№ 38221
гр. София, 23.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110128586 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението
на Г. А. Д., обективирано в Заповед № ЧР-ТП-61/17.04.2024г. на представител на
работодателя А.П.“, за възстановяване на Г. А. Д. на заеманата преди уволнението длъжност
„главен специалист“ в отдел „Управление на собствеността“, дирекция „Административно
обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността“ в А.П.“, както и за осъждане
на А.П.“ да заплати на Г. А. Д. сумата от 12 918.00 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода от 19.04.2024г. до 19.10.2024г.
Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от трудово правоотношение,
възникнало от сключен помежду им писмен трудов договор, по силата на което заемал
длъжността „главен специалист“ в отдел „Управление на собствеността“, дирекция
„Административно обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността“ в А.П.“ и
което било прекратено, считано от 19.04.2024г., когато при отказ му била връчена заповед на
работодателя за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ-
поради липса на качества. Ищецът поддържа, че работодателят не спазил императивната
разпоредба на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ преди уволнението да изиска разрешение от инспекцията
по труда, каквото в случая следвало да бъде дадено, тъй като в периода от 18.04.2024г. до
19.04.2024г. Г. Д. ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Твърди в тази
връзка, че на 18.04.2024г., след като му бил издаден болничен лист, уведомил прекия си
ръководител А.К., че му е разрешено ползването на отпуск поради временна
неработоспособност. Въпреки това на следващия ден- 19.04.2024г., след като бил повикан, се
явил в агенцията, където в кабинета на главния секретар му била връчена заповедта за
уволнението му чрез прочитането й от Г. Р.- началник отдел, срещу когото ищецът бил подал
сигнал в Инспектората на МРРБ, и при условията на отказ- така, както това било отбелязано
в самата заповед. Наред с това, служителят счита, че описаните в уволнителната заповед и
сочени като негови пропуски при изпълнение на трудовите му задължения обстоятелства не
покриват уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, на което се позовал
работодателят, а това по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ- дисциплинарно уволнение. Независимо от
изложените формални основания за незаконосъобразност на уволнението му, ищецът
оспорва по същество и твърденията и съжденията на работодателя в уволнителната заповед,
обосновали извод за липса на качества у служителя. Подчертава в тази връзка, че при
извършваните през последните две години преди уволнението му оценявания на
служителите в държавната администрация бил оценяван с най- високите оценки. Поддържа,
1
че при изпълнение на основната си трудова функция- тази на шофьор, не бил допускал
закъснения, обслужвал поверения му автомобил и изпълявал възложените му задачи. Поради
това и доколкото нямал задължение да обработва документи или заявки, не съществувал
обективен критерий, по който да се извърши съпоставка между обема на извършената от
него, респ. от останалите служители работа по това направление. Изяснява, че като шофьор
единствените документи, които попълва, са пътна книжка, справка за изразходвано гориво,
искане за консумативи за автомобила и заявление за извършване на ремонти. Поддържа, че
противно на посоченото в уволнителната заповед, проявява самоинициативност, сам търси
работа и поема отговорност, изпълява всяка възложена му задача прецизно, срочно и
качествено, като подчертава в тази връзка, че не са му налагани накзания по реда на ЗДвП.
Отрича да създава конфликти между колегите, поддържайки, че е спокойна и неконфликтна
личност, никога не е повишавал тон и умее да работи в екип. Оспорва верността на
констатацията в заповедта за уволнението му, че показва тенденциозно отношение към
служители в отдела и създава предпоставки за демотивация и накърняване на личното
достойноство на колегите си, като счита, че същата е изложена с единствената цел да бъде
прекратено трудовото му правоотношение. Освен това, счита, че в случая не се установявало
трайно проявление на липсата на посочените от работодателя качества. Наред с изложеното,
поддържа, че в случая работодателят упражнил правото си едностранно да прекрати
трудовото правоотношение в отклонение от принципа за добросъвестно упражняване на
трудовите права по чл. 8, ал. 1 КТ, като обосновава довода си в този смисъл, твърдейки, че
бил уволнен, тъй като подал сигнал № V8-88/16.04.2024г. до Инспектората на МРРБ за
финансови злоупотреби от служители на ръководни позиции в АПИ, в частност срещу А.М.-
директор на дирекция „АОЧРУС“, и срещу Г. Р.- началник отдел „АППИ“, дирекция
„АОЧРУС“. Във връзка с претенцията си за заплащане на обезщетение за оставане без
работа поради уволнението твърди, че размерът на брутното му трудово възнаграждение,
който следва да бъде взет предвид при определяне на обезщетението, възлиза на 2153.00
лева. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове. Поддържа, че ищецът ползвал
отпуск поради временна неработоспособност в периода от 29.03 до 12.04.2024г. , за което
представил болничен лист, като след посочения период не е уведомявал работодателя, в т. ч.
и прекия си ръководител А.К. или началника на отдел „АППИ“, че има здравословен
проблем, не е представял последващ болничен лист, вкл. представения с исковата молба,
като отрича в тази връзка ищцеът да е провеждал разговор с А.К. на 18.04.2024г. Наред с
това, поддържа, че при извършена по молба на служителя от 18.06.2024г. проверка в
системата на работодателя не се установявало процесният болничен лист да е регистриран в
регистъра на болничните листове в отдел „Управление на човешките ресурси“. Независимо
от изложеното, поддържа, че процесното трудово правоотношение било прекратено, считано
от 17.04.2024г., когато била издадена оспорената уволнителна заповед, а за тази дата не се
установявало, а не се и твърдяло от ищеца да е ползвал отпуск. В допълнение, поддържа, че
дори и да се приеме, че за посочения от него период Г. Д. е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност, доколкото същият се явявал на работното си място на 17.04, 18.04 и на
19.04, съобразно практиката на касационната инстанция следвало да се приеме, че за
работодателя не съществува задължение да изиска предварително разрешение за
уволнението от инспекцията по труда, след като служителят се е явил на работното си място,
без да представи болничния лист и без да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск.
Счита, че процесната уволнителна заповед е в достатъчна степен мотивирана, тъй като в нея
са посочени конкретните обстоятелства, които са обосновали извода на работодателя за
липса на качества у ищеца за изпълнение на възложената му работа. Оспорва да е
злоупотребил с правото си едностранно на прекрати трудовото правоотношение на ищеца,
оспорвайки съществуването на причинно- следствена връзка между подадените от него
2
сигнали до инспектората на МРРБ и уволнението му, подчертавайки в тази връзка, че
сигналът му е от 16.04.2024г., а уволнителната заповед е издадена на 17.04.2024г., като
липсвали данни сигналът да е станал достояние на работодателя ведна след подаването му.
Изтъква наред с това, че в сигнала на служителя се сочи името на А.М.- директор на
дирекция „АОЧРУС“, а уволнителната заповед била подписана не от последния, а от
председателя на управителния съвет на А.П.“. Като самостоятелен довод за неоснователност
на иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ сочи недоказаността ищецът да е останал без
работа през целия исков период, като оспорва претенцията и по размер, поддържайки, че в
сочения от ищеца размер на брутното му трудово възнаграждение били включени и
надбавки и начисления извън възнаграждението му за труд. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент- 19.04.2024г., и по силата на заповедта, която оспорва.
С оглед конкретно наведените в исковата молба твърдения и доводи процесуално
задължение на ищеца е пълно и главно да установи и: 1/ конкретните фактически
обстоятелства, с които обосновава довода си за злоупотреба с право от страна на
работодателя; 2/ твърдението си, че към датата на връчване на процесната уволнителна
заповед е бил започнал ползването на разрешения му отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 18.04 до 19.04.2024г., както и че към същия момент е бил
уведомил работодателя за влошеното си здравословно състояние, респ. за издаване на
болничния лист, за което обстоятелство не сочи доказателства.
В тежест на ответника- работодател по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да
установи: 1/ конкретните трудови функции, вменени на ищеца по силата на съществувалото
помежу им трудово правоотношение, за което обстоятелство понястоящем не сочи
доказателства; 2/ какви относими към изпълнението на трудовата функция за конкретната
длъжност качества са необходими и следва да притежава работникът или служителят, който
я заема; 3/ издаването на мотивирана писмена заповед, в която е посочил конкретни знания,
умения или навици, които липсват на конкретния служител и/или в какво се състои трайното
неефективно изпълнение на възложената на служителя работа; 4/ конкретните фактически
обстоятелства, посочени в заповедта, обосновали извода му за липса на качества у
служителя за изпълнение на възложените му трудови функции; 5/ че към датата на връчване
на уволнителната заповед на ищеца работодателят се е снабдил с предваритрелно
разрешение за уволнението му от Инспекцията по труда, за което не се сочат доказателства,
но и не се излагат твърдения.
Във връзка с изричното му твърдение в отговора на исковата молба процесуално
задължение на ответника е да установи прекратяването на процесното трудово
правоотношение от по- ранна дата, в частност считано от 17.04.2024г., за което понастоящем
не се сочат доказателства.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на
процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена на
друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е
изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно
производство, както и че ищецът е заемал длъжността, на която претендира да бъде
възстановен, тежестта за доказване на което обстоятелство с правно значение принадлежи на
служителя.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
3
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК. В тази връзка на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за
оставането си без работа през исковия период.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства на представените от
страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
На основание нормата на чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде задължен да
представи по делото сключените между него и ищеца трудов договор и допълнителни
споразумения към него.
По искането на ищеца по чл. 192, ал. 1 ГПК на същия следва да бъде указано да
депозира нарочни писмени молби за задължаване по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК на конкретни
лица/институции да представят конкретно посочени от него документи.
Съобразно исканията на страните следва да бъде допуснато извършването на съдебно-
счетоводна експертиза по следните задачи:
1/ да се установи размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец преди уволнението, като за целта да се установят всички елементи,
формиращи същото, както и начинът на начисляването им в едногодишен период преди
уволнението;
2/ съобразно отговора на първата задача да се установи размерът на обезщетението за
оставане без работа на ищеца за периода от 19.04.2024г. до 19.10.2024г.;
3/ формулираната от ответника в отговора на исковата молба.
По искането на ищеца следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца в първото по делото
открито съдебно заседание за установяване на твърденията му, обосноваващи допусната от
работодателя злоупотреба с право.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит при режим
на призоваване на сочените от ответника в отговора на исковата молба две лица за
установяване явяването на ищеца на работното му място на 17.04, 18.04 и на 19.04.2024г.,
респ. относно обема и качеството на изпълняваните от него работни задължения, както и за
провеждане на насрещно доказване относно уведомяването на работодателя от служителя за
наличието на предпоставки за временната му неработоспособност, респ. за издадения му
болничен лист.
Съобразно разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК по искането на ответника следва да бъде
допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на
довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на
поведението и отношението на ищеца към колегите му и към възложените му за изпълнение
трудови задължения. По искането за разпит на втори свидетел за същите обстоятелства
съдът ще се произнесе след разпита на първия, в случай че същото се поддържа от името на
ответника.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в срок до първото по делото
открито съдебно заседание да представи по делото в заверени от страната копия сключения
между страните трудов договор, както и допълнителните споразумения към него, като му
УКАЗВА, че при непредставяне на същите съдът ще процедира съобразно нормата на чл.
190, ал. 2 във вр. с чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото да
представи по делото в по два екземпляра нарочни писмени молби по чл. 192, ал. 1 ГПК, в
които да посочи изрично лицата/институциите, до които същите са адресирани, както и
конкретните документи, чието представяне се иска, като му УКАЗВА, че при неизпълнение
на указанията в срок искането с правно основание чл. 192, ал. 1 ГПК ще бъде оставено без
уважение.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза по следните задачи:
1/ да се установи размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец преди уволнението, като за целта да се установят всички елементи,
формиращи същото, както и начинът на начисляването им в едногодишен период преди
уволнението;
2/ съобразно отговора на първата задача да се установи размерът на обезщетението за
оставане без работа на ищеца за периода от 19.04.2024г. до 19.10.2024г.;
3/ формулираната от ответника в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Е.В.Ж..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400.00 лева- 300
лева- от бюджета на съда, и 100.00 лева- вносим от ответника по депозитната сметка на съда
в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на твърденията му, обосноваващи допусната от работодателя злоупотреба с
право.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит при режим на призоваване
на сочените от ответника в отговора на исковата молба две лица за установяване явяването
на ищеца на работното му място на 17.04, 18.04 и на 19.04.2024г., респ. относно обема и
качеството на изпълняваните от него работни задължения, както за провеждане на насрещно
доказване относно уведомяването на работодателя от служителя за наличието на
предпоставки за временната му неработоспособност, респ. за издадения му болничен лист.
ОПРЕДЕЛЯ депозити за възнаграждения на свидетелите за явяването им пред съда в
размер на по 50.00 лева за свидетел- общо 100.00 лева, вносими от ответника по
депозитната сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
Свидетелите ДА СЕ ПРИЗОВАТ след представяне на доказателства за внесени
депозити от посочения в отговора на исковата молба техен служебен адрес- чрез
работодател.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на поведението и отношението на ищеца към колегите му и към възложените
му за изпълнение трудови задължения, като по искането за разпит на втори свидетел за
същите обстоятелства съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание
5
съобразно разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на твърденията си, че
към датата на връчване на процесната уволнителна заповед е бил уведомил работодателя за
влошеното си здравословно състояние, респ. за издаване на болничния лист, както и че е
останал без работа през исковия период.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за конкретните трудови функции,
вменени на ищеца по силата на съществувалото помежу им трудово правоотношение, както
и за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 17.04.2024г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2024г. от
10:00 часа, за когато страните, свидетелите и вещото лице да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и преписи от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6