Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К. , трети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар М.Г., като
разгледа АНД № 149 по описа за 2019
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на З.Б.К., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление №
18-0267-000100 от 04.07.2018 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. Г., с което
на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го
счита за нецелесъобразно и незаконосъобразно, за издадено в разрез с нормите на
административното и наказателното право, поради което иска отмяната му като
неправилно.
Твърди, че
посоченото от АНО –„управлява МПС, трамвай или самоходна машина и с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително“ не съответства на посочената като нарушена правна норма на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като счита, че текстово е описано нарушение по чл. 174, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, поради което счита, че е извършено нарушение на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН.
Твърди, че АНО не е
посочил в НП видът на медицинското изследване, за което е издаден талон.
Твърди, че са
налице нарушения на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващи се
в неиндивидуализиране на точното място на нарушението, че не са посочени
доказателствата, потвърждаващи нарушението, а посочените в НП са различни от
посочените в АУАН, с което обосновава твърдението за неправилност на издаденото
НП.
Счита, че АНО е допуснал нарушение, след като не е приложил
чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока изтъква и липсата на мотиви, каквито
счита за задължителни съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, като се представлява от упълномощен представител –
адвокат Т. от САК, който поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваното НП по
съображенията, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна
– РУ на МВР Г. не изпраща представител, като в съпроводително писмо се заявява
увереност в потвърждаване на обжалваното НП.
Настоящото
разглеждане на делото е повторно, след като Решение № 153 от 01.11.2018 г.,
постановено по АНД № 191/2018 г-. по описа на РС К. , е отменено с Решение №
606 от 02.05.2019 г., постановено по КНАД № 54/2019 г. по описа на
Административен съд С. област, а делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 04.07.2018 г., връчено е на жалбоподателя
на 13.07.2018 г., докато жалбата е заведена в деловодство на РУ на МВР Г. на
20.07.2019 г., тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков
№ 565318 от 24.06.2018 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата
дата, около 00.15 часа, в гр. Г., на ул. „С.Ш.“, с посока от ул. „Б.“ към
автогарата управлява л.а. П. 306, рег. № СО 7525 АВ, собственост на Н.Д.Н.при
следното нарушение: Управлява МПС след употреба на алкохол, установено с „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0178, отчел положителен резултат от 1.06 промила, проба № 1823 от 00.15
часа.
В обстоятелствената
част на АУАН е отбелязано също така и че жалбоподателят е отказал талон за
медицинско изследване № 0020338.
Нарушението е
квалифицирано в АУАН като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
По идентичен начин, словесно и като правна
квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП, като в
обстоятелствената част е посочено допълнително, че нарушението е извършено срещу
автогарата, а така също текстово е квалифицирано нарушението като: „управлява
МПС, трамвай или самоходна машина и с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8
на хиляда до 1.2 на хиляда включително“.
С обжалваното НП на
жалбоподателя са наложени, предвидените в чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
административни наказания лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 1 000
лева.
От приложените към
преписката писмени доказателства съдът установи, че на 24.06.2018 г., около
00.15 часа в гр. Г., жалбоподателят е управлявал лек автомобил П. 306, рег. №
СО 7525 АВ по ул. „С.Ш.“, като в участък между ул. „Б.“ и автогарата, в такава
посока на движение, при което е бил спрян за проверка от служителите на РУ на
МВР Е.В.Г. – младши автоконтрольор, и Ц. Жалбоподателят е бил проверен за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №
ARDM-0178, преминало последваща проверка на 15.05.2018 г. /със срок на
валидност 6 мес/. Посоченото техническо средство е отчело съдържание на алкохол
1.06 процента на хиляда /промила/ в издишаният от жалбоподателя въздух, като
резултатът е отразен в паметта на апарата под № 1823 от 24.06.2018 г., в 00.15
часа и показание 1.06 промила.
Служителят на РУ на
МВР Е.Г.е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение /идентифициран по-горе/, в който са отразени описаните обстоятелства.
Като свидетел е вписан посочен И.И., като АУАН е подписан и от съставителя и от
свидетеля. АУАН е предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения.
Служителят на РУ на
МВР Г. – Е.Г.е съставил и талон за медицинско изследване № 0020338, в който
освен данните за съставител и водач, е отразен резултата от проверката,
извършена с техническото средство, което също е идентифицирано. Жалбоподателят
е отказал получаване на талона, както и отразяване на становището си относно
данните, установени от техническото средство, след като никъде в талона няма
подпис от негова страна. Отказът на жалбоподателя е удостоверен с подпис на
идентифициран свидетел – А.Г.М..
Описаните обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от
приобщените писмени доказателства – посочените по-горе АУАН и НП, протокол за
последваща проверка, разпечатка от памет на техническо средство и талон за
изследване № 0020338, всичките представени във формата на заверени копия.
Материалната компетентност на актосъставителя – Е.Г., произтича от заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на
основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата,
имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП.
Материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността Началник РУ на МВР
Г., е установена със същата заповед, както и с представените Заповед №
8121К-3018 от 28.02.2018 г. за назначаване и акт за встъпване в длъжност на С.Д.Г.,
издал обжалваното НП.
По същество, след
преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че с обжалваното наказателно
постановление законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършеното нарушение на закона за движението по пътищата.
От обективна страна
се установи без съмнение, че на 24.06.2018 г. жалбоподателят е управлявал описаното
МПС в гр. Г. след употреба на алкохол, което е установено по надлежния ред – с
техническо средство, показанията на което са меродавни на основание чл. 6, ал.
9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
след като жалбоподателят е отказал да попълни и получи талон за изследване,
съставен по реда на чл. 3, ал. 2 от същия нормативен акт. Отказът за попълване
и получаване на талона е удостоверен по реда, предвиден в чл. 6, ал. 8 от
Наредба № 1, поради което концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е
установената с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0178,
а именно 1.06 промила.
Спазването на
надлежния ред, предвиден в ЗАНН за съставяне на АУАН дава основание на съда да
го разглежда като писмено доказателство, установяващо факти, потвърдени и от други писмени доказателства,
отнасящи се до изправност на използваното техническо средство и до точност на
измерването, извършено на 24.06.2018 г. в 00.15 часа, редовността, което
предвид и липсата на каквито и да е доказателства, оборващи отразените факти или
даващи основание за съмнение в достоверността им мотивира съда да счита, че
обжалваното НП законосъобразно е издаденото въз основа на съставения АУАН.
Жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на предвиденото нарушение,
след като е управлявал МПС след употреба на алкохол, а от субективна страна е
съзнавал обективните признаци – че управлява МПС, и че е употребил алкохол, без
да е необходимо да желае или да допуска настъпване на вредни последици, предвид
формалния характер на нарушението.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподатея, отнасящи се до неправилно квалифициране на
нарушението. Посочената за нарушена правна норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
съдържа изрична забрана за водачите да управляват пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Нормата създава обща забрана, която е детайлизирана с
отделни хипотези на чл. 174 от ЗДвП, които освен че описват различните видове
нарушения на общата забрана, съдържат и конкретните санкции, налагани за
тези нарушения. Без съмнение жалбоподателя е нарушил нормата
на чл. 5, ал. 3, т. 1, след като на
..... в гр. Г. е управлявал пътно
превозно средство със съдържание на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Тук
следва да се отбележи, че в АУАН е посочено изрично, че жалбоподателя е
управлявал лек автомобил, представляващ
моторно превозно средство, което от своя страна е пътно превозно
средство – точки 12, 11 и 10 от §. 6 от РД на ЗДвП, като в конкретния случай
квалифицирането на извършеното като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и
санкционирането на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както и текстовото
описание на отделните признаци от санкционната разпоредба не
представлява противоречива правна квалификация.
Може да се направи
извод, че хипотезите на чл. 174 от ЗДвП съдържат както признаците на
нарушенията, така и основанието за санкциониране и в този смисъл нарушенията
може да бъдат квалифицирани правно и само по тези отделни хипотези, но
извършеното от АНО в конкретния случай не дава основание за извод, че е
допусната нередовност, опорочаващи производството по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение, тъй като по никакъв начин не е нарушен принципа за
законоустановеност на нарушението и наказанието, както и не е ограничено правото на жалбоподателя да
узнае коя е нарушената правна норма и коя е послужила като основание за санкциониране,
съответно да реализира в пълен обем правото си на защита.
Неоснователно е
възражението за непосочване на точното място на нарушението. В АУАН е посочено,
че това е станало на ул. „С.Ш.“, като е обозначена посоката, в която се е
движил автомобилът, управляван от жалбоподателя, именно от ул. „Б.“ към
Автогарата, което определя и участъкът
от ул. „С.Ш.“, в който е осъществено нарушението. Така обозначеното място е
напълно достатъчно според съда за да бъде изпълнени изискванията на чл. 42, т.
3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдържащи изискванията към съставените АУАН и
издадени НП.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за нередовност на обжалваното НП що се отнася до
липсващо означаване на видът на медицинското изследване. Такова означаване не е
необходимо тъй като видно от приложения талон за медицинско изследване №
0020338 жалбоподателят е отказал подписване на съставения талон, поради което
няма изявление от негова страна дали приема или оспорва показанията на
техническото средств, като само във втората от посочените хипотези може да се
поставя и въпросът за обозначаване на видът на допълнителното изследване, с
което да бъде установено съдържанието на алкохол в кръвта.
От формална страна
е налице противоречиво описание в обжалваното НП що се отнася до издадения
талон за медицинско изследване, като е посочено от една страна, че водачът
е отказал талон за медицинско
изследване, а също така, че е приел показанията на техническото средство, за
което се е подписал. По този начин са описани различни и взаимноизключващи се
хипотези, доколкото става въпрос за обстоятелства, отразявани в бланката за
издадения талон за медицинско изследване. Такова е издадено от страна на
служителят на РУ на МВР Г. Е.Г., който също така е съставил АУАН, като във
втората половина на бланката липсва подпис на жалбоподателя както в частта,
отнасяща се до приемане или оспорване показанията на техническото средство,
както и в частта, в която с негов подпис се удостоверява връчване на талона, като
са вписани данните на свидетел, удостоверяващ с подпис отказът на жалбоподателя
да подпише и получи талона, както и да избере видът на изследване /при
оспорване на установеното с техн. средство/. Това противоречие обаче не
опорочава издаденото НП, тъй като според съда става въпрос за техническа грешка
– липсва обозначаване на конкретния талон в частта, в която се говори за
приемане показанията на техническото средство, поради което не може да се
счита, че е опорочена процедурата по ангажиране отговорността на жалбоподателя
за извършеното нарушение.
Неоснователни са
възраженията и за непълнота на обжалваното НП що се отнася до посочване на
доказателствата, установяващи нарушението. Изрично в НП е посочено, че същото
се основава на съставения АУАН, който е надлежно писмено доказателство, съставено
по законоустановения ред от оправомощен контролен орган, поради което
основавайки са на фактите, описани в акта, както и на основание останалите
писмени доказателства по преписката – талон за изследване, протоколи за
последваща проверка и разпечатка от памет на техн.средство, обосновано АНО е
издал обжалваното НП, след като е приел, че от страна на жалбоподателя е
осъществено описаното нарушение.
Не представлява
нередовност и липсата на мотиви за приложение на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.
Законът не изисква излагане на такива мотиви при липса на снования за преценка,
че се касае до маловажен случай на нарушение, а що се отнася до определяне на наказание,
съответстващо на нарушението следва да се отбележи, че няма място за излагане
на мотиви в тази насока тъй като за конкретното нарушение не са предвидени
горни и долни граници за размера на
предвидените наказания „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0267-000100 от
04.07.2018 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. Г., с което на З.Б.К., ЕГН **********
***, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца.
Решението може да се обжалва от З.Б.К. *** пред Административен съд С.-област
в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: