РЕШЕНИЕ
№ 3223
гр. С, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110157243 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“С Н“ № ..., чрез адв.Ч.,
със съдебен адрес гр.С, ул.“И Д“ № ... за осъждане на „И Ф“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.”Б“ №...., партер, представлявано от Б И Н, да заплати на
ищеца сумата от 94.00 лв., представляваща недължимо платена от него неустойка и
договорна лихва по договор за потребителски кредит № ..../30.11.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2023 г., до окончателното плащане
на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищeцът твърди, че на 30.11.2021 г. е сключил с „И Ф“ ЕООД договор за
потребителски кредит № ...., по силата на който той е получил сума в размер на 700.00 лв.,
при ГПР от 48.44 %, годишен лихвен процент от 40.15 %. Подлежащата на връщане сума е
715.40 лв. на в срок от 20 дни. Отбелязва се, че в от договора е установено задължение за
ищцата да предостави обезпечение с банкова гаранция или две физически лица, които да
отговаря на определени условия, като при неизпълнение на това задължение се дължи
неустойка в размер на 78.40 лв. Обяснава се, че доколкото ищецът не е изпълнил
задължението да предостави обезпечение, на него е начислена процесната неустойка.
С исковата молба се оспорва действителността както на договора за кредит в цялост,
така и на неустоечната клауза на основание чл.19, ал.4 вр. чл.22 ЗПК, чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД и чл.143, ал. вр. чл.146 от ЗЗП.
1
Изразява се становище за противоречие на клаузата с добрите нрави, тъй като с нея се
накърнява принципа на добросъветност в гражданските и търговските взаимоотношения. С
това пък се постига несправедливо облагодетестване на едната страна за сметка на другата и
и като краен резултат води до значителна нееквивалентност на насрещните престации на
страните по правоотношението. Аргументи в тази насока ищецът черпи от размера на
неустойката, който е 2/3 от размера на отпуснатата в заем сума.
Обосновава се становище за недействителност на процесната клауза и поради
противоречие с чл.143, ал.1 от ЗЗП. Поради това се прави извод за приложението на чл.21,
ал.1 от ЗПК, според която разпоредба клауза в договор за потребителски кредит, която има
за цел или резултат заяобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Подчертава се, че съобразно Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, задължение на кредитора е да
извърши предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя. Отделно от това
ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави,
тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване
Ищецът навежда и доводи, че неустойката не е включена в ГПР, противно на
приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите, които се
включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
По така изложените съображения, от съда се иска да осъди ответника да върне на
ищеца заплатените от него 50.00 лв. по нищожната клауза за неустойка.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва съдържанието на представения от ищеца договор за кредит, като
отбелязва, че той е в копие и не съдържа заверка н асъдържанието на всяка една от
страниците му.
По същество излага съображения, че процесната клауза за неустойка не води до
нищожност на целия договор за кредит, доколкото тя не е от значение за предмета на
правоотношението. По отношение налице ли е нарушение добросъвестно и противоречие с
добрите нрави се отбелязва, че тези категории се променят с течение на времето.
Ответникът се позовава на събедна практика, която е в противната на изложената от ищеца
насока.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено
становище по съществото на спора.
2
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и
има за предмет претенция за неоснователно обогатяване, произтичаща от дадена от ищцата
на ответника сума без основание.
Неоснователно обогатяване е налице, когато е възникнало по силата на закона
правоотношение между две лица, по силата, на което едното лице, което е получило нещо
без основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило. У
нас са уредени два основни вида на неоснователното обогатяване (кондикции)
– престационна и непрестационна (чл.55 и чл.59 от ЗЗД).
В случая се касае за престационна кондикция, при която е дадена сума пари на
основание, което не е съществувало, а именно по нищожна клауза от договор за заем.
По делото е представен договор за потребителски кредит № ..../30.11.2021 г., сключен
между страните, чието съдържание е спорно. В същия е отразено, че ответното дружество е
предоставило на ищеца в заем сумата от 700.00 лева, която последният следва да върне след
20 дни. Заемът е отпуснат при 40.15% годишен лихвен процент и 48.44 % ГПР.
Съгласно чл.3 от договора за заем, в срок от 3 дни, считано от датата на подписване
на договора, заемателят следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:
банкова гаранция за общо подлежащата на връщане сума от 715.40 лв. със срок на валидност
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор, или 2
физически лица- поръчители, които да отговарят на изрично посочените условия.
При неизпълнение на това задължение на потребителя, в чл.3, ал.2 от процесния
договор е предвидено същият да дължи неустойка в размер на 78.40 лева, която се начислява
в деня, следващ неизпълнението и се заплаща с погасителната вноска.
Доколкото се твърди, че процесния договор за кредит е сключен от разстояние,
следва да се разгледа легалното определение на този вид договори, което се съдържа в чл.6,
ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според цитираната
разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора за предоставяне
на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ответника по
настоящето дело като доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната
информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ал.2/, а съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
3
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, електронния документ е всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис /в този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№
868/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато
законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за
доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. Доказването следва и е пълно и главно и да
изключва всякакви съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в
обективната действителност. В противен случай съдът следва да приложи неблагоприятните
последици от разпределението на доказателствената тежест, а именно да приеме
недоказаното за нестанало. В конкретния случай не са представени доказателства, че е
постигнато съгласие между страните чрез договаряне, осъществено чрез средства за
комуникация от разстояние, още повече, че наличието на такова се оспорва от страните.
Липсват каквито и да са доказателства, че ищеца, посредством електронната страница на
заемодателя е подал искане за получаване на паричен заем или се е съгласил да получи
такъв при условията на представения на хартиен носител договор № ..../30.11.2021 г. или
изобщо е изразил воля в тази посока.
В настоящата хипотеза, предвид обстоятелството, че потребителят-заемател
/ответницата/ е физическо лице, а кредиторът действа по занятие, т.е. предоставянето на
кредити е основният му предмет на търговска дейност, то към процесния договор са
приложими изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10 от ЗПК
договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител, като
писмената форма се смята за спазена и ако е съставен електронен документ. Такъв обаче,
както се посочи вече не се установи да е съставен между страните по делото. В тази насока
следва да се отбележи, че освен, че липсват доказателства за регистриране на ищецав
платформата на кредитора „И Ф“ ЕООД и за подаване на искане за получаване на заем от
негова страна, не са ангажирани и доказателства, че страните изобщо са си разменили
изявления в тази насока, използвайки телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща. С оглед на това настоящият състав намира,
че е безпредметно обсъждането на останалите възражения на досежно действителността на
представения договор за кредит и при изтъкнатите противоречия на норми от Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Както се посочи вече, за да се уважи иска, следва да се установи, че едно лице
/ответника/ е получило от друго лице /ищеца/ нещо без основание. В случая с отговора на
исковата молба се оспорва ищецът да е заплатил в полза на ответното дружество заявената в
исковата молба, а и в становището от 09.02.2024 г., сума от 794.00 лв. Действително, за
4
установяване на този факт, ищецът е направил доказателствени искания за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза и за задължаване на ответника да представи справка с
извършените плащания по процесния договор за предоставяне на кредит от 30.11.2021 г.,
които са уважени от съда. Безспорно, поради бездействието на ответника не е събрано нито
едно от тези доказателства. В този случай обаче не могат да бъдат приложени последиците
по чл.161 от ГПК досежно установяване факта на плащането, тъй като при извършване на
същото се издава разписка /с оглед спецификата на страните между които се разменят
престациите и предвидения ред за погасяване на задълженията – чл.4, ал.2 от договора/,
която остава в държане на ищеца. Ищецът не установи, а и липсват твърдения, че
документът за плащането е изгубен или унищожен. В съдебната практика се приема, че
изгубването или унищожаването на документа без вина или поради небрежност на страната
не я лишава от възможността да установи факта, за които се изисква документът, със
свидетелски показания /в тази насока решение № 190 от 25.01.2021 г., постановено по гр.д.
№ 4079/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/. От страна на ищеца такива доказателства не
са ангажирани.
В същото време, съобразно цитираното решение на ВКС, прилагането на
последиците по чл.161 от ГПК е възможно, когато страните не оспорват съществуването на
документ, но отказват да го представят. Когато те оспорват съществуването на документа с
твърдението, че изобщо не е бил съставен или пък е съставен, но е изгубен или унищожен,
страната, която се позовава на него ще трябва да установи съществуването и съдържанието
му, а във втория случай и това, че не е загубен или унищожен по нейна вина.
С исковата молба е направено искане за задължаване на трето неучастващо по делото
лице, а именно „УКБ“ АД да представи справка за извършени от ищеца плащания към
ответното дружество за период от 30.11.2021 г. до завеждане на иска, което е отхвърлено от
съда, но в случай, че ищецът е погасявал задълженията си по този начин, то той като
наредител на всяка една банкова операция разполага с възможността да поиска да му бъде
издаден дубликат от съставеното за целта платежно нареждане /ако е изгубил оригинала/.
Такива доказателства по делото обаче не се представени.
Ето защо бездействието на ответника по настоящето дело може да обоснове извод в
насока, че с евентуално заплатена сума от 794.00 лв. са погасени от кредитора задължения
по нищожни клаузи, но не и че е постъпило плащане в заявения в исковата молба размер.
По така изложените съображения, а именно при липсата на основната предпоставка
за уважаване на кондикционния иск – извършено от ищеца плащане, претенцията следва
изцяло да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, право на разноски има единствено ответникът, като същият
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение от 266.00 лв. Същото е съобразено с
предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, като срещу размера му е
направено възражение за прекомерност в становището на ищеца от 09.02.2024 г. Съдът като
съобрази действителната фактическа и правна сложност на спора, обема събран
5
доказателствен материал, реално извършените от процесуалния представител на ответника
действия по неговото представителство и защита по делото, както и броя на проведените
съдебни заседания, намира, че следва да намали перетндираното от «И Ф» ЕООД
юрисконсултско възнаграждение до размера от 150.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“С Н“ № ..., за
осъждане на „И Ф“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Балша“
№...., партер, представлявано от Б И Н, да заплати на ищеца сумата от 94.00 лв.,
представляваща недължимо платена от него неустойка и договорна лихва по договор за
потребителски кредит № ..../30.11.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 18.10.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“С Н“ № ..., да заплати на „И
Ф“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Б“ №...., партер,
представлявано от Б И Н, сумата от 150.00 лв., представляваща направени от ответника
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6