РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 22.04.2021 г. в
състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 7757/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивни
жалби от двете страни по делото срещу Решение 79746/30.04.2020г. по гр.д. 32876/2018г.
на СРС, 40 с-в с което е уважен,
предявеният от Г.В.Ж. срещу Н.Г.К.
/Б./ иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД до размер на сумата от
3000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане-изнасяне на твърдения на 07.08.2016г., на 09.12.2016г. и на
04.04.2017г. съответно в личния интернет блог на ответника, в предаване на
пловдивската обществена телевизия и в предаване „Зад
кулисите“ (по същата телевизия), че ищецът е част от агентурния апарат на бившата
държавна сигурност, като искът е отхвърлен до пълния му размер от 8000,00 лева.
Жалбоподателят ищец обжалва решението в отхвърлителните му части с
аргументи за неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на следващото му се обезщетение.
Счита, че всеки от деликтите е разпространен до голям брой граждани и съответно
следва да се завиши размера на обезщетението според интензивността на разпространяване предвид ползвания метод. Прави се диференциране на тежестта на всеки от твърдените
деликти и се иска завишаване на присъдените обезщетения.
Въззивникът ответник обжалва решението в осъдителната му част с аргументи за неправилност и необоснованост. Счита, че не е отчетено от СРС, че ищецът е
водил множество дела срещу различни лица по повод на изнасяне на твърдения, еднакви с процесните, а именно, че ищецът е бил част от агентурния състав на органите на бившата държавна сигурност. Изложени са оплаквания, че процесните
публикации се основават именно на предходни такива твърдения, тиражирани
от други лица, с които ищецът води съдебни дела за вреди. Счита, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а
именно вина, доколкото твърденията му се основавали на представени от трето лице (свидетеля Н.) документи и на публикации преди неговите собствени, които създали вътрешна убеденост у
ответника, че твърдението е вярно. Липсвал умисъл, което било от значение за размера на
обезщетението.
Касаело се до три отделни деликта и съответно искове, но съдът не индивидуализирал защо сумите по отделните искове са еднакви.
Всяка от страните е депозирала отговор на жалбата на другата страна, с
който се оспорва съответната жалба и се иска потвърждаване на решението в
съответната обжалвана част.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно, и допустимо. По
отношение на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията
в жалбите и от императивните материални норми.
Предявени са искове с правно основание чл.45 във вр. с
чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на непозволено
увреждане.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл.45 от ЗЗД включва следните елементи: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията.
Ищецът претендира репариране на претърпени
неимуществени вреди от разпространяването на неверни и позорящи личността
факти, съдържащи се в процесните статии-
принадлежност към структурите на бившата държавна сигурност.
Разгласяването на позорно обстоятелство
е довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство, което деецът
свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт за пострадалия, отнасящ се до минали или
настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация,
укорими от гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващи
отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно, като е от
естество да накърни доброто му име в обществото, да компрометира честта и
достойнството.
Твърдението за позорното обстоятелство
трябва да е ясно и да съдържа информация за времевите му и пространствени
параметри и всички релевантни детайли, която да бъде поднесена от разгласяващия
като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от
него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези
обстоятелства са безспорен факт. И това е предпоставено от необходимостта за
установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в гражданския
процес. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Освен това обстоятелствата трябва
обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Правилно СРС е приел, че между страните
не се спори относно действителното извършване на публикацията в интернет
страницата на ответника и двете интервюта и съдържанието им. Ответникът не е отрекъл
публикуването на личната си страница, както и съдържанието на двете интервюта,
което се установява и изслушаната по делото експертиза, снела съдържанието на
хартиен носител, която не е оспорвана.
В процесните изявления се съдържат ясни
и конкретни твърдения, че ищецът е бил агент на държавна сигурност с посочен
псевдоним, лице което го е вербувало и датата, както и в каква връзка е
вербуван.
Правилно е приел СРС и че тези твърдения
не са доказани по делото при тежест на ответника, като се е позовал на официално
издаден документ от държавния орган, натоварен и понастоящем да установява и
следователно удостоверява дали дадено лице е било свързано със структурите на
бившата държавна сигурност или разузнавателните органи на българската народна
армия.
Правилни са изводите на СРС и че
разгласяването на твърдение за принадлежност на ищеца към структурите на
бившата държавна сигурност е клевета. Това е твърдение за позорящо
обстоятелство, доколкото е безспорно, че в обществото наличие на такова обстоятелство
се възприема силно негативно-не напразно са приети ЗАКОН за достъп и разкриване
на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към
Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и
ЗАКОН за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. С
приемането на тези два нормативни акта е ясно изразена крайно негативната
оценка на обществото досежно органите действали по време на комунистическия
режим в България и лицата от техния състав. В същият смисъл и Решение № 809 от
26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., IV г. о., ГК. Липсата на
доказателства твърдението да е вярно обуславя и квалификацията му като
неистинско позорящо обстоятелство.
Неоснователни са оплакванията в жалбата
за процесуално нарушение-неприемане на представена справка от свидетеля по
делото Н.. По делото е представено в последното заседание незаверено копие на
документ (л. 100). Не е извършена заверка от страната или нейния пълномощник за
вярност на копието с оригинала и правилно документа не е приет като
доказателство.
Неоснователни са оплакванията, че изявленията
на ищеца се основават на предходно изнасяни от други лица твърдения в същият
смисъл по средствата за осведомяване.
Изявлението, публикувано на сайта на
ответника, започва със следното изречение: “ При мен има един документ. Той е
искане обр. 1 и е строго секретен…“. Тези изречения съдържат твърдение за
наличен при ответника документ, който установявал принадлежност към ДС на
ищеца. Това означава, че ответника не се позовава на информация от други лица,
а на собствена такава. Аналогично в интервюто му от 09.12.2016г. се позовава на
„документ с печат и подпис…“; „… официален документ , който е минал по
съответния ред….“; „… аз имам леко казано агентура, включително бивши
служители…. И проверки мога да направя…..“. отново на документ се позовава и
във второто процесно интервю.
Никъде няма препратка към други
източници.
Това показва, че твърденията на
ответника не са изградени на предхождащи ги такива от трети лица, на които той
да се е доверил, а се касае за внушения, че ответника е направил съответни
проучвания и разполага с документи, доказващи тезата му, поради което не може
да се направи извод, че в случая е налице препредаване на информация, изнесена
за първи път в други статии от други лица. С оглед на липсата на на такъв
документ, който да насочва към принадлежност на ищеца към органите на бившата
държавна сигурност следва да се приеме, че ответника е направил твърдение за
неистинско позорящо обстоятелство.
При това положение обстоятелството,
което не отречено и от ищеца, а именно, че ищецът води съдебни дела по повод на
подобни изказвания и с други лица, не може да доведе до освобождаване на
ответника от отговорност, нито има отношение към размера на обезщетението,
защото не може факта, че ищецът защитава
честта, достойнството и доброто си име всеки път когато някой отправя позорящи
го обвинения да се отчита в негова вреда – подобна теза на практика би
означавала в определен момент да се приеме, че за такива твърдения като процесните
ищецът е получил целия размер на полагащото му се обезщетение и не може да търси
друго от когото и да било, което е неприемливо. Аргументът на ответника е
прилаган в практика по делата по ЗОДОВ, водени в хипотеза на повече от едно
висящи обвинения срещу едно и също лице в дублиращи се периоди, като във връзка
с различните обвинения има вече получени обезщетения по ЗОДОВ, но при един и
същ субект на деянието (незаконното обвинение), а настоящата хипотеза е
различна.
Няма отношение към размера на обезщетението
и формата на вина. За гражданското право е без значение дали деянието е
извършено по небрежност или умишлено, поради което и това оплакване в жалбата
на ответника е неоснователно.
По жалбата на ищеца. Тази жалба СГС също
намира за неоснователна.
Тук следва да се отбележи, че
действително има нарушение на материалния закон от страна на СРС, но то не е
това визирано от жалбоподателя ищец. Напротив именно приетото от СРС наличие на
три деликта в случая е неправилно и присъждането на три отделни обезщетения е
нарушение на материалния закон, относно начина по който се определя
обезщетението за неимуществени вреди, причинени с няколко деяния през кратък
интервал, които са обективно свързани помежду си.
Както е прието в решение № 204 от
12.06.2015г., постановено по гр.д. № 7046/2014г. на ВКС, IV ГО, в случаите на
причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани
обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време,
обезщетението се определя глобално, а не поотделно. В този случай
неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани
помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да
разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от
отделните деяния. Ищецът може да пояснява в исковата си молба как оценява
вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност, нито
исканията за присъждане на отделни обезщетения обвързват съда. Дори ищецът да е
направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна
връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи
определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от
отделните деяния. В същият смисъл е и
Решение № 252 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2017 г., IV г. о., ГК,
Настоящият съдебен състав споделя
разрешението, дадено в посоченото по-горе съдебно решение на ВКС. В случая се
установява, че ищецът е била адресат на няколко изяви на ответника, в които са
разпространени твърдения за принадлежност към органите на държавна сигурност. Изявленията
са обективно свързани помежду си (от
самото им съдържание се установяват препратки към предишните изказвания на
същият ответник по отношение на ищеца. Те са извършени в непродължителен период
от време една след друга, поради което не може да се обоснове извод за
причинени с отделни деяния различни вреди, всяка от които подлежи на
самостоятелна обезвреда. Поради това следва да се приеме, че в случая е
предявен един иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за репариране на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от разпространяването на три пъти на
позорящо го обстоятелство.
Поради изложеното оплакванията на ищеца
за липса на достатъчно диференциране на ефекта на всяко изказване е
неоснователно. Ефекта им се преценява глобално, а не поотделно.
По тази причина е неоснователно и
оплакването на ответника относно липсата на мотиви по отношение размера на
обезщетението за всеки отделен деликт.
СГС намира, че присъденото обезщетение
достатъчно за репариране на претърпените неимуществени вреди на ищеца. По
делото не се установяват изключителни вреди извън обичайните: чувство на
възмущение и унижение за този род деяния. Не са изложени конкретни твърдения за
лица (близки и познати) които да са променили в негативна посока отношението си
към ищеца. Не се доказват болестни състояния, които да са в причинна връзка с процесният
деликт. Епикризата от УМБАЛ „Александровска“ е от м.03.2018 г., а последното
изказване на ответника от 04.04.2017г., като самия ищец посочва, че периода на
негативни емоции е бил около година (вж. стр. 4, предпоследно изречение от
исковата молба). Епикризата от болница „Св. Иван Рилски“ също е от 2018г. и от
нея е видно, че заболяванията му са с хроничен характер-явно са настъпили още
преди изявленията на ответника Няма доказателства заболяванията да имат за
източник негативни емоционални изживявания. Представеното Решение на ТЕЛК е от 1983г.
и очевидно няма връзка с изявите на ответника. Няма доказателства изявленията
на ответника да са причинили обостряне на заболяванията. Показанията на
свидетелката Жекова не могат да установят, че заболяванията са в следствие на
изявленията на ответника. Свидетелката не изнася конкретни данни за
емоционалното състояние на ищеца, а прави собствени тълкувания за връзка между
изявленията, и здравословното състояние на ищеца. Единствено посочва, че той не
понесъл спокойно тези неща, което не насочва към изключителни негативни емоции,
надхвърлящи обичайното. В голямата си част показанията са разказ за родствената
история на ищеца и нямат връзка с делото. Същото се отнася и за тези на
свидетеля Ланджев, който единствено сочи, че ищецът бил много ядосан, което е
обичайно психично състояние за случаи като настоящият. С оглед на горното и с
оглед на периода който сам ищеца посочва на търпените вреди от около година,
липсата на доказателства да се е променило в негативна посока общественото
мнение за ищеца, липсата на доказателства за отражение в социалната му
сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията му със семейството и
приятелите му и като взе предвид и икономическият растеж и стандарта на живот в
страната към датата на деликта намира, че сумата от 3000,00 е достатъчна за
справедливо обезщетяване на ищеца.
Доколкото се установи нарушение на материалния
закон при присъждане на обезщетение за всяка отделна публикация и съдът се е
произнесъл по три обективно кумулативно съединени искове първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в цялост и вместо него да се постанови друго, с
което предявеният иск от 8 000 лева да бъде уважен до размер от три хиляди
лева, а за разликата до 8000,00 лева да бъде отхвърлен.
При този изход на делото никоя от страните няма право
на разноски за въззивна инстанция, доколкото отмяната на решението на СРС не
води до друг размер на обезщетението.
Водим от горното СГС, II-А
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 79746/30.04.2020г. по гр.д.
32876/2018г. на СРС, 40 с-в И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.Г.К. /Б./, ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г.В.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, предявена, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 07.08..2016г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
публикация в личния блог на ответника B.blob.bg на 07.08.2016г. със заглавие
„Антикомунизъм по поръчка“, в която ищецът е наречен агент на Държавна
сигурност с псевдоним „В.“, от дадено от ответника интервю, излъчено на
09.12.2016г. по Пловдивската обществена телевизия, в което ответникът посочва,
че е налице документ за принадлежност на ищеца към Държавна сигурност и от дадено от ответника интервю, излъчено в
предаването „Зад кулисите“ по Пловдивската обществена телевизия на
04.04.2017г., в което ищецът е наречен агент на Държавна сигурност с псевдоним
„В.“, КАТО ОТВХЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 8000,00 лева.
ОСЪЖДА Н.Г.К. да заплати на Г.В.Ж., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 813,75 лева – съдебни разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2