ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. гр. София , 01.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на първи април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600123 по описа за 2021 година
Производството е на осн. чл. 345, вр. чл. 270 ал. 4 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 18.03.2021г., постановено
по НОХД №153/21г. по описа на Специализирания наказателен съд, 9-ти
състав, с което по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК е оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под
стража“ в по - лека такава спрямо подсъдимия С. И. Г.. Първоинстанционният
съд е приел, че не са налице новонастъпили обстоятелства след предходното
произнасяне на съда, които да обосновават промяна на заключението по
отношение на предвидените в нормата на чл. 63 от НПК законови
предпоставки. Решаващият съд е изложил съображения във връзка с
релевираните оплаквания, касаещи здравословното състояние на Г., като е
приел, че същите са неоснователни и не водят до необходимост от изменение
на изпълняваната мярка за процесуална принуда.
В предвидения от закона срок съдебният акт е атакуван от подсъдимия
С. И. Г., който в депозирана чрез процесуалния си представител - адвокат Т.,
частна жалба е навел оплаквания за неправилност на постановеното
определение. Излагат се аргументи за липса на кумулативно изискуемите
условия визирани в чл.63 от НПК. Поставя се акцент на действащата по
1
отношение на привлечените към наказателна отговорност лица, презумпция
за невиновност, гарантираща техните права и законни интереси. Обръща се
внимание на незачитането на препоръките, съдържащи се в Декларацията на
Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание при Съвета на Европа, относно
принципите свързани с третирането на лишените от свобода лица, в
условията на пандемия от COVID-19. Навеждат се навеждат доводи за
необременено съдебно минало, установени връзки на територията на
Република България и добри характеристични данни на подс. Г. Иска се
отмяна на съдебния акт на Специализирания наказателен съд, 9-ти състав, по
н.о.х.д. №153/21г. и постановяване на нов, с който да бъде определена по-лека
мярка за неотклонение.
Въззивната инстанция, като се запозна с изложените в частната жалба
доводи и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимна
страна по чл. 342 ал. 1 от НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящият състав аналогично на проверявания съд счита, че спрямо Г.
са налице визираните в процесуалния закон предпоставки за продължаване
действието на наложената мярка за неотклонение.
С обвинителния акт, въз основа на който е образувано
първоинстанционното производство на С.Г. са повдигнати обвинения за
престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и чл. 214, ал. 2 от НК. И
двете престъпления са тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и за
тях е предвидено наказание „Лишаване от свобода“. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че съдържащи се в
доказателствените източници фактическите данни са достатъчни за
обезпечаване на изискуемото се от закона обосновано предположение, за
евентуално авторство на вменената престъпна дейност.
Апелативният специализиран наказателен съд се съгласява и с извода на
2
СНС за наличието на реална опасност от извършване на престъпление с оглед
характеристиките на разследваната престъпна дейност, нейните
разновидности и очертания в обвинителния акт конкретен каузален принос на
подс. С.Г.. Предполагаемото авторство на две престъпления, вероятно
извършени в условията на реална съвкупност обуславят немалка степен на
обществена опасност на подс. Г..
Несъстоятелни са й оплакванията, релевирани в частната жалба на С. И.
Г. за незачитането на презумпцията за невиновност с опредената мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, защото съдът не гради изводи за вина,
а се ограничава до преценката за съществуването на обосновано
предположение.
Въззивният съд намира за неоснователни и изложените от зашитата
доводи във връзка с игнориране на принципите, свързани с третиране на
лишените от свобода лица в контекста на пандемията от коронавирус,
регламентирани в Декларацията Европейски комитет за предотвратяване на
изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание при
Съвета на Европа. От приложената по делото медицинска документация е
видно, че на 15.03.2021г. подсъдимото лице е прегледано от дежурен лекар.
Извършени са лабораторни изследвания на кръвта му, рентгенография на
белия дроб, направен е тест за Ковид 19 инфекция, който е дал отрицателен
резултат, а във връзка с оплакванията му е назначено медикаментозно
лечение. От описаните действия е видно, че по отношение на С.Г. са
предоставени достатъчно и в необходимия обем здравни грижи при спазване
изискванията на цитираната Декларация.
Вън от горното, от приключване на предходното съдебно производство
по проверка пропорционалността на прилаганата мярка за неотклонение на
04.03.2021г., не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат различно
разрешение.
Предвид горното, съдът намира, че определението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Специализирания наказателен съд,
12-ти състав, постановено на 18.03.2021г., по н.о.х.д. №153/21г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4