РЕШЕНИЕ № 260742
гр. Бургас, 26.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4396/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. П., против „Аджис
Билд 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Б., с която претендира приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 121,65 лева –
стойност на потребената електроенергия за периода 23.11.2017-03.12.2018 год., съгласно
13 фактури, издадени през периода 31.12.2017-31.12.2018 год. за обект на
потребление в ……………. (кл. № ………….., ИТН: …………..), и 23,20 лева – обезщетение за
забава за периода 11.01.2018-21.05.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 22.05.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват
част от предмета на Заповед за изпълнение № 924/26.05.2020 год. по ч. гр. д. № 2345/2020
год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Правните основания на предявените
обективно съединени положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр.
с чл. 422, ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответното ЕООД не изразява
становище по предявените искове, не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване
със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е
легитимиран като кредитор на ответника, в качеството си на краен снабдител с
електрическа енергия по см. на чл. 98а, ЗЕ, съгласно общи условия, одобрени с
решение от 10.05.2008 год. на ДКЕВР. Според обстоятелствената част на исковата
молба, доставката на електроенергия е извършвана от ищеца до обект на ответника-небитов
клиент по см. на § 1 , т. 33а от ДР на ЗЕ, присъединен към мрежата на
оператора, и представляващ ап. ….. в ………….. – ИТН: …………, по парт. кл. № …………….,
съгласно издадените през периода 31.12.2017-31.12.2018 год. 13 фактури, на обща
стойност 121,65 лева.
За заплащане на тези вземания,
ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата е била издадена Заповед
за изпълнение № 924/26.05.2020 год. по ч. гр. д. № 2345/2020 год. на БсРС, срещу
която е постъпило възражение от длъжника.
Към писменото си
възражение по чл. 414, ГПК ответникът е приложил препис от нотариален акт, в
който като собственик на жилището, в което е доставена електрическата енергия,
е легитимирано физическото лице Н.Н. Т..
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за
неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване на
релевантните за спора факти, вкл. и за легитимацията на ответника като небитов
клиент-длъжник за цената на потребената електрическа енергия (чл. 154, ГПК във
вр. с чл. 36а, ЗЕ). Доказателства в тази насока не са представени – няма данни,
че ответникът е легитимиран като краен клиент, т. е. че купува електрическа
енергия за собствено ползване в описания обект-апартамент № 10 – § 1, т. 27г от
ДР на ЗЕ; няма доказателства за престацията на ищеца и за размера на
потреблението на ответника. Делото не съдържа данни за легитимация на ответника
като собственик или като носител на вещното право на ползване на обекта, където
е доставена и потребена електрическата енергия; няма и данни за сключен между
страните индивидуален договор за електрическа енергия. Претенциите на ищеца се
основават на представените фактури, които са частни удостоверителни документи;
те не носят подписа на ответника, поради което не се ползват с материална
доказателствена сила. От представения в заповедното производство препис от
нотариален акт се установява, че собственик на жилището, за което се отнася
доставката на електроенергия, е физическото лице Н.Т., т. е. не е установена материално-правната
легитимация на ответника като краен клиент за потребена електрическа енергия.
Неоснователността на
главния иск налага отхвърляне и на обусловените акцесорни претенции за
обезщетение за забава за период до и след подаване на заявлението по чл. 410, ГПК.
Отхвърлянето на
исковете налага в полза на ответника да бъдат присъдените направените в
настоящия съдебен процес деловодни разноски в размер от 400 лева – адвокатско
възнаграждение (чл. 78, ал. 3, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 239, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление …………,
за приемане за установено, че ответникът „Аджис Билд 1” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ……………, дължи на ищеца следните суми: 121,65
лева – стойност на потребената електроенергия за периода 23.11.2017-03.12.2018
год., съгласно 13 фактури, издадени през периода 31.12.2017-31.12.2018 год., за
обект на потребление в ……………….. (кл. № ………….., ИТН: …………), и 23,20 лева –
обезщетение за забава за периода 11.01.2018-21.05.2020 год., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 22.05.2020 год. до окончателното й
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение
№ 924/26.05.2020 год. по ч. гр. д. № 2345/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление …………..,
на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да
заплати на „Аджис Билд 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ……………, деловодни разноски в размер от 400 (четиристотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.