Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1512 по описа на съда за 2015 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по исК.ва молба на „В.Б. ООД и К.“ КД
срещу Р.Б.за осъждането й да му заплати сумата от 234 879.57 лева, представляваща
размера на причинените вреди от удържане на 20% такса от стойността на
произведената в периода 31.01.2014 г. – 09.08.2014 г. електрическа енергия или
връщане на сумата поради отпадане на основанието за получаването й, евентуално
връщането й като дадена на отпаднало основание.
Ищецът твърди, че със ЗИД на ЗаК.на за бюджета за 2014 г.
била въведена такса 20% върху приходите от електроенергия, произведена от
слънчеви и вятърни централи. Считано от 01.01.2014 г. таксата била удържана
директно от производителите на електрическа енергия. В периода 31.01.2014 г. –
31.07.2014 г. от ответника била удържана такса по 16 фактури, на обща стойност
234 879.57 лева.
По образуваното К.нституционно дело № 1/2014 г. КС било
постановено решение № 13/31.07.2014 г. Т. 2 и 3 от § 6 от ЗР на ЗДБ за 2014 г.,
с К.ито са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2 3 и 4, чл. 35в,
ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗаК.на за енергията от възобновяеми
източници – ЗЕВИ (ДВ, бр. 35 от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013 г.)
били обявени за противоК.нституционни.
Обявеният за противоК.нституционен акт не се прилагал от
деня на влизане на решението в сила, но възникналите правни последици по време
на действие на акта се уреждали от органа, който го е постановил. В случая тези
правни последици се изразявали в удържана 20% такса.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗКС, правоотношенията, породени
по време на действие на противоконституционния акт следвало да бъдат уредени от
Народното събрание в двуседмичен срок от влизане на решението на КС в сила.
Удържаната от ищеца такса не била възстановена от органа, отговорен да уреди
правоотношенията. По този начин държавата „узаконила“ неправомерно преминаване
на имуществени блага в нейна полза и в ущърб на платеца на таксата. Поради
обстоятелството, че за периода 31.01.2014 г. – 09.08.2014 г. от ищеца била
удържана сумата от 234 879.57 лева, вместо да получи пълната стойност на
продаденото количество електроенергия, ищецът претърпял имуществена вреда.
Налице били всички елементи от състава на генералния деликт, както и възлагане
изпълнението на работата. В правомощията на Народното събрание било да приема
закони, а държавата като възложител следвало да носи отговорност за
противоправното поведение на изпълнителя, от което за правните субекти са
произтекли вреди. В условията на алтернативност моли сумата да му бъде
присъдена като получена без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Предявява евентуален иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – при установена липса на друг
иск, с който ищецът да се защити.
От ответника РБ, представлявана от М.НА Ф. е постъпил
отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на
страните с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК приема за установено следното
от фактическа страна:
По
делото са представи и приети заверени копия на договори за изкупуване на
електрическа енергия №№ 766/07.08.2012 г. и № 767/07.08.2012 г., сключени между
„В.Б. ООД и КО“ КД, продавач и „ЕВН Б.Е.“ АД, купувач, според който продавачът
произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни
обекти, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество
произведена и доставена от продавача електрическа енергия, с изключение на
ползваните от продавача количества за собствени нужди, собствено потребление и
снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продаваните по свободно
договорени цени.
Видно от
приетите по делото 16 на брой фактури, издадени в периода 31.01.2014 г. –
09.08.2014 г., от „В.Б. ООД и КО“ КД е удържана такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ
на обща стойност 234 879.57 лева. Таксата е била удържана от „ЕВН Б.Е.“
АД, в качеството му на краен снабдител, което се установява от писмо изх. №
148/29.01.2014 г.
Поради
извършено от ответника оспорване на справка за удържани от „ЕВН Б.Е.“ АД суми,
представляващи 20% такса от произведената от „В.Б. ООД и КО“ КД електрическа
енергия и съответно внасянето им в държавния бюджет, по делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. Дадено е заключение, че в периода януари –
август 2014 г. „ЕВН Б.Е.“ АД е удържало такси в размер на 20% на основание чл.
35а, ал. 2 от ЗЕВИ на обща стойност 234 879.57 лева, които са били
преведени по сметка на ДКЕВР при БНБ, съгласно тримесечна справка до 15-то
число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Във всяко от
плащанията били включени всички удържани такси от производителите на енергия от
възобновяеми източници по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ.
Други
релевантни за спора доказателства не се събраха.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна
следното:
Предявени
са при условията на обективно алтернативно и евентуално съединяване искове с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
По делото
не се спори, че със ЗИД на Закона за бюджета за 2014 г. е била въведена такса
от 20% върху приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни
централи. Съгласно чл. 35а, ал. 1 и 2 от ЗЕВИ, за
производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира
такса в размер на 20% от преференциалната цена (без ДДС) на количеството
изкупена електрическа енергия от обществения доставчик/крайните снабдители.
Задължени за заплащане на таксата са производителите на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия.
Изменението
на ЗЕВИ е влязло в сила от 01.01.2014 г. и до обявяването на всички норми от
раздел V на глава ІV от ЗЕВИ за противоконституционни с решение на № 13 от
31.07.2014 г. на КС, в сила от 10.08.2014 г., те са представлявали действащо
право.
През
процесния период таксата се е удържала и внасяла от обществения доставчик или
крайния снабдител, който е дължал изготвяне и подаване в ДКЕВР на тримесечна
справка до 15-то число на месеца, следващ тримесечието. В същия срок се е
дължало и внасяне на таксата в държавния бюджет. (чл. 35б от ЗЕВИ)
Направеното
от представителя на ответника оспорване на удържане на таксата от произведената
от „В.Б. ООД и КО“ КД електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия от
крайния снабдител „ЕВН Б.Е.“ АД и съответно внасянето й в държавния бюджет (по
сметка на ДКЕВР) е неоснователно, предвид даденото от вещото лице заключение по
съдебно-счетоводната експертиза. Съдът кредитира заключението като обосновано и
обективно, изготвено въз основа на доказателствения материал по делото и след
справка в счетоводството на „ЕВН Б.Е.“ АД, където е установен превод на таксата
по сметка на ДКЕВР в БНБ. Във всяко от плащанията били включени удържаните
такси от производителите на енергия от възобновяеми източници, като плащанията
крайният снабдител извършил на 15.04.2014 г., 15.07.2014 г. и на 15.10.2014 г.
Спорът е
относно правомерността на полученото имуществено разместване, в което ищецът
твърди да се изразява причинената му вреда.
Съгласно чл. 7 от КРБ, държавата отговаря пряко за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Държавната власт произтича от народа и се осъществява от
държавата чрез нейните органи, снабдени с властнически правомощия, които органи
принадлежат съответно към законодателната, изпълнителна или съдебна власт.
В ЗОДОВ са изчерпателно изброени основанията за
отговорност на правоприлагащи органи.
Доколкото в конкретния случай се твърди вредите за ищеца
да са произтекли от действие на законови разпоредби, деянието е в правомощията
на НС (чл. 84, т. 1 от КРБ). Законодателният орган е колективен и включва
представители на политически партии, чиито представители се избират в
съответствие с процедурите, действащи по време и място на тяхното провеждане.
Процедурата по приемане на закона като нормативен акт е конституционно
установена (чл. 88 от КРБ) и гарантира, че той съответства на народната воля.
До прогласяване противоконституционността на нормативния акт от КС, той е
задължителен и всеки правен субект дължи да съобрази поведението си с него.
За ангажиране на отговорността на ответника, в тежест на
ищеца беше да докаже, че от определено деяние (действие или бездействие) са
настъпили вреди, както и наличието на факти, водещи до ангажиране на
отговорност на възложителя на работата, от която са произтекли вредите.
В случая нормите, въз основа на които от ищеца е била
удържана такса, внесена в държавния бюджет, са обявени за
противоконституционни. Целият институт на таксуване на производството на
електрическа енергия от възобновяеми източници е счетен за противоречащ на чл.
19, ал. 2 и 3 от КРБ, поради което е обявен за противоконституционен с решение
на КС от 31.07.2014 г. Противоречието на оспорените норми с основния върховен
закон на страната означава, че в известен смисъл те регулират обществените
отношения по начин, поставящ ги в отклонение от изискването за справедливост и
предвидимост.
Действително, съгласно чл. 151, ал. 2 от КРБ, решението
на КС произвежда действие за в бъдеще – три дни след обнародването му в
„Държавен вестник“ обявеният за противоконституционен акт не се прилага. Задължение
на органа, постановил противоконституционния акт обаче, е да уреди възникналите
от него правни последици (чл. 22, ал. 4 от ЗКС).
В конкретния случай правните последици се изразяВ.в
намаляване на имуществото на производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, какъвто се безспорно се явява ищецът в настоящото
производство – чрез удържане на 20% от стойността на произведената стока и
внасянето й в държавния бюджет. Ответникът, в лицето на държавата, е получил
доход, изразяващ се в размер на такса в посочения размер, която се е дължала
въз основа на закон, позволявал такова имуществено разместване. След като този
закон обаче е обявен за противоконституционен, последиците от него подлежат на
отстраняване. Това предполага възстановяване на положението отпреди прилагането
на противоконституционната част от нормативния акт, или запазване на 20% от
стойността на произведената електрическа енергия в патримониума на
производителя. След като 20%-ната такса е преминала в държавния бюджет, след
10.08.2014 г. тя подлежи на връщане на лицето, от което е отнета.
Не се спори, че органът, постановил акта, в случая,
Народното събрание, не е уредил последиците от прилагането на част ІV, раздел V
от ЗЕВИ. В резултат на това бездействие ищецът търпи вреди, изразяващи се в
накърняване на имуществената му сфера.
Налице са всички основания за отстраняване на вредите,
причинени от ответника на ищеца, възлизащи на сумата от 234 879.57 лева.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
тезата на ответника за недопустимост на иска не може да бъде споделена. Всяко
лице, което твърди да е понесло вреди от чуждо противоправно поведение има
право на съдебна защита за репариране на вредите, чрез получаване на съответно
обезщетение. Обстоятелството, че правоотношението, въз основа на което се е
стигнало до имотната вреда има публично правен характер не препятства
предявяване на иск за защита на накърненото благо. И това е така, тъй като
държавата, в лицето на държавния орган, чрез който упражнява публично-правните
си правомощия, в случая - Народното събрание, е пропуснала да изпълни свое
задължение, като поправи вредите, произтекли за гражданите и юридическите лица
от законодателна дейност, чийто резултат страда от тежък порок. Бездействието
на ответника да отстрани последиците от приложен нормативен акт, страдащ от
непреодолими недъзи, не може да бъде толерирано, а на пострадалите лица да се
отказва защита с аргумент, че в прерогативите на държавата е да преценява дали
да изземва безвъзвратно имущество на правните субекти, включително да оставя
без последици възникнала от дейност на нейни органи несправедливост.
Основен принцип в правото е забраната да се черпят права
от собствено неправомерно поведение. Позоваването на правото на ЕС е без
отношение в конкретния случай, доколкото то преповтаря основни правни положения
и принципи. Част от българското законодателство са редица институти на правото,
възникнали в исторически план преди създаването на ЕС, които институти са
предназначени да елиминират опасността от узаконяване на несправедливостта в
обществените отношения. Генералният деликт, част от състава на отговорността по
чл. 49 от ЗЗД, вменява в задължение на възложителя на работата да обезщети
пострадалия и при осъществяване на всички юридически факти от този състав,
искът подлежи на уважаване.
Алтернативно посоченото основание
за ангажиране на отговорността на ответника за връщане на даденото при начална
липса на основание не е налице. Според дадените в ППВС № 1/28.05.1979 г.
указания, връщане на даденото при начална липса на основание предполага неправомерно
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго още
в момента на това разместване. Начална липса на основание е налице в случаите,
когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. В случая нормативният акт, от
който е произтичало вземането на ответника не е нищожен, а е бил част от
действащото право. За разлика от нищожността, която е порок на основанието към
момента на неговото възникване и поради това препятства настъпването на
правните последици, към които е насочена волята на страните, решението на КС
има действие за в бъдеще и даденото въз основа на действал нормативен акт не е
било при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Предвид основателността на предявения от ищеца иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, ответникът дължи сторените от „В.Б.
ООД и КО“ КД разноски. Представителят на ответника е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
3 600 лева. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004
г., то възлиза на сумата от 7 473.11 лева, поради което прекомерност не се
установява. Отделно от това, ответникът претендира многократно по-висок от
сумата от 3 600 лева размер на юрисконсултско възнаграждение
(6 227.59 лева), който не би му се дължал и при неоснователност на
предявените от ищеца искове.
Поради това ответникът дължи да заплати на „В.Б. ООД и
КО“ КД разноски на обща стойност 13 295.18 лева, от които 9 395.18
лева дължима държавна такса, 3 600 лева адвокатско възнаграждение и 300
лева депозит за експертиза по делото).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.НА Ф., да заплати на
„ВАТ Б. ООД и КО“ КД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 234 879.57 лева, представляваща размера на причинените вреди от
задържане на 20% такса от стойността на произведеното количество електрическа
енергия от възобновяеми източници, за което са издадени фактури №№
36/31.01.2014 г., 37/31.01.2014 г., 38/28.02.2014 г., 39/28.02.2014 г.,
40/31.03.2014 г., 41/31.03.2014 г., 42/30.04.2014 г., 43/30.04.2014 г.,
44/31.05.2014 г., 45/31.05.2014 г., 46/30.06.2014 г., 47/30.06.2014 г.,
48/31.07.2014 г., 49/31.07.2014 г., 50/31.08.2014 г. и № 51/31.08.2014 г.,
ведно със законната лихва от 17.12.2014 г. до окончателното изплащане, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 13 295.18 лева.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: