Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260 158/31.05.2021   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                                     Председател: Красимир Коларов

                                                                                  Членове:Георги Чамбов

                                                                                                     Емил Митев

  

                                                                                             

 

Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на    24.март 2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

въззивно търг. дело  номер № 95 / 2021 г.

 

Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

          Образувано е по въззивната  жалба  на З. „Б.И.„ АД,вписано в Търговския регистър с ЕИК ...,седалище:***, представлявано от изпълнителните директори на дружеството чрез пълномощника си адвокат  М.И.Г. от САК против   Решение  № 334  от 03.08.2020 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по  търг.дело№ 419 /2019 г. по описа на ПОС- 18 ти състав.

          Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част от постановеното решение, по силата на която   съдът е осъдил ответното дружество З. „Б.И. „ АД  с ЕИК ... да  заплати на всяка една от ищците Ц.З.Т. с ЕГН:**********, Р.З.Б. с ЕГН: ********** и И.З.Д. с ЕГН: ********** по 75 000 лева / седемдесет и пет хиляди  лева /, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди,изразяващи се в преживени болки и страдания, вследствие на  смъртта на майка им В. И. С., настъпила  в резултат на ПТП случило се на 19.06.2018 г. около 00.30часа в град К., в близост до Ж. г., причинено от И.  И.А., който като водач на мотоциклет марка „Х.“ с рег.№ ...  е ударил пешеходката В. И. С. и  по непредпазливост  е причинил смъртта й.

             Във въвззивната жалба се поддържа оплакването, че съдът неправилно е определил степента на съпричиняване  от страна на пострадалата пешеходка в размер на 50%.

       Според изложеното в жалбата степента на съпричиняване  на пострадалата е по-висока от тази на водача на мотоциклета, който е нарушил единствено  разпоредбата на чл.20,ал.2,изр.2ро от ЗДПП.

        В крайна сметка жалбоподателят счита, че „ не е съществувало нито житейско, нито нормативно задължение за  водача на мотоциклета да съобразява поведението си с конкретната  пътна обстановка,  която с нищо не  е подсказвала  дори за  вероятната поява на опасност „- това е основният довод,изложен във въззивната жалба.

          Наред с това се поддържа оплакването, че съдът е определил общ размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, който е завишен и „ обогатява неоснователно“ ищците.

         Претендира се да бъде отменено решението в осъдителната му част и да се намали размера на присъденото обезщетение,като се приеме, че починалата пешеходка има по-голяма степен на съпричиняване от приетите 50% принос  от  нейна  страна.

          Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 7 320 лева, ведно с  20% дължим данък ДДС, съгласно ЗДДС.

           Въззиваемите страни, представлявани от пълномощника им адвокат Р.М. от САК поддържат писмения отговор на въззивната жалба, съгласно който същата е неоснователна. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата. 

          Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

          Предявеният иск е по чл.432,ал.1 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение  за причинените на ищците неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от преждевременната смърт на тяхната майка  В.  И. С.,починала на 19.06.2018 г.

 По  делото е   безспорно установено, че майката  на ищците е починала при ПТП, настъпило на 19. Юни 2018 г. около 00.30 часа в град К. на ул. „Т. Р.“  срещу Ж. г. на град К., в района на автобусна спирка № .... Инцидентът е станал в тъмната част на денонощието  след полунощ, на улично осветление.

   С влязла в сила присъда  № 19  от 17.12. 2018 г., постановена от Пловдивския военен съд  последният е признал подсъдимия ефрейтор И.  И.А., роден на *** г. за виновен в това, че на 19.юни 2018 г. около 00.30 часа в град К., на автобусна спирка  срещу Ж.П гарата на град К. при управление на собствения му  мотоциклет марка „Х.-С... ...“ с ДКН ... по сух асфалтов път е нарушил правилата за движение като е управлявал мотоциклета  с превишена и несъобразена за  конкретните пътни условия скорост от 61 км/в час е нарушил правилата за движение и  по непредпазливост е причинил смъртта на лицето В. И. С.

 

 

     С  Решение №13 от 11.06.2019 г.,постановено от Военно-апелативният съд  на Република България по  нохд № 6/2019 година съдът е изменил  присъдата на Военния съд –Пловдив като е оправдал подсъдимия ефр. И.И.А. да е допуснал нарушения по  чл.5,ал.2,т.1 от ЗДВП, чл.20, ал.1 от ЗДВП; чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДВП; чл.21,ал.1 от ЗДПТ; чл.3,т.1,2 и 3 от ППЗДПП и чл.193 от ППЗДПП.

   Основното оплакване          , изложено във въззивната жалба е ,че   „ не е съществувало нито житейско , нито нормативно  задължение за водача на мотоциклета да съобразява поведението си  с конкретната пътна обстановка“.  Тезата е авангардна, но съдът не я споделя, но не защото е авангардна, а защото не е вярна и не намира опора в закона . Следва  да се отчете факта, че подсъдимия  И.А. не е оправдан  по  всички  нарушения на правилата за движение по пътищата, предмет на обвинителния актэ.  Ако това бе така  следваше военният съд да постанови оправдателна присъда, а влязлата в сила присъда на съда е осъдителна.

 Допуснато от водача на мотоциклета нарушение , за което  същият е признат за виновен е  за нарушение по чл.20,ал.2 ЗДПП, съгласно която разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране  скоростта на  движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко  предвидимо препятствие“.

   Следва да се подчертае,че фактическата обстановка при която е станало  процесното ПТП е точно определена от съда:  инцидента  е станал   на 19.06.2018 г., след полунощ в 00.30 часа, в град К., на автобусна спирка на автобус № ..., намираща се  срещу  Ж. г. в град К.  Пешеходката В. С. се е намирала на уширението на автобусната спирка и не друг,а самият водач на мотоциклета признава, че е забелязал  пешеходката преди удара , при това от разстояние от 150 до 200 метра. Той не само е видял пешеходката , но е проследил движението й, като е забелязал  ,че  същата след като е видяла мотоциклета се  е върнала обратно на  уширението на спирката.  След това обаче  отново  е решила да пресече пътното платно ,поради  което се е върнала обратно .

  Вярно е, че същата с това си поведение е допринесла за настъпването на процесното  ПТП.  Но все пак основно задължение на водача е да се движи с такава скорост, която им позволява да спрат пред всяко предвидимо  препятствие.  Безспорно  след като водачът  не само е  забелязал, но и проследил движението на пешеходката, за  него тя не би могла да бъде непредвидимо препятствие, което изкача внезапно на пътното платно.  Предвидимо и  в смисъл, че не е изскочила внезапно на пътното платно и  по този начин  не е попаднала  директно в опасната зона на мотоциклета.  Наказателният съд е установил,че водача на мотоциклета се е движил със 61 км/в час, което означава, че се е движил с превишена скорост в населено място.

Но не само това- въпреки че е забелязал много по-рано пешеходката, която първоначално е била на уширението на автобусната спирка,но впоследствие е  тръгнала да пресича пътното платно, а след това е  спряла и се е  върнала обратно.  Това е едно  колебливо поведение на пешеходката, което обаче  е  следвало да  мотивира водача на мотоциклета  да намали  скоростта си на движение .

   Безспорно установен факт е ,че  водачът изобщо не е направил дори и  опит да намали скоростта си на движение, въпреки  че е имал достатъчно време  за да  реагира на опасността и да предприеме аварийно спиране в случай на нужда. Вярно е, че пешеходката е предприела пресичана на  пътното платно на нерегламентирано място, в смисъл ме няма обозначение за пешеходна пътека, но  следва да се отчете и факта, че пешеходката се е намирала в градска зона, на автобусна спирка пред ЖП Г. в град К.  Това означава ,че  опасността  не е  нито абстрактна, нито внезапна, а напълно предвидима.

  Вярно е ,че  е налице съпричиняване от страна на пострадалата , но  ударът изобщо не е бил неизбежен.  Бил е напълно предотвратим, тъй като  ако водачът на мотоциклета го бе управлявал с разрешената скорост  за населени места  скорост от  50 км.в час и след като е видял много отрано поведението на пешеходката, той е бил длъжен да спре .  Дори  след като стана ясно,че  е управлявал мотоциклета с превишена скорост от 61 км.ч, той е бил длъжен да намали скоростта на движение, така че да реализира аварийно спиране.  Но вместо това е продължил да се движи с превишена скорост, поради което съдът счита, че  това в крайна сметка е довело до  удара и настъпилия фатален край за пешеходката.

Няма основание да се приеме ,че степента на  съпричиняването от страна на пешеходката е по-голяма от 50% ,както счита жалбоподателя.  Няма сериозен  правен аргумент , с който да се обоснове тази теза, още повече, че по делото е установено, че водачът на мотоциклета е употребил и алкохол, макар и в малко количество, но в крайна сметка реакцията му е била неадекватна.  Нищо не му е пречело да намали скоростта на движение и да спре – имал е достатъчно време за това след като сам е признал, че  е забелязал пешеходката  от разстояние около 150-200 метра.

 Това е по негово  твърдение, а не става въпрос за свидетелски показания,а и свидетели –очевидци на инцидента няма – действието е станало след  полунощ и градът просто е заспал.

  Всъщност  жалбоподателят обжалва извода на съда  за степента на съпричиняване от страна на пострадалата за разликата над 50%, което означава, че при липса на жалба  решението , с което съдът е приел 50% съпричиняване от страна на пострадалата  е влязло в сила. Вече бяха изложени мотивите на ПАС защо не приема тезата на жалбоподателя ,че съпричиняването от страна на пострадалата е  повече от 50% . Тази теза  е незащитима и в явно противоречие с влязлата в сила наказателна присъда . 

Настоящия граждански със е длъжен да зачете влязлата в сила присъда на наказателния съд  и това е безсъмнено.

 

  Това се отнася и до оплакването ,че  съдът е завишил  общия размер на дължимото обезщетение, като е определил такова в размер на 150 000 лева.  Този размер на обезщетението не е завишен и като се отчете икономическата ситуация в страната  през 2018 г.,както и оформилата се съдебна практика за присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, която в преобладаващата си част  определя общия размер на обезщетението в този  диапазон.

    Следва да се потвърди обжалваното решение ,при постановяването на което съдът е приложил точно материалния закон – чл.51,ал.2 от ЗЗД, като е определил точно степента на съпричиняване от страна на пострадалата.

   При  този изход на спора в полза на  адвокат Р.  И.М.  от САК следва да се присъди сумата от 8 340 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищците пред настоящата въззивна инстанция.

   По тези  съображения  Пловдивският апелативен съд

 

                          Р    Е   Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА   Решение № 334  от 03.08.2020 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело№ 419/ 2019 г.в обжалваната му част, с която   съдът е осъдил  Застрахователно дружество „Б. И.“АД ЕИК ...  да заплати на всяка една от ищците по делото,а именно: на  Ц.З.Т. с ЕГН:**********, на Р.З.Б. с ЕГН:********** и на И.З.Д. с ЕГН:********** по 75 000 лева/ седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на майка им  В.  И. С., починала на 19.06.2018 г., като смъртта е в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило  на  19.06.2018 г. около 00.30 мин. в град К. , ул.“Т. Р.“ в близост до  Ж. г. на град К., като                                                                                                                                             ПТП е станало при управление  от  водача  И.И.А. на мотоциклет марка „Х.“, с рег.№  ..., който е нарушил правилата за движение и е ударил пешеходката В. И. С. и по непредпазливост е причинил смъртта й,като вината на  водача на мотопеда  И.  И.А.  е установена с влязла в сила присъда № 19  от  17.12.2018 г., постановена от Военния съд-Пловдив по  НОХД   № 104/2018 г.

 

 

 

 

 

 

  Решението в отхвърлителната му част, е влязло в сила като необжалвано.

  ОСЪЖДА  З. „Б.И. „АД ЕИК ... да заплати на адвокат Р.И.М. от САК ,вписана в адвокатския регистър при ВАК под № ...  сумата   8340 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА – за осъществено процесуално представителство на  ищците  пред въззивната инстанция.

   Настоящото въззивно решение е постановено при участието на третото лице помагач на  страната на ответника И.И.А. с ЕГН: **********.

  Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1.              2.