Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 5/18 по описа на СпНС,
14 състав.
СпПр е
повдигнала обвинение с Обвинителен акт против четири лица - а именно М.А., В.В., В.В. и Б.Г., като е направила
твърдение, че те четиримата, заедно с осъдената П.Д. са участвали в
организирана престъпна група, ръководена от осъдения Ц.В., в периода от март
2016 до ареста им на 26.07.2017 г. СпПр посочва, че осъдения
Ц.В. на неустановена дата и място през март 2016 г поотделно се срещнал с всеки
един от четиримата подсъдими, като им обяснил, че има намерение да сформира
група, която той самият да ръководи и която да се занимава с търговия с
огнестрелни оръжия, с цел финансова печалба; респективно всеки един от тях
поотделно се съгласил да участва, като осъденият Ц.В. му разяснил какви ще
бъдат функциите му, както и че те ще се осъществяват под негово ръководство.
Посочва се, че осъденият Ц.В. ръководил и координирал дейността на останалите
членове. Както осъденият Ц.В., така и останалите членове на тази ОПГ, търсили
лица, от които да закупят оръжие, както и клиенти в чужбина, на които това
оръжие да се продаде, като осъденият Ц.В. давал указания на останалите и държал
всяко едно придобиване на оръжие да бъде съгласувано с него. И по-конкретно
всеки един от четиримата подсъдими имал една и съща функция - а именно да
търсят и осигуряват закупуването на огнестрелни оръжия и боеприпаси, които
впоследствие да предадат на св. П.К., който пък е следвало да ги предаде на
осъдената П.Д.. Твърди се, че тази ОПГ съществувала до 26.07.2017 г, когато
четиримата подсъдими били задържани.
СпПр излага
твърдения и за вторичната престъпна дейност на тази ОПГ - а именно описва
натиска, на който осъденият Ц.В. бил подложил св. П.К., за да го мотивира да
превози пратка с оръжие от С. до Малага, Испания. В крайно сметка св. П.К. се
съгласил, под страх за живота си, като приел да се срещне с различни лица - а
именно четиримата подсъдими - и да вземе от тях оръжия, по поръчение на
осъдения Ц.В.. Излагат се твърдения за всяка една среща на св. П.К. с всеки
един от четиримата подсъдими, както и предадените му от тях огнестрелни оръжия
и боеприпаси.
Така се посочва, че 14.07.2017 г в гр. С.,
кв. ***** ул. *****№ 75, на паркинг до заведение "*****", подс. М.А. е предал на П.К. огнестрелни оръжия - а именно
два броя автомат Калашников, с фабр № ** и с фабр. *** и двата с калибър 7,62 х 39 мм, както и му е
предал боеприпаси - а именно 79 патрони калибър .357 Magnum
Също така се посочва, че на 13.07.2017 г в
гр. С., бул. ***, пред входа на бл. 69А, подс. В.В. е
предал на П.К. огнестрелни оръжия - а именно револвер ZASTAVA с № ***, модел
83/92, калибър .357 Magnum и един брой мини револвер,
без обозначения за марка и модел, калибър 22.
Също така се посочва, че 14.07.2017 г в гр. ***, ул. С., пред заложна
къща на тази улица, подс. В.В. предал на П.К.
огнестрелно оръжие - а именно картечен пистолет "Sampol
vzor" с № ***, калибър 7,62 мм
На последно място се посочва, че 14.07.2017
г в гр. С., ж.к. ********, в заведение ********, подс.
Б.Г. предал на П.К. огнестрелно оръжие - а именно един брой мини револвер, без
обозначения за марка и модел, калибър 22, както и 25 бр
патрони с периферно възпламеняване калибър .22 /WMR/.
Обвинението спрямо подс. В. и Г. относно
предмета на престъплението е изменено в с.з. от 10.07.2018 г.
СпПр твърди,
че за тези оръжия осъденият Ц.В. бил дал указания на П.К. да ги закара до
Испания и да му ги предаде, като след задържането на осъдения Ц.В. от
испанските власти, такива указания му дала и осъдената П.Д.. Вместо това св. П.К.
ги предал на българската полиция.
Наведени са и твърдения, че Васил В. е
държал в апартамента си 2,3 грама хашиш, на стойност 20, 70 лв,
както и твърдения, че подс. Б.Г. е държал в апартамента си револвер Колт 1862 Полис и 60, 6 грама черен барут.
Тези фактически твърдения са подведени под
нормата на чл.321ал.3 вр ал.2 НК относно престъпното
сдружаване; по чл. 339 ал.1 пр.3 НК относно предаване на св. П.К. на оръжието и
боеприпасите, респективно държане на оръжието и боеприпасите от подс. Г., както
и по чл. 354а ал.3 НК относно държането от подс. В. на хашиша.
В съдебно заседание представителят на СпПр поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия, като
посочва, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства - основно от
показанията на св. П.К., но също така и от показанията на полицейските
служители, както и от доказателствените средства за
приобщаване на веществени доказателства, респективно експертизи. Подробно и
двукратно посочва цитираните в обв.акт правни
квалификации. Предлага да се определят конкретни размери на наказанията
"лишаване от свобода".
Защита на подсъдимия Б.Г. посочва, че следва
да бъде постановена оправдателна присъда, доколкото обвинението се крепи само
на показанията на св. П.К., чийто показания са емоционално ангажирани. Посочва,
че подс. Г. му е предал само очила, но не и пистолет. Счита, че другото деяние
по чл. 339 НК е несъставомерно от обективна и
субективна страна. Счита, че следва да се постанови оправдателна присъда по
всички обвинения.
Защитата на подсъдимия В.В. посочва, че не са събрани доказателства в подкрепа на
твърденията за участието му в ОПГ в инкриминирания период, като акцентира, че в
този период подс. В. е бил чужбина на работа. Посочва, че в обв.акт
неправилно се твърди, че ръководителят на тази ОПГ е обитавал жилището на подс.
В. ***. Относно обвинението по чл. 339 НК посочва, че доказателствата не са
достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, доколкото по тези оръжия
няма нито дактилоскопни, нито ДНК след от подс. В.,
което изключва достоверността на показанията на св. К.. Предлага да не се кредитират
и показанията на св. В. и Ж., които съдържат предположения; никой от тях не
дава достатъчно ясно описание на доверителя ѝ. Също така не са установени
обаждания по телефона на подс. В. с брат му св. В., които се твърдят от обвинението.
Поради което следва да бъде оправдан.
Липсват и доказателства за обвинението по
чл. 354а НК. Поради което следва да бъде оправдан. Евентуално, ако бъде
постановена осъдителна присъда, предлага преквалификация по чл.354а ал.5 НК,
което ще доведе да изпращане на делото на компетентния съд.
Защитата на подс. В.В.
и М.А. посочва, че следва да бъде постановена оправдателна присъда. Акцентира,
че са събрани доказателства за трети лица, които евентуално да се участници в процесната ОПГ, но не и доверителите ѝ. Счита
показанията на св. К. за субективни и недостоверни, като продукт на враждебните
му отношения със св. В.; те са и недостоверни сами по себе си, доколкото е
очевидно невъзможно той да уведоми полицията, че има незаконни оръжия и те да
не бъдат веднага насилствено иззети от него. Излага подробна аргументация защо
не следва да се кредитират показанията на св. К. и относно срещата му с подс. А.
***, вкл и че в предадения от доверителя му плик на
св. К. е имало само дрехи. Акцентира на съдебното минало на св. К. - а именно
на осъждането му в Белгия. Също така акцентира, че дори св. К. не е познавал
подс. В., като не е установено точно какво последният му е дал. Поради което и
следва да се постанови оправдателна присъда.
И четиримата подсъдими изразяват своето
категорично несъгласие с обвинението и искат да бъда оправдани, доколкото не са
извършили нищо от твърдяното от прокурора; единствено подс. В. посочва, че
предоставя на съда преценката по обвинението по чл. 354а НК. Подс. Г. поддържа
тезата си, че пистолетът и барутът са на свободна продажба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Подсъдимият М.А.А. е с ЕГН **********, българин,
български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан. Той
има две деца, родени 2007 и 2011 г.
Подсъдимият В.Е.В. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, със
средно образование, работещ, разведен, неосъждан. Има едно дете
Подсъдимият В.А.В. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, със
средно образование, работещ, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Б. З. Г. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със
средно образование, работещ, неженен, неосъждан.
Св. Ц.В. е осъден с Определение от 23.03.2018 г по н.о.х.д. № 595/18 на СпНС, 13 състав, с което е признат за виновен в това, че е
ръководил ОПГ с участници подсъдимите по настоящето дело, както и св.П.Д.,
както и за това, че на съответните дати, за които е повдигнато обвинение на
подсъдимите за вторичната престъпна дейност, той, заедно с осъдената св. П.Д.,
като съучастници, е направил опит да придобие от тях съответните
оръжия и боеприпаси. Определено му е наказание от 3 години "лишаване от
свобода", условно отложено за срок от 5 години.
Св. Ц.В. е брат на подс. В.В. и към 2017 г бил в
близки отношения с останалите трима подсъдими - подс. М.А., подс.
В.В. и подс. Б.Г.. Също
така осъденият св. Ц.В. ; живеел на семейни начала със осъдената св. П.Д.
Осъденият св. Ц.В. към 2007 г трайно живеел и работил в Испания, като
многократно посещавал и България. Част от неговите занимания включвали противоправна дейност - а именно трафик на наркотици и
оръжия между различни страни от ЕС. Той организирал шофьори на камиони и автобуси,
които да осъществяват този трафик, сред които бил св. П.К., св. Р.Н.,св. М.А.. В
тази си дейност той бил подпомаган както от осъдената св. П.Д., така и от трети
лица, не взели участие по делото. При осъществяване на тази си дейност той не
се ползвал от помощта на четиримата подсъдими по делото.
Един от тези шофьори бил св. П.К., по професия международен шофьор на
тежкотоварен камион. По поръка на осъдения свидетел Ц.В., св. К. от 2014 година
многократно пренасял в специален тайник на камиона си
незаконни товари.
Св. П.К. бил заловен от белгийските правоохранителни
органи, като бил задържан под стража. Впоследствие бил осъден (л. 376) за
участие в ОПГ в периода 08.10.2015 - 02.03.2017 г с присъда от 05.04.2017 г на
Брюкселски наказателен съд, която присъда е влязла в сила на 22.05.2017 г. Било
му е наложено наказание от 18 месеца "лишаване от свобода".
След освобождаването му, през април 2017 г св. К. се върнал в страната,
като нямал намерение да продължава да пренася незаконни вещи за осъдения св. Ц.В..
При все това осъденият св. Ц.В. искал да продължат този вид съвместна
дейност. Той считал, че св. П.К. му е финансово задължен, предвид дадените му
преди това парични суми, както и предвид това, че със залавянето на св. П.К. от белгийските власти той е
загубил значителна финансова сума. Поради което, чрез свои познати в страната,
упражнил натиск върху св. П.К. - като същият бил нападнат и пребит, а входната
врата на апартамента му била подпалена (докато св. К. бил в белгийски затвор).
В крайна сметка през юли 2017 г св. П.К. се съгласил да изпълни указанията
на осъдения св. Ц.В. (който през цялото време се намирал в Испания). По поръка на
последния, св. К. се съгласил да се срещна с четиримата подсъдими - които той
до този момент не познавал (с изключение на подс. А.,) и да вземе от тях
определени огнестрелни оръжия, които да закара в тайник
в автомобила си до Испания, като там да ги предаде на осъдения св. Ц.В..
---
На неустановена дата през юли 2017 г осъденият св. Ц.В. влезнал във връзка
с всеки един от четиримата подсъдими (като използвал мобилното приложение на
телефона си), като му казал да предаде на св. К. определени оръжия.
Към този момент подс. А., В. и Г. имали във свое владение определени
оръжия, подробно посочени по-долу.
---
При все това, въпреки обявеното си неохотно съгласие пред св. В. да изпълни
указанията му относно превоза на оръжията, св. П.К. имал силни колебания -
доколкото не искал да подновява тази престъпна дейност. Но също така имал и
силни съмнения дали да се обърне към органите на реда, доколкото се съмнявал в
техния професионализъм и интегритет. И по-специално бил чувал слухове, че подс.
А. се занимавал и с друга престъпна дейност (лихварство и черно тото), за което
е бил разследван, но не му е повдигнато обвинение, като причина за това -
според св. К. - било обстоятелството, че си бил платил на съответните
длъжностни лица, за да може безпрепятствено да упражнява тази дейност. Поради
което се съмнявал, че ако се обърне към органите на реда, не би получил онова
съдействие, от което имал нужда
Поради което неофициално се обърнал към свой познат, който го свързал с
трето лице, което работило в ГД БОП (съдът не положи усилия да установи
самоличността му). На него св. К. споделил всичко случващо се. Това лице настоятелно
го посъветвал официално да се обърне към ГД БОП, като даде показания против св.
Ц.В. и останалите лица. При все това св. К. се колебаел.
Периодично до 18.07.2018 г св. К. се срещал с това лице от ГДБОП, като му
споделял развитието на отношенията си със св. Ц.В. и четиримата подсъдими. Този
служител на ГД БОП му повтарял, че св. К. следва официално да се обърне към ГД
БОП и да даде показания като свидетел, като настоятелно го предупреждавал, че
ако го хванат, ще го задържат за незаконно оръжие, както и да не предприема
опити да изнесе извън страната оръжието.
При все това св. К. изпитвал колебания. Поради което, все още не знаейки
какво да прави и отлагайки взимането на решения, се оставил да бъде мотивиран
от св. Ц.В. да се срещне с посочените от него лица (а именно четиримата
подсъдими) и да получи от тях оръжията, за които св. В. го мотивирал да превози
до Испания.
---
Същевременно, без св. К. да знае, лицето от ГД БОП уведомил съответните
длъжностни лица за случващото се. Започнала оперативна проверка, за което било
направено искане и дадено надлежно разрешение от Председателя на СпНС за използване на специални разузнавателни средства -
вкл и проследяване и наблюдение. При експлоатацията на тези СРС
св. К. бил проследяван от служители на МВР, ГДБОП, без негово знание. Част от
неговите срещи били наблюдавани от тези служители.
---
Към юли 2017 г осъденият Ц.В. имал в свое владение револвер ZASTAVA с № ***, модел 83/92, калибър .357 Magnum, както и един брой мини револвер, без обозначения за
марка и модел, калибър 22. Той ги съхранявал в дома си в гр. С., бул. *** 69а. При
държането му част от неговата ДНК останала по тях.
Св. Ц.В. искал св. К. да превози тези пистолети до Испания, като за тази цел,
чрез мобилно интернет приложение на телефона си, поддържал връзка с брат си
подс. В.В. и св. П.К., като организирал срещата между
тях, с оглед предаване на това оръжие.
И по-конкретно св. Ц.В. дал указания на брат си - подс. В.В. - да отиде до дома му, да вземе тези пистолети и да ги
предаде на св. К.. Последният изпълнил тези указания, дошъл с метрото до МОЛ Парадайз, след което пеша отишъл до дома на брат си,
влезнал вътре, намерил посочените от св. В. револвери. Те се намирали в скъсана
торбичка на Зара, той ги сложил, заедно с една хартия, в прозрачен найлонов
плик и слязъл долу пред входа, за да се срещне със св. П.К., на когото да
предаде тези оръжия. Същевременно той нямал законно разрешение да държи тези
оръжия.
Св. Ц.В. също така дал указания на св. К. как да се срещне с брат му и да
получи пистолетите. Той поддържал и с двамата - св. К. и подс. В. - връзка чрез
мобилно приложение на телефона си.
Срещата се осъществила на 13.07.2017 г (четвъртък) вечерта. Св. К., след
като чакал около един час пред МОЛ Парадайз (през
което време видял как подс. В. излиза от изхода на метрото и продължава нагоре
по булеварда), бил допълнително уведомен от св. В. къде да отиде - а именно на
адрес бул. *** 69а, където се намирала кооперацията, в която живеел св. Ц.В.,***.
Там двамата - подс. В.В. и св. П.К. се срещнали, на
тротоарното пространство пред входа, където подс. В.В.
предал на св. П.К. плика с двете оръжия. Доколкото св.К. очаквал повече оръжия,
той отново осъществил мобилна връзка със св. В., който го успокоил, че именно
тези оръжия следва да вземе.
След това св. К. прибрал в тайник, специално
обособен в неговия автомобил, тези оръжия.
Тази среща била наблюдавана от служители на ГДБОП.
---
Към юли 2017 г подс. М.А. имал в свое владение именно два броя автомат
Калашников, с фабр № ** и с фабр.
*** и двата с калибър 7,62 х 39 мм, както и му е предал боеприпаси - а именно
79 патрони калибър .357 Magnum. Същевременно той нямал
законно разрешение да ги държи. По поръка на осъдения св. Ц.В. той трябвало да
ги предаде на св. П.К..
Двамата се срещнали на няколко дни преди 14 юли, като св. К. отказал да ги
вземе, като посочил, че е без кола.
На 14 юли 2017 г (петък) сутринта отново се срещнали в кафене Естел, намиращо се в гр. С., кв. ***** ул. *****75. Подс. А.
бил пакетирал двата автомата Калашников, както и патроните, в плик Джъмбо, по следния начин: патроните били поставени в два
самозалепващи се плика, в единия имало 55 патрона, а в другия 24 патрона; двата
плика били поставени в друг плик, който (заедно с други вещи, извън предмета на
обвинението), били обвити в син плат; този пакет от син плат бил поставен в
плика от Джъмбо. Отделно от това автомат Калашников с
фабр № ** бил поставен в плик от Лидъл,
а автомат Калашников, с фабр № ** и с фабр. 2987 бил поставен в плик от Кауфланд.
И двата плика от Лидъл и Кауфланд
били поставени в плика от Джъмбо. Също така, в
отделен плик от Кристи, се намирали два пълнителя (извън предмета на
обвинението), който също така бил поставен в плик от Джъмбо,
който от своя страна се намирал в багажника на лек автомобил Сеат, паркиран още предходния ден до заведението и ползван
към този момент от подс. А. (с друг собственик, който бил оставил колата си на
подс. А. като залог за взет заем -
отношения извън предмета на делото).
При пристигането си св. П.К. също така паркирал своя автомобил - Пежо 307 -
до заведението, като колата му се оказало в съседство до тази на подс. А..
Св. К. влязъл в заведението и седнал на една маса. По-късно пристигнал и подс.
А.. Двамата се срещнали, като седнали на обща маса, където разговаряли. Няколко
минути по-късно подс. А. и св. К. отишли до двете паркирани коли, където подс. А.
предал на св. К. плика с оръжията и боеприпасите; последният ги сложил в тайника на автомобила си.
След това те се върнали на масата. Към тях се присъединили и св. К. и Б.. Също
така подс. А. предал на св. К. сумата от 1 500 лв,
която да му послужи за пътни разходи, както и плик с дрехи, предназначени за
св. В..
---
Към юли 2017 г подс. В.В. имал в свое владение
картечен пистолет "Samоpаl vzor" с № ***, калибър 7,62 мм. Същевременно той нямал
законно разрешение да ги държи. По поръка на осъдения св. Ц.В. той трябвало да
го предаде на св. П.К..
След срещата си с подс. А., св. П.К. останал да чака последващи
инструкции от св. Ц.В.. Следобеда същия ден - 14.07.2017 г (петък) св. В. се
свързал с него с мобилно приложение по мобилния си телефон, като му казал, че
трябва да се срещне и с подс. В.В. ***, който да му
предаде огнестрелно оръжие.
В изпълнение на тези указания, следобеда на 14.07.2017 г св. К. ***, където
пред заложна къща на тази улица, се срещнал с подс. В.. Двамата не се
познавали, но предвид указанията, които поотделно получили от св. В.,
установили връзка помежду си. Подс. В. чакал св. К. пред тази заложната къща.
След като св. К. паркирал колата си, подс. В. му предал това огнестрелно оръжие
- а именно картечен пистолет "Samоpаl vzor" с № ***, калибър 7,62 мм. Той бил сложен в кафяв
хартиен плик от Кауфланд, който пък бил сложен в бял
найлонов плик с италиански надпис - diecidecimo Spazimoda, като в този плик имало
и зелена брезентова торбичка с три пълнителя (извън предмета на обвинението).
Доколкото този найлонов плик бил почти разкъсан, св. К. изразил възмущението
си, че му ги дават в такова състояние. При все това приел плика с оръжието в
него, като го поставил в тайника в багажника си.
Малко след това св. В. му се обадил по мобилно приложение по телефона, като
му казал да отиде до гр. С., ********, заведение Амбрела,
където да се срещне с трето лице (подс. Б.Г.), от който да вземе оръжие и
боеприпаси.
Св. К. се запътил натам.
---
Към юли 2017 г подс. Б.Г. имал в свое един брой мини револвер, без
обозначения за марка и модел, калибър 22 както и 25 бр
патрони с периферно възпламеняване калибър .22 /WMR/.
Същевременно той нямал законно разрешение да ги държи. По поръка на осъдения
св. Ц.В. той трябвало да ги предаде на св. П.К.. Св. В. го уведомил, че срещата
ще бъде вечерта на 14.07.2017 г в заведение Амбрела в
********, гр. С..
След срещата си с подс. В. ***, вечерта на 14.07.2017 г св. К. се запътил
към последната си среща с подс. В.. Доколкото те не се познавали, чрез помощта
на св. В. (с когото и двамата поддържали връзка с мобилно приложение на
мобилните си телефони) установили връзка помежду си. Така св. К., като
пристигнал в кафенето, се опитал да се обади по телефона на св. В., за да
получи допълнителни инструкции как изглежда подс. Г., но последният
междувременно го бил разпознал и се приближил до него.
Там подс. Г. предал на св. К. следните вещи: черно-бял плик Адидас, в който били увити във вестници: брой мини
револвер, без обозначения за марка и модел, калибър 22 както и, увити в два
пакета вестници, 25 бр патрони с периферно
възпламеняване калибър .22 /WMR/.
Св. К. взел тези вещи, като ги сложил в тайника
на автомобила си, при останалите оръжия. Този тайник
представлявал двойно дъно на багажника.
---
След като получил тези оръжия, в. К. не знаел какво да направи. От една
страна се страхувал от св. В., а именно от негово агресивно поведение, ако не
му занесе тези оръжия; също така не искал отново да се замесва с извършване на
престъпления. От трета страна не вярвал, че ако предаде тези оръжия на правоохранителните органи и даде показания по случая,
неговата сигурност ще бъде защитена.
Междувременно св. Ц.В. многократно му се обаждал по телефона (чрез
използваните от тях мобилни приложения), като го питал дали е тръгнал на път с
тези оръжия и кога ще му ги предаде. Св. В. отговарял уклончиво, като го лъжел,
че вече е на път.
В крайна сметка св. К. взел решение да се обърне към МВР. Това станало на
18.07.2018 г (понеделник), като в последващите дни
той бил многократно разпитван.
При все това св. К. не бил готов все още да предаде оръжията на полицията.
През цялото време тези оръжия се намирали в тайника в
автомобила му, като последният бил на платен паркинг.
На 26.07.2017 г св. К. предал официално, с протокол за доброволно
предаване, горепосочените оръжия, боеприпаси и останали предмети.
Тези оръжия били в същото положение, както към момента, в който ги поставял
в тайника на колата си след получаването им от
четиримата подсъдими.
---
Подс. Б.Г. колекционирал старинно оръжие. Освен други оръжия, за които не е
повдигнато обвинение,той съхранявал в дома си в гр. П., ул. П. 1, вх. А, ет.6, ап.16 револвер COLT с фабр.№
******, модел "1862 POLICE", калибър 9 мм, както и 60,6 грама черен димен
барут. За държането на тези вещи не се изисква специално разрешение.
След задържането на подс. Б.Г. на 26.07.2017 г в неговия дом в гр. П., ул. П. 1, вх. А, ет.6, ап.16 били намерени и
установени притежаваните от него револвер COLT с фабр.№
******, модел "1862 POLICE", калибър 9 мм, както и 60,6 грама черен димен
барут; тези вещи били иззети.
---
След задържането на В.Е.В. на 26.07.2017 г в дома му в гр. С., бул. ***,
бл. 69 А, бил намерен и иззет държания от него, за собствена употреба, хашиш с
нето тегло 2,30 грама, с 4,7 % тетрахидроканабинол,
на стойност 20, 70 лв.
---
Подсъдимите В.В. и М.А. били задържани в рамките
на настоящето наказателно производство на 26.07.2017 г, като на 29.07.2017 г
съдът им определил мерки за неотклонение "задържане под стража"; те
били реално задържани до 13.02.2018 г, когато било постановено определение №
21/13.02.2018 г по в.в.ч.д. № 48/18, с което влиза в
сила определението на настоящия съд за изменение на тази мярка за неотклонение
в "домашен арест". Респективно мярката за неотклонение "домашен
арест траела до 23.03.2018 г за подс. М.А., когато е внесъл определената му
нова мярка за неотклонение "гаранция" от 3 000 лв,
със съдебно определение от 07.03.2018 г. Респективно мярка за
неотклонение "домашен арест" за подс. В.В.
е траела до 04.04.3028 г, когато е внесена новата му
мярка за неотклонение "гаранция" от 3 000 лв,
със съдебно определение от 07.03.2018 г.
Подс. Б.Г. бил задържан на 26.07.2017 г, като на следващия ден бил
освободен; била му определена мярка за неотклонение "гаранция" от 5
000 лв, която е намалена на "гаранция" в
размер на 3 000 лв със съдебно определение от
07.03.2018 г (като остатъкът от 2 000 лв му е върнат)
Подс. В.В.
бил задържан на 26.07.2017 г, като на следващия ден бил освободен; била му
определена мярка за неотклонение "гаранция" от 3 000 лв
В досъдебната фаза на производството са били направени разноски в размер на
6 332 лв; поради което всеки един от четиримата
подсъдими следва да бъде осъден да заплати по сметка на МВР една шеста от тази
сума - или по 1 055 лв.
В съдебната фаза на производството са направени разноски в размер на 300 лв за експертиза за подс. В. (л. 150 от съдебното
производство); 32 лв за пътни разноски за св. Н.; 75 лв и 67,50 лв за превод на два
броя ЕЗР (л. 346 и л.359 от съдебното производство); 168,16 лв
за допълнителна балистична експертиза (л. 501 от съдебното производство) - или
общо 342, 66 лв общи разноски и 300 лв за подс. В., които следва да се разделят по 86 лв за подс. А., В. и Г., респективно 386 лв за подс. В..
Подс. Б.Г. е бил защитаван от служебен адвокат, на който НБПП му е
определило възнаграждение от 300 лв (за участие в
досъдебната фаза), като той следва да бъде осъден да заплати и тази сума.
Изложената фактическа обстановка се установи по
ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства:
обясненията на подсъдимите,
Обяснения на подс. Б.Г..
показанията на свидетелите
Св. Р.Н. - л.193, както и прочетените по реда на чл.281 НПК показания в том
6 л.102, л от досъдебното производство;
Св. Т.Н. - л. 220 гръб от съдебното производство;
Св. К.В. - л. 221 от съдебното производство;
Св. М.А. - л. 22 гръб от съдебното производство, както и тези, прочетени по
реда на чл. 281 НПК на л. 92-93 в том 4 от досъдебното производство;
Св. Ц.К. - л.224 от съдебното производство, както и тези прочетени по реда
на чл. 281 НПК в том 8 л. 83 от досъдебното производство;
Св. И.Б. - л. 225 от съдебното производство, както и тези на л. 85 том 8 от
досъдебното производство;
Св. Ж.Ж. - л. 280 гръб от съдебното производство;
Св. П.К. - л. 272 от съдебното производство, както и прочетените по реда на
чл. 281 НПК показания в том 4, л. 1, л.68, л. 76, л. 80 от досъдебното
производство;
Св. П.Д. - л. 281 от съдебното производство;
Св. Ц.В. - л. 280 от съдебното производство;
Св. М.А. - л. 501 гръб от съдебното производство, както и прочетените по
реда на чл.281 НПК показания на л. 1 том 5 от досъдебното производство.
писмени доказателствени средства
протоколи за оглед, претърсване и изземване - том 3, л. 4, л.6, л.9, 21,
23, 33, 43, 46 от досъдебното производство;
протоколи за разпознаване - том 4 л. 7-67 от досъдебното производство (само
относно четиримата подсъдими); том 5 л. 7-19 от досъдебното производство;
констативен протокол - том 5, л. 69 от досъдебното производство;
писмени доказателства
заповеди за задържане - том 2, л. 83, л.90, л.94 и л.99 от досъдебното
производство;
Удостоверения за раждане - л. 138 и л.139 от съдебното производство;
Протокол от 23.03.2018 г по н.о.х.д. № 595/18 на СпНС,
13 състав - с който е одобрено споразумение по настоящето дело, относно св. Ц.В.
- л. 291 от съдебното производство;
Справка от МП относно осъждане на св. К. в Белгия - л. 375 и сл от съдебното производство;
Справка от ОДМВР П., сектор "Пътна полиция", с приложени актове
по ЗДвП и ЗАНН - л. 379 и сл от съдебното
производство;
Справка от МВР на Испания относно св. Ц.В. - л. 404 от съдебното
производство;
Справки от МВР (ОДМВР С. РУ ***, ГДНП, СДВР 4 РУ и
7 РУ, ОДМВР П.) относно липса на разрешение за придобиване, носене и съхранение
на огнестрелни оръжия - л.450, 453, 455, 457, 459 от съдебното производство;
Ведомост за положен труд - л. 460-463 от съдебното
производство;
Съдебна справка от испанските съдебни власти - л.
463-473
експертизи
техническа компютърна експертизи - том 5 л. 29 и
л. 62, том 10 л.1 от досъдебното производство;
физикохимична експертиза - том 5, л. 59 от
досъдебното производство;
оценителна експертиза - том 5 л. 36 от досъдебното
производство;
комплексни експертизи - том 5, л. 48 и л. 66а от
досъдебното производство;
дактилоскопни експертизи - том 6, л.
25, л. 32 от досъдебното производство;
балистична експертиза - том 6, л.32 от досъдебното
производство и л. 496 от съдебното производство;
ДНК експертиза - том 7, л.16 от досъдебното
производство
Коментар на доказателствата
Относно ОПГ.
По делото не са събрани каквито и да е доказателства в подкрепа на
наведените твърдения за проведена среща между осъдения св. Ц.В. и останалите
четирима подсъдими (поотделно) през март 2016 г, при който той ги уведомил за
намерението си да организира престъпна група за трафик на оръжия, като те
приели.
Отделно от това тези твърдения, сами по себе си, звучат изключително
недостоверно. Би било логично в процеса на инцидентно извършвания трафик на
оръжия да се породи необходимост от общи задружни действия, при което да се
постигне, вкл и на нарочна среща, подобна уговорка. Но изглежда съвсем
невероятно след като осъденият св. В. да е взел решение да осъществява такава
престъпна дейност, преди да я предприеме, да се обърне към трети лица с
предложение от този вид.
Евентуално за подобна уговорка би могла да има за последици сериозен и
обемен трафик на оръжия. Така самият този трафик, предвид особеностите по
планирането, организирането и
осъществяването му, би бил доказателство за предварителен сговор. Такива
твърдения не са направени, доказателства не са събрани. Обратното - установи
се, че се касае за инцидентен и частичен принос на всеки един от четиримата
подсъдими към дейността на св. Ц.В..
Обратното - установи се, че св. Ц.В. и св. П.Д., а в определени и различни
периоди от време също така и св. П.К., св. Р.Н. и св. М.А., са били част от
престъпна организация по трафик на вещи, чието държане е забранено (основно
наркотици и оръжие). Същевременно никой от тях не твърди, че който и да е от четиримата
подсъдими са били ангажирани с този вид дейност (с изключение на инкриминираната
вторична дейност).
Св. Ц.В. посочва, че познава и четиримата подсъдими (единият му е брат, а
останалите приятели), като само инцидентно ги е помолил да предадат определени
вещи на св. К. (като твърди, че тези вещи са разрешени - пари, дрехи, очила).
Св. П.К. също посочва, че четиримата подсъдими не са били част от
организацията по незаконен трафик; познавал само подс. А. като близък приятел
на св. Ц.В. - а с останалите трима подсъдими се видял за първи път при
предаването на оръжията.
Св. П.Д. посочва, че познава само подс. В.В.,
който е брат на св. Ц.В., с когото тя живее на семейни начала, както и познава
подс. А., с когото са приятели.
Св.Р.Н. и св. М.А. посочват, че не познават подсъдимите.
Също така не са наведени твърдения и не са представени доказателства за
начина, по който четиримата подсъдими са се снабдили с оръжията, които са
предали на св. К.. Видно от твърденията в обв.акт, те
са снабдили с тях в изпълнение на
решението от март 2016 г по разпределение на ролите в учредената ОПГ. Ако
евентуално се установи, че те в приблизително еднакъв период от време,
приблизително с еднакви способи са търсили такова оръжие от трети лица, евентуално
дори се установи и териториално разпределение между тях на районите, в които да
осъществяват такова търсене, това би могло да е свидетелство за определена обща
съгласуваност. По настоящето дело дори и твърдения за такива обстоятелства не
са налице.
Поради което и настоящият съдебен състав приема, че не са събрани
доказателства, които да направят не несъмнен, но дори и донякъде правдоподобен
изводът, че четиримата подсъдими през март 2016 г са се срещнали (поотделно) с
осъдения св. Ц.В. и от този момент са станали част от организираната от него
ОПГ; респективно че са били част от тази ОПГ до ареста им на 26.07.2017 г;
както и че в този период са били поели определени престъпни ангажименти.
Напротив - установи се единствено контактът им със св. В., след който те са
предали на св. К. определени оръжия и боеприпаси. Това, само по себе си, е
недостатъчно, за да се приеме, че те са били част от престъпната организация,
твърдяна в обв.акт.
Единствено относно подс. А. са налице определени доказателства, за негова
по-трайна съпричастност към престъпната дейност на св. Ц.В. - доколкото - видно
от показанията на св. П.К., по искане на св. Ц.В. подс.
Атанасов двукратно е предоставял на св. В. парични суми, които след това св. В.
е давал на св. К. за осъществяване на превоза на определени незаконни вещи.
Също така, когато подс. А. е предал оръжията на св. К., двамата са провели
разговор, от който е станало ясно, че подс. А. е съзнавал ролята на св. К. в
трафика на тези оръжия, по поръка на св. В.. Но тези обстоятелства, сами по
себе си, не могат да обусловят извод за такава съпричастност към престъпната
дейност на св. В., която да попада под състава на чл. 93 т.20 НК.
Поради което съдът прие, че обвинението по чл. 321 НК е напълно недоказано.
На това основание постанови оправдателна присъда по това обвинение.
---
Съдът не кредитира показанията на св. Ц.В., осъден по настоящето дело, в
които посочва, че бил дал в заем няколко пъти парични суми на св. П.К., като
последният нарочно го е набедил в извършване на престъпления, за да не му върне
тези пари. Тези показания са потвърдени и от показанията на осъдената св. П.Д..
Напротив - съдът не оспорва съществуване на такива финансови претенции, но не
счита, че основанието им е договорът за заем. Обратното - касае се за неуредени
финансови отношения във връзка с общо извършвана престъпна дейност.
На първо място изложената фактическа
обстановка звучи невероятно - а именно че на три пъти св. Ц.В. бил давал заем
по 3 000 евро на св. П.К., независимо че последният не му връщал по-рано
взетите парични суми. Също така не звучи вероятно св. К. да иска пари за
заплащане на разходите за превоз, при условие - че ако действително е сключил
договор за такъв превоз, би следвало възложителят на превоза да му предостави
тези парични суми. Не звучи вероятно и декларираното безразличие от страна на
св. Ц.В., че само е давал пари, без да се интересува от никакви подробности.
Отделно от това и твърденията на св. В. са противоречиви, доколкото първо
посочва, че на три пъти му е давал по 3 000 евро, след това че му е дал само
веднъж 3 000 евро, а след това му е отказал да му даде втория път такава сума,
но все пак счита, че св. К. му дължи пари, доколкото откраднал парите, които
негов приятел му бил изпратил чрез св. К. - но все пак настоява, че общата
сума, която търси от св. К., е сумата от 9 000 евро.
Съдът приема, че действително св. В. и св. К. са имали неуредени финансови
отношения, като първият е претендирал определени парични суми от втория, но
причина за тези финансови претенция са неуредици във връзка с осъществяваната
от тях съвместна престъпна дейност. С оглед конкретните особености на тази
дейност (които са извън предмета на делото) св. В. е считал, че св. К. му дължи
парични суми. При все това, доколкото се установи, че св. К. е бил в белгийски
затвор година и половина, като след това финансовите претенции на св. Ц.К.
ескалирали, съдът приема, че едно от основанията за тези претенции е била
загубата на финансови и стопански активи, свързани с ареста на св. К. от
белгийски власти.
Отделно от това, при съвкупната преценка на всички доказателства, по
безспорен начин се установява съществуването на огнестрелните оръжия,
предаването им от подсъдимите на св. К., както и че това става по поръка на св.
В.. Поради което и не може да се възприеме тезата на св. В. и св. Д., че
показанията на св. К. напълно не отговарят на истината и имат предназначение да
осуетят техните облигационни искания за връщане на дадени в заем парични суми.
Относно обвинението по чл. 339 НК
Съдът прие, че тези обвинения са доказани от фактическа страна. По делото
се установи, че всеки един от четиримата подсъдими е предал на св. К.
определени огнестрелни оръжия, а в някои случаи и боеприпаси, както и че нито
един от тях не е имал изискуемото от закона разрешение за това. Конкретните
деяния, с тяхната фактологическа индивидуализация, са
посочени по-горе.
За да достигне до този си фактически извод, съдът напълно кредитира
показанията на св. К., които се явяват основно доказателствено
средство. Аргументите на защитата в противен смисъл не може да бъдат споделени.
Неговите показания са последователни, логични и достоверни, като допълнително
са подкрепени от показанията на свидетелите, служители на ГДБОП, които при
експлоатацията на СРС са наблюдавали тези срещи, респективно от веществените
доказателства - предадени от св. К. оръжия и боеприпаси.
Съдът приема, че няма основание да постави под съмнение показанията на св. К.,
поне в частта им, относима към предмета на делото - а
именно срещата му с четиримата подсъдими, по поръка на св. Ц.В., както и
предаването от тях и получаването от него на процесните
оръжия и боеприпаси. Тези срещи са безспорни, като е налице спор между страните
дали на тях действително са били предадени и получени тези оръжия и боеприпаси.
Доказателство за това е наличието на тези оръжия, предадени в един последващ момент от св. К..
Поради което следва да се обсъди възможността св. К. по друг начин да се е
снабдил с тези оръжия и патрони, като след това да набеждава невинни хора, с
които инцидентно се е срещал преди това. Тази теза е напълно невероятна.
На първо място св. К. не би имал интерес да ги набеди; до този момент той
не ги е познавал (освен подс. А., който инцидентно е виждал в компанията на
осъдения св. В.). Не би имал интерес да ги набеди предвид влошените си
финансови отношения към св. В., доколкото - към момента, в който е предал
оръжията - св. В. вече е бил арестуван от испанските власти. Поради което и евентуалното
му желание да набеди четиримата подсъдими от тази гледна точка няма логическо оправдание.
На второ място срещите на св. К. с четиримата подсъдими са несъмнено
установени. Установено е, че те са му предали определени вещи. Доколкото и
четиримата подсъдими са му ги предали тези вещи по поръка на св. Ц.В., на
когото св. К. е следвало да ги занесе; доколкото несъмнено е установено, че св.
К. е осъществявал трафик на незаконни вещи по поръка на св. В.; доколкото в
процеса на тези предавания св. К. вече е контактувал със служител на МВР, а в
кратък срок след това св. К. е предал процесните
оръжия, то е неизбежен изводът, че тези оръжия са му били предадени от четиримата
подсъдими с оглед трафика им до Испания.
На трето място това се потвърждава и от показанията на св. Т.Н., св.Ж.Ж., св. К.В. и св. М.А., служители на ГД БОП, които без
знанието на св. К. са проследили три от неговите срещи - с подс. А., с подс. В.
и с подс. Г.. Те са видели предаването на пликовете, като същите тези пликове
по-късно св. К. е предал официално на ГД БОП - том 6 л. 3 от досъдебното
производство. По делото е установено, че св. К. не е докосвал тези пликове,
след като ги е прибрал в тайника на колата си, до
предаването им с протокола за доброволно предаване.Това е ново доказателство че
именно тези оръжия са били предадени от подсъдимите на св. К..
Не са основателни аргументите на адв. Н., че
обективно не е възможно. К. да е заявил пред полицията, че съхранява незаконно
оръжие и то да не е било веднага принудително иззето. В случая органите от ГД
БОП не са пристъпили към изземване, доколкото са проследявали св. К., с оглед
установяване лицата, които са му предавали оръжията. Необходимост от такова
изземване не е настъпила, доколкото впоследствие св. К. доброволно е предал
оръжията.
Относно срещата с подс. А.. Св. П.К. посочва, че на тази среща подс. А. му
е показал калашниците, провел разговор с него за тези
оръжия, като подс. А. бил наясно, че тези оръжия са предназначени за св. В..
От друга страна свидетелите Б. и К. дават показания, че те са били на една
маса с подс. А., като на съседна маса било трето лице (св. П.К.), който се
обадил по телефона, за да разбере кой от тях тримата е подс. А.; след това взел
от подс. А. плик с дрехи.
Съдът приема, че не може да се кредитират показанията им в тази им част. Не
може да се приеме, че св. К. не е познавал достатъчно добре подс. А., поради
което е трябвало да му позвъни по телефона, за да разбере кой от присъстващите
е той. Напротив - самият св. К. посочва, че от преди това е познавал подс. А.,
че св. Ц.В. е взимал от него парични средства, които му е предавал във връзка с
трафика на незаконни вещи, както и че няколко пъти се е срещал с него. От тази
гл.т. не е имало нужда да му се обажда по телефона, за да разбере кой е той.
Също така показанията на св. К., от обективна страна, са подкрепени от
показанията на св.Ж., служител на ГД БОП, който е наблюдава тази среща. И
двамата посочват, че подс. А. е пристигнал в кафенето след св. К., като веднага
се са познали и подс€ А. е седнал на масата на св. К..
Това също така е аргумент, че и преди тази среща св. К. се е виждал с подс. А.,
поради което го е разпознал в момента на пристигането му - поради което и не е
имало нужда да му се обажда по телефона.
Относно обстоятелството дали в предадения плик от подс. А. е имало оръжие.
По делото е установено, че след като на една маса са били св. К., подс. А., св.
К. и св. Б., подс. А. е дал на св. К. сумата от 1 500 лв,
както и плик с дрехи. Защитата акцентира, че в този плик не е имало оръжие - а
само дрехи. Това наистина е така, като доказателство за противното не са
събрани. Същевременно предмет на обвинението е предаване на плик са два броя
автомати и 79 патрона. Това е станало не в самото кафене, а при двете паркирани
една до друга коли. Самото това предаване се описва не само от св. К., но и от
св. Ж., който - като служител на ГД БОП, е наблюдавал срещата. Едва след
приключване на това предаване, когато двамата - св. К. и подс. А. - са се били
върнали на масата си, към тях са се присъединили и св
Б. и св. К., като вече в тяхно присъствие подс. А. е предал паричната сума от 1
500 лв и плика с дрехите.
Относно деянието на подс. В.В..
Доколкото подс. В. първо е отишъл до дома на св. Ц.В., а след това се е
срещнал със св. К., като му е предал двата револвера, съдът приема, че подс. В.
е взел тези оръжия от дома на св. В.. Този извод е подкрепен от установеното
ДНК от св. Ц.В. върху двата пистолета,
като също така и води до посочения по-горе извод на настоящия съдебен състав,
че подс. В., макар и в близка родствена връзка със св. В., не е имал траен и
постоянен ангажимент (в рамките на ОПГ) към престъпната организация по трафик
на незаконни вещи, която е експлоатирал св. В.. Неговото деяние, предмет на
настоящето дело, е инцидентно. Поради което и не може да се приеме, че той е
държал продължително време у себе си двата револвера, че с тях е пътувал в
метрото, отишъл е до дома на св. В. поради неустановени причини и там се е
срещнал със св. К., за да му предаде тези револвера. Напротив - следва да се
приеме, че подс. В., след като е бил помолен от брат си, е отишъл в дома на
брат си, взел е там револверите и ги е предал на св. К..
Относно предаване на оръжието от подс. Г..
По делото е налице противоречие между доказателствата какво е предал подс.Б.Г. на св. К. - оръжие (както твърди св. К.) или
очила (както твърди самият подс. Г.). Съдът приема, че подс. Г. е предал на св.
К. оръжието, предмет на обв.акт. Причина за това е
обстоятелството, че това оръжие обективно съществува и се намира сред ВД по
делото. На следващо място и самият подс. Г. твърди, че е следвало да предаде на
св. К. определена вещ по поръка на осъдения св. В.. В действителност подс. Г. е
бил последният от четирите лица, с които св. К. се е срещнал в рамките на два
дни. По делото несъмнено е установено, че тези срещи били организирани именно
от осъдения св. В., като техен предмет е предаване на оръжие. Останалите три
лица са предали на св. К. определени оръжия; поради което следва да се приеме,
че и подс. Г. е предал такова оръжие. Допълнително доказателство е и
обстоятелството, че предаденото от подс. Г. оръжие е идентично с малкия
револвер, предаден от брата на осъдения св. В.. Допълнително доказателство е и
обстоятелството, че подс. Г. е колекционирал различни оръжия. При съвкупната
преценка на тези доказателства, съдът приема, че в тази им част обясненията на
подс. Г. не отговарят на истината.
Относно разпознаването.
Още на 18.07.2017 г св. К. е разпознал и четиримата подсъдими. Това е
станало само няколко дни след контакта си с тях и независимо, че преди това е
познавал само подс. А., както и относително малкия си контакт с тях, при
предаването на оръжията и боеприпасите, съдът няма основание да приеме, че той
не е успял да запамети техните инвдивидуални лични
белези в достатъчна степен, така че да може успешно да ги разпознае.
Допълнителна гаранция за това е спазването на процесуалните изисквания при тези
разпознавания (том 4, л. 7-67).
Относно обвинението за държане от подс. Б.Г. на револвер COLT с фабр.№
******, модел "1862 POLICE", калибър 9 мм, както и 60,6 грама черен димен
барут - относно това обвинение няма противоречие между доказателствата.
Относно деянието по чл. 354а НК спрямо подс. В. -
по това обвинение няма противоречие между доказателствата.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
намира от правна страна, че подсъдимите В.В., В.В., М.А. и Б.Г. следва да бъдат оправдани по обвинението по
чл. 321 НК.
По-горе са изложени мотиви защо съдът приема, че
те не са имали описаните от СпПр взаимоотношения
помежду си и със св. Ц.В.. Поради което, доколкото деянието от обективна страна
не е осъществено, на основание чл. 304 НПК следва да бъдат оправдани, без да е
необходимо да се излагат правни доводи.
Респективно са налице законовите предпоставки да
бъдат признати за виновни и осъдени относно обвинението по чл.339 ал.1 НК.
По делото се установи, че те са предали на св. П.К.
огнестрелни оръжия и боеприпаси, като същевременно не са имали надлежно
разрешение за това.
На първо място по делото е установено, че на
своите срещи, проведени на 13 и 14 юли 2014 г, подробно посочени по-горе, всеки
един от тях самостоятелно е предал на св. П.К. оръжие и боеприпаси.
А именно подс. А. е предал два броя автомат
Калашников, с фабр № ** и с фабр.
*** и двата с калибър 7,62 х 39 мм, както и му е предал боеприпаси - а именно
79 патрони калибър .357 Magnum.
Подс. В.В. е предал
револвер ZASTAVA с № ***, модел 83/92, калибър
.357 Magnum, както и един брой мини
револвер, без обозначения за марка и модел, калибър 22.
Подс. В.В. е предал
картечен пистолет "Samоpаl vzor" с № ***, калибър 7,62 мм
Подс. Б.Г. е предал мини револвер, без обозначения
за марка и модел, калибър 22, както и 25 бр патрони с
периферно възпламеняване калибър .22 /WMR.
Всички тези оръжия, както и патрони, представляват
"огнестрелно оръжие", както и "боеприпаси", по смисъла на
закона, видно от експертното изследване.
Също така е налице и изпълнителното деяние
"предаване", доколкото всеки един от четиримата подсъдими е извършил
действия по преминаване на фактическата власт върху тези оръжия и боеприпаси от
него самия върху св. П.К., което е ставало с връчване на съответния плик, в
който са били опаковани оръжията и патроните.
Това предаване е било "другиму" - а
именно на см. К..
На последно място за това предаване не е имало
"надлежно разрешение", по смисъла на закона. Това разрешение се
изисква от чл.50 ал.3 вр ал.2 ЗОБВВПИ, като следва да
бъде издадено от ГДНП при МВР. Това разрешение се отнася до придобиване на тези
оръжия и боеприпаси. Също така, съобразно чл.57 ал.2 вр
ал.2 ЗОБВВПИ, при всяко прехвърляне на правото на собственост на тези оръжия, е
необходимо специално уведомление, съответни промени в документа, разрешаващ
носенето на оръжие, като това
прехвърляне може да бъде осъществено само в полза на лице, за което вече има
издадено разрешение за притежание на оръжие по чл. 50 ал.3 ЗОБВВПИ. В случая е установено, че
нито подсъдимите, нито св. П.К. са имали такова разрешение.
А именно нормите на чл. 50 ал.2 и ал.3 ЗОБВВПИ
гласят:
Чл. 50. (1) …………
(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 53 от 2014
г., бр. 14 от 2015 г.) Български граждани, граждани
на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България,
граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република
България, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона
за юридическите лица с нестопанска цел, могат да придобиват само по наследство взривни вещества
и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, след получаване
на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на
РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 53 от 2014
г., бр. 14 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство
след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на
МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или
от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице.
Също така нормите на чл. 57 ал.1 и ал.2 ЗОБВВПИ
гласят:
Чл. 57. (1) Лицето, получило разрешение за придобиване или
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
писмено уведомява органа, издал съответните разрешения, за намерение за
продажба, замяна или дарение на притежавано/притежавани от него огнестрелно
оръжие/огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, което има издадено
разрешение за придобиване на този вид огнестрелно оръжие/огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях.
(2) Сделката по ал. 1 може да се осъществи след извършване на промяна в
съответното разрешение на прехвърлителя или след
прекратяване на действието му, когато в разрешението е вписано едно-единствено
огнестрелно оръжие.
Независимо, че в обв.акт
е посочена като нарушена нормата на чл. 56 ал.1 и ал.2 ЗОБВВПИ, доколкото
същата се отнася до носене и съхранение на оръжие и боеприпаси, тя не описва
пряко фактите по настоящето дело. Съобразно становището на съда, в случая
по-подходяща е нормата на чл.57 ал.1 и ал.2 ЗОБВВПИ, която се отнася до
прехвърляне на тези оръжия. Нормата на чл. 50 ал.2 и ал.3 ЗОБВВПИ остава
непроменена.
За тази промяна няма формални пречки, доколкото се
касае уточнение на точната норма от друг закон, приложим съобразно бланкетна наказателна норма - т.7 от ТР № 4/16. Отделно от
това в случая промяната е явно незначителна.
От субективна страна деянието им е извършено
виновно, с форма на вината пряк умисъл, доколкото те са съзнавали естеството на
деянието си - а именно че предават другиму огнестрелно оръжие и боеприпаси -
без надлежно разрешение, като са искали настъпването на този обществено опасен
резултат.
Поради което е осъществен съставът на чл. 339 ал.1 НК.
Поради което и четиримата подсъдими бяха признати
за виновни по тези обвинения.
Съдът прие, че в диспозитива
не следва да се цитират нормите на ЗОБВВПИ, както е направил СпПр. Това е така, доколкото в диспозитива
следва да се посочи само осъществяване на съответния елемент от фактическия
състав на деянието. В обст.част следва да се цитират
тези норми.
Относно обвиненията по чл. 339 ал.1 НК, само относно подс. Б.Г. и само
относно държането на револвер COLT с фабр.№ ******, модел
"1862 POLICE", калибър 9 мм,
както и 60,6 грама черен димен барут.
Несъмнено е установено, че подс. Г. е държал тези вещи. Но все пак съдът
приема, че тези вещи нямат качеството на огнестрелно оръжие и боеприпас, респективно
че за държането им не е необходимо специално разрешение. Поради това деянието
му не е съставомерно.
И по-конкретно, доколкото ЗОБВВПИ установява разрешителен режим,
законодателят изрично е изключил от приложното му поле определени оръжия, които
макар и обективно да са огнестрелни, все пак не се приемат за такива. Едни от
тези оръжия са реплики (т.е. копия) на оръжия, произведени преди 1990 г, ако са
разработени за стрелба с димен барут и необлечен оловен куршум.
Нормата на чл. 4 ал.1 т.4 вр т.3 ЗОБВВПИ гласи:
Чл. 4. (1) ….
(2) Огнестрелно
оръжие е преносимо цевно оръжие, което
произвежда, проектирано е да произведе или
може да бъде
видоизменено, така че да произведе,
изстрел с куршум или снаряд чрез
действието на взривно вещество, освен в случаите, когато е:
1. ……..
2. ……
3. (изм.
- ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) оръжие,
произведено преди 1 януари 1900 г. и е:
а) преднозарядно,
или
б) с разделно
зареждане, или
в) разработено
за боеприпас с димен барут
и необлечен оловен куршум;
4. (нова
- ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) копие на оръжие
по т. 3, ако не е предназначено да произведе изстрел
с боеприпас с бездимен барут.
В случая е несъмнено, че този пистолет е копие на пистолет, произведен през
1862 г, както и че е предназначен за изстрели с димен барут и обикновен оловен
куршум, видно от допълнителната балистична експертиза. Поради което и то - по
смисъла на чл. 4 ал.2 т.3 ЗОБВВПИ - не е огнестрелно оръжие.
Относно барута. По делото е установено, че подс. Г. е съхранявал 60,6 грама
димен барут; очевидно той е предназначен за стрелба с горепосочения револвер;
съхранявал е и оловни тежести, които може да послужат като сачми за такава
стрелба (за които не е повдигнато обвинение). Поради което следва да се
установи дали този барут представлява "боеприпас" по смисъла на
закона - само в който случай се дължи предварително разрешение за държането му.
Съобразно чл.7 ал.1 ЗОБВВПИ:
Чл.
7. (1) Боеприпаси за огнестрелни оръжия по
смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в
огнестрелно оръжие.
Следователно боеприпас са
"снарядени гилзи, капсули или снаряди" -
т.е. взривното вещество, което се съдържа в тях, само по себе си не се нарича
"боеприпас". Тази законова дефиниция е оправдана, доколкото -
съобразно дефиницията на "огнестрелно оръжие" по чл. 4 ЗОБВВПИ, изстрели може да се произвеждат само
с такива "снарядени гилзи, капсули или снаряди"
- т.е. предварително подготвен комплект от опаковка, взривно вещество и проектил. Самото взривно вещество не се причислява към
"боеприпасите".
Този извод е потвърден и от
редакцията на чл. 6 ЗОБВВПИ, който посочва максималния брой боеприпаси, които
може да се съхраняват - като тези боеприпаси се определят по бройки. Така в чл.
6 ал.2 се дава разрешение за държане "до 100 броя боеприпаси за всеки
калибър и модел огнестрелно оръжие", "до 50 броя боеприпаси за всеки
калибър и модел огнестрелно оръжие", подобно и в ал.3 т.1 и т.2.
Прави впечатление нормата
на чл. 6 ал.5 ЗОБВВПИ, която визира вече барута. Тя гласи:
(5) Извън
количествата боеприпаси по ал. 2, ал.
3, т. 1 - 3 и ал. 4 лица, получили разрешение за носене и употреба
на огнестрелни оръжия за ловни
и спортни цели, могат да придобиват
и съхраняват по реда на чл. 98, ал. 1 и 2:
1. до
1000 броя капсули и до 1000 грама барут
- за снарядяване в домашни условия на боеприпаси за
ловни цели;
2. капсули
и барут според доказаните потребности - за снарядяване на стрелбища и в домашни условия на боеприпаси за
спортни цели.
(6) Снарядяването
по ал. 5 се извършва само
за собствени нужди и с годни за употреба, фабрично
произведени технически средства.
Следо
вателно законодателят прави ясно
разграничение между "боеприпас" и капсули" и "барут" -
като от снарадяването на капсулите с барута се
образува "боеприпас".
На това основание съдът прие, че следва да оправдае подс. Г. по обвинението
за държане на барута.
Налице е и второ основание за оправдателна присъда - а именно естеството и
количеството съхранявано барут. По делото се установи, че за държането на
револвера (реплика от 1862 г, с предно пълнене) не е противозаконно. Поради
което се поставя въпросът дали е законно държане на барут, който може да се
използва с този револвер. Налага се положителният отговор. Видно от цитирания
чл. 6, общият принцип е разрешението за притежание и носене на оръжие да
включва в себе си и разрешение за държане на боеприпаси за това оръжие, в
разумни количества. Относно барута количеството е 1 кг.
В случая е несъмнено установено, този барут е димен и по своето естество е
предназначен за стрелба именно с револвера Колт,
реплика от 1862 г. Доколкото неговото количество е едва 60,6 грама, не може да
се приеме, че държането му е противозаконно.
На това основание съдът оправда подс. Г. по това
обвинение.
Относно обвинението по чл. 354а НК спрямо подс. В..
Несъмнено е установено, че подс. В. е държал това
вещество - 2,30 грама хашиш; несъмнено е установено неговият наркотичен
характер, вкл и че е високористово, както и че подс. В.
не е имал надлежно разрешение за това. Установен е и прекият умисъл.
При все това съдът прие, че се касае за маловажен
случай, предвид малкото количество и ниската стойност. Аргументите на защитника
му в тази насока са основателни от материално правна страна; но не са
основателни от процесуална, доколкото са налице предпоставките за постановяване
на акт по същество, а не за изпращане на делото по компетентност на районен съд.
Поради което го осъди по чл. 354а ал.5 НК,
респективно го оправда по обвинението по чл. 354а ал.3 НК.
Относно наказанията
При обсъждане на събраните по делото доказателства
съдът приема, че смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало
на подсъдимите, държането от тях (и предаване на св. К.) на относително
най-малко обществено опасни оръжия, в сравнение с останалите видове оръжия,
посочени в нормата на чл.339 ал.1 НК, относително малкото количество боеприпаси
относно подс. Гочев. Специално за подс. В. е налице и изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което се изразява в това, че същият - преди
инкриминираното предаване - не е имал в свое владение двата револвера, а е
отишъл до дома на брат си, за да ги вземе и предаде на св-
К..
Оттегчаващи отговорността
обстоятелства е налице единствено относно подс. А. и В., които са държали и
предал на подс. К. автоматично оръжие - а именно два автомата Калашников,
респективно картечен пистолет. Това е така, доколкото обществената опасност от
този вид оръжие е значително по-висока от тази, която представляват револверите,
Поради това единствено въз основа на така
посочените смекчаващите и оттегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се определи размера на наказанието, доколкото видът му е
определен от закона – а именно „лишаване от свобода”. При обсъждане на така
установените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие - относно подс.
Г., че минималното предвидено от закона наказанието от две години „лишаване от
свобода” отговаря както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и
на нуждите по чл.36 НК да се въздейства превъзпитателно, поправително и
възпиращо върху него и върху неустойчивите членове на обществото.
Респективно, като взе предвид съществуването и
естеството на оттегчаващото отговорността
обстоятелство спрямо подс. А. и В., счете, че следва да им бъде определено
по-тежко от минималното предвидено наказание. Доколкото подс. А. е предал на св.
К. две автоматични оръжия, следва да му бъде определено наказание от 3 години
"лишаване от свобода"; респективно доколкото подс. В. е предал на св.
К. едно автоматично оръжие, следва да му бъде определено наказание от 2 години
и половина "лишаване от свобода".
Относно подс. В., доколкото спрямо него е налице
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът приема, че и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява прекомерно тежко. Поради
което и определи наказание под законовия минимум - а именно наказанието от 1
година "лишаване от свобода".
При обсъждане на така установените смекчаващи и оттегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прие, че така определените наказания ще
окажат онова необходимо поправително-превъзпитателно-предупредително
въздействие върху психиката и ценностната система на подсъдимите, че под тяхно
влияние те занапред не ще извършват общественоопасни
деяния. Това наказание ще отговори и на нуждите по чл.36 т.3 НК да се
въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху него и върху
неустойчивите членове на обществото. Поради което и определи наказание в този
вид и размер.
Относно деянието по чл. 354а НК. Предвид
естеството, количеството и стойността на наркотичното вещество, съдът прие, че
следва да наложи наказание "глоба" от 300 лв.
Налице са основания за кумулация на двете наказания
на подс. В.. И двете деяния са извършени преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях, като са наложени наказания от различен вид – „лишаване от
свобода” и "глоба". Поради това и съдът кумулира
тези наказания, като наложи само едно – а именно най-тежкото от тях – това по
настоящето дело.
На основание чл. 23 ал.3 НК съдът
присъедини към така определеното наказание “лишаване от свобода” и наказанието
“глоба”, доколкото прие, че това е необходимо с оглед превъзпитанието на
подсъдимия.
Съдът приложи нормата на чл.59 ал.1 НК, като приспадна от така определеното
общо наказание времето, през което подсъдимите са били задържани.
Съдът прие, че са налице законовите
предпоставки за прилагане на нормата на чл.66 ал.1 НК в настоящия случай.
Подсъдимите не са осъждани. Също така – видно от всички доказателства за делото
– за тяхното превъзпитание не е наложително те реално да изтърпят така
определеното им наказание. Възможността да се изтърпят това наказание при ново
престъпно деяние в достатъчна степен ще въздейства възпиращо върху тях, като се
отчете и прилагането на пробационната мярка по чл. 67
ал.3 НК.
Също така и деянието, за което са предадени
на съда, не разкрива значителна обществена опасност, поради което и им бе
определено относително ниско наказание “лишаване от свобода”. Това деяние носи
белезите на инцидентен случай от живота им, поради което и проведеното
наказателно производство и постановеният осъдителен съдебен акт в достатъчна
степен ще въздействат върху тях превъзпитателно и предупредително, така че да ги
мотивират да спазват законовоустановения ред. Поради
това и не се налага той реално да изтърпи така определеното му наказание.
Поради това и съдът условно отложи изтърпяването на това наказание за срок от 5
години, респективно за срок от 4 години за подс. В..
Съдът прие, че са налице законовите
предпоставки за прилагане на нормата на чл.67 ал.3 НК в настоящия случай, като
постанови прилагането на пробационната мярка по по чл.42а ал.2 т.1 НК (задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност два пъти седмично).
Тази пробационна
мярка следва да се изтърпи по време на определения изпитателен срок. Това е
така, доколкото за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимите не е
достатъчна сама по себе си угрозата по чл.68 ал.1 НК - при ново извършване на
умишлено престъпление от общ характер, за което му бъде определено наказание
„лишаване от свобода” да се приведе в изпълнение наказанието по настоящето
дело. Самото естество на деянията - неправомерни действия с огнестрелни оръжия,
както и обстоятелството, че им е наложено наказание „лишаване от свобода” за повече
от 6 месеца, водят до извода, че за тяхното реално и несъмнено поправяне и
превъзпитание е наложително през изпитателния срок да бъдат подложени на мерки
на пробационно въздействие. Поради това бе определена
тази пробационна мярки
доколкото е наложително чрез поправителното и превъзпитателното въздействие
на това задължение да се въздейства върху ценностната система и мироглед на
подсъдимите, така че да се създаде значителна вероятност занапред те да се
въздържат от този вид неправомерни деяния.
Срокът на изтърпяване на тази пробационна мярка следва да бъде срокът на условното
отлагане на изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" –
доколкото такъв е текстът на закона. В случая този срок е повече от три години,
като наказанието „пробация” не може да се наложи за
срок повече от три години. Но нормата на чл. 42а ал.3 НК се отнаса
до наказанието „пробация”, разглеждано като самастоятелна санкция, поради което е неприложима относно
налагане на отделна пробационна мярка, разглеждана
като допълнително санкционно и превъзпитателно-поправително въздействие, заедно
с наказанието "лишаване от свобода", което е било условно отложено.
Поради което нормата на чл. 42а ал.3 НК е неприложима, тъй като не се касае за
наказание „пробация”. Приложима е нормата на чл.67
ал.3 НК, визираща прилагането на отделната пробационна
мярка през целия изпитателен срок.
В този смисъл е Решение № 515 от 14.12.2011 т. по н. д. № 2465/2011 г., Н.
К., ІІ Н. О. на ВКС: „Разпоредбите на чл.67 ал.3 НК, дава възможност на съда да
наложи такава през целия срок, за който е отложено наказанието лишаване от свобода.
След последното изменение на чл.67 ал.3 НК - ЗИДНК, Дв. Бр. 27/2009 г.,
свързано с чл. 223, чл. 228 и чл.
260 от Правилника за прилагане Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, разликата между наказанието "пробация" и мерките за пробационен
надзор е ясно изразена. Пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 2 - т. 4 НК, могат да бъдат елемент от наказанието
"пробация", доколкото последното е
съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се
налагат заедно или поотделно, или могат да бъдат самостоятелна мярка за пробационен надзор. Като част от съвкупността по чл.
42а, ал. 1 НК, респ. като вид наказание по чл.
37, ал. 1 НК, тяхната продължителност е определена изрично от
закона - чл. 42а, ал. 3 НК, а като самостоятелна
мярка за пробационен надзор, е в пряка зависимост от
размера на изпитателния срок, определен по реда на чл.
66, ал. 1 НК. В последният случай пробационната
мярка е средство за контрол, въздействие и възпитание върху осъдения в рамките
на определения от съда изпитателен срок, идентични по предназначение с тези
чл.67 ал.1 и ал.2 НК, като на съда е
предоставена възможност да прецени необходимостта от вземане на такава мярка,
но не и да определя срок, различен от този, в който тя следва да се
осъществява. В подобен смисъл са Решение № 179/2011, по н. д. № 115/2011 г., 1-
во н. о., Решение № 540 от 09.01.2011 г. по к. н. д.
№ 2449/2011 г., НК, ІІІ н. о. На ВКС, както и Решение № 312 от 05.07.2011 г. по
н. д. № 1563/2011 г., НК, І н. о. На ВКС.
Относно веществените доказателства. Огнестрелните
оръжия и боеприпаси следва да се изземат в полза на държавата, като това се
отнася и до халосния патрон със сачма, иззети от дома на подс. Г., въпреки че
за нея не е повдигнато обвинение. Това е така, доколкото така изменения патрон
вече представлява боеприпас, като подс. Г. няма разрешение за държането му.
Всички останали вещи следва да се върнат на
лицата, от които са били иззети.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите дължат направените в хода на наказателното
производство разноски, посочени по-горе.
Подсъдимият Г. е бил защитаван от служебен
защитник. На основание чл.189 ал.3 НПК вр
чл.4/ТР/19.02.2010 на ВКС той следва да заплати адвокатско възнаграждение на
служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ.
С оглед на тези съображения, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: