№ 32861
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110115445 по описа за 2022 година
Относно претенцията за заплащане на неустойка за забава. .
В чл. 6,ал.4 от договора за заем е предвидено задължение за заемателя да заплати
неустойка в размер на 225 лева, еднократно, ако настъпят условията за предвидената
автоматично настъпваща предсрочна изискуемост. Заявителят сочи, че неустойката
съставлява предварително определени, при сключване на договора, от него разходи, които
счита, че ще направи във връзка с предсрочната изискуемост, както и че тази сума е 25 % от
главницата.
Това вземане на заявителя има характера на такса, не на неустойка, защото
съставлява плащане за допълнителна дейност на кредитора във връзка със събиране на
кредита.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се
изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и
също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото
видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в
договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Видно от посоченото по – горе, таксата е свързана със събиране на кредита,
поради което и, макар да е предвидена в договора, таксата Е свързана с управлението на
кредита, следователно, не се дължи.
На собствено основание, ако се приеме, че вземането всъщност има характера на
компенсаторна неустойка, същото отново е недължимо, тъй като съгласно чл.33,ал.1 ЗПК,
както се посочи, при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. Тази
1
неустойка би съставлявала предварително подготвен от кредитора, едностранно, бъдещ
негов разход, напълно непредвидимо за потребителя при сключването на договора, дали
същият би бил извършен от кредитора, и то в какъв размер. Поради изложеното, разпоредба,
предвиждаща такъв разход, като „неустойка“ би била и нищожна, на основание чл.143 ЗЗП.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№57977/24.3.2022г. в частта му за заплащане на сумата от
225 50 лева, неустойка за забава, начислена на 1.10.2021г
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2