът твърди, че настоящият случай не попада в
тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма, както и че клаузата за
неустойка фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договора в
раздел „Отговорност“.
Сочи се, че
неизпълнението от страна на ответницата да заплати сумите за потребените услуги
съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните
договори на същата и до начисляването на договорна неустойка.
Поддържа се, че
видно от представените договори ответницата се е съгласила и е приела Общите
условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Сочи се, че съгласно чл. 26.5 от Общите условия операторът предоставя
на абоната 15 – дневен срок след издаване на фактурата за плащането на
посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори и незаплатени от
ответницата суми за ползвани от същата далекосъобщителни услуги по договорите с
ищеца е обусловило правото му по чл. 54 от ОУ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответницата.
Претендира се
обезщетение за неизпълнение – неустойка по цитираните два договора, поради
неизпълнението на ответника, като е посочено, че неустойката е начислена
съобразно изрично договореното, а именно, както е изрично посочено в раздел
„Отговорност“ от Приложенията към цитираните договори.
Поддържа се, че
потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от ОУ плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди се, че в
конкретния случай ответницата е подписала договор за мобилни услуги, ползвала е
предоставените й мобилни услуги и не е изпълнила задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава.
Издадени са й фактури, които не са заплатени в срок. Сочи, се че е изпълнен
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. N 2262/2017 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 617.45 лева,
от които 556.67 лева – главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги и
мораторна лихва в размер на 60.78 лева.
С допълнителна молба се прави отказ от иска
по чл.86 ал.1 ЗЗД,представляващ мораторна лихва за забава в размер от 60.78лв.
Претендират се и
направените разноски.
От ответника чрез
назначения му особен представител в законоустановения срок е постъпил писмен
отговор, в който исковата претенция е оспорена като неоснователна.Прави се
възражение за изтекла погасителна давност.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна
на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2262/2017 г. по описа на ВдРС, по което на 11.08.2017 г., срещу ответницата е
издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1947-РЗ/11.08.2017 г. за следните суми: 617.45 лева, от които 240.73 лева-незаплатена
далекосъобщителна услуга, 315.94 лв.-неустойка предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга, 60.87 лв.-мораторна лихва начислена върху
фактура № *********/12.09.2014 г. и № *********/13.03.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.08.2017 г. до окончателното плащане, както и
разноски в размер на 25.00 лв. за платена държавна такса и 180.00 лв.
адвокатски хонорар.
От приложеното ч.гр.д. № 2262/2017 г. е видно, че срещу цитираната заповед от ответницата е подадено
възражение.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата
страна е предявила иск по чл.422 ГПК, като в резултат на това
е образувано и настоящето дело.
В случая няма спор
относно факта, че между
страните е сключен Договор с индивидуален потребителски № М3916508 от 13.12.2013 г. и
Договор с индивидуален потребителски № М4185565 от 05.08.2014 г., които са предсрочно
прекратени / оператора едностранно е прекратил договора на длъжника и е
начислил неустойка по фактура № *********/19.01.2015 г., с падеж на плащане
19.01.2015 г., за отчетен период 09.12.2014 г.-08.01.2015 г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 107.50 лв. и фактура № *********/19.01.2015 г., с падеж на плащане
19.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 208.44 лв./.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск за установяване
съществуване на вземането е допустим. Против издадената заповед за изпълнение е
подадено, в срока за това, възражение от ответната страна, като за ищеца възниква
правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по
заповедното производство.
В случая иска за
установяване съществуването на вземане за сумата от 315.94 лв.-представляваща
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга се
явява неоснователен.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД
задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за
едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по
който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото Общи условия се установява,
че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има
право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени
между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите
месечни такси до края на договора.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право
на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде
споделено становището , че за прекратяването на договора законът не изисква
форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила
на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на
неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването
факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за
доказване на основанието, но и за размера на иска.
В случая, по делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да
се приеме, че исковата молба, или
заповедта по чл.410 ГПК, служи като изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на преписи от същите
от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени
неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това. Освен това,
следва да се отбележи, че в сметките, с
които са начислени търсените неустойки липсва посочване какво е основанието за начисляването
им - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и
пр.
По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от
правото си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е
възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.
На следващо място,
неустойките за предсрочно прекратяване на процесните
договори следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед
наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния случай, ответникът притежава
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите,
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесните договори са
сключени при предварително определени условия от едната страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самите
договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните като ответникът
не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В
случая, с оглед начина на попълване
на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на
мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от
КЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на
АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).
Предвид гореизложеното, като
взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по договорите и
съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият
съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и
нищожни. Така, както са уговорени, клаузите
за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно
прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя.
Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво право да прекрати
съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В
този смисъл, потребителят е задължен да
заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на
договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай
на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване
на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за потребителя да
се създават някакви права. Тук следва да се отбележи също, че самите клаузи не
уреждат каквито и да било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера
на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено
задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което
създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по
договора.
Съдът следи служебно, дори
при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази
нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени
хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък
преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение
№ 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
С оглед на горното, съдът
намира, че ответникът не дължи
претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата
е неоснователен и ще следва да бъде
отхвърлен.
С молба вх. № 7278/20.06.2019 г., ищецът чрез процесуалния си предсавител
на осн. чл. 233 ГПК се е отказал от претенцията си по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва за забава в размер на 60.78 лв. При това положение и във връзка
с изложеното производството по делото, в
частта на сумата от 60.78 лв., следва да бъде прекратено.
Ответницата
възразява, чрез особения си представител, че вземането е погасено по
давност.
Съгласно разпоредбата
на чл.111,б.”б” и ”в”от ЗЗД, вземанията за обезщетения и неустойки, както и за
периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периодични
задължения съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през
определени периоди от време, като с оглед спецификата на договора,
насрещните престации имат характер на периодични
плащания,какъвто е налице в случая. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно
решение №3/2012 г.на ОСГТК по т.д №3/2011г. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В настоящия случай, вземането е станало
изискуемо от датата на падежа по процесните фактури,които са издавани в периода
от 13.08.2014 г. до 27.03.2015 г./съгласно Общите условия е уговорен 15 дневен срок за изпълнение/.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК,във връзка с което е образувано ч.гр.д.№ 2262/2017 г., е изпратено
на 09.08.2017 г. и е постъпило в съда
на 11.08.2017 г.,или с други думи
преди изтичането на три годишната
погасителна давност.
По изложените съображения
направеното възражение е неоснователно.
В случая съвкупността от
фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са
достатъчни да обосноват частичната основателност на исковата претенция. Тъй
като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по
делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Във връзка с изложеното
следва да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер от 240.73
лв.-представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по дължима по договор за далекосъобщителни услуги с №
М3916508 от 13.12.2013 г. и договор за далекосъобщителни услуги с № М4185565 от
05.08.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумата,като в останалата част на
иска,досежно искането за установяване
съществуването на вземане за сумата от 315.94
лв.,представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга,искът следва да се отхвърли .
Производството, както бе споменато по-горе, в частта
на претенцията за сумата от 60.78
лв., следва да се прекрати, поради отказ от иска.
С оглед изхода
на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответницата
следва да
понесе направените от ищеца разноски, съобразно уважената част на иска.В исковото
производство са направени следните
разноски:180.00 лв.-адвокатско възнаграждение, 25.00 лв.-платена държавна такса и
300 лв. внесен депозит за особен представител, а в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2262/2017 г. по описа на ВдРС:
25.00 лева за платена държавна
такса и 180.00
лв.-адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.П. ***, ЕГН
**********, че дължи на „Мобилтел”
ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Илинден”,
ул. „Кукуш” № 1 сумата в общ размер от 240.73 лв.-представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по дължима по договор за
далекосъобщителни услуги с № М3916508 от 13.12.2013 г. и договор за
далекосъобщителни услуги с № М4185565 от 05.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Мобилтел”
ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Илинден”,
ул. „Кукуш” № 1 против А.М.П. ***, ЕГН ********** иск за признаване на вземане срещу А.М.П. за сумата в общ размер от 315.94 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на
договор № М3916508
от 13.12.2013 г. и на договор № М4185565 от 05.08.2014 г., чийто размер е
начислен с фактурите:фактура № *********/19.01.2015 г., с падеж на плащане 19.01.2015 г., за
отчетен период 09.12.2014 г.-08.01.2015 г., в
размер на 107.50 лв. и фактура № *********/19.01.2015 г., с падеж на
плащане 19.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г.,в
размер на 208.44 лв., и за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1947-РЗ от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2262/2017 г.
по описа на РС- Видин, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА частично
производството по гр.д.№ 1381/2018 г., в частта на искането за присъждане на
обезщетение за мораторна лихва за забава в размер на 60.78 лв., поради отказ от иска.
ОСЪЖДА А.М.П. ***, ЕГН ********** да заплати на „Мобилтел”
ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Илинден”,
ул. „Кукуш” № 1 направите разноски по заповедното производство
по ч.гр.д.№ 2262/2017 г. по описа на ВдРС,съразмерно с уважената част на иска
,а именно за сумата в общ размер от 79.93 лв.,като в частта над този размер
отхвърля искането .
ОСЪЖДА А.М.П. ***, ЕГН ********** да заплати на „Мобилтел”
ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Илинден”,
ул. „Кукуш” № 1,направените разноски в исковото производство,съразмерно
с уважената част на иска, а именно за сумата в общ размер от 196.89 лв., като в
частта над този размер отхвърля искането .
В частта на прекратяването решението има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Видин в седмодневен срок от
съобщението.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след
влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
2262/2017 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: