РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София,
09.05.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание
на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря С.А., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5311 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск
по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът Ж.М. Д.
твърди, че на 18.09.2014г. около 11.15 часа в гр. Шумен е пострадал като
пешеходец при пътно – транспортно произшествие, реализирано по вина на И.В.Г.,
който управлявайки лек автомобил марка „Пежо 206“ с ДК № ********, нарушава
правилата за движение по пътищата, като на кръстовището на ул.“**********“
предприема маневра „завой наляво“ като не пропуска преминаващия отдясно наляво
по пешеходна пътека пешеходец. Твърди, че в резултат на произшествието е приет
по спешност в „МБАЛ – Шумен“ АД с диагноза „счупване на горния край на тибията
/голям хрущял/ закрито вляво“. След проведени изследвания на 23.09.2014г. му
била извършена операция със закрито наместване на фрактура без вътрешна
фиксация, тибия, фибула. Поставена му била гипсова имобилизация за срок от 45
дни, като след свалянето й получил отоци по лявата подбедрица и стъпало, поради
което му била поставена диагноза „ постфлебитен синдром“ и му била назначена
медикаментозна терапия. Ищецът заявява, че и към настоящия момент продължава да
търпи болки, като движенията на лявата колянна става са ограничени и се
предвижда с помощни средства. Сочи, че във връзка с лечението на причинените
травми от пътно – транспортното произшествие
е направил множество разходи, изразяващи се в закупуване на медикаменти
и извършване на изследвания. Твърди, че към датата на увреждането вината на
сочения деликвент, като водач на лекия автомобил „Пежо 206“ е била обект на
валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 741,34 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и
закупуване на медикаменти от пътно – транспортното произшествие, реализирано на
18.09.2014г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на настъпване на
увреждането до окончателното им изплащане. Претендира разноски, включително и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Ответникът З.Д. „Б.И.“ АД оспорва иска
по основание и размер. Заявява, че в случая не е налице деликт. Оспорва твърденията
на ищеца за извършена оперативна интервенция относно причиненото му от
инцидента „закрито счупване на горния край на големия пищял – тибия на лявата
подбедрица“. Заявява, че не всички представените от ищцовата страна фактури са
свързани със заплащане на медицински услуги и медикаменти свързани със
злополуката. Твърди, че процесното ПТП е причинено от пострадалия, тъй като
същият е предприел противоправно пресичане на пътното платно без да се съобрази
с посоката и скоростта на приближаващото го моторно превозно средство. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при застраховка
“Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За основателността на прекия иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние
на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
От представено и прието по делото влязло
в сила Решение № 214/20.04.2015г. по НАХД № 462/2015г. по описа на Шуменски
районен съд относно процесния инцидент се установи, че на 18.09.2014г. около
11.15 часа в гр. Шумен на кръстовището на ул.“**********“ И.В.Г. при
управлението на лек автомобил марка „Пежо 206“ с ДК № ******** е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаващи
водачите на нерелсово пътно превозно средство при приближаване на пешеходна
пътека да пропуснат преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или
спрат, както и правилата визирани в чл.119, ал. 4 ЗДвП, задължаващи водачите на
завиващи пътни превозни средства да пропуснат пешеходците, при което е причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца Ж.М.Д., изразяваща се в
трайно затруднение в движението на левия долен крайник, обусловено от
многофрагментна компресионна вътреставна фрактура на външния кодил на големия
пищял на лявата подбедрица, като деянието представлява престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“, предл.2
вр. с чл. 343, ал.1, б.“б“ , вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл.78а от НК виновният водач е освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание „Глоба“.
Настоящият съдебен състав приема тези
факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлото в сила решение на
наказателния съд, тъй като същото на основание чл. 300 ГПК установява по
задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми. С
оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на лек автомобил марка
„Пежо 206“ с ДК № ******** И.В.Г. е извършил виновно противоправно деяние,
което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на ЗДвП.
Безспорно е между страните, че към
датата на процесното ПТП по отношение на процесния автомобил „Пежо 206“ е бил
сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилисти“, страна по който е З.Д. „Бул И.“, в качеството му на
застраховател.
Обект на застраховане по посочената
задължителна застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 от КЗ /отм./.
Застрахованите лица по тази застраховка,
съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторно
превозно средство на законно основание. В случая, водачът е ползвал процесното
МПС без противопоставяне на собственика и съответно се ползва от застрахователната
закрила.
Нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането
на застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
и имуществени вреди.
В тежест на ищеца е да докаже твърдените
от него неимуществени и имуществени вреди причинените му в резултата от процесното
пътно – транспортно произшествие, а в тежест на ответника е да докаже
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, на който се
позовава, доколкото установяването на последното е основание за намаляване на
отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
От заключението на приетата по делото съдебно
– медицИ.ка експертиза се установи, че в резултат от пътно – транспортното
произшествие станало на 18.09.2014г. на пострадалият Ж.Д. му е причинено
следното травматично увреждане: вътреставна компресионна, многофрагментна
фрактура на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица, причинила на
пострадалия трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по
– дълъг от 30 дни. Болките и страданията
от тази травма са били най – интензивни непосредствено след нея, в първите дни след
наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация, както и при
нейното сваляне с последващо раздвижване. Според вещото лице оздравителния
период за една такава фрактура изключва натоварване на крайника в продължение
на 2-3 месеца, като общия възстановителен период трае около 6 -7 месеца. Остават
и остатъчни увреждания изразяващи се в ограничено свиване на лявата колянна
става, ускоряване на възрастовите промени в колянната става /гонартроза/ и
наслагване на травмата с обостряне във връзка с обездвижването на крайника.
Съгласно заключението направените разходи във връзка с лечението са били необходими
за провеждане на оздравителния процес на пострадалия, като изчерпателно ги е
изредил – болкоуспокояващи таблетки и гелове, витамини – „Милгама“,
противосъсирващи - „Зибор“, противоотточни – „Ендотелон“, противовъзпалителни
съдови – „Детралекс“, „Троксевазин“, потребителски такси за изследвания,
болничен престой и медицИ.ки консумативи /подлога, помощни средства/. Въз
основа на представените фактури вещото лице е установило, че такива са
представени и за закупуването на лекарства за високо кръвно налягане и диуретици
/“Фурантрил“/, които нямат отношение към лечението на травми, породени от
злополуката. Видно от заключението на експертизата е налице причинно -
следствена връзка между полученото от ищеца увреждания и процесния пътен
инцидент. От показанията на разпитания по делото свидетел Антон Живков М., син
на пострадалия, се установи, че баща му след инцидента бил много уплашен и
притеснен. Оплаквал се от силни болки в ударения крак. По препоръка на доктора
кракът му бил гипсиран за 75 дни. През това време баща му бил неподвижен и не
можел да става от леглото около 3 месеца след инцидента. Наложило се да ползва
подлога, тъй като не можел да става дори до тоалетна. След махането на гипса
започнал да идва рехабилитатор, за да го раздвижва. Пиел различни
болкоуспокояващи медикаменти и ползвал помощни средства за предвижване. Освен
това свидетелят заявява, че баща му станал по нервен, страдал от безсъние и го
било страх да пресича на пешеходна пътека. И до настоящия момент имал леки
болки, получавал подуване на крака, не бил стабилен и ходел с патерици.
Относно размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това,
съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване
на увреждането - 83 г., продължителният лечебен и възстановителен период -около
6-7 месеца, интензитета на болките, наместване на счупването и поставяне на
гипсова имобилизация, последващата рехабилитация, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни
действия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние,
както и факта, че и към момента ищеца се предвижва с патерици съдът намира, че
сумата от 15 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗ. за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗ. принцип за справедливост, така и да възмеЗ.и
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на З.равето, причинените морални страдания. Освен
цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК
на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно
Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва
да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната. Съдът счита, че посоченият размер не е прекомерен,
както се твърди от ответника, тъй като съобразно изложените в трайната съдебна
практика критерии се налага изводът, че претендираното обезщетение би било
справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания.
С оглед наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван
въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на
вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение
по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалия, като участник - пешеходец в движението по
пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай, ответното дружество е направило възражение
за съпричиняване като се е позовало на факта, че пострадалия е предприел
пресичане без да се съобрази с посоката и скоростта на приближаващото го моторно
превозно средство, като с това си поведение сам се е поставил в опасност. От представените
по делото писмени доказателства и от изготвената и приета по делото
автотехническа експертиза се установи, че пътно – транспортното произшествие е реализирано
на кръстовище на ул.“**********“. Водачът на лекия автомобил „Пежо 206“
предприел маневра „завиване на ляво“ и в
този момент ударил намиращия се върху втората половина на пешеходната пътека Ж.Д.,
тъй като късно успял да го възприеме. Според вещото лице водачът на процесния
автомобил е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието, независимо от начина на движение на пешеходеца с бавен, спокоен
или бърз ход, както и при тичане. Ако водачът е спрял на поставения знак „стоп“
за него, до мястото на удара той се е ускорявал и скоростта му е нараствала от
нула до 13 км/ч, поради което той е имал възможност да спре и да предотврати
удара. Пешеходецът се е движел срещу процесния автомобил и е имал възможност да
го види при завиването му наляво, ако обаче го е наблюдавал и ако е видял, че
автомобилът не спира. От така установеното съдът намира, че възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е
неоснователно и недоказано, поради следните обстоятелства: От доказателствата
по делото безспорно се установи, че ищецът е пресичал на обозначеното за целта
място, а именно пешеходна пътека. Съдът не възприема твърдението на ответника,
че пострадалия е предприел пресичане без да се съобрази с посоката и скоростта
на приближаващото го МПС, тъй като се установи, че когато водачът на процесния
автомобил е забелязал пешеходеца той вече се е намирал върху втората половина
на пешеходната пътека. Вниманието на водача явно е било фокусирано на друго
място и той в последния момент е забелязал пешеходеца, като е опитал да
предотврати удара, употребявайки спирачки. В случая не се установи нито противоправно
пресичане от страна на пострадалия, нито същият внезапно да е излязъл на
пешеходната пътека, поради което водачът на автомобила да не е могъл да реагира
бързо и адекватно. По делото не се
установи ищецът по някакъв начин да е създал опасност както за самия себе си,
така и за останалите участници в движението. Точно обратното, същият е
предприел пресичане на обозначеното за това място и дори и да е успял да види
автомобила той не е имало как да предположи, че водачът му няма да спре и няма
да го пропусне при положение, че той не просто е стъпил на пешеходната пътека,
а се е намирал по средата й. Житейски и законово поведението на водачът на процесния
автомобил е било неправилно и противоправно с оглед на факта, че при
приближаване към пешеходна пътека той е длъжен да пропусне стъпилите на нея или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта и спре. В случая причина за
настъпването на процесното ПТП са субективните действия на водача на
увреждащото МПС, тъй като същият е подходил лекомислено в конкретната ситуация,
като е предположил, че може да осъществи вече предприетата маневра преди пешеходецът
да завърши преминаването си по пешеходната пътека. Въз основа на така
изложеното, съдът намира, че направеното в настоящото производство възражение за
съпричиняване е неоснователно, с оглед на което и присъденото обезщетение за
неимуществени вреди по – горе не следва да бъде намалявано. Посоченият размер
от 15 000 лв. не е прекомерен и би бил справедлива компенсация за
претърпените от ищеца болки и страдания. С оглед на това, искът за разликата до
пълния предявен размер от 26 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По предявеният иск за сумата от 741,34 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и закупуване на медикаменти, свързани с процесния
инцидент, съдът намира следното:
Претендираните имуществени и
неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт -
процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния
договор и т.н. е напълно относимо и
спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени
имуществени вреди, съдът намира за частично доказана. Въз основа на
представените и приети по делото писмени доказателства – фактури и фискални
бонове за закупуване на различни видове медикаменти, свързани с лечението на
причинената травма от пътния инцидент се установи, че ищецът действително е
направил такива разходи на обща стойност от 608,16 лв. Относно представените фактури
№ ********** и № ********** за
закупуване на „Хиподехидра“, „Пресид“ и „Вазопрен“, фактура № ********** за
закупуване на „Дуодарт“, фактури № ********** и № ********** за закупуване на
„Телсарт“, „Дехидразид“ и „Дилатренд“, фактури № ********** и № **********
за
закупуване на „Дуодарт“ , както и фискални бонове за закупуване на „Фурантрил“
и „Дуодарт“ на обща стойност 133,18 лв., съдът намира, че всички тези
медикаменти са свързани с лечението на високо кръвно налягане, сърдечна
недостатъчност и простата жлеза и същите нямат отношение към лекуването на
причиненото от ПТП счупване на левия долен крайник на ищеца. Въз основа на това
и с оглед несъотносимостта на тези лекарства към лечението на причинената
травма съдът намира, че този разход от 133,18 лв. не следва да бъде уважен и
съответно възстановен от ответното дружество.
Предявеният иск за имуществени вреди
следва да бъде уважен само за сумата от 608,16 лв., като в останалата му част
до размера на претендираните 741,34 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Във връзка с претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът е направил възражение за прекомерност. По основателността на това
възражение съдът намира следното: С оглед предявения материален интерес в общ
размер на 26 741,34 лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение
съобразно правилото на чл. 38 от ЗА вр. с чл.7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатски възнаграждения би бил 1 332,23 лв. Предвид
съществуващата договорна свобода ответникът е уговорил със своя адвокат
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., което е тяхно право. В същото
време, обаче законът не позволява да се натоварва безпределно и неоправдано другата
страна със свободно уговорено възнаграждение. Поради това е предвидено
правилото на чл. 78, ал.5 от ГПК. Сезиран с такова искане, съдът е длъжен да
прецени дали е налице такава правна и фактическа сложност на делото, която да
оправдава понасянето на цялата тежест на уговореното адвокатско възнаграждение
между адвоката и насрещната страна. Съдът е ограничен в преценката си от
минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредбата за
минималните адвокатските възнаграждения и в случая чл. 7 от същата. Като се има
предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че процесуалният представител на
ответника е защитавал интересите му по предявения иск за обезщетение, като е
изготвил и представил отговор на исковата молба по делото и се е явявал в
съдебно заседание. С оглед фактическата и правна сложност, проведеното
доказване по фактите, за които ответникът носи тежестта, обема на събраните
доказателства и процесуалните действия на страните по делото, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение на ответника следва да бъде намалено до минималния
размер от 1 332,23 лв. От този размер и другите направени по делото
разноски на ответника следва да бъде присъден размер съразмерен на отхвърлената
част от исковете, възлизащ на 679,54 лв.
При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера
на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. В.Г. сумата от 777,58 лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 636,20 лв.,
представляваща държавна такса, както и разноски в размер на 175,10 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
******** да заплати на Ж.М.Д., ЕГН **********
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата
15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 18.09.2014 г. по вина на И.В.Г.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ******** към
посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от датата на пътно – транспортното произшествие –
18.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 608,16 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти,
настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 18.09.2014
г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер
от 26 000 лв., както и за иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за имуществени вреди
за разликата до пълния предявен размер от 741,34 лв.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
******** да заплати на адв. В.Г., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК вр. чл.38 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 777,58 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Ж.М.Д., ЕГН
********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 679,54 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 636,20 лв. – държавна такса и сумата 175,10 лв. – разноски за възнаграждение за вещо лице, платено от
бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: