№ 782
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20231100601337 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXII НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Ем.Й. от САК, защитник на
подсъдимите И. Л. В. и Р. Л. В., срещу протоколно определение от 11.11.2022
г., постановено по НОХД № 2009/2022 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, с
което първият съд е оставил без уважение искане на същия защитник за
прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на
Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати в хода на
досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални
нарушения ограничаващи правото на защита на подсъдимия.
С депозираната жалба, адв.Й. изразява несъгласие с определението на
съда, с което е отказано прекратяването на наказателното производство като
счита същото за неправилно и моли да бъде отменено, а делото да бъде
върнато на прокурора. Очевидно се има предвид не наказателното, а
съдебното производство, тъй като цифрово е посочен текста на разпоредбата
на чл.248, ал.1, т.3 от НПК и в жалбата се навеждат доводи за допуснати
нарушения по чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Същото становище е заел защитника и
в хода на проведеното разпоредително заседание при обсъждането на
въпросите по чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК. Твърди се, че по делото са иззети
изделия, които според защитата нямат качеството на цигари и не могат да
бъдат използвани като такива, както и че в обвинителния акт не ставало ясно,
защо същите са „окачествени като цигари“ и имат посочена пазарна цена,
след като не могат да бъдат продадени.
Въззивният съд, след като съобрази изложеното в частната жалба на
адв.Ем.Й., атакуваният съдебен акт, постановен от първоинстанционния съд и
материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:
1
В Софийски районен съд е било образувано НОХД №15198/2021 год.
по описа на същия съд, НО, 10 състав по внесен обвинителен акт от Софийска
районна прокуратура на 13.08.2012 год. С обвинителния акт са били
повдигнати и предявени обвинения както следва: на И. Л. В., Р. Л. В., И. В. И.
и Я. В. П. за престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
от НК, а на Н.Л.Е. за престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4
вр. ал.1 от НК. Постановена е била присъда на 23.06.2021 год., с която
подсъдимите са били признати за невиновни по предявените им обвинения, а
иззетите веществени доказателства – тютюневи изделия е постановено да
бъдат отнети в полза на държавата на основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК и
унищожени.
Присъдата е била протестирана от представител на държавното
обвинение, като същата е била отменена с Решение №31 от 13.01.2022 год. по
ВНОХД №3414/2021 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 1 в.с. и
делото е върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав. В Софийски районен съд е образувано ново НОХД
№2009/2022 год. по описа на същия съд, НО, 18 състав, като разпоредително
заседание е било насрочено и проведено на 11.11.2022 год. В приложения по
делото протокол от разпоредително заседание, прави впечатление че цифрово
е отразена датата 22.11.2022 год. При изписването на същата, вероятно е
допусната техническа грешка, тъй като словесно е посочена дата 11.11.2022
год., за когато съгласно разпореждането на съдията –докладчик, делото е
насрочено за разпоредително заседание и която дата е посочена и в жалбата
на адв. Й.. Допуснатата техническа грешка не е съществена, тъй като няма
спор относно датата на провеждането на разпоредително заседание между
страните, а и същата е установима от материалите по делото.
Въззивният съд след като се запозна със съдържанието на атакувания
пред него съдебен акт констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248,
ал. 1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите,
поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда
обвинителен акт. Първоинстанционният съд не е установил съществени
нарушения на процесуалните правила досежно подсъдимите И. В. и Р. В..
Констатирал е липса на такива и по отношение на подсъдимия Е., доколкото в
диспозитива на обвинителния акт обвинението му е формулирано, че е
държал инкриминираните стоки без бандерол на 14.01.2011 год. и е действал
с останалите съизвършители като помагач. Контролираният съд е посочил, че
подсъдимия може да разбере в извършването на какво престъпление е
привлечен да отговаря, тъй като от съдържанието на целия обвинителен акт
няма съмнение за какво помагачество на държане става въпрос и от кои лица.
Изложил е съображения, че се касае за неудачна формулировка от правна
страна, което не ограничава в никакъв случай правото на защита на
2
подсъдимия.
В атакуваното определение, Софийският районен съд е отбелязал и
констатираната от него техническа грешка, а именно ТКПП – Илинден, като е
приел че безсъмнено става въпрос за ГКПП – Илинден, тъй като се сочи
преминаване на държавната граница на този пункт в обвинителния акт.
Според Софийски районен съд, в случая не е налице очевидна фактическа
грешка, отстранима по реда на чл.248а от НПК, тъй като законовия текст
има предвид единствено такива очевидни грешки, които влияят на
упражняването на процесуалните права от страните, което в случая не е било
установено.
Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от
правна страна следното:
Частната жалба на защитника на подсъдимите И. и Р. В.и е
процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирана за това страна
и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно
определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в жалбата на
адв.Й., ги намира за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени
без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло. Макар и първоинстанционния съд да не е
взел становище конкретно по възраженията на адв. Й. в разпоредително
заседание, които са идентични с изложените от него такива в разглежданата
жалба, въззивният състав споделя крайното становище на Софийски районен
съд за липса на съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
правата на подсъдимите в производството и които да налагат прекратяването
на съдебното производство и връщането на делото на прокурора.
Настоящият въззивен състав след като извърши необходимата цялостна
проверка на атакувания пред него съдебен акт констатира, че
първоинстанционния съд е изпълнил своите задължения в пълнота,
произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма
на чл. 248, ал. 1 НПК, при което не се констатират допуснати процесуални
нарушения в процесуална дейност на контролирания съд, осъществена в хода
на разпоредителното заседание по делото. Това е така, защото в хода на
проведеното разпоредително заседание на 11.11.2022 г., след като са
изслушани становищата на страните по въпросите очертани в нормата на чл.
248, ал. 1 НПК, в т.ч. и по т. 3 НПК, СРС се е съобразил със задължителното
за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС,
където в т. 4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна
информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен
внесения обвинителен акт от съдържателна страна. В конкретния случай,
следва да се отбележи, че обвинителния акт е ясен и в неговата
обстоятелствена част са посочени, датата, времето, мястото, както и
3
конкретни инкриминирани действия на подсъдимите, за които се твърди от
държавното обвинение, че са извършени от тях и в резултат на които е
настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните
обществени отношения. Ето защо въззивният съд споделя извода на първия
съд, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното НОХД, е
редовен, годен е да постави фактическите и правни рамки на обвинението,
респективно да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е
произнасянето в атакуваното определение. В конкретния случай предмет на
доказване са всички онези факти и обстоятелствата описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, в т.ч. и сочените от адв.Й.. Дали
се касае за тютюневи изделия под формата на цигари, годни ли са същите за
продажба, респективно в какъв размер парична равностойност са оценени и
пр., са все въпроси, които следва да намерят своето разрешение при
разглеждане на делото по същество. Нито изложените от защитата на
подсъдимите В.и обстоятелства, нито отбелязаните от първостепенния съд в
постановеното протоколно определение, са от категорията на съществените
процесуални нарушения, които да могат да бъдат отстранени единствено с
връщането на делото на прокурора. Въззивният съд намира, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички съставомерни
от обективна и субективна страна признаци на престъпленията по чл.234,
ал.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК, за които са предявени и повдигнати обвинения
съответно на И. Л. В., Р. Л. В., И. В. И., Я. В. П., както и на Н.Л.Е. (за
последното). Не се установява неяснота във волята на държавния обвинител,
както и чрез които да се ограничава правото на защита на подсъдимите и по
този начин да се нарушават техните процесуални права, а именно да разберат
в какво са обвинени и въз основа на какви доказателства. Правната
квалификация дадена от прокурора в обвинителния акт е предмет на бъдеща
преценка от решаващия съд при неговото произнасяне с крайния съдебен акт
по същество на правния спор, но към настоящия момент не са налице
основания, въз основа на които да се изведе извод за липса на фактическо и
правно единство между словесното и цифрово посочване на възприетата от
прокурора правна квалификация на деянието, за което е повдигнато
обвинение на Е.. Сочените от адв.Й. обстоятелства, също не представляват
такива по чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Обвинителният акт отговаря по своето
съдържание на изискванията заложени в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК.
Ето защо и въззивният съд намира за неоснователни доводите и
възраженията на защитата и на подсъдимите Р. В. и И.в В., че обвинителният
акт е неясен или противоречив откъм обстоятелствена страна и неговата
диспозитивна част. При това положение въззивния съд намира, че за
съдебния състав, провел разпоредителното заседание по настоящото дело, не
са били налице основанията и предпоставките по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да
приеме, че в хода на досъдебното производство са ограничени правата на
4
подсъдимите и по този начин да прекрати съдебното производство по делото.
Определението на първостепенния съд, постановено в разпоредителното
заседание по настоящото дело е правилно и законосъобразно. При
извършената от въззивния съд служебна проверка на внесения в съда
обвинителен акт не се констатират допуснати в хода на досъдебното
производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите, поради което и жалбата на адв. Ем.Й., като защитник на
подсъдимите И. В. и Р. В., следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Предвид горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3
от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.11.2022 г.,
постановено по нохд № 2009/2022 г. по описа на СРС, НО, 18 състав.
Връща делото на СРС, НО, 18 състав за продължаване на съдебното
производство по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5