РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Н., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20223620100737 по описа за 2022 година
Делото е образувано по три обективно съединени осъдителни иска, с правно основание
чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.86 ал.1 от ЗЗД,с цена на първия иск - 10 000
лв/главница/,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,в резултат на
извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК; с цена на втория иск - 2170,47 лева
/главница/,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същото
престъпление и третия иск -с цена 7000 лв./главница/,представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, както и
за законната лихва върху сумите от датата на увреждането на 01/*** г. до окончателното
плащане, предявени от С. Н. М., действаща чрез пълномощника си адв. Н. И.-*АК против З.
И. М., с адрес:с. С.,общ. Н., обл. Ш., ул.***. Ищцата твърди, че с пр***олно
определение №** от *** г. по НОХД №*** г. на НПРС ответникът се е признал за виновен в
това, че в периода *** г.- *** г.в град К., област Ш. се заканил на ищцата с убийство и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и за това, че в същия времеви период и на същото място е
причинил на ищцата средна телесна повреда- ***, ***, ***, ***, *** по външния ***-
престъпление по чл. 129,ал.1 от НК. Страните по наказателното дело се съгласили, а съдът
одобрил на основание чл. 23, ал.1 от НК, подсъдимият да получи едно общо наказание от
пет месеца лишаване от свобода.
В наказателното производство ищцата не била конституирана като гражданска ищца и
граждански иск не бил разглеждан.
1
В хода на разследването по досъдебното производство № *** г. била изготвена
съдебномедицинска експертиза и се установило, че за посочените травматични увреждания
на пострадалата е било причинено трайно затруднение ***, за срок по-голям от един месец
при благоприятно протичане на оздравителния процес. Поради травматичните увреждания,
три месеца след като й били причинени, ищцата изпитвала затруднения ***, чувствала
болка и страдала морално, като същите все още не били отшумели, макар и с намален
интензитет. Оперираният *** се подувал все още вечер и когато стои дълго права. Тя
ползвала *** два месеца и половина след причиняването и към момента продължавала да
накуцва. На *** г. тя постъпила в болнично заведение и била оперирана за отстраняване от
костта на ***. Била изписана на *** г. Лекуващият лекар й дал съвет поне една година да не
работи, за да не натоварва болния ***. Ищцата започнала работа в ЕТ „***“ гр. Н. едва на
*** г., като ***. Така, в резултат на травматичното увреждане тя продължителен период от
време не можела свободно и без болка да си служи с увредения крайник. Освен
неимуществените вреди, които претърпяла, претърпяла и имуществени такива, свързани с
разходи за прегледи, медикаменти и лечение, в размер на 2 170, 47 лева. В резултата на
престъплението, наказуемо по чл.144, ал.3 от НК ищцата също претърпяла неимуществени
вреди. Продължителен период от време след заканата, а и сега, ищцата изпитвала стрес и
ужас, спомняйки си нощта на 01/*** г.Била сама с трите си деца в жилището, когато била
нападната. Не можела да се защити, нито да получи помощ от някого. Шокът и ужасът,
изпитани тогава продължавали да я преследват и сега. В резултат на случилото се започнала
да получава паник атаки, страдала от неспокоен сън и страх да излезе сама на улицата.
Страняла от хората. За тези си изживявания претендила неимущетвени вреди в размер на 7
000 лв.
Предвид така изложеното моли съдът да осъди ответника да й заплати 10000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат
на извършеното престъпление по чл.129, ал.1 от НК, както и обезщетение за забава от 01/***
г. до окончателното плащане. Моли съдът да осъди ответника да й заплати 2170,47 лева
претърпени имуществени вреди от същото престъпление, както и обезщетение за забава от
01/*** г. до окончателното плащане, също така и 7000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на извършеното престъпление
по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, както и обезщетение за забава от 01/*** г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
На ответника са връчени съдебните книжа. В законовия срок не е постъпил писмен
отговор.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с повереника си адв.Н. И.-
*АК.Поддържа изцяло предявените искове.
Ответникът се явява лично.Не изразява становище по същество на спора.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
С определение на Районен съд –Н. №*****г.по НОХД №***г.,влязло в законна сила на
2
***г.,съдът е одобрил сключеното споразумение между Ж.С. -прокурор при Районна
прокуратура –Ш. и адв.Д.М. –*АК,действащ като защитник на З. И. М.,обвиняем по ДП
№***г.по описа на РУ-Н.,с което,страните са приели и подсъдимият З. М. се е признал за
виновен в това,че в периода ***г.-***г.в гр.К.,обл.Ш. се заканил на С. Н.
М.,ЕГН:********** с убийство,като отправил към нея думите :“ще те убия“,“идвам да те
убия“,“ще ти размажа физиономията“,както и й нанесъл удари с ръце по тялото ,и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –престъпление по
чл.144 ал.3 от НК във вр.с чл.144 ал.1 от НК,за което му е наложено наказание“Лишаване от
свобода „за срок от пет месеца при първоначален общ режим.
З. М. е признат за виновен и в това,че в периода ***г.-***г.в гр.К.,обл.Ш. причинил на С.
Н. М.,ЕГН:********** средна телесна повреда –*** ,***,***,***,*** по външния
***,изразяваща се в трайно затруднение на движението на *** за срок по-голям от един
месец,средно за 2-2 и половина месеца,при благоприятно протичане на оздравителния
процес –престъпление по чл.129 ал.2 от НК във вр.с чл.129 ал.1 от НК ,за което ,на
основание чл.129 ал.2 от НК във вр.с ал.1 от НК във вр.с чл.54 от НК е осъден да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода „за срок от пет месеца при първоначален общ режим.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест, по искане на ищцата,по делото
бяха разпитани водените от нея свидетели Н. М. Ю. /неин баща/ и Г.Ю. М. /за когото,на
съда е служебно известно,че е бил насрещна страна по дело с ответника/.
Макар и отчитайки вероятната им пристрастност с оглед крайния изход на делото,съдът
кредитира с нужното доверие показанията им,които кореспондират с медицинската
документация по делото/Епикризи, История на заболяването №***,издадена от ***
отделение при МБАЛ –Ш.“АД ,амбулаторен лист за преглед на пациент в КДБ/СО при „
МБАЛ-Ш. „АД ,рецепти и касови бонове за закупени медикаменти,фактури с №***г., и с
№***г. и касови бонове към тях,амбулаторни листи ,както и заключението на назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза,като след съвкупната преценка на всички се
установява,че след реализиране на престъпната деятелност от страна на М.,когато,във
въпросната вечер ищцата се обадила по телефона на баща си,той и синът му се придвижили
с техния автомобил до град К. и намерили ищцата у дома й в леглото,а децата й треперели и
ревяли.На баща си казала,че З. я изхвърлил от терасата и паднала надолу.Ищцата престояла
около три месеца в болницата .Винаги се оплаквала от болки.Не можела да стъпва на ***а
си,не можела да вдига тежко,и към момента се оплаквала от болки.Още накуцвала.Имала
проблеми и след като махнала ***те,което наложило повторна операция за премахване на
поставените на засегнатото място железа.През това време децата й били гледани от нейните
родители на село.Самата ищца също прекарала там доста време след изписването й от
болницата.Не можела да си върши работата,стояла само вътре-с ***.Не можела да се грижи
за децата си ,както и да изпълнява домакински задължения.
Преживявала със страх заканите за убийство,отправени й от ответника,като го видела
някъде все се страхувала.Това продължавало и към момента.
Според св.М.,имащ непосредствени възприятия от състоянието на ищцата,тя имала много
3
болки.Баща й винаги й помагал като слизала от кола,по стъпала,не можела да стъпва на ***а
си.Дори и преди съдебното заседание,както и преди други дела,на които тя се явявала като
свидетел /със страни ответника и свидетеля М./,като видели М. ,изпитвала страх и веднага
хващала баща си за ръката.Може би около година след въпросния инцидент,тя се намирала
в обективна невъзможност да работи,предвид здравословното си състояние.
Съдът цени с пълно доверие като безпристрастно,компетентно,задълбочено и
всеобхватно заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза,изготвена от д-р
В. В., от което се установява,че от данните по делото е видно,че на ***г.при падане от
неголяма височина,лицето С. Н. М. е получило следните травматични увреждания:***: ***
и ***,***.Охлузване по външния ***.
По вид ,установените травматични увреждания са фрактура на
кост,кръвонасядане,травматичен *** и охлузване.
Средният срок за възстановяване при установената фрактура и конкретно избрания от
лекуващия екип метод на лечение е около 2 ½ -3 месеца.В конкретния случай
обаче,оздравителният процес е продължил над средния,поради развилата се Зудекова
остеопороза на петната кост.
Зудековата оспеотопороза и атрофия е локализирана форма на остеопороза.Представлява
синдром на дълготрайна болка в даден крайник,често пареща по характер,породена от
различни причини и включваща различни сетивни,моторни,вегетативни и трофични
промени.
От травмите,най-честата проява на локализирана форма на остеопороза е налице след
фрактури,изкълчвания,контузии и навяхвания.като патогенетичен механизъм на
заболяването се посочва увреждане на кръвоносните съдове в зоната на фрактурата,което
постепенно води до поява на болка,***,локален остеопоротичен процес,както и
дистрофични промени по кожата.
По правило,след фрактура 90-100% от болните развиват в една или друга степен
намаляване на костната плътност в засегнатия участък/остеопороза/,но само при 20% от тях
се разгръща клиничната картина на описания синдром.
В конкретния случай оздравителния процес е продължил общо около 9 месеца,ведно с
възстановителния период след проведената операция за изваждане на метала.
Към момента на изготвяне на експертизата /***г./ ищцата е клинично здрава.Ходи
самостоятелно,без помощни средства.Походка нормална.Налице е остатъчна
болезненост,проявяваща се при по-продължително ходене и физическо натоварване /носене
на тежести/.
В отговор на поставения му въпрос,вещото лице сочи,че приложените по делото рецепти
и фактури са свързани с лечебния процес.В тях е отразена стойността на остеосинтезиращия
материал,заплатена такса за избор на екип.Рецептата ,приложена по делото е издадена преди
изписването й от болницата /***г.8 и е изпълнена на следващия ден -***г.Назначените
медикаменти са показани за лечение в следоперативен период.Включват
4
обезболяващи,антибиотик и съответно-пробиотик.
Видно от представените касови бонове е,че ищцата е закупила медикаменти на стойност
19.91лв.,заплатила е услугата „Избор на екип „в МБАЛ-Ш.“ АД на стойност
350.00лв.заплатила е стойността на остеосинтезиращия материал -1800.56лв.
По силата на трудов договор №**/***г.,на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ,ищцата С. Н. М.
е назначена на работа в „***“ЕТ гр.Н. на длъжността „***“ в Супермаркет „***“ при
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 850лева и 0.6% добавка за трудов
стаж.Работникът /ищцата/ се е задължила да постъпи на работа на ***г.,като съдът приема
този факт за осъществил се,при липса на доказателства за противното.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
В тежест на ищцата,при условията на главно и пълно доказване, беше да докаже
претърпените неимуществени вреди в резултат на всяко от престъпленията, характера,
интензитета и продължителността на изпитваните болки, страдания, ограничение в
движенията, стрес и страх, както и размера на претърпените имуществени вреди от
престъплението по чл.129, ал.1 от НК,което тя проведе успешно в рамките на инициирания
исков процес.
Разпоредбата на чл.300 от ГПК е категорична и сочи,че „влязлата в сила присъда на
наказателния съд /с каквито правни последици се ползва и определението на
съда,одобряващо сключено споразумение между страните/ е задължителна за гражданския
съд ,който разглежда гражданските последици от деянието ,относно това,дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
От анализа на събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин,че че
в периода ***г.-***г.в гр.К.,обл.Ш.,подсъдимият З. М. се заканил на С. Н.
М.,ЕГН:********** с убийство,като отправил към нея думите :“ще те убия“,“идвам да те
убия“,“ще ти размажа физиономията“,както и й нанесъл удари с ръце по тялото ,и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му ,с което от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.144 ал.3 от НК
във вр.с чл.144 ал.1 от НК,както и,че в периода ***г.-***г.в гр.К.,обл.Ш. причинил на С. Н.
М.,ЕГН:********** средна телесна повреда –*** ,***,***,***,*** по външния
***,изразяваща се в трайно затруднение на движението на *** за срок по-голям от един
месец,средно за 2-2 и половина месеца,при благоприятно протичане на оздравителния
процес,с което от обективна и субективна страна е реализирал престъпна деятелност по
чл.129 ал.2 от НК във вр.с чл.129 ал.1 от НК .
Налице са два отделни фактически състава на деликти,извършени от ответника,чрез
които той е причинил противоправни последици /имуществени и неимуществени вреди/на
пострадалия ищец и между противоправното му поведение и настъпилия вредоносен
резултат за ответницата е налице причинно-следствена връзка.
Съгласно Постановление №4/23.12.1968г-на Пленума на ВС и константната съдебна
практика,по силата на чл.45 и сл.от ЗЗД,на обезщетяване подлежат всички вреди,които са
5
пряка и непосредствена последица от увреждането.Вредите могат да бъдат както
имуществени,така и неимуществени.В случаите на увреждане,пострадалият понася болки и
страдания,които пораждат за него право да търси неимуществени вреди.Той понася и
имуществени вреди ,изразяващи се най-вече в лишаването му от възможността да полага
труд и да получава трудово възнаграждение,а също и в извършването на необходими
разходи за възстановяване на здравето му.
По делото не са представени доказателства ,в периода на нетрудоспособността й,ищцата
да е получавала обезщетение по КТ,чийто размер да следва да бъде приспаднат от размера
на имуществените вреди,които тя е понесла с лишаването й от възможността да получи
трудовото си възнаграждение,но и твърдения в тази насока не са наведени в исковата
молба.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост,което не е абстрактно понятие ,по смисъла на чл.52 от ЗЗД.То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат :характерът на
увреждането,начинът на извършването му,обстоятелствата,при които е
извършено,допълнителното влошаване състоянието на здравето,причинените морални
страдания ,осакатявания ,минималната работна заплата и икономическата конюктура в
страната и др.От значение,както при причиненото телесно увреждане,така и при заканата с
убийство,възбудила основателен страх от осъществяването й у пострадалата ищца са:пола и
възрастта на увредения,семейното му и обществено положение
Предвид събраните по делото доказателства и установената близо 9 месечна
нетрудоспособност на ищцата,в резултат на причинения й деликт от страна на
ответника,продължаващите болки и дискомфорт ,продиктуваната от създалата се от
ответника ситуация ,тя да бъде обгрижвана от своите родители от около три месеца и
възпрепятстване възможността й да се грижи пълноценно за своите невръстни деца,както и
да изпълнява домакинските си задължения, продължилият повече от година стрес от
преживяното насилие от страна на ответника,неотшумяло и към момента на приключване на
съдебното дирене,мотивират съда да приеме,че обезщетението,което делинквентът следва да
бъде осъден да й заплати за причинените с извършените две престъпления неимуществени
вреди,следва да се определи в конкретните размери,заявени с исковата молба.
Ответникът следва да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на
10 000лв./главница/,за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане в
резултат на извършеното престъпление по чл.129 ал.1 от НК,ведно със законната лихва за
забава,начиная от деня на деликта-.***г.до окончателното й изплащане.
Предвид събраните по делото доказателства,от които се установява наличието на
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,съдът счита за безспорно
установено,че в резултат на извършеното от ответника престъпление по чл.129 ал.1 от
НК,ответницата е претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 2 170.47лв.,подлежащи
6
на репариране от страна на причинителя на вредата,в случая-ответника М..Той следва да
бъде осъден да й заплати тази сума,представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди от непозволено увреждане ,в резултат от извършеното престъпление по
чл.129 ал.1 от НК,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от деня на
увреждането -***г.до окончателното й изплащане.
Досежно претендираното от ищцата обезщетение в размер на 7000.00лв.-за причинените
й неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от извършеното престъпление
по чл.144 ал.3 от НК във вр.с чл.144 ал.1 от НК,съдът намира размерът на същото за
прекомерно завишен,поради което счита,че този иск се явява основателен и доказан до
размер от 3500.00лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от датата на
увреждането -***г.до окончателното изплащане.
В останалата му част,за разликата над 3500.00лв./главница/до претендирания размер от
7000.00лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея до окончателното
изплащане,искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,съразмерно уважените искове,ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 902.00лв./от
претендираните такива в общ размер на 1100.00лв./.В останалата му част,за разликата над
902.00лв.до претендираните такива в размер на 1100.00лв.,искането за присъждане на
съдебно-деловодни разноски се явява неоснователно,поради което ,следва да се отхвърли.
Доколкото при предявяване на исковата молба не е внесена държавна такса/по арг.на чл.83
ал.1 т.4 от ГПК/,с оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.6 от ГПК,съразмерно
уважените искове,ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Н. държавна такса в размер на 626.82лв.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника З. И. М. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.С.,общ-
.Н.,обл.Ш.,ул.*** да заплати на ищцата С. Н. М. с ЕГН: **********,с настоящ
адрес:гр.Н.,обл.Ш.,ул.*** сумата от 10 000лв./десет хиляди лева –
главница/,представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на извършено на ***г./***г. в гр.К. престъпление по
чл.129 ал.1 от НК,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от ***г.до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ответника З. И. М. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.С.,общ-
.Н.,обл.Ш.,ул.*** да заплати на ищцата С. Н. М. с ЕГН: **********,с настоящ
адрес:гр.Н.,обл.Ш.,ул.*** сумата от 2170.47лв./две хиляди сто и седемдесет лева
четиридесет и седем стотинки –главница/,представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на извършено
на ***г./***г. в гр.К. престъпление по чл.129 ал.1 от НК,ведно със законната лихва
7
върху главницата,начиная от ***г.до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ответника З. И. М. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.С.,общ-
.Н.,обл.Ш.,ул.*** да заплати на ищцата С. Н. М. с ЕГН: **********,с настоящ
адрес:гр.Н.,обл.Ш.,ул.*** сумата от 3 500.00лв./три хиляди и петстотин лева –
главница/,представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на извършено на ***г./***г. в гр.К. престъпление по
чл.144 ал.3 от НК във вр.с чл.144 ал.1 от НК,ведно със законната лихва върху
главницата,начиная от ***г.до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.45 от ЗЗД
във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД,от С. Н. М. с ЕГН: **********,с настоящ адрес:гр.Н.,обл.Ш.,ул.***
против З. И. М. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.С.,общ-.Н.,обл.Ш.,ул.*** за
разликата над 3 500.00лв./три хиляди и петстотин лева –главница/,до пълния му
размер от 7000.00лв./седем хиляди лева-главница/,представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на извършено на
***г./***г. в гр.К. престъпление по чл.144 ал.3 от НК във вр.с чл.144 ал.1 от НК,ведно със
законната лихва върху главницата,начиная от ***г.до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ответника З. И. М. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.С.,общ-
.Н.,обл.Ш.,ул.*** да заплати на ищцата С. Н. М. с ЕГН: **********,с настоящ
адрес:гр.Н.,обл.Ш.,ул.*** направените по делото разноски в размер на
902.00лв./деветстотин и два лева/.
ОСЪЖДА ответника З. И. М. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.С.,общ-
.Н.,обл.Ш.,ул.*** да заплати по сметка на Районен съд –Н. държавна такса върху уважените
искове в размер на 626.82лв./шестстотин двадесет и шест лева осемдесет и две стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8